Чуйте интервюто на Иван Костов по БНР от днес

Това може да стане като посетите ето този линк: Иван Костов: За силни мерки ни трябва широк политически консенсус . Там може да се прослуша цялото интервю, което е около 15 минути. Ето тук няколко откъса:

Няма реформа, има катастрофа. Реформи не се правят със синдикати, в парламента трябва да се отиде, там трябва да се потърси съгласие. Вижте къде Италия и Гърция потърсиха решение на своите проблеми.

И още:

Смели реформи бихме подкрепили, реформи, които са насочени към трайно решаване на проблемите, които балансират системите, които възстановяват принципите, върху които те функционират. Когато се прeдприемат определени действия, не трябва да има колебание. Самото колебание създава обществено недоверие и страх. Това издевателство върху нервите на хората, с което ги лашкат насам-натам, е най-лошият управленски ход. Това само по себе си може да породи и да засили зимата на недоволството.

Приятно слушане!

Прочее, не мога да не отбележа: все пак има известна надежда, че сред нашите политици е Костов, показал на дело, че умее да извежда страната от кризи, много по-тежки от настоящата.

Криза, в която титанът Бойко Борисов се заплете както герест петел се заплита в кълчища…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Отворено писмо на български гражданин до Председателя на Европейския Парламент г-н Йежи Бузек

ДО НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО Г-Н ЙЕЖИ БУЗЕК,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Копие: Български медии

ВАШЕ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО,

Нашата общност е съдружие от равноправни и суверенни държави с демократичен политически режим. Парижка Харта за Нова Европа, един от основните документи, върху които следва да се изгражда европейската политическа стратегия, като провъзгласи правата на човека и основните свободи, присъщи по рождение за всички хора, за неотменими и гарантирани от закона, определи като първостепенно значение на Правителството да ги защитава и да съдейства за осъществяването им. Тяхното зачитане е съществена гаранция срещу една прекомерна власт на държавата, на частната партийна воля над общата воля на народа, на гражданите. Спазването на правата на човека и основните свободи, тяхното пълно осъществяване са основата на свободата, справедливостта и гражданския мир.

Демократичното управление се основава на волята на народа, изразявана редовно в свободни и честни избори. Основата на демокрацията са зачитането правата на човека и върховенството на закона. Демокрацията е най-добрата гаранция за свободното изразяване на мнението, за търпимост към всички групи в обществото и за равни възможности на всеки. Демокрацията, която има представителен и плуралистичен характер, предполага отчетност пред избирателите, задължение на държавната власт да спазва закона и безпристрастно правосъдие.

ВАШЕ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТО,

Ако Вие разполагате с честни, безпристрастни и неподкупни наблюдатели, бихте получили отдавна експертен доклад, че политическият режим в Република България е мутирал и от републиканско демократичен бавно и полека се превръща в олигархо-деспотичен, движен от съществуващия политически елит.

Българският народ, последователно, в 4 (четири) изборни кампании, се опита да смени политиката на този „елит”. През 1997 г. смени управлението на Жан Виденов, през 2001 г. смени това на Иван Костов, през 2005 г. смени правителството на Симеон Сакскобургготски, а през 2009 г. смени управлението на Сергей Станишев, като винаги даваше властта на „новите”, запленен от техните предизборни послания. През целия този дванадесетгодишен период народът остана измамен в обещанията за благоденствие и по-светло бъдеще. Единствената негова привилегия от членството в Европейския съюз беше възможността да потърси работа в чужбина, което направиха около милион и половина българи – 30% от населението в трудоспособна възраст. Днес, отвратени от вероломството на новите властници от ПП ГЕРБ, това са готови да направят още толкова млади българи.

Но българският народ продължи да се съпротивлява. Една значителна част от него се опита да направи по демократичен начин това, което направи последните четири пъти, но срещна организираната, бясна и безогледна съпротива на новите властници, които показаха, че както техните деди и бащи са завзели властта на Девети септември с оръжие в ръка, с насилия и убийства, днес те, с поддържане на тотална мизерия, с подкупи, заплахи и фалшификации, могат да удържат властта до края на света, особено когато имат зад себе си подкрепата на Европейската Народна Партия и МНИЗИНСТВОТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.

ВАШЕ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО,

Разумно мислещите български граждани изразяват недоумение как е възможно пред очите на демократична Европа, след двадесет и две години лъжливи опити за политически трансформации и фасадна демокрация, кървавата власт на тоталитарния режим да бъде заменена с кадифената авторитарната власт на икономическата принуда и безизходица?!
Как е възможно Европейският Парламент да търпи издевателствата, на които е подложена демокрацията в България?

Последните избори в България бяха нечестни, манипулирани, купени фалшифицирани!!! Управляващата партия подготви специален учебен филм за своите активисти как да фалшифицират изборните резултати в своя полза, в който филм участва един от областните управители!!! Като следствие от това, днес резултатите от тези избори се оспорват в над 50% от населените места в България!!! Кметове на регионални центрове, такива като Пловдив (втория по големина град в България), Плевен, Смолен и др. очакват правосъдие от българския съд, което им се отказва!!! Българският съд отказва ПРАВОСЪДИЕ!!! Българският съд отказва да бъдат преброени бюлетините ръчно, понеже първото преброяване в два случая показа 100% фалшификации!!!

ВАШЕ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО!

Разумно мислещите български граждани очакват от Европейския парламент да излъчи анкетна комисия, която да разгледа жалбите от проведените последни президентски и общински избори в България, така както навремето европейските народи са изпратили в България анкетна комисия да разследва зверствата на властта и нейните „активисти” при потушаване на Априлските бунтове през 1876 г.

Нима ВИЕ, ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПАРЛАМЕНТАРИСТИ, подтиквате българския народ към кървава съпротива срещу наглото поведение на новите български властници??

С уважение: Никола Ников

22.11.2011 г.,
гр. Русе,
Република България

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Събарянето на приюта на отец Иван в Нови Хан е най-безобразно безобразие!!!

Във Фейсбук чета тази сутрин един разговор, темата на който ми се вижда твърде важна; това става на страницата на Даниела Младенова, която е написала следната бележка:

Това със събарянето на приюта на отец Иван в Нови Хан е безобразно, безобразно, безобразно безобразие!!!

Понеже споделям реакцията й, публикувам коментарите на тия хора с надежда и други да се разтревожат и да помогнат някак за спиране на безобразието:

Stephan Yankov: Но пък дава шанс на Бойко да се направи пак на Батман! А иначе е възпитателно и показва как всеки може да пострада, ако само потрива доволно ръце, докато прецакват съседа му.

Борислав flyco: Има толкова много качествено построени и изоставени сгради в България: селски училища, поликлиники и какви ли още не, виждал съм дори изоставени детски градини. Защо отец Иван не се премести в такава сграда, а реши да прави нова?

Amanita Мuscaria: E да стане? Ми то тогава и аз да се нанеса. Кой ще ми позволи?

Даниела Младенова: Нищо й няма на сградата. Супер си е – току-що гледах репортаж… Всяка мутра може да му завиди за готината архитектура. Абсолютно безопасна, в двора на храма… Не разбирам това нападение срещу него. Според мен трябва да се направи някакво изключение от правилата.

Natasha Djumerkova: Ползването надруги изоставени сгради може да се реши само от държавата. Но това, което прави той, помага на хора в беда и затова е похвално.

Даниела Младенова: Да изхвърлиш десет възрастни и двайсет деца на улицата през ноември – ум не ми го побира! При това, доколкото разбирам, миналата година, когато пак имаше такъв напън, от строителния контрол казаха, че процедурата по узаконяване е в ход, но сега започнали нова процедура, защото имало сигнал от МВР… просто… не знам какво да кажа!

Natasha Djumerkova: Това ли са единствените незаконно построени сгради? Те поне се ползват за спасение на бездомни хора.

Valentina Metodieva: Човечност, липса на добрина, състрадание… закон е за всички, но закона е преди всичко за хората… живееем в Абсурдистан където няма никакви цености и най-вече гражданско съзнание, всички пишем във ФБ пространството, но трябва някакво действие.

Amanita Мuscaria: Не е важно на мен да ми е добре… Нали знаете. А изоставените училища стават шивашки цехове. Гнус ме е от тая държава!

Даниела Младенова: И мен, щото… Надявам се, че ще измислят нещо, защото омбудсманът е призовал за спиране на процедурата.

Amanita Мuscaria: А относно писането из фейсбук: моля, кажете какво можем да направим. Аз лично нямам физическа възможност да ида и да застана пред багера, както каза отец Иван. А и стигне ли се до този момент, ще е късно.

Даниела Младенова: Писането из фейсбук също има ефект. Все повече медиите се захранват с информация точно оттук, а политиците следят оттук хорските настроения. Така, че… не е без полза. Стига повечко хора да измрънкат!

Amanita Мuscaria: Ще измрънкат ами. Бях чела статия, че от социалните служби са насочвали хора към приюта на отеца. Щото: ако си майка с дете и се окажеш без дом и средства срам ме е да мисля какви са законовите варианти за спасение.

Разговорът продължава. Включете се и вие. Помогнете!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Наречете си училището на името на генерал Бойко Борисов!

По повод публикацията Вашата битка е за свободата и възможността да бъдете изобретатели в собствената си страна! се получи отзив, който заслужава да бъде публикуван отделно:

Г-н Грънчаров (с червена краска?), „Напразно, всуе се морите!“! Аз, Петър Каменов от Монтана, ще предложа училището ви да се казва „ген. Бойко Борисов“, или „Георги Първанов“, даже в скоба с „Гоце“ и ще бъде прието. Именуването му тогава ще бъде отбелязано с многохилядни тържества в най-древния град на Европа, Пловдив.

Умишлено споменавам и Монтана и Пловдив, два несравними в миналото градове. В миналото и по-късно сме сочени като най-западналия комунистически край на България, не съм ходил скоро в Пловдив, но съм готов да правя всякакви сравнения с вашия град. Ние сменихме комунистическото си име Михайловград, вие не можете да смените името на едно училище, да не говорим за съветските ви паметници!

Имаме всичко необходимо за един европейски град, като се почне от пречиствателна станция за отпадни води, депо за твърди битови отпадъци, Завод (ЗАВОД!) за сепариране на отпадъци, нещо за което, не знам колко си копки направиха в София. А пък вие, дето прибирате софийските отпадъци, не знам докъде сте стигнали.

Четвърти мандат избираме син кмет, който по цял ден и нощ обикаля града – като Харун Ал Рашид, – следи дали кофите за смет са изчистени и дали някъде през нощта има лампа, която не свети, а в града нощем светят над 8 (ОСЕМ) хиляди лампи. Съпоставимо с вашия град, трябва да светите с 800 хиляди, нещо в което силно се съмнявам.

Неслучайно за предишния ви кмет Славчо Атанасов, нашият кмет Златко Живков беше за пример.

ЗАБЕЛЕЖКА: Отговорих на тоя човек следното:

Г-н Каменов, където стърчи паметник на съветски солдат, там нищо добро не може да се случи; в сянката на паметника на съветския солдатин даже и трева не расте; училището, за което става дума, е кажи-речи в подножието на тоя паметник, извисяващ се на цяло едно тепе, та да се вижда отвсякъде. Как при това положение да се откаже от името на Ленин?! Няма как…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.