Мантрата „криза“ в устата Бойкови

Чухте ли нашият народен кумир какви ги наприказва вчера в онова предаване по БиТиВи? Един човек писа някъде, че напоследък Бойко Борисов имал голяма позитивна роля за повишаване на религиозността му: колкото пъти Боко изричал некоя от неговите така нагли глупости, толкова пъти тоя човек най-усърдно се кръстел! На моменти обаче човек вече не знае с коя ръка да се кръсти – тоя надмина и Тодор Живков по наглостите и цинизма си!

Снощи примерно негова премиерска светлост се погаври особено много с пенсионерите: не искали, представяте ли си, пенсия тия хора, дето са в предпенсионна възраст, искали още да поработят за благото на родината! Пита се човек: защо тогава изобщо има пенсии, дай да махнем пенсиите?! Нека да работят старците и стариците докато дишат – и докато мърдат! Защо ни са пенсии като може да минем без тоя лукс?! Работа до гроб! Та да се реши най-после тоя крещящ проблем: символични пенсии и всекидневни гаври с хората, които цял живот са работили, а накрая доживяват старините си в мизерия. Което е страшен и непростим грях за всички нас!

Но това, което бие на очи, е непрекъснатото повтаряне на думата „криза“ от страна на г-н Премиеро. Тая дума стана нещо като мантра, като магическо заклинание. Тя е нещо като страшилищата за децата от приказките. Искате по-високо пенсии? Криза е, кризата е виновна, нема и не може да има по-големи пенсии, като комсомолец на изпит отговаря бойко г-н Премиеро. Каквото и да поискаме, ни се отговаря: не може, криза е! Кризата, представяте ли си, не само че не щяла да си тръгва, ами била решила завинаги да си стои у България, пък и целия Европейски съюз сякаш биде заразен с вечната българска криза. Що ли им требваше да ни вземат там, та и целия съюз да заболее от вечната българска болест: кризата, дето не щяла да си ходи?!

Иван Костов, който на три пъти е извеждал страната ни от многократно по-тежки кризи, и то за няколко месеца само, преди време се пошегува, разказвайки следната притча за кризата: ходила кризата по света, обикаляла, ходила, пък наминала и в България; и рекла: „В къщи си е най-хубаво!“. Боко вече трета година се перчи, че е уж нещо като Премиер, е, нищо че е чалга-премиер, перчи се и се репчи, че управлявал, ала ето че нищичко не можа да направи, та кризата да бъде превъзмогната. Прочее, ние сме малка страна и малка икономика и ако властта беше в ръцете на отговорни и разбиращи от икономика управници, а не в ръцете на чалгаджии-шоумени, отдавна да бяхме забравили тая пуста криза.

Да, ама не: нашият народ май си пада и по мазохизма, така свикна с кризата, че не ще да се разделя с нея – и си избра Боко. Който отдалече си личи, че разбира от икономика и от управление толкова, колкото магарето разбира от военна музика. да, ама простият народец си го ареса, оти имал големи мускули и убаво ритал мачлета: нека сега да си му плаща вересиите като му е толкоз акъла!

Аз имам подозрение, че в пълното си безсилие и безхаберие Боко, повтаряйки така усърдно мантрата „криза“, сигур е станал привърженик на някои източни учения, според които злото може да се прогони чрез постоянното повтаряне на такива мантри. И ето, думата криза не излиза от устата Бокови. Изобщо не му идва на акъло на тоя наглец, че като си Премиер, няма да търсиш никакви оправдания, няма да бягаш от отговорност, а ще правиш длъжното, та работите да вървят. Все некой друг му е виновен пък на тоя, не се спря да мрънка и да се оправдава! Егати мерзавецът!

Спирам тука, щото ми стана гадно! Какво повече да напише човек?! То всичко е от ясно по-ясно, е по-ясно от бял слънчев ден: Боко не става за тая работа и цялата цена за разкоша да имаме един чалга-премиер-нахалник ще я платим ние, наивните и прости овчици, дето го търпим още! Това е. Няма какво повече да се усуква! Кризата му била виновна нему: а ти що дремеш трета година и нищо не направи да не я допускаш изобщо тая криза?!

Ама он, горкият, и не знае що требе да се напраи, нищичко не знае, тъп е, с или пък дори без извинение, като галош! Или като милиционер. Он си разбира от пожарникарство и от бодигардстване, откъде-накъде човеко да разбира от икономика, от управление на държава и прочие?! А пък ний, дето си туряме пожарникари, каратисти и телохранители-пазванти за управници, сме най-щурата и най-ненормална държава – с най-простия и малоумен народ – на тоя свят! В целио свет, шега нема! Епа не става тоя пазвантин за управник на цела държава, това още ли не сте го разбрале? Милите, трудно и бавно сфащат! Майната ви тогава!

Ето, некой требваше да ви го каже и това, казах ви го. Край. Спирам дотук. Писна ми! До гуша ми дойде вече! Аман!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…