Дж.Пардю: Изборите произведоха засилена концентрация на власт в България в ръцете на Премиера

Прочетете едно по моя преценка изключително важно интервю, което е дал непосредствено след изборите бившият посланик на САЩ у нас Джеймс Пардю: Не вярвам, че демокрацията в България върви в правилна посока. Опасенията и безпокойствата на този голям приятел на България и горещ привърженик на свободата и на демокрацията би следвало за нас да са още една сигнална лампичка, която да ни предупреди, че събитията у нас се подхлъзнаха по една опасна наклонена плоскост. Което пък, от своя страна, означава, че предотвратяването на движението ни към диктатурата ще бъде все по-трудно. Колкото повече като гражданско общество чакаме нещата да се оправят „от само себе си“, толкова по-трудно ще стане спирането на движението на държавата ни по наклонената плоскост, водеща към тотална путинизация на България.

Аз тук по моя си обичай ще подбера акцентите, най-силните и изразителни места от това интервю, за да могат да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

… Възползвах се от шанса да съм тук по време на изборите, за да събера лични впечатления… Българите решиха. Те избраха г-н Росен Плевнелиев, трябва да приемем избора им, желая му успех.

… Имам много тревоги за посоката на демокрацията в България. Две са главните ми безпокойства: първото ми е за свободата на печата и трябва откровено да заявя, че съм шокиран от корупцията в медиите по време на изборите; второто произтича от политическото сплашване, стигнало до равнище, което не съм виждал по-рано. Затова реших да говоря открито – както в България, така и в чужбина. Трябва да направя нещо, за да помогна на демокрацията в България.

… Имам много приятели тук и трябва да заявя, че много, много хора са разтревожени. Те говорят откровено с мен и аз им вярвам. Имаше платени публикации в полза на определени хора и отказ да се отразяват проявите на кандидати, които не плащат на медиите. Това е важна причина за тревога, която споделих и с журналисти, и с лица, наблюдаващи медиите. Говорих и с хора, участващи в политическия процес. Те предпочитат да мълчат заради степента на политическо сплашване, но аз мога да говоря.

… Не съм много щастлив, че мога да говоря за видяното. Но не искам да отправям предизвикателство към избора на българите. Нека международните наблюдатели за изборите дадат своята присъда. Но в по-общ план аз не вярвам, че демокрацията в България върви в правилна посока. Това ме тревожи.

… организираната престъпност у вас е прекалено влиятелна. И тогава, и сега е ясно, че организираната престъпност е голям проблем за България. Тя е прекалено видима, защото всеки я вижда, и е твърде организирана, защото е много влиятелна от дълги години.

… Да си правиш снимки с високопоставени лица не означава да покажеш какво мислят Съединените щати. Това е елементарен трик. Официалните лица може и да харесват снимките, но едва ли харесват да бъдат показвани за политически цели.

… Бях първият в България (посланик – бел. ред.), който започна да говори открито за тези проблеми. И го направих в качеството си на представител на Съединените американски щати. Мисля, че оттогава съм последователен. Последователна е и позицията на САЩ, които заявяват, че трябва да се направи нещо с този проблем.

… Изборите в неделя произведоха засилена концентрация на власт в България с премиера начело. Министър-председателят доминира твърде много не само над правителството, но също над Парламента, сега над повечето главни градове в България и президентството. Властта се концентрира в неговата партия. Те бяха избрани с обещанието, че ще се захванат с организираната престъпност и корупцията, че ще наложат в България върховенство на закона. Бяха много добри в концентрирането на власт, но се тревожа, че няма да бъдат толкова добри в изпълнението на обещанията, дадени на българския народ. Взеха политическата власт, но трябва да я използват за целите, за които им бе дадена. Не е достатъчно да се говори с твърд език и да се разиграва политически театър. Продължавам да чакам резултати и се чудя докога българите също ще чакат. Онзи ден те се сдобиха с още по-силен човек, но дали резултатите ще бъдат по-добри?

… Не мисля, че някой има интерес да отдалечи България от ЕС. Напротив, убеден съм, че тя трябва да бъде привличана все по-близо и САЩ са силен поддръжник на България в ЕС. Докато бях посланик, работих много по този въпрос.

… Хиляди хора могат да ви дадат списък. И аз мога да ви направя. Не е тайна кои са лошите момчета в тази държава. Въпросът е защо правителството не се захване. Изпитвам огромно уважение към тази страна и народа й. И вярвам, че заслужават по-добра съдба. Казвах го през 2002 г., повтарям го и през 2011 г.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Истината е съвсем проста, безчестието е завъртяно, засукано, сложно и претендиращо за „дълбочина“

Публикувам тук като знак на времето две дискусии, проведени във Фейсбук непосредствено преди втория тур на изборите – и в деня на самите избори. Спор няма: това бяха твърде трудни и тежки избори. Трудни и тежки бяха тия избори най-вече защото поставиха в изключително тежко положение най-качествената част от избирателното тяло: автентичният десен, сиреч, мислещия, избирател. Смятам, че дискусиите, които водиха помежду си тия избиратели, са поучителни за всички, но най-вече за изследователите, които един ден, убеден съм, ще се заинтересуват от сегашните български политически нрави.

Пълният текст на първата дискусия може да се намери и прочете ето на този линк. А на втората дискусия: ТУК. А ето сега онова, което моя милост е извадила от тях като някакъв по-същностен акцент:

Ivo Berov: Утре много хора ще разправят, че са гласували против Доган, против социалистите-бивши комунисти, против тройната коалиция, против строежа на Белене и всякакви подобни, но всъщност съзнателно, а повечето случаи несъзнателно ще са гласували за уродливостта в политическия и обществения ни живот.

Ангел Грънчаров: Професор Божилов, да гласувам за Калфин, който също е другата страна на натресеното ни статукво, съвсем не е израз на съпротива срещу статуквото. Помислете малко. Опитайте, не е толкова трудно. Тъй че не ми пробутвайте на мен именно плоските си умозаключения. С Калфин президент или с Боковия човек нещата изобщо не се променят принципно; ако Медведев не се казваше Медведев, а, да речем, Лисицин, смятате ли, че диктатурата на Путин щеше да бъде по-слаба? А да гласувам за комунист за мен е изключено по презумпция; не само ръката ми ще изсъхне, но и сърцето ми няма да издържи на унижението и позора…

Yavor Dachkov: Борисов е перверзия, както беше царят. Калфин е автентичен представител на една част от това население. Може да не ни харесва, но това е реалност и е въпрос на демократичност – те са тук и са си все същите. Питам – къде сме ние и защо се разпиляхме?

Ангел Грънчаров: Драги г-н Дачков, другарят Калфин не е никакъв представител на българското население. И кучетата на село вече знаят, че той е представител на Гоце Първанов, а пък този последния е представител на бойния си другар по линия на ДС (КГБ) Путин. Тъй че, простете, който мисли поне малко за България, през ума му няма да мине да гласува за пословични предатели на българския интерес, каквито са комунистите.

Yavor Dachkov: Г-н Грънчаров, това, което казвате, е клише, достойно за ранния вестник Демокрация и синята ченгесарска пропаганда. Така говорят хора с картончета в ДС – до колкото знам имате претенция да сте философ. Дайте малко по-дълбока интерпретация… 🙂

Ангел Грънчаров: Г-н Дачков, истината е съвсем проста, безчестието е завъртяно, засукано, сложно и претендиращо за „дълбочина“. Този е критерия за разграничаване на честност и безчестие. Казвам Ви го това дори не като философ, а просто като човек, на който му е писнало от нашенските български мерзавци от вясакъв вид, тип и род…

Ангел Грънчаров: Аз вече реших, камък ми падна от сърцето: ще гласувам за Плевнелиев. Който се интересува защо така реших, моля, да заповяда на страницата ми… Който се интересува защо успях да надмогна съмненията си, да заповяда на моята страница, там всичко съм казал; прочее, през тази нощ получих още едно писмо от Плевнелиев, което е причина да натежат везните категорично в негова полза. Прочее, моите везни просто няма как някога да натежат в полза на комунистите от БСП…

Проф. Добри Божилов: В случая гласуването е за избор, който е от един порядък по-висок от общия избор. Гласуваме за или против диктатура. Това не е избор за или против „статуквото“, за ляво или дясно, за комунисти или консерватори, за или против АЕЦ „Белене“. Гласуваме за това изобщо да можем ли да гласуваме в бъдеще и за това как ще се управлява държавата. В този смисъл, повечето стандартни аргументи на политическия процес са нерелевантни и едно гласуване, различно от Калфин (т.е. Плевнелиев, негласуване, невалидна и пр.) е гласуване за диктатура.

Накрая нека припомня, че олигархия е по-леката форма на диктатура. Гласуване за Калфин е за запазване на настоящото статукво, което е олигархия. Т.е. „власт на малцина“. Но другият избор е „власт на едного“. Олигархията трябва да се премахне, но в посока по-истинска демокрация, а не още по-малко демокрация и тираничен режим.

Ангел Грънчаров: Професоре, тоя път в нелепиците си надминахте даже плямпалото Вучков, също професор като Вас! На Ваште най-нови прозрения мога да заявя само това: Бог да прости българската демокрация ако се наложи тя да бъде спасявана от най-големите си душители, именно комунистите! А диктатурата няма да бъде избегната по благоволението на комунистите – егати тъпизма е измислила Вашта професорска глава тая сутрин! – а чрез най-енергични действия на всички нас, гражданите, демократите. Ако чакаме комунистите да пазят демокрацията ни, то е все същото да чакаме от умрял писмо. Напомням Ви, че диктатурата, от която съвсем наскоро излязохме, беше наложена на страната и на нацията тъкмо от комунистите, т.е. бащите на същите тия, които Вие сега ни предлагате да смятаме, че са нейни „противници“. Да чакаш защита на демокрацията ни от откровени и доказани привърженици на диктатурата, каквито са комунистите, е глупост, която даже проф. Вучков не може да измисли…

По-добре и по-вярно казано: да чакаме комунистите да пазят демокрацията ни е същото да оставим вълци да пазят и да се грижат за стадото ни! 🙂 Е, тоя път по нелепости надмина самия себе си, поклон на духовитостта ти! 🙂 Един въпрос: нямаш ли поне подозрението, че си позволяваш в случая да дрънкаш вопиющи (на руски казано, иначе на български тая дума значи „крещящи“, уточнявам го за по-младите, които не знаят руски език, и слава Богу!) по нелепостта си приказки?!

Ангел Грънчаров: Много ми се иска г-н Дачков, като се събуди, да сподели тук своите „задълбочени“ мисли и прозрения за това защо трябва да гласуваме за комунистите. Неговото обаче е тежък, патологичен случай: някой, който претендира да е антикомунист, да призовава да се гласува за комунисти вече е проява, достойна за съсредоточено внимание тъкмо от психиатрите 🙂

Проф. Добри Божилов: Днес може да е последният ден на демокрацията или да е първата сериозна крачка към премахването на опасността за нея. От нас си зависи. Диктаторът още не е победил. Изборът срещу него е странен, объркващ, за някои дори отблъскващ. Но този избор не е избор за това което е сам по себе си. Той е избор за демокрацията – т.е. за това да има истински следващи избори и за това да можем да избираме онези, които искаме да изберем в бъдеще. Един ляв президент не е мечтата на един десен избирател (напр. като мен). Но това е просто ляв президент, а след година и половина ще гласуваме за по-важния парламент. Докато един ляв диктатор е много повече от просто ляв президент. И след година и половина няма да има за какво да гласуваме. И резултатът, и бройката гласували, и преброителите, и депутатите – всичко ще е ясно от преди това. Крехка е нашата демокрация на 22-та си година. Нека и дадем шанс…

Моят избор е бюлетина номер 8!

Ангел Грънчаров: Твърде неубедително звучиш, професоре, твърде неубедително и фалшиво звучиш! Има авторитарни тенденции у Бойко Борисов, но днес не гласуваме за него, а за Росен Плевнелиев, това не е същото. Бойко Борисов, ако наистина има диктаторски попълзновения, ще намери безброй привърженици и поклонници в средите на комунистите, а не в средите на избирателите на Росен Плевнелиев. „Левите кандидати“, както ти умилително ги наричаш, принадлежат тялом и духом на една диктатура, от която още не сме се избавили, имам предвид комунистическата. Тъкмо те, съкровените и доказани привърженици на диктатурата, да ни плашат с диктатура, признай, е страшен цинизъм! На който само комунисти са способни!

Прочее, толкова миловидният Стефан Данаилов всъщност е така любим на последователите си, щото навремето игра комунистическия терорист и агента от ДС майор Деянов, тъй че, ето, излиза, че поклонниците на майор Деянов са привърженици на диктатурата, а не тези на Плевнелиев. Не от десет, а от хиляда дерета вода да докараш, не можеш никой да убедиш, че истинските врагове на демокрацията у нас не са комунистите! Даже кучетата на село, да не говорим за децата, вече знаят, че комунист означава антидемократ…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Как бай Ганю, пардон, бат Боко прави избори

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.