Заповядайте, четете онлайн брой 18 от 1 окт. 2011 г. на в-к ГРАЖДАНИНЪ

Брой 18 от 1 окт. 2011 г. на в-к ГРАЖДАНИНЪ (ОНЛАЙН-ИЗДАНИЕ)

Зад „спонтанната революция“ срещу циганите съвсем определено си личи руско-кагебистки сочещ и указващ „правилната посока“ пръст

Волен Сидеров, така нежно усмихващ се от кандидат-президентските си плакати, пак започна да се държи сякаш конска муха е влязла в ануса му: подобно на лаком кърлеж усети, че в наченалата се истерия срещу циганите може да се насмуче с кръв, т.е. да посъживи трупа на АТАКА. Чувам, че дори бил поискал от управляващите Министерството на вътрешните работи, щото само той щял да ни оправи – предполагам като прати полицаите заедно с войнствените платени провокатори, та заедно да бият циганите и да ни устроят една чудесна касапница, подобна на югославските.

Изобщо Отечеството ни постепенно заприличва на образцова лудница, а пък интересно е, че Премиерът Боко сякаш или съвсем не разбира опасността на случващото се, или пък е добре посветен в сценария на тия събития, който, по мое мнение, е правен не другаде, а в руското посолство. Сидеров, прочее, е най-желан гост там, тъй като много често се налага директно да му връчват инструкциите. След като руското посолство у нас създаде с парите си АТАКА, сега е дошъл момента наште „патриоти“ да изпълнят точно задачата си, пък ако ще цяла България да пламне и изгори. Зер, както вече е известно от думите на европоидния ни кандидат-президент на комунистите Калфин, българските патриоти са известни с това, че обичат Русия много повече от България.

Ще завърша краткия си коментар тази сутрин със следната констатация: вчера в новините видях как цигани говореха съвсем разумни приказки, а именно, че е голяма тъпотия да се крещи срещу циганите изобщо, сякаш те като цяло са виновни за нещо, понеже, разбира се, вината винаги е нещо конкретно. Наистина, като е виновен бандитът Киро Рашков, защо трябва да бъдат обвинявани за престъпленията му всички до един цигани?! Ами като български бандити и мафиоти вършат всекидневно всякакви насилия, и срещу българи, и срещу цигани, и срещу всички, защо никой не се вдигне да протестира?!

Ето, вчера български бандити били отрязали ушите и ахилесовите сухожилия на друг бандит, а пък един-кой си бил убил и прочие – защо не се протестира срещу заливащия страната бандитизъм, а ни настройват само и единствено срещу циганите; сякаш ако ги няма циганите, ний като държава ще цъфнем и ще вържем. Манипулацията е налице и тази развиваща се пред очите ни манипулация е от най-нескопосаните и наглите. И от нея, разбира се, имат полза тъкмо бандитите, мафиотите, олигарсите, които у нас направо са си на власт, работейки срещу интересите на цялото природонаселение, срещу интересите на всички български граждани – независимо дали са цигани или българи или турци.

Гледам, че и срещу турците почват да насочват запасноофицерските инструктиращи грижовни дядовци тия „протестиращи самоорганизирани граждани“ и младежи – както съвсем уместно се изрази един читател на блога. Което именно ме кара да мисля, че във всичките тия събития от последните дни съвсем определено може да се открие руско-кагебистки сочещ и указващ „правилната посока“ пръст.

А ето сега два кратки коментара на читатели на блога във връзка с анализираните събития:

Развеселен каза: Г-н Грънчаров, когато първия ден след смъртта на Ангел прочетох вашите писания в защита на ромите, се ядосах, но последвалите събития бързо показаха, че сте прав. В момента БКП и Атака използват скандалите, за да могат да спечелят дивиденти на изборите. Изключително грозно от тяхна страна.

Румен Бърцов каза: От Развеселен: „В момента БКП и Атака използват скандалите, за да могат да спечелят дивиденти на изборите. Изключително грозно от тяхна страна.“

– За тях нормално. Нов стар избор. А фактологията от репортажа на г-н Грънчаров от митинга на Синята коалиция допълва в пълнота картинката. Освиркващите Васил Найденов „протестиращи самоорганизирани граждани“ с запасноофицерски инстуктиращи грижовни дядовци – No coment.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

В наше време умственият прогрес е стигнал дотам, че етническата принадлежност на човека се смята за нещо съвсем несъществено

На Фейсбук-стената на журналиста Kalin Manolov се проведе интересна дискусия по поставена от него претенция към… „циганите“; забележете, претенцията не е към определена категория от тази общност, а към всички до един, явно е обидна за ония хора, за които тя не може да се отнася; а ето и тази така интересна претенция:

Какво искам от циганите? Да ходят на училище често, да работят понякога и да спазват закона винаги!

Претенцията е харесана от 54 човека. А ето сега и самата дискусия, която ми се иска да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Assen Kanev: Защо само от циганите?

Kalin Manolov: Защото сега са на мода. 🙂 Тези неща повечето българи ги правят и без охрана от жандармерия.

Assen Kanev: Едни лузъри мразят други лузъри за да не мразят себе си.

Kalin Manolov: Така е, и не само в България. Но все пак циганските лузъри са доста повече.

Assen Kanev: Това е видимото, а невидимото – че както циганите често стават лузъри, така и лузърите вътрешно често стават цигани.

Ангел Грънчаров: Вярно говори г-н Манолов и отправя разумни претенции. Но аз като човек, занимаващ се вече цял живот с училище, бих желал да повдигна въпроса: а защо циганите не са убедени, че изобщо има смисъл да се ходи на училище? Не ходят на училище, значи си мислят, че извън училище самият живот ще ги научи на нещо повече от училището. Циганинът поставя живота (и неговите уроци) по-високо от училището и ако вземем предвид в каква ситуация е днешното българско училище, нищо чудно да се окаже съвсем прав. А дали училището ни в някакъв смисъл не осакатява и обезличава нашите деца, които ходят на училище, докато циганите, както и да го погледнем, са по-адаптивни, по-изобретателни и имат едно сякаш по-освободено отношение към живота. И явно са по-щастливи. Пък макар и бедни. Но зачекнах голяма тема и по-добре да млъкна. Но ми се струва, че си заслужава да се мисли и в тази посока…

Hristo Gyurkovski: А всъщност защо трябва да делим хората на цигани и нецигани? А те какво искат от теб, че ти да искаш нещо от тях?

Elena Deneva: Това бих поискала и от доста българи

Tatyana Koleva: Ангеле – само една забележка. Не всички цигани са бедни, някои са много по-богати от нас двамата.

Ангел Грънчаров: Напълно вярно, има и богати цигани; има и свестни цигани; има цигани, стриктни данъкоплатци; има и ученолюбиви цигани; има трудолюбиви цигани; има всякакви цигани; както е положението и с нас, българите; тогава защо изобщо говорим предимно за циганите?! Изобщо имам чувството, че сме много придирчиви към другите, а за себе си, за своите слабости, недъзи, кривици все отбягваме да мислим и да говорим… такива ми ти работи! Така ми се струва де, може и да не съм прав

Иван Митев: Няма да е зле и на защитниците на правата на циганите да бъде намерена някаква друга подходяща работа. Не непременно да копаят канали и да чукат камъни, ами например да се грижат за правата на коректните към държавата и обществото граждани!

Kalin Manolov: Деленето на хората на българи, цигани, негри, азиатци, ескимоси и т.н. е извършено от природата. Искам от циганите тези неща първо защото самият аз ги давам, второ, защото им плащат социалните помощи и детски надбавки от моите данъци.

Hristo Gyurkovski: Пред закона всички са с равни права и задължения. Цвета на кожата и произхода не определят ценността на човека. И ти не плащаш социални помощи на циганите, а на безработните, сред които има и цигани. Ако някой не иска да учи или работи, или каквото и решение да вземе за живота си, то той трябва и да понесе последиците от действията или бездействията си, независимо от етническия му произход. Това, че не можем да въведем справедливост и закони в страната ни и че едни живеят на гърба на други не е проблем на циганите, а на всички българи. Ние сме си направили такава държава и няма на кого да се сърдим.

Като християнин аз гледам на всеки човек като ценен. Има роми на които се възхищавам, и именно заради тях си правя труда да пиша… Ромския етнос, също както и българската си има дефицити – от произхода, културата и средата им, които трябва да преодолеят, за да живеят пълноценно. И както българите – едни го правят, други не. Нашите дефиците и повредена народопсихология, робското ни мислене, цинизма ни, злобата, ненавистта ни към различните – да не би да са по-малък проблем? Никой сам не е избирал къде да се роди. Който си мисли, че е праведен, само защото е роден етнически българин, нека първи хвърли камък по циганите.

Цар Киро от Катуница е не по-малко престъпник от мафиотите с палати по южните квартали на София. Те също са убивали невинни, но за това не се дава гласност. Защо не отидат там да горят къщи вместо в Катуница?

Kalin Manolov: Съжалявам, няма „роми“, на които да се възхищавам. Никой не е избрал къде да се роди, но всеки избира как да живее. На практика циганите, пък и турците, са толерирани до такава степен, че вече има обратна дискриминация във вреда на българите. Причината е чисто политическа – те лесно продават гласовете си и лесно се манипулират. Затова политиците са им дали колективни права, на каквито българите не се радват, което от всякаква гледна точка е недопустимо.

А тия политкоректни глупости за ненавистта към различните ги забрави – с тях може да се печелят меки пари от европроекти, но не обясняват защо циганите не искат „да преодолеят дефицитите“, които си изброил въпреки десетките, а може би и стотиците милиони, които ресорни НПО-та „усвоиха“ за „ромски включвания“. Би ли ми подсказал някакъв измерим ефект за гетата и обитателите им?

Лидия Разсолкова: Целият проблем е в това, че у нас демокрацията се възприема като хаос и всеки си я тъкми съобразно собствения интерес. А всъщност демокрацията се състои в две прости неща: 1. Железни закони и ВСИЧКИ равни пред тях и 2. Приемам всичко различно, ако то не ме засяга персонално и не нарушава обществения ритъм.

Защо ни говорят врели-некипели и не приложат тези два основни принципа? Да престанат политиците да употребяват думата демокрация когато, както и за каквото им дойде. А пък ние управляваните непрекъснато да изискваме това от тях. Ама кога ли ще стане това?

Petar Peev: Ами точно защото „усвоиха“ ама няколко организации за това… и все пак интеграцията е двуполюсен процес, тя не може да се измери само с едни пари дадени на няколко организации, знам, че либертарианството не много по социалните дейности като интеграцията на роми примерно, но е факт, че ако не се осъществи всички ще сме ощетени и емоционално и финансово.

Иван Митев: ‎“Интеграцията е двуполюсен процес“… Хмм… Училища имат ли? Имат. Електричество и вода имат ли? -Имат, при това безплатни (ние им ги плащаме). Грамотни ли са (поне), изкъпани ли са? Не са. Е, поне това да направят, за да си помисли някой евентуално да ги вземе на работа… Нали това е интеграция? Или интеграцията е нещо друго?

Hristo Gyurkovski: ‎“Причината е чисто политическа – те лесно продават гласовете си и лесно се манипулират“ – е на това се вика да виждаш съчката в окото на друг, но не и гредата в твоето! А тези българи, които купуват гласове – те не извъшват ли престъпление? И да не би българинът в такъв случай, който си избира управници като Виденов, Кобурготски, Бойко Борисов да не би да не е „лесно манипулиран“? Ти доволен ли си от избора, който българите сме си избрали за управници?

Kalin Manolov: По въпроса за съчките и гредите може би някой горски е по-компетентен. Мен никой не може да ме манипулира, всеки друг отговаря за себе си. Който е извършил престъпление, да го съдят и ако го осъдят, да влиза в затвора. Що се отнася до гореизброените не съм избирал никой от тях. Нямам обаче намерение да започвам спор на тази тема, докато не ми покажеш видим резултат от 20-годишната интеграция на ромите.

Petar Peev: Последно и аз, ок Иване, ако си работодател и на интервю имаш двама кандидати ром и българин справят се еднакво добре и са изкъпани 🙂 – кой ще вземеш ? Да не би да вземеш рома? Или ще вземеш българина защото не е ром?!

Hristo Gyurkovski: Калине, значи когато става въпрос за българи „всеки отговаря за себе си“, а в същото време слагаш всички цигани под общ знаменател и обвиняваш целия етнос – това не е ли двоен стандарт? А „резултат от 20-годишната интеграция на ромите“ няма нищо общо с това, за което говорим; бягаш от темата, очевидно поради либса на аргументи на тезата си. Дори не знам за какво говориш, никога не съм вярвал на правителствени програми, нито за интеграция нито за каквото и да е, ако тях имаш предвид. „Видим резултат“ съм виждал от цигани, които са много по-свестни във всяко отношение (нарочно избягвам думата „интеграция“) от болшинството българи, но това няма как да ти го „покажа“, а просто трябва лично да се запознаеш с такива хора.

Kalin Manolov: Христо, край на този абсолютно безсмислен спор. Ако искаш да се себедоказваш – на друга стена!

Иван Митев: Петре, ще ти отговоря много лесно! По твоя начин.

Постави се ти в същата ситуация, еднакво добре се справят бял мъж на 25 г., също бял мъж на 55, примерно един гей и две жени – една красива и една не толкова? Ами ще вземеш този, който ти се види най-надежден, нали? И който и да избереш, ще ще те гризе ли съвестта, че си пренебрегнал останалите? А ако за мястото кандидатства и инвалид? Или човек от село, или такъв с болен родственик???

Айде, моля ти се, дай да говорим като разумни хора, а не да се правиш на интересен!

Иван Митев: И защо трябва да интегрираме всички цигани, при положение че ги делим на такива с престъпни наклонности и невинни? Защо не ги интегрираме индивидуално, така както подхождаме към тях, когато става въпрос за законността в постъпките им, а трябва да ги интегрираме общо? Къде е логиката?

Petar Peev: Иване, Иване… притен ден!

Иван Митев: Точно такъв отговор очаквах – никакъв! Всичко хубаво! 🙂

Ангел Грънчаров: Изцяло заставам зад позицията и думите на г-н Hristo Gyurkovski. Смятам, че начинът, по който г-н Манолов „срази“ опонента си, е недостоен и обиден за него самия. Смятам също, че този е начинът да се разговаря по толкова важни въпроси. Не така разговарят с опонентите си хора, които имат претенцията да са модерни, десни и споделящи ценностите на Европа…

Прочее, национално-племенният признак е имал голямо значение, но векове назад, не сега. В наше време умственият прогрес е стигнал дотам, че етническата принадлежност на човека е нещо съвсем второстепенно и несъщественото, а водещото са неговите личностни качества. Това е азбучна истина особено за хората, които са привърженици на дясната ценностна система.

Човешките тоталности – като „класа“, „нация“, „род“, „народ“ и прочие – са превъзнасяни от хора, които имат склонност към подценяване на индивида и неговата свобода, явяваща се главен фактор на битието му. Живеем в преломно време, в което много са объркани хората, които живеят с представите на отдавна отминали векове, времена и епохи…

Kalin Manolov: Ангеле, заставай зад позицията на когото искаш. Само не бъркай стената ми с десебарски или философски дискусионен клуб. Не ми натрапвай и разбиранията си за чест и достойнство. А кой живее в миналото и кой – в бъдещето, ще покаже бъдещето…

Ангел Грънчаров: Не виждам нищо лошо в съществуването на философски дискусионни клубове, пък дори и да са „десебарски“, но както и да е; и какво, на тази стена хора, имащи различно мнение трябва само да мълчат?! Прилича ми на онази знаменита реплика от един филм: „Когато разговаряш с мен ще мълчиш!“. Е те на това му се вика „диалогичност“ по нашенски 🙂

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Пристрастените към истината никога не са били мнозинство; мнозинството, за жалост, обича лъжата

Ходих на предизборен митинг и на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ в Пловдив. Решил съм да ходя на всички предизборни прояви (митинги, събрания и пр.), за да добия непосредствени впечатления. На място човек може да усети точната атмосфера, та да стъпи на нещо сигурно, когато реши да си прави изводите. Нали съм гражданин, това правя, понеже смятам, че така трябва да прави гражданинът, избирателят. Да не се води по някакви витаещи в пространството масови настроения, както повечето правят, а да се опитва всичко да усети сам, един вид със своята кожа – и после да избира вече основателно, пък и разумно.

Усещанията, чувствата, интуицията според мен играят основна роля в правенето на политически избор – и в раждането и подхранването на политическите симпатии-антипатии. Ние, хората, не сме сметачни машини, та да си мислим, че винаги и всичко решаваме, опирайки се или изхождайки само от ума. Има, предполагам, и такива хора – сметкаджии – които избират въз основа само на разсъдъчни аргументи, но нормалният човешки избор, а такъв именно трябва да е автентично гражданският избор, е когато в твоя избор участва и сърцето, изобщо цялата душа. И какво усетих на този митинг?

Аз съм пристрастен към СИНИТЕ, но като изследовател се опитвам да бъда нещо като външен наблюдател. Понеже ме интересува единствено истината. Примерно, когато наблюдавах как един Спас Гърневски – бивш кмет на Пловдив, сега лидер на ДСБ – води митинга, а именно той беше водещият, не мога да скрия, че чувствах голяма доза неискреност и пресиленост; не знам, но така усещам нещата, а той може и да не лицемери; политиците по начало трябва да не са много чувствителни хора, но пък нахалството едва ли е най-голяма добродетел за политика. Говоря по принцип, а в наши, български условия всичко, както знаем, е наопаки.

В другите партии арогантните и нахални хора може и да са полезни, щото там техните симпатизанти не са толкова придирчиви, но избирателят на класическите десни партии е твърде различен, и ето, аз, бидейки един такъв избирател, щом усетя пресиленост, театралничене, лицемерие, ми става гадно. И такива за кандидати трудно мога да си дам гласа. Ще го дам, признавам, само в краен случай, когато хегемонията на алтернативата пълна. Така гласувахме ний, демократите, през 90-те години, пък и досега. Така се налагаше да гласуваме: потискайки някакви свои чувства, гласувахме в името на идеята. Но не сме прощавали на ония наши избраници, които навредиха на идеята, работейки единствено за себе си. Такива с лопата да ги ринеш.

На митинга говориха доста хора, като се почне от лидерите на СДС и ДСБ, именно М.Димитров и И.Костов и се стигне до кандидата за кмет архитект И.Николов (който, държа да отбележа, ми направи чудесно впечатление, умен, разбиращ нещата и, личи си, работлив човек, т.е. без никакви скрупули ще дам гласа си за него) и също кандидата за президент Р.Христов. Костов и Димитров се изказаха добре, личи си известна хладина между тях след сдружаването на младия Димитров с „мутроседесариата“, както аз наричам новата му свита, но както и да е, надявам се, че е на път да осъзнае грешката си. Прочее, тия нови негови приятели (Бакърджиев и пр.) едва ли могат да изведат (извън София) и един човек-„седесар“ на такъв митинг, Костов може да изведе хиляди. Интересно беше, че Костов беше аплодиран еднакво ентусиазирано от привържениците и на двете партии, и на СДС, и на ДСБ. Той говори предимно за подкрепата си за кандидатурата на арх.И.Николов, накрая с едно изречение призова да се гласува и за Р.Христов, кандидата за президент.

Като завърши и се върна при другите, които стояха на сцената, стана един многозначителен инцидент, който едва ли беше забелязан от всички, но моя милост го забеляза: Р.Христов в тоя момент се пусна да подаде ръка на Костов, ала Костов, вървейки с гръб към трибуната, не му подаде ръката си; същевременно това не се видя от повечето хора на митинга, но пък си пролича кажи-речи за всички по изражението на лицето на Р.Христов, който се изчерви от обидата. Но се усети бързо и се овладя. Поради което си мисля, че инцидентът не се забеляза от всички. Аз точно описвам това, което забелязах, неслучайно, щото смятам, че има значение да се знае точната ситуация около тия избори.

Най-интересното обаче беше по-нататък. Пя Васил Наденов, хубави песни, целият поток от хора на Главната улица се спираше да слуша и да се наслаждава. Даже някакъв служител от предизборната шатра на БСП, която беше наблизо, личеше, че слуша с удоволствие. Но наистина интересното стана когато тъкмо при последната песен на В.Найденов дойдоха протестиращите против циганите младежи. Те, тия младежи обаче, си пролича много добре, че всъщност не са много сигурни срещу какво по-точно протестират. Почнаха да освиркват В.Найденов. Той пък, като забеляза това, не спря да пее, и почна нова и нова песен. Те пак освиркваха. Той започна да говори, че изобщо не е против протестиращите, но призовава всичко да бъде цивилизовано, те пак го освиркваха.

Един разпален техен фен дори се добра до микрофона за да каже, че било грозно да се пеят забавни песни когато умират български момчета (денят на траур обаче беше вече отминал, това беше предишния ден, на митинга на социалистите). В.Найденов каза, че е изцяло солидарен с тях, запя в тоя момент песента за Пловдив, „тоя град вековен“, протестиращите пак почнаха да освиркват! Много показателен момент: изкуството застана срещу нетолерантността! В.Найденов пееше чудесната песен за Пловдив, а младежите освиркваха и ревяха. Но песента все пак отекна в сърцата им и сякаш ги омекоти. Те после почнаха да пеят „Мила Родино“.

Оказа се, че тази вечер инциденти нямаше. Убеден съм, че случката с Васил Найденов много е помогнала да стане така. Изкуството винаги е благотворно. Също така, оказа се, че благотворна и стабилизираща роля в обществото ни имат десните партии, пък макар и „малки“. Пристрастените към истината, прочее, никога не са били мнозинство; мнозинството, за жалост, обича лъжата. Но десните партии, ако се продължават да се придържат о истината, ако не се поддадат на стихията на лъженето, обляла българския политически живот (Сидеров и Боко са нейното бляскаво въплъщение!), ще спечелят много! Истината винаги в крайна сметка побеждава. Това поне е сигурното!

Хубав ден на всички, аз пак закъснявам за работа и трябва да скачам!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Защо русофобите са предимно комунистофоби, а русофилите – комунистофили?

Българите имат всички основания да бъдат русофоби – защото няма събитие в по-новата българската история, в което Русия да не е играла зловредна роля. Дори да допуснем, че Освобождението 1878 г. е било безкористен акт – което то безусловно не е! – то последвалото отношение на Русия към България е напълно достатъчно за да елиминира всякаква благодарност от страна на българите.

Изключително злополучно е освен това, че поради една историческа случайност комунизмът побеждава тъкмо в Русия и още една нещастна случайност е, че тъкмо Русия-СССР успява да окупира България през 1944 г. и да наложи комунизъм в страната. Така че българите имат всички основания да бъдат както русофоби заради ролята на Русия преди 1917 г. на Балканите, така и русофоби заради ролята на Русия-СССР след 1917 г. и особено след 1944 г. в България.

След 1944 г. всъщност е по-правилно да се говори за комунистофобия, а не за русофобия, защото ако Бразилия или Индонезия беше голямата комунистическа страна за всички демократи щеше да е правилно да са бразилофоби или индонезиофоби. А комунистите са русофили не защото „обичат” Русия, а защото отъждествяват Русия с комунизма.

Всъщност те са „комунистофили”, а не русофили, още повече че Русия е мултиетническа държава, в която наистина доминира руският етнос, но където живеят още много други народности (вкл. волжски и кавказки българи), голяма част от които нямат нищо общо с руснаците нито етнически, нито езиково, нито културно, нито религиозно.

Русофилията или по-точно комунистофилията е възможна за мозъците на комунистите, защото в комунистическата идеология етносът и нацията играят второстепенна роля, водещ е „пролетарският интернационализъм”. Затова са възможни и изказвания от рода на Калфин, че който обича Русия, обича България.

Противно на това в центъра на консервативната идеология стоят патриотизмът и национализмът. Е, във философски план всички сме граждани на света и космополити, но с такава нагласа реална политика не може да се прави. Нациите и държавите са една реалност, която не може да бъде пренебрегната.

Проблемите на ЕС в момента до голяма степен са обусловени именно от факта, че ЕС се състои от национални държави, които не искат да се откажат от свои суверенни права в името на едни евентуални СЕЩ – Съединени европейски щати.

Написа: Анонимен

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.