
Уважаеми г-н Президент,
В медиите се появи информация, че руският Премиер, бивш и бъдещ руски Президент, т.е. настоящ руски Император Владимир Путин бил огласил свой стратегически план за създаване на нов СССР, наречен тоя път „Евроазиатски съюз“. В него той бил включил и България, наред с Куба, Венецуела, Виетнам и пр., без, предполагам, изобщо да се е допитвал до българските власти. Нещо повече, г-н Путин бил предложил този Евроазиатски съюз да си направи свои въоръжени сили, в които трябвало, по негова преценка, да има и един български батальон. Аз не знаех, че въоръжените сили на България, явяваща се член на НАТО, са още под юрисдикцията и командването на Москва. Та във връзка с тия любопитни изявления на руските власти Ви пиша това писмо – защото съм твърде обезпокоен и също така защото имам подозрението, че реакцията на нашите власти по повод на толкова скандалния случай ще бъде неадекватна; в тази връзка искам да Ви попитам:
Г-н Плевнелиев, много ме вълнува въпроса как Вие, като новоизбран български Президент, ще реагирате в случая? И тъй като на мен пък ми се иска да се намери български държавник, който да има доблестта и мъжеството на Стамболова и да реагира ето така; примерно, да заяви следующото:
„Заради толкова арогантното поведение на руския самодържец спрямо България, което по недопустим начин унижава националното достойнство на българите и суверенитета на страната, и в знак на това, че нашият народ твърдо е избрал и върви по своя европейски път на развитие, от който никакъв шантаж няма да го откаже, и за назидание на бъдещи руски своеволия със съдбата на родината ни, предлагам в най-кратко време с булдозери и кранове, а където се налага и с тротил, да бъдат унищожени и премахнати от мястото им всички паметници на съветската окупация на България в 1944 г., като се почне от софийския, мине се през Альоша в Пловдив, та се стигне до паметниците на „освободителите“ чак в Бургас, Варна и Русе! Вечен позор на душителите на българската свобода, именно руските империалисти! Долу руският империализъм! Да живей и да крепне една нова, демократична, свободна и европейска Русия, с която можем да бъдем във вечно братство – в каквото братство се намираме със свободните народи на Европа! И т.н.“
Ето, една такава реч на български държавник искам да чуя. И в тази връзка ми се иска да се обърна ето с тия думи към Вас, дето Ви избрахме за нов български президент:
Г-н Плевнелиев, Вие как ще реагирате в случая? Ще имате ли мъжеството да изречете горните думи – или други, но още по-силни? Много ми е интересно какво ще сторите: дали ще си замълчите, което е унизително, понеже по този начин де факто ще признаете, че сте съгласен със съдбата на България да се разпорежда руският самодържец, или пък имате смелостта да се опрете на руската, по-скоро на путинската наглост и гавра? Ще следя с неотслабващ интерес поведението Ви в следващите дни. Недейте да смятате, че отиващият си Президент Първанов трябва да реагира; нас не ни интересува какво предателят Първанов ще каже, щото отдавна знаем що лежи на сърцето му; интересува ни Вие какво ще кажете! В тази връзка ми се ще да Ви съобща следното:
Г-н Плевнелиев, ето, дойде Вашият час: или ще се обезсмъртите, или ще се опозорите! Или ще останете в историята като малодушник-предател, или ще се наредите в бъдещия Пантеон на най-достойните и дръзки строители на модерна, свободна и силна България. Аз си дадох гласа за Вас с надеждата, че ще проявите точно в такива тежки ситуации длъжната, потребната смелост. Безкрайно ще бъда разочарован ако се покажете в тоя момент един треперко.
Не такъв обаче аз, гражданинът, искам да бъде българският президент! Отхвърлете всяка слабост, победете всяко робско чувство в себе си! Спомнете си какво направи в още по-тежки робски времена великият Стамболов. Нека той да бъде пример за Вас. Ако почнете да пелтечите нелепици и баналности като недоразумението и предателя Гоце Първанов, завинаги проклет да сте!
Тук, предполагам, Вие, драги ми г-н Плевнелиев, ще кажете най-вероятно ето това:
Да, ще заявя ония горните думи, дето предлагаш ти, гражданино Грънчаров, дето ти е така широко около врата, но после, като руснаците ни врътнат кранчето за газта, като спрат нефта, тогава що ще правим посред яростната зима?! Нима не знаеш, че те на всичко са способни?! Лесно е да се перчиш тука, но нека да бъдем реалисти: ний сме в ръцете на Путин, как тогава да можем да му се репчим?
На това ще отвърна по следния, единствено достоен според мен начин; и ми се иска и Вие, г-н Президент, да имате смелостта да заявите поне ето това, да изречете ето тия примерно думи:
Нека да врътне тогава Путин кранчето! Нека да има наглостта да наруши междудържавни договори за доставка на газ и нефт! Нека да студуваме посред зима! Нека и да гладуваме! Нека светът да види как грозно е способна да постъпи с една бедна страна доскорошната ни „освободителка“! Нека и робското племе у нас да види на що е способна толкова любимата им империя – пък белким се позамисли малко! Нека да си случи всичко това! Нека да изстрадаме свободата си най-после! Та белким я обикнем както тя подобава да бъде обичана! Щото иначе ще си останем завинаги роби, каквито сме и досега! По-добре да мрем, отколкото да сме вечни малодушници и роби! Да живей свободна и европейска България! Долу руският империализъм!
Ето това ще отвърна. И това ми се иска да отвърнете и Вие, г-н Президент. Дали ще имате обаче тая доблест? Чакам с нетърпение реакцията Ви.
Отворено писмо с това съдържание Ви изпращам днес. Пиша Ви така, защото това е моето верую. В това аз, един български гражданин, вярвам. Призовавам Ви незабавно да реагирате в показания вече дух!
Осмелявам се да Ви пиша това Отворено писмо, защото дълбоко съм убеден в следното:
Ако ние, гражданите, си замълчим в тоя момент и не реагираме на путинската наглост, проклети да сме! Заради нашето подло и несрещано никъде другаде по света малодушие заслужаваме да бъдем вовеки проклети и опозорени!
С уважение: Ангел Грънчаров,
19 ноември 2011 г.
Пловдив
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.