Промените през 1989-1990 г. не бяха резултат от народно въстание, а инсценировка на Москва

Всичко това (виж: Духът на свободата ще ни спаси от презрения менте-живот) е вярно, ретроспективно погледнато България преди 1989 беше място, невъзможно за живеене и се чудя как сме могли да съществуваме в онзи строй. Но както е казал Достоевски, човекът е същество, привикващо с всичко.

Не забравяйте обаче, че промените през 1989 не бяха резултат от народно въстание, а инсценировка на Москва. Тяхната непосредствена причина не бяха нарочно преувеличените икономически трудности на комунизма, който безусловно беше икономически неефективен, нито отвращението от репресиите на комунизма от страна на номенклатурата, решила изведнъж да стане „добра”. Има сериозни индикации, че крайната цел на тези промени е съвсем друга – Западът да бъде поставен на колене чрез стратегическа измама. Чешко-американският кинематограф Робърт Бухар, който направи филм за промените в Източна Европа с названието „Колапсът на комунизма. Неразказаната история” (трейлър):

„Юридическото осъждане на комунизма и имплицитно извинение на жертвите на комунизма и необходимостта от осветляване на агентите на КГБ в Русия – всичко това има голям смисъл. Но нека бъдем честни, това е само пожелателно мислене. Това няма да се случи никога. А ако се случи, ще бъде част от друга игра на заблуда, каквато видяхме в бившите съветски сателити…

Системата никога няма да се „оправи” сама отвътре, също както така нареченото падане на комунизма не беше резултат от народно въстание. Кой ще осъществи демократичните промени в Русия? Самият КГБ? Междувременно часовникът цъка. Двама от десет жители на Прага днес са руснаци! Руснаците упражняват влияние и контролират бизнеса, купуват недвижимост, контролират организираната престъпност и влияят на политиката…

По този начин никаква промяна не може да дойде в Русия отвън. А ако дойде отвътре, ще бъде само нов ход на шахматната дъска на играта за заблуда. Съгласен съм, че ключовият въпрос е за намеренията на руския режим. Но това именно е големият въпрос и ние може би ще узнаем отговора едва, когато ще е късно… Американският министър на отбраната и бивш директор на ЦРУ Робърт Гейтс призна пред мен, че ние (т.е. американците) никога не сме имали информация от вътрешния управленски кръг в Москва. И аз съм сигурен, че никога няма да имаме… Очевидно има много неща, които не знаем и които вероятно никога няма да узнаем. Можем само да гледаме фактите и да вадим нашите собствени заключения…

Западната публика е добре масажирана от медиите и „правилното” образование до степен, че не може да разбере какво става, а в по-голямата си част нея и без това не я е грижа за това. Младото поколение американци днес няма исторически познания и не може да си създаде картина какво става днес, защото няма представа какво е станало в миналото. Хората, живеещи в бившия съветски блок, имат различен опит, но изживяването на ситуацията „отвътре” не им позволява да видят голямата картина. Малкото на брой личности, които осъзнават какво става и са загрижени, не могат да спрат тенденцията.

А освен това техните правителства вече даже и не ги е грижа какво мислят и казват тези хора. Новата система е вече установена по начин, че никой не може да промени нещо. Изборите може лесно да бъдат манипулирани и резултатът ще бъде винаги един и същ, без значение коя партия печели. Трудно е да си представим какви ще бъдат последиците от разкриването на истината за събитията през 1980-те години. Мисля, че това никога не може да бъде прието официално. Не докато аз съм жив…”

Това е, разбира се, една много мрачна картина.

Съветският дисидент Владимир Буковски:

„Изумителните събития, настъпили в комунистическия свят през 1989, остават до ден днешен загадка, която никой, любопитно защо, не желае да разгадае. Така да се каже, пред очите ни се извърши грандиозно, невероятно събитие: могъщият съветски блок в Източна Европа се срути, на практика без каквито и да било кръвопролития, без намек за боеве… Ние, обикновените смъртни, се предполага, че трябва да се радваме на резултата, без да си задаваме сложни въпроси.

При това официална версия или най-малкото “възприетата” за тези събития е толкова нелогична, да не кажа смешна… И така, няма съмнение, че “нежната революция” от 1989 бе съветска операция. Защо ли режисьорите в Кремъл трябваше да прибягнат до подобно зрелищно и толкова опасно “представление”, след като можеха чисто и просто да отстранят ръководството на който и да било от техните сателити и на негово място да поставят “либерал” по свои избор?

Механизмът на подобни “промени” бе усъвършенстван в продължение на 40 години и дотук им бе спестявал народните вълнения: всичко ставаше тихомълком, зад кулисите, без никакъв риск… Нито в началото на 1989, нито през 1990 г. съветското ръководство не е възнамерявало да се откаже от империята и експанзионизма.“

Из интервю от 11 ноември 1999 за вестник „Остравски вечерни новини” на бившия сътрудник на чехословашката тайна полиция STB Лудвик Зифчак; той преди 1989 е инфилтрирал студентските кръгове с агенти и е един от подставените предводители на студентската демонстрация, разгонена брутално от полицията и дала началото на „кадифената революция” в Чехословакия 1989:

„Значи промените в Чехословакия бяха дирижирани от бившата съветска територия?

– Това въобще не беше наша игра.

Значи държавна сигурност STB въобще не участваше?

– Разбира се, STB участваше, защото ние бяхме директно подчинени на КГБ.”

Из интервю на бившия зам.-председател на Отдела за прогнози на Чехословашката академия на науките, вероятно отдел на Държавна сигурност STB:

„Изхождайки от моята информация мога да кажа, че комунистическият режим не беше победен от 2000 дисиденти, водени от Вацлав Хавел. А Гражданският форум беше създаден, защото трябваше да предадем властта някому. Знам, че съветският посланик и след него Михаил Горбчов са помолили министър-председателя Адамец да нагласи нещата така, че Вацлав Хавел да стане президент.”

Подготви: Анонимен

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Първи отзиви относно грандиозното събитие на века: Христо Стоичков-Мамата вече е доктор хонорис кауза!

Чета ги във Фейсбук-страницата на Kalin Manolov – … мамата!

А ето как реагират почитателите на Мамата:

Deso Tossunov: Е това се казва професор по дървена философия! Хахах!

Petar Peev: Хахах!

Daniela Miteva: Мамата – ма доктор, доктор – ама мамата. Мамата на тези дето го направиха доктор, а нас – на маймуни 😦

Dimo Nikolov: Носителят на тази титла трябва, по задължение, да изнася лекции на студентите. Каква ли лекция ще изнесе този ръб?

Daniela Miteva: Как да се напиеш в басейн и да броиш „по немски“…

Deso Tossunov: до Димо… лекция по псуване и простотия! Като футболист беше много добър, ама е простак и наглец…

Андрей Куртенков: Самтаймс уин, самтаймс люн…

Stefan Dimitrov: В интерес на истината е свестен човек… има своите изцепки наистина, но е добър…

Milkana Nonova: Въпросът не е в това дали е свестен, ами какво прави с тази тога и диплома. Бойко Борисов поне отказа да стане почетен член на СБХ, а тоя тюфлек дори не се свени да позира в този вид. Предполагам, че е обут в бутонки под тогата.

Stefan Dimitrov: Това е интересно съчетание… просто споделих лично впечатление от него… нищо повече… иначе е чест за всеки да приеме тази титла, убеден съм, че и с него е така. Иначе за бутонките е хубава идеята и ще представлява интерес за дизайнерите 🙂

Rumen Lozanov: Величествен и семпъл като гранитен монолит!

Kalin Manolov: ББ отказа с половин уста след като част от художниците дигнаха шум. В Пд университет не се е намерил достоен човек за подобно нещо.

Ангелина Пискова: Не ми е смешно. Това е показател до каква степен отличията ни вече не чинят и пукната пара!

Milkana Nonova: Тъкмо гледах репортажа отново. Каква изящна реч, какъв изказ! Сюрреално! Когато речникът ти е съставен от „туй-онуй“, „хъм“, „ами“ и „аз“, ще се грижи за рекламирането на испанска филология

Milkana Nonova: Разбира се че не е смешно. Напротив, но хуморът е защитен механизъм в този случай

Jordan Iliev: Доктор хонорис кауза на пут… та майна! 🙂 А неговият поздрав е за тези, които го удостоиха… 🙂

Ивелин Вичев: Е, това не е истина: дрън, та дрън, та цвай… Боже опази сляпо да прогледа!!

Jordan Iliev: Върхът на простотията! нали е дружка на пожарникаря… оня каза, че е чел само Винету… лика прилика са!

Kalin Manolov: Да, и двамата са достолепни и ерудирани!

Nikolai Gen: Бандитски Бойковски дипломисти… айне маймуне дипломе!

Ivo Kostadinov: Това е ухажване, в което някои академични среди в нашата страна са усвоили добре и практикуват редовно. Като възпитаник на въпросния университет се надявам поне студентите да усетят нещо положително от това`събитие… Честито да му е и колкото и парадоксално да звучи, вярвам, че награденият ще се постарае да бъде запомнен с добро! 🙂 Сполай ви, добри хора! 🙂

Rumiana Pashaliyska: Малка, но весела страна! Петъчен здравословен смях! 🙂

Stoyan Dermendjiev: Даааааа… и кво разбира кратунчо от образование, или пък е допринесъл за него?

Вилдан Байрямова: И това доживяхме! Лелеее, колко мъка има по земята…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Гледайте утре предаване по БНТ с мое участие

Предаването вече е анонсирано в сайта на националната телевизия; ето:

Тема на деня

Малки истории, 12 ноември: Двадесет и две години след Прехода

Социално ток шоу

НАЧАЛО: 11.00 ч.

ОСНОВНИ ТЕМИ: „Двадесет и две години след Прехода“

УЧАСТВАТ: Цветозар Томов – социолог; Йонко Грозев – адвокат; Борис Луканов – маркетинг експерт; Ангел Грънчаров – писател/философ; Никола Михов – фотограф; Мартина Вачкова – актриса.

ЗАБЕЛЕЖКА: Като участник в това утрешно предаване Ви отправям специална покана да го гледате – и да ми стискате палци да не се изложа! Щото аз специално не съм „медиен лъв“ като някои други и обикновено преди такива изяви много се вълнувам. Мисля и премислям какво ще кажа дни наред, а пък после, като започне предаването, казвам нещо съвсем различно. Но какво да се прави, това може да се тълкува и в позитивен смисъл, а именно – като проява на творчески импулс. Но все пак стискайте палци, много ще ми помогнете! 🙂

И тъй, живот и здраве, утре ще се видим и индиректно ще разговаряме; аз застанал от вътрешната страна на „телевизионната кутия“, а вие – пред нея. Нека само да си пожелаем предаването да бъде интересно – за всички нас!

А на мене си пожелавам да не се изложа прекалено. Щото никога изобщо не съм доволен от себе си, особено пък когато участвам в такъв род прояви. Прочее, от никакви свои изяви не съм доволен, много съм придирчив и взискателен към себе си. Поради което сам на себе си никога не мога да си угодя. Както и да е… до утре!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.