С кого подобава да сравняваме нашия кумир Б.Борисов: с цар Калоян, със Стефча Стамболова – или с Иисус и Мохамед едновременно?!

Бойко Борисов, сиреч, ГЕРБ, удържа още една победа. Всъщност – две победи. На президентските и на местните избори. Имаме всички условия българският народец да повтори падението на руския такъв, който видя в Путин своя спасител и оправител, и почна да му се кълне в беззаветна вярност. Начело на такова едно падение вървят подлизурковците. Като прочетох нижеследующия текст си рекох на ума: „Айдеее, почна се: парадът на подлизурковците зафаща да набира сила!“. Публикувам пищното словоизлияние на някакъв подлизурко, което започва така:

Снощи, като гледах пресконференцията на ГЕРБ, премиерът ми напомни на двама велики българи, които са оставили дълбока следа в историята на България.

И после дълбоко(не)уважаваният подлизурко сравнява Бойко Борисов с… цар Калоян и със… Стефан Стамболов! Тъй като този текст показва как започва да нараства пълзящата диктатура, го публикувам изцяло, а пък отдолу ще прочетете два коментара, които изцяло отговарят на моята позиция спрямо наблюдавания феномен; прочее, блогът, който публикува споменатато словоизлияние, тоест, бълвоч, е ExtremeCentrePoint; ето и самия словесен бълвоч:

Бойко Борисов до Калоян и Стамболов

Снощи, като гледах пресконференцията на ГЕРБ, премиерът ми напомни на двама велики българи, които са оставили дълбока следа в историята на България. Те са поели държавата в аналогична обстановка, тежка криза, разпри и междуособици и са я извели на върхови места в Европа.

Единият е цар Калоян. Той застава начело на държавата в момент на остра криза, породена от болярски амбиции и разнородни интереси. През 1202г, сключва мирен договор с Византия, която признава официално голяма част от владенията на българската държава. През 1204 г. българският владетел подписва клетва и договор, с които признава върховенството на Римската църква. Унията с Рим е безспорен успех за Калоян. Тя има важен външнополитически ефект, защото официално приравнява българската държава с останалите страни.

Другият е от по-ново време. Той провежда политика на твърдост и лавиране спрямо Великите Сили в името на националния интерес. По този начин той успява да сключи изгодни за българската икономика търговски договори. Следва енергично политика за икономическо развитие на страната на базата на 3 основни принципа: протекционизъм, строга данъчна политика, промишлено и гражданско строителство. Развива активна законодателна дейност с подчертано протекционистичен характер. Приема закони за насърчаване на местната индустрия Предотвратява опасността от изпадане на страната в икономическа зависимост. Развива банковото и застрахователното дело, поставя основите на общинските здравни служби и пенсионното дело. Това е Стефан Стамболов.

Действията на Русия убеждават Стамболов в истинската цел на нейната имперска политика – превръщането на България в руски протекторат и използването и за домогване до Проливите – доктрина на руския империализъм формирана още от Петър I. Руските интереси са в разрез с българските стремежи за национална независимост и национално обединение, изразени в управлението на Стамболов.

Пожелавам на Бойко Борисов да продължи политиката, която води до сега и която изборните резултати показаха, че се подкрепя от мъдрия ни народ, да утвърди и изведе страната ни на полагащото и се място в Европа, отнето от управниците и през изминалите 60 години.

Автор: Максим Генчев

2 comments:

Petyr: Абе ти нормален ли си?!

Mартин: А, моля ви се, много е слабо сравнението! Какво ми го сравнявате с такива полит-дребосъци като Калоян и Стамболов?! Той, милия, може да бъде сравняван по величие най-малко с Исус и Мохамед взети заедно! Ще видите как след великото му управление разните му там Америки, Белгии, Холандии и тем подобни репички ще ядат в сравнение с нас и ще бъдат готови милиони, не милиони, а милиарди да ни платят само и само да им дадем, макар и временно, такова държавническо съкровище да ги оправи и тях като нас!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

До Росен Плевнелиев: От сърце Ви желая да се справите със задачата си, уважаеми г-н Президент!

Счетох за свой дълг да отговоря на последното писмо на г-н Росен Плевнелиев до мен; няма да скрия, че ми е изключително приятно, че успях да вляза в диалог с него, което според мен само по себе си е положителен знак за промяна на политическите нрави у нас по посока на европеизирането им; както и да е, сметнах, че ще бъде изключително неучтиво да си замълча след като втори път г-н Плевнелиев ми отговаря на писмо, затова му написах в крайна сметка ето този свой отговор:

Уважаеми г-н Плевнелиев,

Много Ви благодаря, че ми отговорихте и този път на писмото! Впечатлихте ме с това, че намерихте сила да надмогнете обидите, което е свидетелство за това, че отсреща е налице личност от голям мащаб; дребните души се обиждат, голямата душа, голямата личност е в състояние да застане над дребнавостите и да съхрани достойнството си. Моля приемете моето възхищение заради това, но преди това Ви моля да приемете и извиненията ми за начина, по който си позволих да се държа с Вас в тия писма!

Да, аз се държах изключително нагло и арогантно, позволих си да мина всякакви граници, но не го направих поради лошавост на характера си, не го направих от каприз или случайно. Аз, г-н Плевнелиев, си позволих да проведа с Вас един тест, при това твърде тежък, защото, не крия, за мен Вашата личност беше нещо като енигма. А за мен, като гражданин и като философ, най-важното, същностното е тъкмо личността; исках да се доближа до същината, до дълбината, до фундамента на Вашата личност; за целта ми се наложи да прибегна до средство, което носеше в себе си необичайни дози агресивност; длъжен съм в крайна сметка да Ви уведомя, уважаеми г-н Плевнелиев, че Вие бляскаво издържахте моя тест! Едно от израженията на този резултат е, че днес с чиста съвест ще ида до избирателната урна и ще дам своя глас за Вас; същото ще стори и моето семейство, които, прочее, са ви фенове отдавна!

Позволете, г-н Плевнелиев, да Ви пожелая в днешния ден да удържите грандиозна победа над левия кандидат за Президент и тази вечер ние, българите, да можем да се поздравим с нов български Президент във Ваше лице! Вярвам, че ще бъде така!

Позволете накрая да Ви кажа още няколко думи. Не за да Ви назидавам – простете една такава една моя склонност, но моя милост все пак от много години е учител и възпитател на младежта и това няма как да не ми се е отразило – но защото като български гражданин държа да Ви заявя нещо кардинално важно, което трябва да пазите като зеницата на окото си; а то е:

● Длъжен сте от момента на избирането си всекидневно и неотклонно да бдите за съхраняването и заякчаването на демократичните устои на държавата;

● Длъжен сте да осуетите, с дадените Ви от Конституцията средства, всеки опит за възстановяване на диктатурата, защото нашата страна и нашият народ едва от 20 години правят опити да заживеят свободно и демократично;

● Длъжен сте, като държавен глава, най-ясно да съзнавате мисията си да бъдете обединител на нацията, носител на дълготрайния държавен и народен интерес – и да бъдете на висотата на тази мисия;

● Длъжен сте да работите за разпространението сред политическата класа, а също и в средите на самия народ на един демократичен, европейски по дух, модерен манталитет и стереотип, който ни е така потребен, за да можем, и като народ, и като индивиди, в най-скоро време окончателно да се измъкнем от тресавището, в което ни натикаха комунизмът и посткомунизмът;

● Длъжен сте най-ясно да съзнавате, че именно Вам историята възложи една много тежка отговорност и задача; ако я изпълнявате твърдо и неотклонно, в крайна сметка ще получите народната признателност; ако ли пък се провалите, справедливо, и то за вечни времена, ще Ви постигне проклятието на нашия много изстрадал – и затова толкова недоверчив народ.

Спирам дотук. Написах горното с чисто чувство, защото наистина съм много загрижен; писах Ви вече, че много ме е страх страната ни да не тръгне по един крайно неприемлив път – да тръгне по пътя на съвременна путинизирана, тиранична и недемократична Русия. Смятам, че опасностите и рисковете по трънливия път на нашето развитие не трябва да се замазват, а трябва да ни са постоянно на ум, та белким, като народ, успеем да ги избегнем.

Та да получим един ден така жадувания народен просперитет, който пък няма как да бъде постигнат без всестранния възход на личностното начало в Отечеството ни, което, уви, у нас е така несправедливо потиснато, угнетено, подложено на непризнаване и на преследване.

От сърце Ви желая да се справите със задачата си като бъдещ Президент на Република България – нашата Родина, нашето свидно Отечество!

С уважение: Ангел Грънчаров, гражданин и философ, главен редактор на сп. ИДЕИ и на в-к ГРАЖДАНИНЪ

П.П. Г-н Плевнелиев, позволете да добавя нещо съвсем лично. Моят блог възникна точно преди пет години, по време на избирателната кампания на предишните президентски избори. Като гражданин тогава намерих възможност чрез блога да изявя своята позиция; цели пет години всекидневно в моя блог пиша за това как аз виждам случващото се. Казвам Ви това обаче по следната причина: тогава, разбира се, бях вцепенен от ужасния резултат на ония избори; на балотаж тогава трябваше да избираме между агента на ДС Гоце Първанов и между политика, на който руснаците платиха, възлагайки му да осуети влизането на България в Европейския съюз, имам предвид Волен Сидеров.

Минаха пет години и явно България се е променила в добра посока щом като днес можем да избираме между Вас и г-н Калфин, който все пак сякаш е по-добър вариант от наставника си Първанов. При това тия дни се случи нещо немислимо по-преди, а именно, успях да вляза в диалог с бъдещия държавен глава на България, което също е добър знак.

Това показва, че е дошло времето българската демокрация най-сетне да проработи. Може би Вие сте призван да осъществите тази повеля на самото време? Дано успеете! Като български гражданин ще Ви подкрепям винаги, когато работите в тази посока; ако обаче започнете да работите в друга посока, в мое лице ще намерите най-яростния си критик.

Това е. Смело и вдъхновено вървете в посоката, за която настоява духът на самото време, уважаеми г-н Президент! Този е начинът да избегнете провала и да получите народната признателност!

Простете за патетичността, но наистина се развълнувах. Стар човек съм вече… 🙂

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Получих отговор и на последното си писмо до Росен Плевнелиев

Все пак получих отговор от Росен Плевнелиев и на последното си писмо до него, което пък беше публикувано в блога ми под заглавието Г-н Плевнелиев, позволете да запитам, на чия страна сте: на страната на олигархията ли сте – или сте на страната на народа?!. Ето какво ми пише кандидат-президентът, и по начина, по който е написано писмото, имам чувството, че наистина го е писал той лично:

Rosen Plevneliev добави в адреси
До: Angel Grancharov
Относно: Re: Г-н Плевнелиев, позволете да запитам, на чия страна сте: на страната на олигархията ли сте – или сте на страната на народа?!
Дата: Събота, 2011, Октомври 29 19:39:32 EEST

Уважаеми господин Грънчаров,

Ако смятате, че в неделя ви предстои да гласувате за г-н Борисов и Вие лично не го харесвате, тогава добре – преценете как да постъпите. Аз действително съм доказвал винаги своята независимост, а и няма как да измъкна от ръкава някакъв допълнителен аргумент, защото предполагам добре знаете, че отрицателни факти се доказват най-трудно и понякога невъзможно.

Не знам как ще се почувствате Вие, ако Ви се наложи един месец да се обяснявате навсякъде, че не сте нечия функция – сигурно в един момент би Ви било обидно? Аз не само не съм Ви лъгал 20, 10 или 5 години, а и не използвам по ваш адрес тези словесни форми, които Вие използвате за мен.

И друго – няма предварителен измерител на силата на характера, той се доказва с действия и по никакъв друг начин. Ако резултатът от моята работа досега ви кара да си мислите, че съм безхарактерен, това ми се струва най-меко казано жалко. През тази седмица се наслушах на приказки. Аз не съм Калфин, не си сменям позицията и подхода всеки ден. От две години работя в правителството на г-н Борисов и това, което постигнахме в моя сектор е видимо – то е 40 пъти повече от социалистите за 4 години. Само, че изборът в неделя е мажоритерен и е между мен и Калфин.

За олигарсите – никога не съм бил, няма да бъда и няма да имам нищо общо с олигархията. Успешни бизнесмени има навсякъде по света и това не просто е добре, това движи света напред. Олигарх, като приело гражданственост понятие, съдържа всичко отрицателно, което бизнесменът не е! Олигархия означава престъпно срастване на бизнес и политика, при което политиката носи пари за олигарха и обратно. Аз такива неща нито съм правил, нито знам как стават!

Не знам дали тези думи ви звучат „клиширано”, аз досега отговарям конкретно на всичко – казах, когато стана президент ще изчистя институцията от ДС, едно от първите неща, ще бъде да отзова именно тези посланици, които са сътрудничили на ДС преди 1989 г. Аз досега съм пристъпвал към урните само с чиста съвест.

С уважение,

Росен Плевнелиев

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Да хвърля ли и аз своята съчка на утрешното аутодафе, на което ще бъде изгорена многострадалната българска демокрация?

Иво Беров е написал на страницата си във Фейсбук следния коментар:

Утре много хора ще разправят, че са гласували против Доган, против социалистите-бивши-комунисти, против тройната коалиция, против строежа на Белене и всякакви подобни, но всъщност съзнателно, а повечето случаи несъзнателно, ще са гласували за уродливостта в политическия и обществения ни живот. Но всъщност вече всичко започна да ми омръзва, това е безнадеждна работа…

Много хора също се изказват там, започнала е интересна дискусия; остават часове до изборите, а много хора, в това число и моя милост, не знаят какво да правят, как да постъпят – за да не се опозорят. В израз на тия мои чувства ми се наложи да напиша там, на страницата на И.Беров, следния кратък коментар:

Аз също съм в положението за първи път утре да не мога да ида да гласувам; дори и да се реша да ида да гласувам за Плевнелиев (вероятността за това е твърде малка), ще го направя с отвращение, и, на второ място, се страхувам, че ако сторя така, после съвестта ми няма да ме остави на мира. Страх ме е да не стане така, че с гласа си за Плевнелиев и аз съм хвърлил своята съчка на онова великолепно аутодафе, на което е била изгорена многострадалната българска демокрация.

Много е възможно с избирането на Плевнелиев България да се путинизира (равно на „бо(й)ковизира“ така, че с българската демокрация да бъде свършено по същия начин, по който това се случи с руската демокрация – доколкото такава изобщо е имало някога. Страх ме е също, че тия избори нищо чудно да не се окажат първите от една поредица, в която автентично десният избирател, демократът, човекът с европейски ценности просто да няма за кого да гласува – както в Русия сега може да се „избира“ само между комунисти и кагебисти.

У нас може да се получи вариант, при който да ни се налага да „избираме“ само между комунисти и милиционери-милионери, какъвто, прочее, е утрешният избор – ако сме честни да го признаем.

Тъй че много се боя да не стане така, че с гласа си утре за Плавнелиев да дам и аз своята дан, своята подкрепа за доубиването на българската демокрация.

Ако утре гласувам за Плевнелиев няма ли да се окаже, че всъщност ще гласувам за чалга-политиката, за неуважението на демократичните принципи, за политическата арогантност от типа на Бойко Борисов? Способен ли е Плевнелиев да противодейства на абсолютистките и диктаторски мераци и наклонности на нашия роден Путин, на нашия „бащица“ – бат ви Боко? Вярно е, че сякаш е по-интелигентен, но пък дали ще има характера да опази независимостта на президентската институция от абсолютистките попълзновения на своя тартор?

Имам много страхове и съмнения, описах ги в поредица от писма до самия Плевнелиев, отговорът, който получих от него, не ме задоволи, наново настоях по-категорично да се произнесе, но до момента нямам отговор, а вероятно и няма да имам изобщо. Явно от щаба му решиха, че е безнадеждна работа да се опитват да увещават недоверчив и опърничав избирател като мен; затуй и няма да ми отговорят. Остава аз, насаме със съвестта си, утре да реша какво да правя; ще ида до урните, ще гласувам, но как точно ще гласувам, до момента не зная. Имам един вариант да гласувам по специфичен начин, а именно, като напиша върху бюлетината следния текст: „Гласувам за обезсилената, обезкръвена, унизена, поругана и многострадална българска демокрация!“

Този е най-вероятният вариант за що-годе достоен изход от толкова неприятната ситуация с утрешното гласуване…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Lady Liberty, универсален символ на свободата, на 125 години!

Статуята на свободата на 125 години!

Статуята на свободата – един от най-известните символи на Америка, чества тази седмица своя 125-и юбилей, преди да бъде затворена за 12 месеца за публиката с цел разкрасяване, пише АФП.

Днес на „Lady Liberty“ са оказани всякакви почести в церемония, която е нещо като римейк от откриването на монумента през далечната 1886 г. в присъствието на тогавашния президент на САЩ Гроувър Кливланд.

Универсален символ на свободата, статуята на алзаския скулптор Фредерик Огюст Бартолди е близка до сърцето на милиони имигранти. В продължение на десетилетия тя беше първата гледка от САЩ за новодошлите след изнурителното пътуване през Атлантическия океан.

Този петък 125 пришълци от 40 страни са обявени за американски граждани на Острова на свободата – мястото, където е въздигнат величавият паметник край устието на р. Хъдсън в южната част на Манхатън.

Официалната церемония е открита с американския химн и изпълнение на Марсилезата в знак на почит към Франция, която навремето направи ценния дар. Известната актриса Сигърни Уивър ще рецитира поемата на Ема Лазаръс „Новият колос“, отчасти гравирана върху пиедестала на статуята.

Петте уебкамери, които наскоро бяха монтирани върху факела на монумента, са най-вероятно активирани в интернет и ще разкрият за целия свят невиждани гледки от Острова на свободата и от нюйоркския зали.

Малка флотилия, съставена от търговски и частни корабчета, поздравиха „неостаряващата дама“, както преди 125 години. Статуята на свободата беше подарена на САЩ от Франция през 1986 г. за да бъде почетена, с десет години закъснение, Декларацията за независимостта на страната, обявена на 4 юли 1776 г.

Паметникът беше затворен за посещения през 1984 г., когато беше направено първото обновление във връзка със 100-годишния му юбилей през 1986 г. Тогава бяха организирани 4-дневни празненства. След това символът на Америка отново бе закрит за посещения за няколко години непосредствено след терористичните атентати от 11 септември 2001 г.

Този път Статуята на свободата ще бъде затворена за едногодишен ремонт, считано от 29 октомври. В този период ще бъдат обновени стълбищата и асансьорите. При все това туристите ще продължат да имат достъп до Острова на свободата.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.