Пристрастените към истината никога не са били мнозинство; мнозинството, за жалост, обича лъжата

Ходих на предизборен митинг и на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ в Пловдив. Решил съм да ходя на всички предизборни прояви (митинги, събрания и пр.), за да добия непосредствени впечатления. На място човек може да усети точната атмосфера, та да стъпи на нещо сигурно, когато реши да си прави изводите. Нали съм гражданин, това правя, понеже смятам, че така трябва да прави гражданинът, избирателят. Да не се води по някакви витаещи в пространството масови настроения, както повечето правят, а да се опитва всичко да усети сам, един вид със своята кожа – и после да избира вече основателно, пък и разумно.

Усещанията, чувствата, интуицията според мен играят основна роля в правенето на политически избор – и в раждането и подхранването на политическите симпатии-антипатии. Ние, хората, не сме сметачни машини, та да си мислим, че винаги и всичко решаваме, опирайки се или изхождайки само от ума. Има, предполагам, и такива хора – сметкаджии – които избират въз основа само на разсъдъчни аргументи, но нормалният човешки избор, а такъв именно трябва да е автентично гражданският избор, е когато в твоя избор участва и сърцето, изобщо цялата душа. И какво усетих на този митинг?

Аз съм пристрастен към СИНИТЕ, но като изследовател се опитвам да бъда нещо като външен наблюдател. Понеже ме интересува единствено истината. Примерно, когато наблюдавах как един Спас Гърневски – бивш кмет на Пловдив, сега лидер на ДСБ – води митинга, а именно той беше водещият, не мога да скрия, че чувствах голяма доза неискреност и пресиленост; не знам, но така усещам нещата, а той може и да не лицемери; политиците по начало трябва да не са много чувствителни хора, но пък нахалството едва ли е най-голяма добродетел за политика. Говоря по принцип, а в наши, български условия всичко, както знаем, е наопаки.

В другите партии арогантните и нахални хора може и да са полезни, щото там техните симпатизанти не са толкова придирчиви, но избирателят на класическите десни партии е твърде различен, и ето, аз, бидейки един такъв избирател, щом усетя пресиленост, театралничене, лицемерие, ми става гадно. И такива за кандидати трудно мога да си дам гласа. Ще го дам, признавам, само в краен случай, когато хегемонията на алтернативата пълна. Така гласувахме ний, демократите, през 90-те години, пък и досега. Така се налагаше да гласуваме: потискайки някакви свои чувства, гласувахме в името на идеята. Но не сме прощавали на ония наши избраници, които навредиха на идеята, работейки единствено за себе си. Такива с лопата да ги ринеш.

На митинга говориха доста хора, като се почне от лидерите на СДС и ДСБ, именно М.Димитров и И.Костов и се стигне до кандидата за кмет архитект И.Николов (който, държа да отбележа, ми направи чудесно впечатление, умен, разбиращ нещата и, личи си, работлив човек, т.е. без никакви скрупули ще дам гласа си за него) и също кандидата за президент Р.Христов. Костов и Димитров се изказаха добре, личи си известна хладина между тях след сдружаването на младия Димитров с „мутроседесариата“, както аз наричам новата му свита, но както и да е, надявам се, че е на път да осъзнае грешката си. Прочее, тия нови негови приятели (Бакърджиев и пр.) едва ли могат да изведат (извън София) и един човек-„седесар“ на такъв митинг, Костов може да изведе хиляди. Интересно беше, че Костов беше аплодиран еднакво ентусиазирано от привържениците и на двете партии, и на СДС, и на ДСБ. Той говори предимно за подкрепата си за кандидатурата на арх.И.Николов, накрая с едно изречение призова да се гласува и за Р.Христов, кандидата за президент.

Като завърши и се върна при другите, които стояха на сцената, стана един многозначителен инцидент, който едва ли беше забелязан от всички, но моя милост го забеляза: Р.Христов в тоя момент се пусна да подаде ръка на Костов, ала Костов, вървейки с гръб към трибуната, не му подаде ръката си; същевременно това не се видя от повечето хора на митинга, но пък си пролича кажи-речи за всички по изражението на лицето на Р.Христов, който се изчерви от обидата. Но се усети бързо и се овладя. Поради което си мисля, че инцидентът не се забеляза от всички. Аз точно описвам това, което забелязах, неслучайно, щото смятам, че има значение да се знае точната ситуация около тия избори.

Най-интересното обаче беше по-нататък. Пя Васил Наденов, хубави песни, целият поток от хора на Главната улица се спираше да слуша и да се наслаждава. Даже някакъв служител от предизборната шатра на БСП, която беше наблизо, личеше, че слуша с удоволствие. Но наистина интересното стана когато тъкмо при последната песен на В.Найденов дойдоха протестиращите против циганите младежи. Те, тия младежи обаче, си пролича много добре, че всъщност не са много сигурни срещу какво по-точно протестират. Почнаха да освиркват В.Найденов. Той пък, като забеляза това, не спря да пее, и почна нова и нова песен. Те пак освиркваха. Той започна да говори, че изобщо не е против протестиращите, но призовава всичко да бъде цивилизовано, те пак го освиркваха.

Един разпален техен фен дори се добра до микрофона за да каже, че било грозно да се пеят забавни песни когато умират български момчета (денят на траур обаче беше вече отминал, това беше предишния ден, на митинга на социалистите). В.Найденов каза, че е изцяло солидарен с тях, запя в тоя момент песента за Пловдив, „тоя град вековен“, протестиращите пак почнаха да освиркват! Много показателен момент: изкуството застана срещу нетолерантността! В.Найденов пееше чудесната песен за Пловдив, а младежите освиркваха и ревяха. Но песента все пак отекна в сърцата им и сякаш ги омекоти. Те после почнаха да пеят „Мила Родино“.

Оказа се, че тази вечер инциденти нямаше. Убеден съм, че случката с Васил Найденов много е помогнала да стане така. Изкуството винаги е благотворно. Също така, оказа се, че благотворна и стабилизираща роля в обществото ни имат десните партии, пък макар и „малки“. Пристрастените към истината, прочее, никога не са били мнозинство; мнозинството, за жалост, обича лъжата. Но десните партии, ако се продължават да се придържат о истината, ако не се поддадат на стихията на лъженето, обляла българския политически живот (Сидеров и Боко са нейното бляскаво въплъщение!), ще спечелят много! Истината винаги в крайна сметка побеждава. Това поне е сигурното!

Хубав ден на всички, аз пак закъснявам за работа и трябва да скачам!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!