Стив Джобс е преди всичко визионер, изобретател, естет и чак накрая – предприемач с широк размах

Преди няколко дни получих насърчително писмо от инж. Васил Сирманов, един от преводачите на книгата „Стив Джобс“ (Биография), която предстои да излезе в средата на декември: виж Идеята за именуването на българско училище на името на Стив Джобс е отлична – и точно затова ще срещне съпротива и неразбиране. Той предложи в ПГЕЕ-Пловдив да се организира семинар, посветен на личността и делото на Стив Джобс. Моя милост го покани да участва в семинара, който сам предложи. Сега получих отговор на писмото си; ето какво ми пише инж. Сирманов:

Благодаря най-искрено за поканата за участие в предвиждания семинар. Ученическата публика е благодатна почва за посяване на нови идеи и разкриване на идейната основа, която се крие зад постъпките на повечето хора – двигатели на прогреса.

За съжаление, здравето не ми позволява да пътувам и да издържам на публични събития. Колкото сили и време са ми останали ги влагам за придвижване на проекта „ВитрЕос“. Той е силно иновационен, полезен и престижен за редица художествени училища, ВУЗ, града и страната, млади приложни художници у нас и по света. Но познайте какво най-често срещаме у нас – мълчание, пасуване, завист.

Смятам, че идеята Ви е отлична и трябва да се придвижва именно от учител по философия, защото делото на Стив Джобс започва именно от неговата визия за бъдещето, а естетиката на продуктите на Apple не е резултат на ергономия, технически или технологични съображения, а е осъзнат стремеж към чистота и минимализъм.

Накратко, Джобс е преди всичко визионер, изобретател, естет и чак накрая – предприемач с широк размах, който не се страхува да поема рискове. Именно това съчетание на качества го правят един от хората, променили света, тръгвайки и ръководейки се главно от идеи, а не само от бизнес-нюх и желание за печалба.

Моята сила е в писмените текстове, затова след излизане на преводната книга по книжарниците, ако имам време ще напиша едно кратко есе, което да подсили Вашите аргументи.

Впрочем, аз съм от стар учителски род; мога да си представя нещата при вас. Ръководството на училището, според мен, може да прояви положително отношение към идеята за името по три причини:

(1) Като се информират непредубедено за личността на Джобс и значимостта на неговите иновационни идеи и продукти за целия свят;

(2) Като усетят, че повечето ученици искат това;

(3) Ако има някакъв „келепир“ за училището – а това ще стане, ако се влезе във връзка с Apple и внимателно се опипа почвата за някакъв вид сътрудничество; ако се направи контакт с автора (-ите) и US-издателството (-ата) на биографията и други книги за Стив Джобс.

Може да помислите за кът с експонати от историята на компютрите Apple, компанията PIXAR и пр. Децата ще ви засипят с идеи – само пъхнете запалена клечка да подпали фантазията им. В края на краищата един жизнен (и живнал) и амбициран ученически колектив говори добре за самото училище; тъй че директорката трябва да отчете това.

Желая ви успех; ще Ви помагам в рамките, които ми позволява здравето и времето.
Ще пиша и на издателство „СофтПрес“, което ще издаде биографията на вашия бъдещ патрон – да помислят с какво могат да Ви помогнат.

Поздрави,

инж. Васил Сирманов

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Целият толкова възвишен нравствен смисъл на автентичния капитализъм в резюме

На сайта Formspring.me някой човек ме е запитал нещо, на което едва сега смогнах да отговоря; и понеже въпросът му ми се вижда интересен, го публикувам и тук, та да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Г-н Грънчаров, на червените калпазани в Гърция им опростиха голяма част от дълга. Ще ме светнете ли по въпроса защо капитализмът опрощава така?

Господине (госпожо), не капитализмът опрощава дълговете на червените калпазани, а дълговете им ги опрощава европейският социализъм, който се е настанил и в Европейския съюз. Но тия събития в Гърция и в еврозоната са показателни за това, че тоя европейски социализъм е крайно време да бъде изметен от ЕС, та работите да потръгнат.

Капитализмът изисква всеки всичко да си плаща, а като не може да плаща, няма да плюска. И това е справедливо. А не е справедливо това което искат червените (левите) калпазани от всички страни и земни кълбета: искат те да плюскат, пък други да им плащат сметките. Така тая не става: като плюскаш, имай добрината да си платиш сам!

Ето това е в резюме целият така възвишен нравствен смисъл на автентичния капитализъм. Който, прочее, все повече си възвръща силата, опрян на първичната си правота, че, както забелязваме, и последните останки на социализмо-комунизъм, сиреч, на калпазанизъм, самият живот показва, че е крайно належащо да бъдат изчистени.

И така: нищо на тоя свят и в тоя живот не се дава даром, ей-така, заради хубавите ти очи, всичко си има цена, всяко нещо трябва първо да си го изработиш и да си заслужиш сам, а пък после да му се наслаждаваш. Това в резюме е същината на капитализма, който наистина в сърцевината си носи най-възвишен нравствен смисъл. И затова именно капитализмът е универсална и вечна форма на устройване на живота в човешката общност…

Гръцкият случай показва точно това, нима още не сте го разбрали?!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Кой казва, че комунизмът бил паднал?! Кога?! Къде?! Тук ли?!

Под публикацията Идеята именуването на българско училище на името на Стив Джобс е отлична – и точно затова ще срещне съпротива и неразбиране тази сутрин намирам следния многозначителен коментар, който ми се иска да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; затова го публикувам и отделно; ето:

Грънчарооов, аз съм тръгнал да се жалвам, че улицата, на която живея, се казва „25 конгрес на КПСС“, а се оказа, че и по-зле от мен има: цяло училище „Ленин“ да има и то в Пловдив!

Кой казва, че комунизмът бил паднал?! Кога?! Къде, тук ли?!

А като слушах и оня младеж в предаването по БНТ, в което ти участва, с колко комунизъм му е напълнена главата – викам си: по-добре да останат така имената.

Помията сатанинска, разработвана от Московския институт, в който е бил Воленчо, е заляла безнадеждно България. Експериментът е успешен: България и българите са унищожени!

Въпреки това давай, може да се окаже, че все още има останал някой, който да не е зомби с промит безвъзвратно мозък!

Тук при мен в Криводол, северозападнало, подарено на комунизма надежди няма никакви!

Тук е време за АД!

Нипаса: Румен Бърцов

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.