Стоейки разкрачени между Запада и Русия, та да не би да се минем, сами ще се прецакаме така, че ум да ни зайде

Начало на един спор с г-н Стоян Стоянов, който има коренно противоположни на моите виждания за мястото на България в съвременния свят; ето какво написа тоя г-н и как моя милост му отвърна:

Стоян Стоянов: Има хора в България, които таят огромна омраза към Русия! За наше добро обаче те никога не са имали добра почва под краката си тук!Членството на България в Евросъюза беше изтъргувано от една побесняла шайка, алчна за власт и пари! Заради личните си интереси, повтарям, заради личните, а не национални! Докато тези паразити усвояваха еврофодовете на бай Ганя му обясняваха, че най-голямото щастие е да маа крачоли из Европата! Но хората разбраха кое е по-добро за тях. Европа не ни иска продуктите, не ни дават да произвеждаме нищо, а пазарите на Азия ще ни поглъщат продукцията! Без производство и износ България няма бъдеще! Затова руския пазар е по-добър за нас – за хората, а не за ония паразити!Всъщност каквото е казал Путин то е станало!

Ангел Грънчаров: Всъщност, каквото е казал Путин то е станало! Нещо си се объркал; не Путин какво е казал е станало, а Азис каквото е казал, е станало 🙂 А на Азиса подражава Бойко и напоследък каквото Он каже, това става! Да бъдем в обществото на изостанала деспотична Русия, на Узбекистан и пр., разбира се че е дегенерация на страната ни; за тия, дето не им харесва ЕС, трябва да държим сметка, че за тях просто няма как да им харесва ЕС, щото те са поклонници на СССР… нещата винаги са свързани…

Стоян Стоянов: Г-н Грънчаров, по принцип никой не е против членството на България където и да е – в случая в Евросъюза.Не можем да оцелееме ако сме сами, ние сме малка и бедна държава. Въпросът е този Евросъюз какво ни донесе? Не ни пускат в Шенген, не ни дават да произвеждаме нищо, идват тук с техните си корпорации и си правят каквото поискат. За какво ни приеха тогава? Според мен да ни разорят и изсмучат и последното, което може да се изнесе от България! Говорите за Узбекистан и т.н., но аз мисля, че на тези пазари можем да се пласираме и изнасяме!

Трябва да произвеждаме – иначе сме загубени! Европа не ни иска – казаха го. Тя си гледа нейните интереси. За тия години аз не съм забелязал България да е отговорила на някое Европейско изискване. Все ни хокат! Внасяме домати от Македония – пълна гавра! А Вие ми говорите за дегенерация – от това повече накъде?! И накрая по отношение на деспотизма на Русия – нищо страшно! Страхувате се да не би да прихванем от него ли? Да Ви кажа честно: май имаме нужда от нещо подобно – от малко ред и дисциплина, че аман от педараси и лигльовци – извинете ме за израза!

Ангел Грънчаров: Г-н Стоянов, интересно, но твърде странно и нелогично е твърдението Ви. Ако Европейският съюз ни хока, признайте с ръка на сърцето, че има за какво: ние сме станали бандитска държава, страшна корупция, сравнима само с корупцията в Русия, вилнее в държавата, у нас не действа съдебната система, в икономиката ни са се образували сфери на влияние на мутри и бандити, а честният бизнес е невъзможен. Как тогава Европа да няма претенции към нас? Бандити и особено пък бандитски държави в Европа място не могат да имат. Прав сте, за такива бандитски държави като нашата мястото е тъкмо с Русия и Узбекистан. Та да си затъват в бандитизма. Вие това ли искате? Такава една съдба на България устройва ли Ви? Мен лично изобщо не ме устройва.

Иска ми се България да стане нормална европейска държава. В която има ред, законност, просперитет, благоденстващ народ. Моля, не ми сочете Русия за пример. В Русия руснаците винаги са били роби. И са твърде изостанали в сравнение с нормите на съвременния цивилизован свят. Затова и политическия им строй е деспотично-олигархичен. Ако за вас това е идеал на обществено устройство, за мен не е.

Да се надяваме, че и за мнозинството от българите не е. Ако е, тогава България ще тръгне по пътя на тоталната си катастрофа. Който един ден ще завърши с това, че ще станем губерния на тираничната северна империя. Европейският съюз за щастие се оказа в наше време единствената гаранция, че такава злочеста съдба не може да ни сполети. Но путинистите не са се отказали от реванш. Както виждаме, те вече успешно дирижират държавния живот у нас. Ето, имаме си веч и ний своя Путин, само дет се вика Боко…

Стоян Стоянов: Г-н Грънчаров, не съм казал че ми харесва да се развиваме като бандитска държава – ни най-малко! Въпросът е защо се допусна всичко това – разграбване, унищожение и колосални кражби! Това не е капитализъм – и не може да бъде! Трябваше да бъде отстранено ненужното, но да остане една добра основа за бъдещо развитие!

Не съм съгласен с Вас, че Европейския съюз ни дава гаранция въобще за нещо. Те не ни искат – признайте си го! Никога не са ни искали – защото ни познават манталитета. Влизането ни в този съюз беше изтъргувано от кликата около Костов заради лични интереси! На тях не им пукаше за този народ! Те знаеха, че няма да приемем начина на живот на западняците! С подмяна на певеце-дограми и разни други неща не става! Вие го знаете прекрасно!

Става с подмяна на душите, с подмяна на навици и обичаи, вкоренени в народопсихологията ни! Това е православието, но то не може да бъде подменено и Западът знаеше това! Затова не ни искат като човешки материал, а им трябват само пазарите ни! Но това са трудни теми, Вие ги разбирате по-добре от мен. Моето скромно мнение е, че на азиатските пазари ще можем да изнасяме – от това има нужда България!Производство и износ – а Европа не ни дава да правим подобни неща! В това се състои тезата ми, а не от някаква прекомерна любов към Русия!

Благодаря Ви за диалога! Лек ден!

Ангел Грънчаров: Г-н Стоянов, и аз Ви благодаря за това, че развихте по-пълно своята гледна точка! Разговорът с Вас е продуктивен и смятам, че си заслужава да обменяме мисли с оглед с общи усилия да помогнем за открояването на истината.

Този свят се управлява от интереси. И европейците си имат своите интереси – нищо на този свят не се дава даром. Същото е и с Русия: и тя си има своите интереси – и нищо не ни дава ей-така, заради братските си чувства. Не зная дали Ви е известно, че тъкмо заради тия братски чувства руснаците ни продават природния газ на най-висока цена в сравнение с цените, на които продават газа в останалата част на Европа. Тъй че да се твърди, че руснаците ни обичат и ни мислят само доброто е твърде наивна и измамна теза на русофилите у нас, чиито чувства, както е известно, винаги са стимулирани от хубави и добре миришещи пачки рубли (или, в наше време, еврА или долари).

Да се стремим само към руските и средноазиатски пазари, щото там, видите ли, щели да ни купуват нискокачествената продукция, също е неверно предположение. Знаете ли защо? Защото световният пазар е претрупан със всякакви стоки, кои от кои по-хубави и качествени. Да не са луди руснаците да купуват нашите долнокачествени стоки, след като могат да купят значително по-изгодно много по-качествена продукция? Заради братските си чувства ли ще ни купуват боклуците? Много се съмнавям. Руснаците патки не пасат; същото се отнася и за европейците.

Тъй че трябва да правим нужното да се наложим на европейския пазар. Да повишаваме качеството на продукцията, да печелим европейските потребители, да запълваме някакви свои пазарни ниши и пр. Да се съревноваваме с най-развитите икономики на един изобилен пазар е невероятно мощен стимул за българската икономика. Отдавна са минали блажените времена на комуно-социализма, в които страните от т.н. „социалистически лагер“ се бяха откъснали от останалия свят и търгуваха помежду си със своите некачествени стоки и боклуци. Сега съществува единен световен пазар и в него дори и Русия е неделима част. Руснаците вече свикнаха с качествени западни стоки и няма да се откажат от тях заради нашите братски боклуци.

Тъй че Вашата идея, че ако се обвържем с Изтока и се откажем от Запада ще цъфнем и ще вържем ми се вижда твърде неправдоподобна. Не този е пътят. Ние сме си част от Европа. С Русия трябва да имаме взаимно-изгодни отношения; а имперските попълзновения на Русия у нас, която прави всичко та ни постави в пълна зависимост от своите суровини, трябва да бъдат пресечечи най-решително. Откакто сме станали руски троянски кон в ЕС и НАТО, хем загубихме доверието на Запада, хем сме прецакани и от Русия, която отново ни използва като свой сателит. И ни унижава постоянно, не зная дали сте забелязали това. Никой не уважава недостойните, подлизурковски и склонните към курвинско поведение народи и държави.

Стоейки разкрачени между Запада и Русия, та да не би да се минем, сами ще се прецакаме така, че ум да ни зайде – както казва народът. Така виждам нещата аз. Разбира се, не претендирам, че съм единствено правият, но претендирам, че неслучайно мисля така…

Приятно ми беше! Лека вечер!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Трагикомедията в Сидеровото семейство е прелюдия към трагедията в Бойковия държавен дом

Късна есен е. Вятърът вие в студа. Забързано падат последните листа, сякаш уплашени, че снегът може да ги завари по клоните. Тук-там приветливо се веят окъсани останки от предизборни плакати. На един чета, че Волен Сидеров знаел как да въведе ред в държавата ни! На тоя плакат смешникът Сидерчо е приел позата на Наполеон пред Ватерлоо – гледа в бъдното. Разбира се, трябва да си абсолютно ненормален, за да повярваш точно на такъв.

Мина не мина месец, и след като Сидерчо ни обещаваше, че щял да оправи цялата държава, се разбра от всички, че той не може да оправи и да въведе ред в собственото си семейство: всички от семейството му вдигнаха бунт срещу самия фюрер, а пък той, както твърди мълвата, бил легнал с булката на доведения си син. Дворцовите саги в късната Римска империя помръкнаха от срам като се разбра за толкова величавата крамола в сидеровия дом. Сидеров беше предаден от най-близките си, тия, които уреди с депутатски и евродепутатски заплати и други благинки. Колко неблагодарни могат да са някои екземпляри от човешкият род когато са движени предимно от стимули от материално естество.

Предполагам, Сидеров със сълзи на очи сега ближе раните си. Нравствените си рани. Великите хора са способни да забъркват велики трагедии. Или велики трагикомедии. Слава Богу, че в случая имаме просто семейна драма и трагедия, а не държавна. Ако повечко малоумници му се бяха вързали на приказките на Сидеров, сега трагедията вече можеше да е държавна и национална.

Прочее, и г-н Борисова, комуто мнозинството от народа се върза на приказките, не е въвел бляскав ред в собственото си семейство. Той, както знаем, дори няма семейство. Имал някакви делови връзки с оная същата госпожа-милионерка. Мълвата твърди, че и дъщерята не понасяла баща си. Същата оня дъщеря, за чиито любовник строгият баща възвести, че веднъж го бил набил, а пък като природопопулацията разбра за сълзливата сценка, се просълзи от умиление пред героизма на своя будущий пастир и отърча като стадо да гласува за него.

Който не е могъл да устрои собствен благоденстващ дом и щастливо семейство – а какво е домът без семейството?! – такъв няма моралното право да претендира, че може да устройва реда и общия живот в цяла една държава. Докато продължаваме да се доверяваме на хора, които са показали, че своя частен живот не могат да уредят като хората, добро няма да видим.

Историята на Сидеров е само прелюдия към оная държавна трагедия, която ни предстои да преживеем. Основанието за това мое твърдение се съдържа в думите, които написах по-горе.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.