Днешната статия във в-к СТАНДАРТ по казуса с наименуването на елитната ПГЕЕ-Пловдив на името на Стив Джобс

Натисни изображението за да го видиш в по-голям, пригоден за четене размер.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Стив Джобс, геният, който сближи компютъра с човека

Стив Джобс – талантът да променяш света

Снимка: Ройтерс, Автор: Мартина Кръстева

На 5 октомври умря Стив Джобс. Тази вест смрази света. Само месец по-рано корпорацията Apple бе обявена за най-могъщата технологична компания в света. Приходите й възлизат на 14 млрд. долара годишно. Девизът на компанията – Think different (Мисли различно) – е ключът към техния успех.

Стив не е фигура, появила се в животa и само обозначила трагичния край на своя земен път. Той не просто остави следа след себе си, а промени реалността, в която живееше по начин, който определя днес хода на човешкото развитие.

Трите неща, които изникват в съзнанието когато се произнесе името на Джобс са iPod, iPhone и iPad. И това ще продължават да бъдат асоциациите на всички техни потребители – защото страстта към технологиите често стига само до стремеж за притежание на даден продукт.

Рядко някой обръща внимание кой стои зад този краен продукт и кой се грижи той да достигне до нас. В действителност, съществуват два вида талантливи хора. Едните с много идеи и безкрайно търпение да ги реализират. Другите искат творенията им да намерят своето приложение в живота на обикновения човек. И то сега. Не утре. Не някъде в бъдещето.

Стив Джобс е от вторите. Той няма амбицията да бъде технологичен гений, но пък е обладан от огромното желание да сближи компютъра с човека. Как? Като вложи всичките си усилия в това да улесни човешкия живот чрез машината – първоначално създавайки персоналния компютър, а по-късно и с едни от най-практичните продукти на електронния пазар – iPod, iPhone и iPad .

„Това дали съм най-богатият човек в гробищата не ме интересува – казва Джобс. Да си лягам вечер с мисълта, че сме сътворили нещо страхотно – това вече има значение за мен.”

Защо Стив успя? Защото съчетава маркетинговия си усет с идеи за усъвършенстване на технологиите. В резултат на това всеки негов проект се увенчава с успех. Дори след като е отстранен от собствената си компания през 1985 година, Стив открива Pixar я превръща в една от най-успешните филмови студии, чийто първи филм е и първата компютърна анимация – „Играта на играчките”. Тази нова технология променя напълно начина, по който се създават и гледат анимационни филми.

Защо Стив е нещо повече от обикновен изобретател? Защото притежава изключителната смелост да влага абсолютно всичко, което притежава в новите си идеи. Колегите му често се възхищавали на огромното желание, с което работел, както и на лидерските му умения. Винаги трябвало да се стигне до ръба на възможностите, за да се направи крачка напред.

Като се замислим, философията на Джобс е може би най-ефективната формула за оцеляване във враждебния бизнес свят, особено когато става въпрос за убийствената конкуренция на технологичния пазар.

„Стив безспорно имаше силно изразен усет към бизнес мисленето. Почти всеки, които беше запознат с технологичната индустрия откриваше в него способността не само да подобрява нещата, които вече имахме, но и да ги трансформира в нещо напълно ново, по което светът да се захласне”, казва дългогодишният му приятел и съдружник, Стив Возняк, след смъртта на Джобс.

„В началото ние бяхме просто млади хора, които бяха толкова развълнувани за бъдещето, което могат да имат в бизнеса, създавайки нещо само чрез собствените си идеи.”

И именно тези идеи са водещата сила в живота на Стив. В една своя реч по случай дипломирането на випускниците в Станфордския университет, той отрича живота ограничаван от догмата – да живееш с резултата от мисленето на другите хора.

Съветът на един човек променил света: „Имайте куража да следвате сърцето и интуицията си.” Съвет на човек, които успява да вдъхнови милиони, да изживее своите собствени мечти и да предостави на обществото една нова реалност. Който на практика дарява обикновените хора с това, за което винаги са се борили – свобода.

Защото Стив не е просто създател. Той не е поредната харизматична персона. И трагедията на неговата смърт не се състои в болестта му, а в загубата на една личност с неизмерим човешки потенциал. Един мъж, притежаващ таланта да разбира живота и да използва този свой талант да го промени към по-добро.

Сигурно днес някъде на небето Стив обяснява: „Ако искате да изживеете живота си творчески, не трябва да се обръщате твърде много назад. Нека да правим открития за утре, вместо да се тревожим какво е станало вчера.“

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Ученици предлагат референдум за името на ПГЕЕ-Пловдив: ще се избира между Стив Джобс и… другите (без Ленин)

Стив Джобс и Ленин в дуел под тепетата

в-к СТАНДАРТ, 9 октомври, автор: Ели Куманова

Спор за име разцепи техникума по електротехника в Пловдив

Снимка: Ройтерс

Стив Джобс срещу Ленин – днес това е най-горещият дуел под тепетата. Причината – Професионалната гимназия по електротехника и електроника си няма патрон от зората на демокрацията. Някогашната ТЕТ „Ленин“ вече 22 г. е безименна. И иска да се кръсти в навечерието на 50-годишния си юбилей. Пловдивчани знаят техникума като „тета“. Новата генерация обаче иска да се окичи с името на iGod – покойният гений Стив Джобс.

„Пълна измислица“ – така директорката на техникума по електротехника Стоянка Анастасова нарече дебата около патрона на училището. Във вторник бе извън училището и не можа да коментира въпроса пред „Стандарт“. От вътрешни хора в школото обаче репортер на вестника научи, че рано сутринта е имало извънреден учителски съвет, на който е било забранено да се дават интервюта по горещия спор.

Мухата за Стив Джобс пуснал преподавателят по философия и психология в „тета“ Ангел Грънчаров, научи „Стандарт“. Идеята му хрумнала малко след смъртта на гения. Г-н Грънчаров я споделил в блога си в интернет. И мигновено повечето му ученици „клъвнали“. И се започнало със споровете – „за“ и „против“ Стив Джобс да се „засели“ под тепетата.

Фен на iGod например е десетокласникът Георги. Аргументът му – Джобс е посветил целия си живот на създаване на технологии, които сега са застъпени в учебните предмети на „тета“. Според Георги това име ще донесе и престиж на училището. А ако от „Apple“ чуят, че има школо, кръстено на създателя им, може и да ги посетят и

да им подарят по някой таблет.

Единадесетокласникът Васил пък е на другия полюс – иска училището му да носи името на българин. Предлага създателят на компютъра Джон Атанасов. „Той също е живял в САЩ, но поне е нашенец“, подкрепя го и съученикът му Атанас Иванов. „Да, бе, да!“, контрират от другия лагер – в Пловдив вече има училище, кръстено на Джон Атанасов. „Нищо, те и Левски и Ботев се дублират, но никой не се сърди“, упорстват от анти-Джобс агитката.

„Стив винаги е бил най-модерният в технологиите. Това е и нашата амбиция, затова учим в гимназията по електроника и електротехника“, пали се обаче Петър Георгиев от 11 клас. Момчето дори си направило експеримент и разпитало сред противниковия лагер дали знаят кой е бил бившият им патрон Ленин. Съучениците му смътно се сещали, някои изобщо не го били чували или го знаели само като име. „За Стив Джобс обаче всеки е чувал и знае какво е направил“, обяснява разпалено тийнейджърът.

Съученикът му Георги Стойчев дори предлага в училището да се проведе

референдум кой да им стане патрон.

Момчето вече е споделило идеята си с приятелите във Фейсбук и срещнало голяма подкрепа. Засега обаче от страна на учителите отпорът е голям. Преподавателите са категорични, че името се избира на педагогически съвет, който после го предлага за одобрение в Министерството на образованието.

В програмата по честването на 50-годишния юбилей на школото е включен и избор на патрон, с чието име ще бъде свързан и училищният празник, какъвто засега тук няма. Номинациите обаче са далеч и от Ленин, и от Джобс. С най-сериозно лоби са двама български физици – „дядото на ксерокса“ акад. Георги Наджаков и акад. Емил Джаков.

ЗАБЕЛЕЖКА: В сайта на СТАНДАРТ под публикацията се наложи да напиша следния коментар:

Държа да отбележа, че констатацията, съдържаща се в последното изречение, е прекалено далеч от реалността и истината – и е нечестен реверанс и жест към противниците на великолепната идея училището да носи името на великия Стив Джобс. Разбира се, че най-голяма подкрепа среща предложението Стив Джобс да бъде патрон на това училище.

Все пак трябва да имаме по-високо мнение за нивото на развитие на разсъдъчната способност у нашите ученици…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…