А може би трябва да върнем комунизма, за да му е лесно на шефа на ГДБОП в битката с престъпниците?!

Колеги от вестници и телевизии, много сме зле

Иван Бакалов

Антимафиот №1 иска реставрация на комунизма, никой не реагира; медии се забавляват с момче на 16 г.

В този случай не искам да се разграничавам от журналистическата колегия и да обяснявам колко са зле вестниците и телевизиите. Зле сме всички. И като професионална колегия, и като общество.

Шефът на ГДБОП Станимир Флоров поиска реставрация на комунизма и никой не реагира. Снимка: от екрана

Когато шефът на службата за борба с мафията (ГДБОП) Станимир Флоров каза, че единственият начин да се оправят нещата с престъпността е да се върне времето от преди 1989 г., помислих, че ще стане скандал. Досега висш шеф в държавната администрация и полицията не беше искал така директно реставрация на комунизма. „Това е единственото решение на проблема”, подчерта той пред камерата на бТВ и репортерката Миролюба Бенатова. Тя, колкото и да е опитна, направо се шашна и не знаеше как да реагира (виж тук).

Очаквах в сутрешни блокове, коментарни колонки на вестници колеги от всякакви издания да задават въпроси, да коментират, да питат политиците. Очаквах някой да поиска оставката на въпросния Флоров. Най-малкото защото очевидно е ограничен и неспособен да се бори с престъпността, не познава законите и механизмите на демократичната държава. Не познава законите на собствената си държава, щом приравнява наркоманите към криминалните престъпници.

Нищо не се случи. Пълна тишина. Все едно нищо особено не беше станало. Само Иво Инджев написа в сайта си един коментар с логичната констатация, че вече 2 дни въпросният Флоров не е уволнен.

А може би трябва да върнем комунизма, за да му е лесно на Флоров с престъпниците?

Липсата на реакция в този случай дава шанс на такива изкопаеми да се чувстват прави и недосегаеми. Една бурна реакция в медиите щеше да го постави на мястото му. Неговите шефове Цветанов и Борисов можеха да му поискат оставката. Но сега няма никакъв шанс. И България ще продължи да има за шеф на антимафиотската служба очевиден некадърник. Ето колко е важна ролята на медиите.

Така няма как на мястото на флоровци да дойдат други, които ще гонят наистина престъпниците, вместо да се оплакват, че им е трудно и трябва да стане като едно време.

Заедно с това овчедушно отношение към антимафиот №1 се случи нещо друго, което показва, че държавата по манталитет още е далеч от демокрацията. Момче на 16 години уби друго момче на 12 години. И всички национални телевизии показаха в новините това момче как го водят в съда като закоравял престъпник, без да закриват лицето му. Никъде в демократична държава това не може да се случи.

Момче на 16 години уби друго момче на 12 години. И всички национални телевизии показаха в новините това момче как го водят в съда като закоравял престъпник, без да закриват лицето му. Никъде в демократична държава това не може да се случи. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Брой 16 на в-к ГРАЖДАНИНЪ излезе от печат и вече пътува към абонатите си

Ония, от които се възторгва масовият българин в момента, са все чалга, са все менте, в тях няма нищо стойностно и имащо отношение към вечността

По вчерашната публикация със заглавие Боко и Гоце като висши символически еманации на най-съкровеното в народната българска душа получих интересни отзиви; публикувам един, написан от анонимен автор, на който се наложи да отговоря, давам неговия отзив тук заедно с моя отговор, та да разминята на мнения да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, чийто нов брой излиза днес:

Това са малко рисковани генерализации в любимия на българите народо-психологически стил. Може да се коментира много по темата, но ще кажа само, че след 1989 имаше и други подобни двойки като Желю Желев и Филип Димитров, Иван Костов и Петър Стоянов, Симеон Сакскобургготски и Гоце Първанов и т.н. С какво те са по-малко характерни от Първанов и Борисов?

Та Петър Стоянов в анкета на MBMD сред всички българи дори беше избран за българския политик N 1 на столетието! Следователно е може би най-характерен за вкусовете и предпочитанията на българите? А защо Симеон Сакскобургготски да не е еманация на нагласите на българите? Или Александър Лилов, с когото начело БСП спечели изборите 1990?

За особената роля на медиите в посткомунистическите страни няма да се разпростирам. Факт е, че те могат лесно да направят от някого герой, но и античовек. Така например ако медиите си поставят за задача или по-точно ако им бъде поставена такава задача, безпроблемно биха могли да сринат Първанов и Бойко за 2-3 месеца и да ги превърнат от всеобщи любимци в омразни „врагове на народа”.

Има, разбира се, нещо вярно в народо-психологически обусловените предпочитания на хората. Така например Берлускони е избиран и преизбиран в Италия, но е трудно да си представим, че подобен политик би могъл да има някакъв, камо ли траен успех в Скандинавия например. Чърчил е избиран от англичаните, но той никога не би могъл да бъде избран за президент на САЩ, защото е бил известен хроничен алкохолик.

България е имала своите големи водачи и политици, освен Левски тук трябва да бъдат споменати лидерите на Априлското въстание, а след 1878 разбира се, Стамболов, който според Султана Рачо Петровa (имам интересна книга с нейните спомени) е бил „гениален политик” от световен мащаб, Константин Стоилов, Александър Малинов. Александър Стамболийски въпреки по-скоро отрицателната си роля в българската история е бил интересна, самобитна личност. Държавнически качества са имали цар Борис Трети, а също и царят-отец Фердинанд въпреки неуспешната му политика за национално обединение. От съвременните политици на прехода е възможно Иван Костов да влезе в историята на като най-крупна личност.

А иначе Султана Рачо Петрова казва, че българите са „най-красивия народ на Балканите” в смисъл не само и не толкова на физически, а на народо-психологически качества. (Анонимен)

Моят отговор:

Благодаря за коментара! Мисля, че по принцип не се различаваме особено в разбиранията си, но все пак искам да отбележа нещо важно, породено от Вашия коментар.

Наистина, защо Гоце и Боко да символизират най-съкровеното в масовата българска народна душа, а не Гоце и Симеон, примерно? Или Пешо Стоянов и Иван Костов? Или Желю и… кой, кой, а сега де, ами примерно, Филип Димитров? Сам забелязвате, че тия другите двойки сякаш не изразяват толкова изразителни качества, които да имат отношение към дълбинното на българската народна душа. А Гоце и Боко сякаш изразяват.

При това говорим за ето този исторически момент. Когато Костов и Стоянов са били на върха на славата, нищо чудно в оня момент, когато мнозинството ги е одобрявало, тогава те да са носили и изразявали нещо съществено, характерно за масовите насторения тъкмо в оня исторически момент. От което пък произлиза, че тия масово-психологически настроения и нагласи се менят, те са нещо динамично, а не вечно, щото същия този български народ се е възторгвал много и от Цар Борис Трети, и от комунистическия диктатор с каскет Тодор Живков, и от кой ли не.

Което пък означава, че в недрата на народа ни все още нямаме ясно обособени ценностни детерминанти, които да предразполагат към по-устойчиви симпатии-антипатии. Щото ний, българите, сме изглежда, като фурнаджийски лопати и се възторгваме и обожаваме тъкмо ония, които са на върха на славата, ония, които са притежатели на властта, сиреч, властелини. Защо ний, българите, говоря за масовия българин, не за мен или Вас, не уважаваме и не се възторгваме в тоя момент от философа Цочо Бояджиев, примерно, една рядко бягата духовна личност, или от проф. Богдан Богданов, преводача на Платон, за който мога да кажа същото, все наши съвременници, а се възторгваме, в масовия случай, от… Милко Калайджиев, от Азиса, от певицата Гюргя, от Гоце, от Боко?

Като, забележете, ония, от които се възторгва масовият българин в момента, говорим за тоя исторически момент, са все чалга, са все менте, в тях все няма нещо истинско, стойностно, имащо отношение към вечността, ами има сурогати, фалш, има нещо смръдливо и презряно – ако се погледне от една друга, по-висша гледна точка. Ето това имам предвид. И неслучайно избрах Гоце и Боко, за да изразя съкровеното в българската народна душа. Същият ефект щях да постигна ако бях избрал Кондю и Гюргя, щото тия персонажи стоят все в един ценностен ред, намират се на една плоскост.

Нима Ваша милост намира нещо възвишено, същностно, истинно и достойно за уважение в един Гоце? Моля Ви се, недейте така, чакай да спирам, че в тоя момент получих мощни пориви към повръщане, като споменах една до друга думи като „Гоце“ и като „истина“ и „достойнство“. Чао и лек ден! На Вас и на всички читатели на блога!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.