Удари часът на истината за ГЕРБ!

Искам да поздравя антикомунистическите избиратели, които открай време са мнозинство сред българите с поредната, не знам коя вече по брой победа над комунистите. БСП след 1989 губи толкова пъти избори, че междувременно трябва да е тотално деморализирана и маргинализирана. Само че не се наблюдава нищо подобно. Защо?

Мисля, че трябва ясно да разграничаваме българските десни избиратели, които са автентични десни, и избираните от тях партии и политици, които в повечето случаи подменяха техния вот и изневеряваха на антикомунистическата кауза. Вината за това в никакъв случай не може да бъде приписвана на избирателите. Те гласуват “правилно”, но КГБ е взел мерки техният вот да се трансформира в нещо друго, защото всички политици и партии са подставени лица и марионетки. Ето защо не искам да чувам повече упреци към българския народ. Той си знае работата и гласува подобаващо.

Пожелавам този път на българските избиратели да не бъдат измамени и разочаровани. Само че досега в посткомунистическа Източна Европа няма случай на изборна победа на автентична антикомунистическа сила. Вярно, в някои страни се стигна до нарушаване на сценария на КГБ, както в България два пъти при управлението на СДС, но това има други причини. СДС по начало също беше част от сценария, но се получиха малки “засечки”, на които няма да се спирам. Все пак те показват, че и КГБ не е всесилен и не може да изчисли и манипулира всичко. Каква е обаче вероятността тъкмо в България през 2011 за пръв път в Източна Европа с ГЕРБ да се стигне до пробив в сценария на КГБ? Ами нека всеки сам си отговори на този въпрос.

Предлагам да се абстрахираме от всички анализи, за малко се направим на съвсем наивни и глупави и да се престорим, че нищо не знаем за политиците и генезиса на ГЕРБ. Да предположим, че знаем само две неща: че ГЕРБ е дясна, антикомунистическа партия и че за нея са гласували десните, антикомунистически избиратели. Как можем да установим дали ГЕРБ е автентична антикомунистическа сила? Много просто: критерии за нейния антикомунизъм ще бъдат нейните дела и това много скоро ще си проличи. Сега вече, когато ГЕРБ държи изпълнителната, президентската и местната власт, ВЕЧЕ НЕ ВАЖАТ НИКАКВИ ИЗВИНЕНИЯ, ЧЕ НЯКОИ ИЛИ НЕЩО ИМ ПРЕЧИ. Няма нужда да се чака дълго. Следващите дни, седмици и месеци внимателно ще наблюдаваме действията им. Лесно е да се види дали ще действат против посткомунистическата мафия, против Русия и нейното влияние на Балканите и в България и т.н.

Така например би трябвало да очакваме незабавен отказ от руските енергийни проекти в България, начело, разбира се, с АЕЦ Белене. И още нещо важно: опитът учи, че българските медии са изключително враждебно настроени към антикомунистически, антируски сили в българската политика. Пример за това е тяхното крайно отрицателно отношение към правителството на Филип Димитров и към кабинета на Иван Костов, особено през втората половина от мандата му. Всъщност Костов до ден днешен е рисуван от медиите като античовек. Българските „СМИ”, както ги наричат в Русия, продължават да страдат от един вид Костов-обсесия, с което даже стават смешни.

Но всичко това не е учудващо, защото българските медии принадлежат на посткомунистическата олигархия, която е дълбоко свързана с Русия. Москва не може да прости дори минимално отклонение от сценария. Какво си позволяват България, СДС и Иван Йорданович Костов? Къде се намират? На какво прилича това? Я вижте другите страни в Източна Европа колко хрисимо, послушно и чинно изпълняват сценария! Само България се прави на интересна и се опъва. этих болгаров к стенке надо поставить и расстрелять! (Но мы в Кремле, на Лубянке и в СВР в Ясенево, да и в “Аквариуме” в ГРУ примем меры. Я викайте Симеон да идва, че става напечено с това СДС-ОДС, което уж беше наше, аме нещо го поизпуснахме и май ще спечели като нищо изборите 2001 и тогава какво ще правим?)

Така че ако правителството и президентът на ГЕРБ започнат да провеждат наистина антикомунистическа и антируска политика, медиите би трябвало бързо да се обърнат против тях и атаката да е тотална. Дотук ГЕРБ обаче се радва на голям медиен комфорт, което е многозначително обстоятелство.

Автор: Анонимен

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Майчице мила, какво ли ще стане ако Б.Борисов наистина падне на мач и си счупи не крака, а челюстта?!

Изборите минаха и заминаха, дойде златното време на анализаторите. Ще ни обяснят най-красноречиво и многословно защо всичко е станало така, както е станало, или, ако мога да използвам известната метафора на Волтер, „ще ни докажат най-убедително, че овцата е червена защото е… червена“: виж, примерно, това или пък това, а защо пък не дори и това. Многословието обаче винаги е било израз на нечиста съвест; истините, които движат живота ни, за изненада на премъдрите ни анализатори, са твърде прости.

Ето по този начин се разгадава загадката защо простото, примерно, Боко Борисов и ГЕРБ, се налага да бъде обяснявано от умното и ученото, а не, както подобава да бъде, да е обратно: простото да догонва сложното. За жалост, както излиза, у нас най-адекватни на потребностите на живота, са примитивите, мъдрословната интелигентност, уви, все повече изпада в безсилие – понеже се е откъснала от реалностите на същия този живот.

Аз много съм участвал в такива „обяснително-тълкувателни кампании“, посветени на предишни избори – като се почне още от зората на демокрацията ни – та по тази причина съм преситен от този поток на умните словоизлияния. У нас, за жалост, животът си тече сякаш напук на предписанията на ума – и препоръките на умствения ни елит, доколкото изобщо го имаме.

Особено много усилия анализаторите ще употребят за да възвестят „този път окончателната и безвъзвратна гибел на автентичната десница“ – и някои от тях вече почнаха да го правят с нескривано, дълго чакано удоволствие. Появиха се дежурните платени „анализатори“, които като пчели префърчат от цвят на цвят, сиреч, от канал в канал (телевизионен, не някакъв друг). Възвестяват ни лелеяната истина и после отиват в ресторанта да утешат и да удавят подкупната си съвест с уиски, с водка или с ракия, според вкуса. Както и да е, аз всичкото това съм го виждал и преживявал много пъти, имам предвид съобщенията за „окончателната смърт“ на десницата, тъй че вече никакви увъртания на анализаторите не могат да ме впечатлят, камо ли пък да ме удивят. Само дето имам неприятното чувство, пораждано от тази асоциация: как ли пък не се усещат тия анализатори, че са се захванали с не толкова съблазнителната задача на лешоядите и чакалите…

Да, обаче е полезно да се четат все пак тия анализи, и още по-полезно е да се мисли върху тях. Ето, примерно, моя милост тази сутрин успя да попадне на следния шедьовър; само дето не успях да установя чие е авторството, за да цитирам коректно; но ето, насладете се, воаля:

Много лесно се доказва, че ГЕРБ не се ръководи от идеология. Абсолютно неизвестно е, какво ще се случи с ГЕРБ, ако по време на мач премиерът си повреди не крака, а челюстта, например. В историята има подобен пример. Сладкодумният Максимилиан Робеспиер, първият диктатор на Френската революция, си чупи челюстта, и освободените от магиите на приказките му съратници почти мигновено го ликвидират.

Ето че възниква прелюбопитен, какво ти, направо съдбовен казус: майчице мила, какво ли би станало ако Бойко Борисов наистина, в действителност, реално, падне на мач и си счупи челюстта?! Вселенска трагедия ще настъпи: как ли тогава ще си дава пространните, бълбукащи от самовлюбеност интервюта? Каква ли ще бъде съдбата на родината ни, ако такъв коварен малшанс сполети нашето упование, нашата надежда, нашият оправител? Кой ли ще ни оправя тогава?! Може ли безсловесният Бойко да ни оправя?! Дали няма да го сполети участта на горкия Робеспиер?! Или, със счупената си челюст, бат ви Боко нема да пропише, да пази Господ?!

Все крайно вълнуващи въпроси. Оказва се, че челюстта на Бойко Борисов, явяваща се, както се убеждаваме, най-скъпоценен предмет, имащ отношение не само към националната сигурност, но и към общата ни национална съдба, не само че трябва да бъде охранявана най-старателно, не само че трябва да бъде застрахована за колосални суми (та в случай, че се счупи, от парите от застраховката да построим барем още пет магистрали!), но и, явно, на игривия ни премиер трябва да му бъде забранено да играе футбол, карате, кунг-фу и прочие опасни спортове, за да не ни сполети една такава евентуална трагедия. На челюстта, на ченето на Бойко Борисов, оказва се, дължим всичко, то крепи не само националната ни сигурност, но и бъдащия ни просперитет и дори всенародното ни добруване. Тъй че, господа, дайте да направим нужното, та да предвардим страната от бъдещи изпитания – в случай, че наистина челюстта на кумира ни пострада!

Какво требе да се направи нека преценят експертите. Аз тук не мога да помогна. Щастлив съм, че се доближихме до сърцевината на истината, касаеща загадката: как, аджеба, да обясним чудото на феномена Бойко Борисов?! Оказа се, че това чудо извира и се крепи на една нищо и никаква челюст. От едно чене зависи съдбата ни! Що не бях стоматолог!

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Радвайте се на живота и на безбрежните хоризонти на националния ни живот, откриващи се всеки ден под мъдрото ръководство на нашия вожд Бойко Борисов! Благословено да е сладкодумната му челюст!

ЗАБЕЛЕЖКА: Разбира се, и моя милост ще си напише коментара за новата ситуация, в която се оказваме след тия избори, но нека да мине време, та да се поуталожат страстите…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…