Хората с промити мозъци винят демокрацията за своя неуспех в живота

Във Фейсбук под една публикация в блога г-н Александър Йоцов е написал интересен коментар, който прецених, че трябва да бъде публикуван отделно, та да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, хартиеното издание на блога ми; ето какво пише той:

Много хора в България се изживяват като националисти, които „безумно обичат Родината си“, но в същото време казват: „Аз не съм искал тази демокрация, аз не съм искал демокрацията, която ни беше натрапена от някого през 1989!“. Което с пълна сила показва, че в мислите, в действията си по-голямата част от българите не са освободили мисленето си от оковите на промиването на мозъците през време на тоталитарния социализъм.

Голяма част от тези хора винят демокрацията за своя неуспех в живота. По този начин комунизмът сте стои непокътнат в главите им и нещата няма да тръгнат напред, защото само човек, усетил свободата на духа, може да твори, да се бори и да успява (и да помни, че не всички могат да са победители). Това е, което не може да помръдне комунизма от България и дава възможност на бившите величия на България и тяхното роднинско и приятелско обкръжение да яхат българина и България.

Докато мисленето на хората не се освободи от 45-годишните окови, докато българинът не престане да идеализира миналото и това какво е било през тия 45 години, нещата в България няма да се променят. Докато българинът не престане да идеализира (СССР) Русия като двоен освободител и солиден търговски партньор (където се продаваха всички лошокачествени български стоки до 1989), а прозре коварната игра на Русия и не погледне на нея като на поробител нещата много трудно сте се променят в България. И е възможно комунизмът никога да не бъде помръднат от България.

За съжаление младите, които виждат безизходицата на нещата, не се интересуват да пишат тук и там мнения, а напускат България и надали сте се завърнат някога. В България ще останат тези, за които комунизмът е бил една удобна обувка, за които „криминалната демокрация“, характеризираща се с върховенство на закона на силата (физическа, политическа и финансова) и доминиране на обществото от толерирани от политиците криминални сили (защото в момента българските политици имат своите корени в криминалния и доноснически-агентурен фактор на България).

Ангеле, в действителност може би с поколенията (ако останат в България), това ще се изживее, не знам, бъдещето ще покаже. Не знам дали си чел материала за КГБ (това съответно важи и за ДС). Само 15% от бюджета на КГБ(ДС) за външно разузнавъне са отивали за разузнаване. Останалите 85% от ресурсите хора и пари са били изразходвани за активни разработки за формирането на мнение зад граница за несъществуващата привлекателност на тоталитарните държави, включително и България. Зад граница това е било огромно харчене на пари за представителни мероприятия, създаване на танцови ансамбли, хорове и художествени занаяти. Спортът също е използван със създаването на елитни спортисти и демонстрирани успехи зад граница.

Най-страшното е, че тези разузнавателни централи КГБ и ДС в един момент се обръщат и започват да действат и на собствените си територии – като изграждат една грешна предтава у хората за лицето на тоталитарния социализъм. Първа стъпка е армията. Мозъкът на соц-офицерите и сержантите се промива активно не защото те трябва да повярват, а защото те трябва да манипулират войниците в българската казарма. Така се изграждат понятия като „македонска нация“, Национализм като висша форма на любов към Родината (думите „родна страна“ и „Родина“ се смесват умислено), патриотизъм е рядко използвана дума, хората, родени в България, но от други етнически групи се изпращат във видове войски (строителни, транспортни), за които е характерно, че се използват не за строеж на военни, а на цивилни обекти и на вили и апартаменти на горния партиен и военен ешалон.

По този начин и сега в съзнанието на хората остава един образ изкуствено създаден от разузнавателните централи на СССР и НРБ. Тъй като тези централи са официално закрити, но неофициално съществуват и постепенно се връщат във сегашните структури на Военното и Вътрешното министерство. И те започнаха своята работа.

Първа стъпка е разпалване на национализма отново. Неразрушените чипове в мозъците на голяма част от населението на Русия и България възстанови вложения в тези чипове образ на Велика Русия (СССР) и България през тоталитарно време, на НАЦИОНАЛИЗМА като най-висша форма на любовта към родната ти страна. Те много се страхуват от хора, които казват, че НАЦИОНАЛИЗМЪТ е неразривно свързан със социализма (комунизма). Тези служби с парите на българските данъкоплатци (които те окрадоха най-вече със смесените задгранични дружества), и чрез манипулиране на обществото с помощта на широката си агентурна мрежа (предимно бивши офицери и сержанти и бивши служители на Народната Милиция), чрез свързаните със спортистите силови и криминални групировки, не бяха забравени и галените деца на Тоталитарния Социализм, артисти и художници масово създават един некомфортен облик на демократичното общество и либералния капитализъм, тероризират населението на България и компрометират всички промени.

Немалка роля играе и съдебната система, съдии и прокурори, които трябваше да създадат съдебна система, защитаваща върховенството на Закона (това е в действителност истинската демоцрация). За да не стане неочаквана грешка, трябваше да се компрометира и закона, като бяха издигани за парламентаристи хора, които имаха лична изгода да се създадат закони, които да могат да заобикалят в бизнес-дейностите си, и също неработещи закони. Така тези служби създадоха както в България, така и в Русия в представите на хората един светъл образ на Тоталитарния Социализм и доста грозен социален строй, които те усилено пропагандират като Демокрация и Либерален Капитализм, което е най-долната лъжа, но която битувавав мозъците на милиони българи и руснаци.

Затова беше важно веднага след 10-ти Ноември 1989 г. да бъдат отстранени от позициите им в бизнеса, в ръководството на държавните Фирми и банки, в Парламента, в Правителството всички лица, свързани със БКП, ДС и Военното Министерство, за да се повреди тази пропаганда машина и да се изтръгнат корените й от финасирането. Сега хората в България нямат лекарства (те и преди това ги нямаха, но им беше създадена илюзията, че ги имат), нямат лекарска помощ (те и преди това я нямаха защото лекарите и сестрите в повечето случаи бяха превърнати в администратори) нямат социални служби и помощи, защото те бяха разтурени и пресъздадени с назначени подставени хора, на които им беше казано „Вземайте си заплатката и не се напъвайте!“, без полиция, съд да ги охраняват от злосторниците парите им бяха ограбени чрез фалиращи банки, начело на които стояха хора, свързани с тези органи и с криминалния фактор, медийните магнати им казваха „Ето това е капитализмът и демокрацията, нали ги искахте, сега се справяйте!“.

И на изборите естествено печелят тези, които представят алтернатива без дори да мислят да я изпълняват. Как си представяте до поста на Министър-Председател в една нормална държава да достигне човек с пожарникарско образование в Милиционерско Училище, които дори не знае и руски, камо ли чужд език, обаче в България е възможно! Той дори е бивш член на БКП, който е напуснал поста си във във Вътрешното министерство, но не е напуснал Партията, да не говорим за неговата охранителна и криминална дейност!

Българите не могат да разберат, че с този начин на мислене, подсказван и натрапван им от уж разформированите отдели на ДС нещата в България вървят по погрешен път и проблемите дори след 20 години вместо да се решават се задълбочават. Тези, които не са мислели по този начин и не са се оставяли да бъдат манипулирани отдавна са извън България или се готвят да я напуснат – една трагедия за България, която продължава след всеки избори.

И тъй като в България няма истински (или вече няма) демократични сили, които да дават надежда, че нещо може да се промени, изтичането на човешки ресурси от България продължава и ще продължава и за в бъдеще!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.