Да живееш в най-великия концлагер не е голям плюс за преминалия ти живот

За Русия е характерно, че има не икономически интереси и позиции в света, а чисто политически, които винаги са я проваляли. И сега Путин не се интересува от населението на Руската федерация. Единственият интерес на Путин е продажбата на газ и петрол на високи цени, политически натиск върху купувачите и транзитиращите региони със заплахата да врътне кранчето в най-неподходящия момент.

Путин се интересува единствено от печалбата на „назначените“ от него олигарси и доходите от военно-промишления комплекс. Тъй като държи повечето от Европейските държави в шах с доставките на газ Путин разговаря с всеки от позицията на силата, от позицията на най-силната и мощна държава в света. Последните две са неверни, но засега населението го поддържа във велико-руския му шовинизъм. Обаче тази подкрепа започва да отслабва.

Руснаците искат наистина да са най-великата страна в света, но младото поколение ясно разбира, че това няма никакъв смисъл за техния живот, защото да живееш в най-великия концлагер не е голям плюс за преминалия ти живот. Европа е пълна с руснаци на средна възраст от 31-32 до 40-45 години. Във всеки самолет, в които съм пътувал в Европа, има поне двама или трима представители на „избраните“ от елитната класа на Русия да ги обслужват зад граница, които на висок глас без да ги интересува дали смущават някого споделят последните си изжививания от ловен излет, където се е оказало, че руските джипове и ловни оръжия са оставили другите участващи националности да бъдат неудачници.

„А, бляд, наши джипи проходили в най-глубшие пески и грязние дороги, то Мерцедеси, БМВ, Мазда, Хонда, ех, бляд, они все затанули…“ или „А когда я витанул новая Ижка суперпозет от чехлом все ахнули…“ Или „а наши играли такую музику, ох, Бога ми, мы не заснули до сутра, выпили столько водки и кричали давай, давай все люди около эти места не спали с нами целую ночь… Хаааа! Ха!“

За съжаление по-младите в Русия вече виждат обречеността на положението си и трябва да избират да бъдат „родолюбци“ и „с чего начинатся Родина“ да бъде любимата им песен около огъня, където те пекат току-що извадените от земата картофи след като са ги орали и копали цяло лято, гладни и мръсни, но трябва да намерят начин за оцеляване физически или да престанат да дават подкрепа и управленчески и управленски кредит на Путин и олигарсите и военно-промишлемня комплекс около него.

Съгласно един известен американски политик „не е възможно да заблуждаваш целия си народ безкрайно дълго“, така че с израстване на поколенията, за които думите „Родину“, „Матушка Русия“ са кухи символи, защото тази Матушка е в повечето случаи Мащеха за тях и поколенията, за които Родината не започва с това казано в песента, което е израз на бедност и революции, може би политическите процеси в Русия ще сменят посоката си. Въпросът е накъде ще тръгнат тези политически процеси!?

И накрая извинявай, че пиша на стената ти, но ти си един от хората с ясни виждания за истинското положение в Русия!

Автор: Александър Йоцов

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Заповядайте днес на протеста, ще се видим на площада пред Парламента!

Моя милост днес ще бъде в София на общонационалния протест. Представител съм на синдикалната организация на „Подкрепа“ в учреждението, в което работя. Отивам да протестирам най-вече по свои, предимно идеални подбуди; най-важните от тях са:

1.) Решително ще протестирам срещу безочието, срещу политическата арогантност на управляващите!

2.) Твърдо ще протестирам срещу некадърността на управляващите ни чалга-политици, които превърнаха думата „криза“ в мантра, с която се опитват да прикриват крещящата си некадърност!

3.) Ще протестирам срещу недемократичния авторитарен манталитет, който си позволява без капчица срам да демонстрира правителството, начело със своя вожд Бойко Борисов!

4.) Ще се противопоставя на една неразумна политика, благодарение на която това правителство проиграва златни шансове на България да се нареди сред достойните и проспериращи народи на Европа!

5.) Ще искам предсрочни избори, за да се прекрати политическата агония, в която ни натика Бойко Борисов!

6.) Крайно време е „футболист номер едно на България“ Бойко Борисов да се оттегли и по цял ден да си рита мачлета, а не да се държи като слон в стъкларски магазин в полето на българската политика! Може, ако иска, да се върне към предишните си занимания с пожарникарство, каратизъм, бандитизъм.

7.) Отивам на площада, защото се радвам, че все още има българи, на които съдбата на България им е небезразлична!

И за още много неща ще протестирам, но сега нямам възможност да пиша за тях, понеже трябва да ставам и да се приготвям за пътуването си до София…

Елате и вие на площада! Да протестираме, да покажем, че сме достойни да бъдем наричани български граждани и демократи!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

България ще може сама да задоволява енергийните си нужди чрез добива на евтин шистов газ

10 неща, които трябва да се знаят за шистовия газ

Различава ли се от „природния газ” и опасен ли е за здравето?

По начин на образуванe, състав, технологии на търсене, проучване и добив, предпазарна подготовка, транспортиране и реализация шистовият газ е идентичен на природния газ. Той е метан, най-простия въглеводород от реда на алканите. Метанът е неотровен, безвреден газ, без цвят и миризма.

Ако шистовият газ е идентичен на конвенционалния природен газ, защо го наричат иначе?

В петролната индустрия се използва специална терминология за класификация на ресурсите в зависимост от геоложките и технико-икономически свойства на залежите от въглеводороди, а не от свойствата на самите въглеводороди, които са едни и същи навсякъде. Терминът „шистов газ”, отразява особеностите на залежите от газ, а не на самия газ или на технологичните процеси. Прилаганите към шистовия газ технологии, включително хидроразрив, са същите, както към други видове залежи от нефт и газ.

Вярно ли е, че има над 300 милиарда кубически метра шистов газ само край Нови Пазар?

В конкретния случай за шистовия газ в България може само да се каже, че става въпрос за прогнозен геоложки ресурс, който тепърва трябва да бъде открит и проучен, за да се стигне до оценка на запаси.

Колко земя е нужна за добив на шистов газ? Казват, че можел да се добива само в слабо населени райони и пустини, защото сондажите били много нагъсто и се унищожава земеделска земя, ставало като лунен пейзаж?

Ако българските шисти имат свойства като на тези в САЩ, постоянно заетата площ за добив за пълно снабдяване на България със собствен газ ще е около 500 декара. Това е само около 0.012% от площта на концесията за шистов газ, предоставена в Североизточна България. При успех на проучвателните работи в тази концесия за шистов газ, България би могла да удовлетвори нуждите си от природен газ, като ползва около 0.0005% от територията си. След приключване на сондирането и добива, земята се рекултивира и е напълно годна за земеделие. Добив на шистов газ се извършва в много по-гъсто населени места, отколкото България, и никъде не е довел до унищожаване на земята или водите.

Големите не се интересуват от малките като нас. Защо се дава предпочитание на големи фирми при сключване на концесионни договори за шистов газ? Те си гледат само техния интерес, къде е нашият? (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Непростимо е и този път да проспим историческия си шанс да станем истински свободни!

Някъде, не помня къде, прочетох, че на еди кой си човек му било трудно да прецени каква позиция следва да има по въпроса за т.н. „шистов газ“. Той сам се оплакваше и се вайкаше заради това. Същевременно чета и чувам, че други хора не познават такава трудност, те, примерно, априори са ПРОТИВ шистовия газ. Даже и без да се замислят, знаят, че са против. Доста хора са в затруднение по този въпрос, тъй като наистина в него се сблъскват поне две фундаментални ценности, поради което на всеки се налага да се реши коя от тях има приоритет лично за него – пък и за нацията ни. Става дума за ценностите природа и свобода.

Искам да кажа нещичко по този казус. И по този начин ми се иска да спомогна за проясняването на въпроса, та белким повече хора по-решително изяснят собствената си позиция по наистина нелекия казус.

Не е доказано дали и доколко тази технология за добиване на шистов газ е опасна за природата; прочее, то всяка човешка дейност, както и да го погледнем, е противоприродна; всичко, направено от човека, е култура, докато природното, при което човекът изобщо не се е докоснал, е натура. Ако искахме и ако можеше да си стоим при природата, отказвайки се от културата, т.е. оставяйки се на бездействие и на съзерцание на собствения си нос, то и култура, и цивилизация, и човечество изобщо нямаше да има. Всяка намеса или инвазия на човека в природата е, предполага се, вредна или поне неприятна за природата, за природното. Прочее, автентично природно е само… дивачеството, варварството. Културата по начало е противоприродна. Това дотук – от една страна.

От друга страна разглежданият казус е твърде интересен и затова, че тук се намесва най-фундаменталната човешка ценност: свободата. България енергийно или суровинно, а оттук и всякак, е зависима от Русия, и то до нетърпима за самия ни суверенитет степен. Тъй че, оказва се, оня, който тръгне да крещи против шистовия газ, всъщност и де факто крещи против българската свобода и суверенитет. Тоест, работи не за българския, а за руския интерес, сиреч, е предател. Дилемата става изострена в екстремна степен: или благодарение на шистовия газ най-после ще извоюваме независимостта си от Русия, или, ако надделеят противниците на българската независимост, шистов газ няма да има, но заедно с него няма да има и българска свобода. И няма да има просперитет: защото зависимостта от една изостанала, деспотична империя, каквато е руската, не може да не доведе до бедност и мизерия. Ние поне това би следвало да го знаем от опит: 45 години комунизъм бяхме изцяло зависими от Русия и ето, в резултат, станахме най-бедни в цяла Европа. Факт.

За поляците например никакво съображение не може да стои по-високо от свободата; за народи като полския свободата е най-висшето. Ето защо Полша, за да отхвърли всякаква зависимост от вековния си поробител, именно Русия, прие технологията за добив на шистов газ, дори и в някаква, възможно минимална степен, да пострада и полската природа. Свободата за свободолюбиви народи като полския е единствено меродавното.

А за народи, прочути с робския си манталитет, именно като нашия, свободата съвсем не е най-важното, и затова в такива народи мърморковците срещу шистовия газ нищо чудно да излязат мнозинство. Не им пука на такива, че за шепа руски рубли са готови да пожертват свободата и суверенитета на България. Намесих „шепата“ руски рубли, защото е безспорно, че кампанията на активистите срещу шистовия газ у нас се финансира щедро от путинска Русия. Разбира се, че една такава кампания съответства на руския империалистически интерес спрямо България. Факт. А известно е, че най-голям душманин на българската свобода е Русия. Факт!

Ето защо моя милост, за която свободата е най-важното, не стои такава дилема: аз съм за добива на шестов газ у нас. Защо ли? Ами защото ми е мила българската свободата. Мил ми е българският суверенитет. Мило ми е достойнството на България. А достойни могат да бъдат само свободните, не робските народи. И проспериращи народи могат да бъдат само свободните народи. Робските народи сами осъждат себе си на вечно недостойнство, на унижения и на мизерия. Това го доказва опитът на цялата човешка история.

Но колцина ли мислят като мене в разтерзаната от внасяните от империалистическа Русия раздори и от гнусни ченгесарски номерца България? Малко сме. Трябва да правим всичко, за да привличаме съмишленици. На карта е поставено бъдещето на България. Непростимо е и този път да проспим историческия си шанс да станем истински свободни. Както много пъти преди това сме го правили в многострадалната си история. Нации страдалци са само малодушните нации.

Страданието е наказание за слабостта, за малодушието им. То ще им помогне един ден през горчилката на страданието да се убедят в собствената си неразумност. Прочее, дами и господа, ние, българите, малко ли сме страдали? Налага ли се още да страдаме, та да ни се отворят най-сетне очите?!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Има една партия, която се бори България да е силна, достойна и просперираща – и знае как да постигне тази цел!

Можете да видите и чуете видеозапис на 8-мо национално събрание на ДСБ (видео)

Отчетен доклад на Иван Костов (видео)

Резолюция на Осмото национално събрание на ДСБ (видео)

Пресконференция на ДСБ (видео)

Можете да прочетете и това: Иван Костов: България заприлича на Русия – страна на олигарси, милиционерщина и тотална диктатура

и още други материали, които можете да намерите на сайта на ДСБ.

ЗАБЕЛЕЖКА: Прочее, забелязахте ли тази сутрин, в интервюто си, Боко пак показа, че го е страх най-много от Костов? Този страх показва най-красноречиво кой е поръчителят на „мероприятието“ в българската чалга-политика, наречено „Боко Борисов“…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)