Открито писмо до Президента: Г-н Плевнелиев, съгласен ли сте със съдбата на България да се разпорежда руският самодържец?!

До Президента на Република България г-н Росен Плевнелиев

Уважаеми г-н Президент,

В медиите се появи информация, че руският Премиер, бивш и бъдещ руски Президент, т.е. настоящ руски Император Владимир Путин бил огласил свой стратегически план за създаване на нов СССР, наречен тоя път „Евроазиатски съюз“. В него той бил включил и България, наред с Куба, Венецуела, Виетнам и пр., без, предполагам, изобщо да се е допитвал до българските власти. Нещо повече, г-н Путин бил предложил този Евроазиатски съюз да си направи свои въоръжени сили, в които трябвало, по негова преценка, да има и един български батальон. Аз не знаех, че въоръжените сили на България, явяваща се член на НАТО, са още под юрисдикцията и командването на Москва. Та във връзка с тия любопитни изявления на руските власти Ви пиша това писмо – защото съм твърде обезпокоен и също така защото имам подозрението, че реакцията на нашите власти по повод на толкова скандалния случай ще бъде неадекватна; в тази връзка искам да Ви попитам:

Г-н Плевнелиев, много ме вълнува въпроса как Вие, като новоизбран български Президент, ще реагирате в случая? И тъй като на мен пък ми се иска да се намери български държавник, който да има доблестта и мъжеството на Стамболова и да реагира ето така; примерно, да заяви следующото:

„Заради толкова арогантното поведение на руския самодържец спрямо България, което по недопустим начин унижава националното достойнство на българите и суверенитета на страната, и в знак на това, че нашият народ твърдо е избрал и върви по своя европейски път на развитие, от който никакъв шантаж няма да го откаже, и за назидание на бъдещи руски своеволия със съдбата на родината ни, предлагам в най-кратко време с булдозери и кранове, а където се налага и с тротил, да бъдат унищожени и премахнати от мястото им всички паметници на съветската окупация на България в 1944 г., като се почне от софийския, мине се през Альоша в Пловдив, та се стигне до паметниците на „освободителите“ чак в Бургас, Варна и Русе! Вечен позор на душителите на българската свобода, именно руските империалисти! Долу руският империализъм! Да живей и да крепне една нова, демократична, свободна и европейска Русия, с която можем да бъдем във вечно братство – в каквото братство се намираме със свободните народи на Европа! И т.н.“

Ето, една такава реч на български държавник искам да чуя. И в тази връзка ми се иска да се обърна ето с тия думи към Вас, дето Ви избрахме за нов български президент:

Г-н Плевнелиев, Вие как ще реагирате в случая? Ще имате ли мъжеството да изречете горните думи – или други, но още по-силни? Много ми е интересно какво ще сторите: дали ще си замълчите, което е унизително, понеже по този начин де факто ще признаете, че сте съгласен със съдбата на България да се разпорежда руският самодържец, или пък имате смелостта да се опрете на руската, по-скоро на путинската наглост и гавра? Ще следя с неотслабващ интерес поведението Ви в следващите дни. Недейте да смятате, че отиващият си Президент Първанов трябва да реагира; нас не ни интересува какво предателят Първанов ще каже, щото отдавна знаем що лежи на сърцето му; интересува ни Вие какво ще кажете! В тази връзка ми се ще да Ви съобща следното:

Г-н Плевнелиев, ето, дойде Вашият час: или ще се обезсмъртите, или ще се опозорите! Или ще останете в историята като малодушник-предател, или ще се наредите в бъдещия Пантеон на най-достойните и дръзки строители на модерна, свободна и силна България. Аз си дадох гласа за Вас с надеждата, че ще проявите точно в такива тежки ситуации длъжната, потребната смелост. Безкрайно ще бъда разочарован ако се покажете в тоя момент един треперко.

Не такъв обаче аз, гражданинът, искам да бъде българският президент! Отхвърлете всяка слабост, победете всяко робско чувство в себе си! Спомнете си какво направи в още по-тежки робски времена великият Стамболов. Нека той да бъде пример за Вас. Ако почнете да пелтечите нелепици и баналности като недоразумението и предателя Гоце Първанов, завинаги проклет да сте!

Тук, предполагам, Вие, драги ми г-н Плевнелиев, ще кажете най-вероятно ето това:

Да, ще заявя ония горните думи, дето предлагаш ти, гражданино Грънчаров, дето ти е така широко около врата, но после, като руснаците ни врътнат кранчето за газта, като спрат нефта, тогава що ще правим посред яростната зима?! Нима не знаеш, че те на всичко са способни?! Лесно е да се перчиш тука, но нека да бъдем реалисти: ний сме в ръцете на Путин, как тогава да можем да му се репчим?

На това ще отвърна по следния, единствено достоен според мен начин; и ми се иска и Вие, г-н Президент, да имате смелостта да заявите поне ето това, да изречете ето тия примерно думи:

Нека да врътне тогава Путин кранчето! Нека да има наглостта да наруши междудържавни договори за доставка на газ и нефт! Нека да студуваме посред зима! Нека и да гладуваме! Нека светът да види как грозно е способна да постъпи с една бедна страна доскорошната ни „освободителка“! Нека и робското племе у нас да види на що е способна толкова любимата им империя – пък белким се позамисли малко! Нека да си случи всичко това! Нека да изстрадаме свободата си най-после! Та белким я обикнем както тя подобава да бъде обичана! Щото иначе ще си останем завинаги роби, каквито сме и досега! По-добре да мрем, отколкото да сме вечни малодушници и роби! Да живей свободна и европейска България! Долу руският империализъм!

Ето това ще отвърна. И това ми се иска да отвърнете и Вие, г-н Президент. Дали ще имате обаче тая доблест? Чакам с нетърпение реакцията Ви.

Отворено писмо с това съдържание Ви изпращам днес. Пиша Ви така, защото това е моето верую. В това аз, един български гражданин, вярвам. Призовавам Ви незабавно да реагирате в показания вече дух!

Осмелявам се да Ви пиша това Отворено писмо, защото дълбоко съм убеден в следното:

Ако ние, гражданите, си замълчим в тоя момент и не реагираме на путинската наглост, проклети да сме! Заради нашето подло и несрещано никъде другаде по света малодушие заслужаваме да бъдем вовеки проклети и опозорени!

С уважение: Ангел Грънчаров,
19 ноември 2011 г.
Пловдив

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Ако ние, гражданите, замълчим в тоя момент и не реагираме на наглостта на Цар Путин, проклети да сме!

Тази сутрин – въпреки че имам толкова много работа, че е престъпление да пилея времето си – ме занимава темата за инициативата на руския самодържец Путин да прави нов СССР, тоя път наречен „Евроазиатски съюз“, но не толкова за съюза му – нека да си прави каквито иска съюзи, само нас да не закача! – колкото за това, че без изобщо да ни пита, е натикал в новата си Империя и суверенна България, явяваща се при това член на Европейския съюз и на НАТО! И в този връзка току-що написах и публикувах ето този коментар: Путин подложи крак на Борисов: да видим дали нашият ще се пльосне на килима без да му мигне и окото!

Да, обаче ми се ще още нещо да напиша. Ситуацията е твърде неприятна, не знам дали го усещате. Аз поставих въпроса за това как ли ще реагират в тази ситуация днешните ни управляващи. Прелюбопитно е наистина. А ето сега какво ми щуква в акъла; започвам да го пиша, щото ми се чини, че особено ние, потърпевшите, именно българите, трябва някак също да реагираме, щото ако си замълчим, ще се опозорим така, както, прочее, само ние можем. Но да се опитам да представя, да облека с думи чувството, което ме кара да кипя от възмущение тази сутрин:

Да, ще видим как ще реагират и Плевнелиев, и Бойко Борисов. За Гоце знам как ще реагира: най-много да изпелтечи нещо в своя стил, хъката-мъката, нищо не казах, т.е. казах пълна нелепица-абракадабра. Той обаче вече е умряло куче, да видим новите властелини какво ще благоволят да рекат. Но на мен пък ми се иска да се намери български държавник, който да има доблестта и мъжеството на Стамболова и да реагира ето така; примерно, да заяви следующото:

„Заради толкова арогантното поведение на руския самодържец спрямо България, което по недопустим начин унижава националното достойнство на българите и суверенитета на страната, и в знак на това, че нашият народ твърдо е избрал европейския си път на развитие, от който никакъв шантаж няма да го откаже, и за назидание на бъдещи руски своеволия със съдбата на родината ни, предлагам в най-кратко време с булдозери и кранове, а където се налага и с тротил, да бъдат унищожени и премахнати от мястото им всички паметници на съветската окупация на България в 1944 г., като се почне от софийският, мине се през Альоша в Пловдив, та се стигне до паметниците на „освободителите“ чак в Бургас, Варна и Русе! Вечен позор на душителите на българската свобода, именно руските империалисти! Долу руският империализъм! Да живей и да крепне една нова, демократична, свободна и европейска Русия, с която можем да бъдем във вечно братство – в каквото братство сме с останалите европейски народи! И т.н.“

Ето, една такава реч на български държавник искам да чуя. И в тази връзка ми се иска да се обърна ето с тия думи към новия български президент:

„Г-н Плевнелиев, ето, дойде Вашият час: или ще се обезсмъртите, или ще се опозорите! Или ще останете в историята като малодушник-предател, или ще се наредите в бъдещия Пантеон на най-достойните и дръзки строители на модерна и силна България. Аз си дадох гласа за Вас с надеждата, че ще проявите длъжната смелост. Крайно ще бъда разочарован, ако се покажете в тоя момент един треперко. Не такъв аз, гражданинът, искам да бъде българския президент. Отхвърлете всяка слабост, победете всяко робско чувство в себе си! Спомнете си какво направи в още по-тежки робски времена великият Стамболов. Нека той да бъде пример за Вас. Ако почнете да пелтечите нелепици и баналности като недоразумението и предателя Гоце Първанов, завинаги проклет да сте!

Тук, предполагам, Вие, драги г-н Плевнелиев, ще кажете най-вероятно ето това:

Да, ще заявя ония горните думи, дето предлагаш ти, гражданино Грънчаров, дето ти е така широко около врата, но после, като руснаците ни врътнат кранчето за газта, като спрат нефта, тогава що ще правим посред яростната зима?! Нима не знаеш, че те на всичко са способни?! Лесно е да се перчиш тука, но нека да бъдем реалисти: ний сме в ръцете на Путин, как тогава да можем да му се репчим?

На това ще отвърна по следния, единствено достоен според мен начин; и ми се иска и Вие, г-н Президент, да имате смелостта да заявите поне ето това, да изречете ето тия примерно думи:

Ще кажа каквото трябва, пък да става каквото ще. Нека да врътне тогава Путин кранчето! Нека да има наглостта да наруши междудържавни договори за доставка на газ и нефт! Нека да студуваме посред зима! Нека и да гладуваме! Нека светът да види как грозно е способна да постъпи с една бедна страна доскорошната ни „освободителка“! Нека и робското племе у нас да види на що е способна толкова любимата им империя – пък белким се позамисли малко! Нека да си случи всичко това! Нека да изстрадаме свободата си най-после! Та белким я обикнем както тя подобава да бъде обичана! Щото иначе ще си останем завинаги роби, каквито сме и досега! По-добре да мрем, отколкото да сме вечни малодушници и роби! Да живей свободна и европейска България! Долу руският империализъм!

Ето това ще отвърна. И това ми се иска да отвърнеш и ти, г-н Президент. Дали ще имаш обаче тая доблест? Чакам с нетърпение реакцията ти…“

Да, отворено писмо с това съдържание ще изпратя днес на новия президент на България. Ще му пиша, щото това е моето верую. В това аз, един български гражданин, вярвам. Аз даже, ето сега ми хрумна това, ще седна и ще преведа тоя текст на руски и ще го публикувам в своя рускоезичен блог. Щото по този начин ще вляза в контакт с онази свободолюбива Русия, която е така унизена от руския диктатор в този момент. Ще изпратя днес горното открито писмо към новия български президент и ще го призова незабавно да реагира в показания вече дух.

Нещо, дами и господа, трябва да се прави, та да победим най-сетне собствената си склонност към малодушие и робуване. Иначе сме обречени на вечно недостойнство.

Ето, аз правя сега това, написах тия горните думи, което съвсем не е нищо. Ще кажа и още нещо, също така важно. Ако и ние, гражданите, замълчим в тоя момент и не реагираме на путинската наглост, проклети да сме! Заради нашето подло и несрещано никъде другаде по света малодушие заслужаваме да бъдем вовеки проклети и опозорени!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Путин подложи крак на Борисов: да видим дали нашият ще се пльосне на килима без да му мигне и окото!

Научаваме тия дни вълнуваща вест: другарят Путин имал една съкровена идея, която мира не му давала, но ето, най-после я сподели със света: да създава нов СССР, наречен за благозвучие „Евроазиатски съюз“. Освен руско-съветските сателити от ОНД всеросийският самодържец сложил на почетно място в новата си империя и Болгария. Редом с Виетнам, Монголия, Куба, Венецуела и… Северна Корея, предполагам! Да, ний сме поканени в новата империя; интересно е, че за Сърбия нищо не се казва. Както и да е, та ето за тия трепетни за всяко русофилско сърце у нас известия ми се ще да напиша един кратък коментарец; не мога да ги отмина без внимание.

Първото, което искам да отбележа в тази връзка е, че твърде много, наистина крайно много се радвам, че Путин е турил в новата си Империя и България – прочула се като руския троянски кон в Европейския съюз и НАТО – и е отправил такова великолепно предизвикателство към днешните управляващи на България. Превъзходен тест е това за новия ни президент Р.Плевнелиев, а също и за тоя, над който е само Бог, имам предвид народния кумир Боко. Твърде ми е любопитно дали Боко ще реагира и как ще реагира ако изобщо реагира, но Путин му устрои превъзходен тест, от който ще можем да разберем колко струва този наш любимец Боко. Който тия дни ни ощастливи с прозрението си, народът бил почнал вече да го разбира, а също и с гениалната си научна догадка за това, че „нов приоритет в бъдещото развитие на България са резервните части на човека„. Той, милият, се е загрижил за безсмъртието си и е готов да фърли колосално големи пари за наука, която да може да постигне заветната му мечта: да го репродуцира така, че България никога да не се отърве повече от нови и нови клонирани боковци и боковчета! Във весела страна живеем, няма що!

А ето че сега Путин му подлага крак и наистина ми е твърде любопитно да узная ще се пльосне ли на земята нашият народен титан в резултат на инициативата на всерусийския император. Не сфащате какъв крак му подлага Путин ли? Ето какъв.

От една страна руснаците добре знаят и най-съкровените гънки в боковата душа: не може един поклонник на Тодор Живков и негов примерен ученик да не обича дружбата „от векове и за векове“, с която навремето се прочу неговият наставник, комунистическият диктатор на България. Който, прочее, на два пъти се моли на Северната Империя да ни направи 16-та республика, т.е. се моли да хариже България на Русия. Руснаците тогава не захотели да ни зимат, щото и без това си ни имаха и си правеха с нас що захотят. Ето сега дойде момента на сбъдването на байтошовите мечти, а пък историята, която понякога обича да си прави великолепни майтапи, е решила тодорживковият наследник Боко да бъде поставен пред изпитанието да сбъдне копнежите на вдъхновителя си.

Кракът, който Пути(н) подлага на Боко, е твърде коварен и нашият ще се пльосне възможно най-баламски – според предвиждането и според предчувствието ми. Интересна ми е реакцията на Плевнелиев, и най-вече това дали ще има доблестта изобщо да реагира, и то така, че да попари веднъж-завинаги руските имперски домогвания. Ситуацията наистина е сюблимна: първо, оня коварен злодей Иван Костов, дето ни натика в ЕС и в НАТО и по този начин промени коренно гео-стратегическата ориентация на България, е още жив и съм убеден, че няма да пропусне да захапе наш выдающийся Премиер у Парламенто, като го попита ясно да каже що мисли за руските домогвания и гаврите на руснаците спрямо националния ни суверенитет. Щото, като връх на всичко, Путин бил вече решил да се създава нещо като съветски военен „чуждестранен легион“, в който, без да ни пита изобщо, бил турил и българска военна част, без да му пука изобщо, че ние сме си страна, все пак редовен, пък макар и твърде шантав, член на НАТО.

Та значи се налага днешните ни държавници да реагират най-категорично, за което съм почти убеден, че няма да имат доблестта, щото аз лично пък имам едно отколешно подозрение, което ето идва момента да се потвърди и фактическо-практически: че „проектът Б.Б.“ биде финансиран най-щедро и бе натрапен медийно на българите не от филанкишията, а от руско-българската ченгесаро-кагебистка мафия, сиреч, от путинска Русия. Та ето че иде момента да се потвърди предчувствието ми, което именно и ще стане според реакцията на нынешните властители на Отечеството ни.

Когато преди време един руски посланик нарече България „руски троянски кон“ в ЕС и НАТО, тогавашните управници, именно Гоце, Дмитрич и Калфин, се скъсаха от страхливо треперене, но като истински комунисти издържаха и не реагираха никак. Мълчаха стоически както и подобава да мълчи комунист на разпит. Да видим дали и Боко сега ще промълчи. Но ако мълчи, това ще е знак на съпричастност към руската безумна идея Путин да ни тика във разни държавни и военни съюзи даже без да има добрината изобщо да ни пита! Трябва да реагира и по това как ще реагира ще си проличи и той ли е на руска хранилка, или не е, което мен лично много ме съмнява.

Но ще видим де, всичко ще си проличи, и то съвсем скоро. „Денят на правдата голяма“ иде, няма начин да не дойде. Всичко ще си отиде на мястото. Всичко ще се разбере. Предателите ще се дегизират. Вълците ще смъкнат овчите си кожи. Овците смирено ще тръгнат, поблейнувайки, на заколението си. Да видим и по тоя случай ще се намери някой, който да протестира. Да видим ще се намери ли българин и родолюбец, който да се възмути от гаврата с държавата ни, която така арогантно си позволява московският самодържец – и абсолютен господар на тукашните ни предатели, рубладжии, русофили, мекерета, ченгета, чието име е легион!

Почти съм убеден, че с изключение на неколцина луди – И.Инджев вече реагира, ще реагират и още неколцина като него, патом… пълен покой, сиреч, мъртвина! – никой няма да си мръдне даже и малкия пръст поне малко да възроптае. Да видим какво ще стане. И с „държавниците“ ни, и с нас самите, дето сме уж нещо като народ на тая страна. Народите, които нехаят за достойнството си, са достойни за най-позорната съдба…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.