
Блогът за икономика публикува днес коментар под заглавие
Пенсионна реформа? с автор Георги Ангелов. В него се казва:
Симеон Дянков отново подхваща темата за пенсионната реформа, след като очевидно миналогодишната „реформа“, осакатена и подменена от синдикатите, не постигна резултат.
Говори се за вдигане на възрастта за пенсиониране, но това не е достатъчно. Графиките по-долу показват, че официалната възраст за пенсиониране не се спазва заради множеството привилегии и начини за избягване на закона. Съответно, за да има ефект от реформата, трябва да се ограничи или премахне ранното пенсиониране.
Идете там, прочетете ако желаете целия коментар, има и разни графики и пр. Моя милост там остави следния коментар:
На мен ми се струва, че повишаването на пенсионната възраст не е и не може да бъде панацея за решаването на натрупалите се проблеми. Много е възможно и почти е сигурно, че ако се мисли само в тази посока, пенсионната система ще придобие крайно нехуманен характер: хората работят цял живот, до 67 г. възраст примерно, правят си вноските и в крайна сметка или не доживяват до пенсионна възраст, или, едва получили пенсиите си, умират, а пък зарадваната държава почва да увеличава пенсиите на страдалците-„щастливци“, които (все още) са живи; това е античовешко и не този е пътят.
Трябва, ерго, да се търси по-гъвкав вариант на пенсионна система, при който да се вземе предвид индивидуалния принцип; внасяш си отчисления за пенсия, те се трупат на твоя индивидуална сметка, като навършиш, да речем, 55 годишна възраст, според здравословното си състояние, сам решаваш или да се пенсионираш (примерно с 50% от пенсията си, която трябва да получи на 65 г. възраст), или пък продължаваш да работиш, стига да имаш сили. Натрупана сума за пенсия сам решаваш как да я използваш, а ако друг решава вместо теб, такъв един тотализиращ принцип е антихуманен и несправедлив.
Икономистите трябва да намерят работещи решения, а не политиците ни, които, както забелязваме, са предимно профани в тая област, а пък и обикновено съвсем не им пука живи или мъртви ще се пенсионират хората.
Но ние, дето работим не сме съгласни да умрем преди да се пенсионираме, и „социалната държава“ с чужда, т.е. с нашата пита да прави помен, т.е. да облагодетелства хора, които незаслужено ще получават нашите пари – докато ние се излежаваме на заслужена почивка в… гроба.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия,
изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата
ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.