Народният любимец г-н Премиерът отново напъва мускули пред отворена врата!

Държава-«прахосник» или държава-«бандит»? Изберете сами!

Лидерът-Премиер отново напъва мускули пред отворена врата. Той нямало да плаща дълговете на държавите-прахосници, които поддържат високо ниво на средни заплати и пенсии и показват огромна потребителска активност!!

Лидерът видимо забравя или никога не е знаел, че САЩ са най-големият длъжник и потребител в света и ако престанат да се държат като такъв, цялото световно производство се срива, настъпва световна икономическа криза!!! Затова и светът е готов да опрости всички дългове на държавите-потребители (по бойковски –«прахосници»), за да не останат хората без работа – основен аргумент в позицията на канцлера Меркел.

Премиерът-Лидер все още не може да разбере, че солидарността в човешкото общество се крепи на уравновесяване на двете противоположни тенденции: «прахосничество» (потребление) и «натрупване» (присвояване на излишъка). Нормално присъщият баланс между «потребление» и «натрупване» е гаранцията за спокойствието, стабилността и солидарността в обществото. Разумният баланс предпазва държавата както от дефицит и невъзвръщаеми кредити, така и от прекомерната икономическа и политическа власт на лумпенизираната олигархия, присвоила излишъка.

Не може да Му се отрече, обаче, и малкото разум, който е проявил: Той вече не препоръчва на европейските държавници да намалят заплати и социални плащания до размера на българските. Видимо някой Му е подсказал, че имаме милион и половина трудова емиграция, която вкарва в страната ежегодно от 6 до 8 милиарда евро!! С отчитане на икономическия мултипликатор, този емигратски финансов принос, по-голям от всички чуждестранни и местни инвестиции, взети заедно, формира повече от половината от Брутния Вътрешен Продукт на страната ни!! Катастрофа вещае сбъдване на хипотезата за връщането на тези «сити българи» в гладна България…

Тъкмо на този емигрантски финансов принос се крепи и финансовата стабилност на страната при този огромен външнотърговски дефицит, с която така нагло и арогантно се гордее Той Самият, при ширещата се мизерия и огромните излишъци, които си присвоява годишно лумпенизираната олигархия – над 30 милиарда лева – корпоративна печалба, лично богатство, източване на ДДС, контрабанда, спекулации…

Е, каква държава е по-добре да бъдем – държава-«прахосник» или държава-«бандит»??

Автор: Никола Ников, 27.10.2011г., гр. Русе

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

В България тече повсеместен разпад – морален преди всичко

Както обикновено става и след тия поредни загубени избори в средите на десницата пак се отпочнаха обичайните след поредните загубени избори дискусии и коментари за „окончателната смърт на дясното“. Чета най-новият фундаментален анализ на Иво Беров, който най-тържествено ни уведомява, първо, че десницата умря, а после, второ, ни съветва (водейки се по принципа „Кралят е мъртъв, да живей кралят!“) да учредим съвършено ново-новеничко, чисто и кристално правилно дясно, построено върху съвсем автентични десни принципи и с абсолютно нови десни хора и лидери.

Разбира се, тия радикални идеи са породили оживена дискусия; от изказаните мнения ме впечатли най-вече ето това, което, прочее, съвпада и с моите впечатления:

„В България вече няма десни партии. И това трябва да бъде казано ясно, недвусмислено и безмилостно.“

Силни думи, но дали са верни? Не е ясно.

В България тече повсеместен разпад. Морален преди всичко. Съответно тези, както и предишните, избори са изкривявани до пълен абсурд. Манипулации, купуване на гласове, измами и всякакви недопустими влияния върху изборния резултат, са ежедневие. Всички сайтове в деня на изборите съобщаваха непрекъснато резултати – дори в Медиапул имаше цял ден такова незаконно следене на резултатите. Уж като цветарски магазин, или ресторантско меню, филми и пр. глупости. Общество няма, а да се търсят партии в него си е чиста фантазия. Само ДСБ е на ниво. Е, комунистите и всичките им прераждания и проекти цъфтят в такава среда.

Основното е все пак че българинът няма избор. Той не знае какво го чака при този или онзи кандидат, при тази или онази партия. Той участва в изборите или чисто емоционално или срещу директен материален интерес или страх. Това не е демокрация въобще.

Хората не са свободни. Те са закрепостени, психологически повалени. Напълно логично е мафиоти и мутрагени (или охранители) да се чувстват идеално в среда на несигурност и страх. Милиционерите-мутрафони държат 100% властта по места така или иначе. За украса имат Уж-Прокуратура, Уж-Закони, Уж-Съд. Уж-Партията им е еднодневка, но е силната страна на деня. В много традиционно (досега) червени селца и градчета спечели ГЕРБ. Нещо политическо има ли в тези победи? За мен не – това е по-удобната за момента конструкция на същите кукловоди.

Уплашеното и дезинтегрирано стадо не е способно да се ориентира въобще, камо ли да подкрепи нова дясна партия. Трябват му опори, вяра, надежда. А това навежда на мисълта, че не политически, а просветителски проекти са на дневен ред. Въпреки повсеместната и трагична мутро-ченгесарско-чалгаска развала.

Написа: анонимен – Sin

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Медийната империя на гражданина-философ Ангел Грънчаров навърши 5 години!

Улисан в разгорелите се политически изборни страсти, пропуснах да отбележа навършването на 5 години от създаването на моя блог. На 9 октомври 2006 година е първата публикация в блога ми, носеща заглавието Здравей, свят – здравейте, хора!. От този ден нататък, всеки ден, ето, вече цели 5 години пиша най-редовно в блога си, което, както и да го погледне човек, само по себе си е постижение. Постоянството е една от предпоставките за успеха.

В първия ми блог, уърдпресовския, до този момент имам вече 2 966 публикации (предимно пълноформатни статии). В един момент, по причини, които сега е излишно да уточнявам, пренесох блога си в платформата на Вlogger. Малко по-късно осъзнах големите възможности на видеоблогването и в един момент превърнах стария си блог във видеоблог, а пък новият ми стана мой основен текстови блог, или нещо като „блог-майка“. Година след година и около основния ми блог възникна мрежа от образователен, консултантски (по практическа психология), чуждоезичен и прочие блогове. Много експериментирах в тия години, научих много неща, усъвършенствах се, имам и съответните, да се надяваме, постижения. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Ония, които са с истината, не се тупкат по космясалите гърди като вас, самонадеяни нахални гербераджии!

Публикацията от снощи под заглавие Удари часът на истината за ГЕРБ! вече, както откривам току-що, е предизвикала следното злобничко подмятане на някой си анонимен гербераджия с име tutankhamon661:

Истината е с ГЕРБ. Мога и линк да ти дам по въпроса, но едва ли ще ти хареса.

на което ми се налага мигом да отговоря ето така:

Коя истина е с ГЕРБ? Това, че природонаселението в мнозинството си гласува за тях, съвсем не означава, че истината е с ГЕРБ, напротив.

С истината, както показва историята, обикновено и дори винаги е едно немногочислено малцинство, а големите мнозинства винаги грешат. Запомни от мен поне това: за истината не се гласува! Тъй че е много съмнително дали истината е с ГЕРБ.

Прочее, не истината трябва да е с ГЕРБ, а ГЕРБ трябва да е с истината; недей да им сменяш местата; не истината ще се нагажда към ГЕРБ, а ГЕРБ, ако иска да оцелее, трябва да се съобразява с истината.

А твоето звучи: истината е с ГЕРБ, следователно, ГЕРБ е истината. Да имаш много здраве от мен, но ГЕРБ изобщо не е истината!

А такива като теб с изказвания като твоето сте социалната база на диктатурата и на тиранията. С изказвания като твоето се проправя път на тиранията и диктатурата. Скоро ще разберем наистина какво е ГЕРБ, а не за какво минава – или иска да минава.

Това, че на ГЕРБ се налага да използва медийната си хегемония в свой интерес, е знак, че съвсем не му пука за истината, напротив, означава, че залага на лъжата. Истината няма нужда от медиен монопол или от медийна хегемония за да се наложи, за да си пробие път.

А тия, които имат нужда от тях, с това само признават, че истината за тях нищо не означава. Медийната хегемония е патерицата, на която се обляга лъжата, за да може да детронира истината от съзнанията.

Един народ може да бъде лъган продължително време, но завинаги да бъде лъган е съвсем невъзможно. Накрая тържествува винаги не лъжата, а истината! Истината винаги излиза наяве – пък макар и гонена, скривана, обиждана, осмивана и пр.

Запомнете от мен това, самонадеяни нахални гербераджии! Прочее, ония, които са с истината, не се тупкат по космясалите гърди като вас. Истината учи на смирение и на скромност, а пък нахалството на наглеците винаги има за свой извор арогантната, безсрамната лъжа…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)