Младата българска демокрация беше умъртвена ако не още в пелените и в люлката, то поне в проходилката си

Чета всякакви интересни анализи и особено пък читателски коментари на тия анализи – анализи на резултатите от изборите и на оформилата се „нова ситуация“. Тук-там намирам същностно значими и имащи фундаментален смисъл възлови моменти, без долавянето на които едва ли може да се проумее смисъла на ставащото. Имам друга работа „и на ушите“, както се казва, но и аз не мога да отмина тия проблеми. Понеже смятам, че от огромно значение е да успеем да доловим точния смисъл на случващото се – с нас самите, с държавата, с нацията. Ето обаче как искам да процедирам този път.

Искам да направя една, според мен твърде показателна и изразителна аналогия между настоящите президентски избори и предишните, ония от 2006 г., на които Гоце Първанов, в двубой на балотажа със Сидеров, успя да седне за втори път в президентското кресло (и по този начин да има възможността да направи поразиите, които направи). През 2006 година основните играчи в политическото поле са БСП, ДПС, АТАКА (която в предишната година, на парламентарните избори, е успяла да се натика в Парламента), НДСВ (доста стопено, но все пак явяващо се фактор), двете сини партии, ДСБ и СДС (имащи самостоятелни парламентарни групи). Бойко Борисов, забележете, още го няма, което поражда резонния въпрос: как ли изобщо Слънцето е могло да изгрява тогава без Него. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.