За свободолюбието с българска специфика

Г-н Калин Манолов, издател и журналист, който напоследък е водещ на предаване в една телевизия, е написал на страницата си във Фейсбук следната обява:

Гледайте утре, 27.11, от 18,30 по тв България он ер „Видимо и невидимо“. Темата: „Докога да работим?“ с Владимир Каролев и проф. Петър Славейков.

По повод на тази обява се завързва любопитен разговор, който заплашва да прерасне в цяла история: някакъв човек, Тома Белев, пита безобидно: „Откога каните агенти на ДС?“, визирайки телевизионния любимец Каролев; разбира се, фен на г-на Каролева и на ченгетата от ДС възразява на въпроса му, а пък г-н Белев, в завързалия се спор, подхвърля, че дядо му е бил 5 години концлагерист в Белене; за което е подложен на подигравка не само от другото лице, но и от самия г-н Манолов, който счита за уместно да напише следната бележчица:

И според мен този статус не е място за родовата история на г-н Белев. 🙂

Което именно ме провокира, нарушавайки всички правила, да напиша следния провокационен коментар, понеже ми се иска нравственият момент в отечеството ни да не продължава да бъде последната дупка на кавала; ето какво написах там, и понеже е възможно репликата ми там да бъде изтрита, затова я помествам и тук, в блога си:

Г-н Белев, както виждаме, потомците на тия, дето са били в концлагери, пак са нежелани даже на статусите на антикомунистическите ни журналисти, а пък палачите, агентите на ДС и цялата останала сволоч не само че е канена по телевизиите им, но и са абонирани за тях, както е с тоя Каролев, дето се вре навсякъде.

Хубавото е, че хората, като видят омразните им физиономии на такива като Каролев, натискат дистанционното и минават на друг канал, т.е. тия отвратителни ченгета са станали нещо като телевизионни плашила. Г-н Манолов, преди време един човек, претендиращ да е навътре в работите, ми заяви, че водещите по всички телевизии имали нещо като „номенклатурни списъци“ за тия, които могат и трябва да канят в предаванията си, а също и на тия, които са абсолютно нежелани да бъдат виждани по телевизиите. Има ли нещо верно в тази теория?

Преди 1989 г. добре се знаеше кои са удобните за властта „публични лица“, сега е досущ същото; Каролев само дето вече не спи в телевизиите, а знам ли, може и да спи; откъде да знам, може да са му сложили във всяка телевизия по един дюшек, та да има къде да склони морно тяло. Аз досега не знаех, че тази особа е ченге от ДС, сега, като научих, този факт внася допълнителен нюанс във влюбеността на телевизионните водещи в такива като него.

Какво ще кажете, а, сюблимна картинка се получава: собствениците на медии са ченгета от ДС, повечето от водещите са момченца, харесвани от ДС, гостите на разните му там предавания, тия, дето ни учат на ум, разум и морал, оказва се, пак са предимно ченгета от ДС! Страшна наглост, няма що!

И на фона на това, че някой бил заявил, че дядо му е бил в Белене, Вие счетохте, че е уместно да го поругаете и подиграете, което, както и да го погледне човек, е грозно! Това исках да Ви кажа.

Помислете малко над казаното, ако искате де. Ваша си работа. Все сме свободолюбци, само дето чуждата свобода мнозина от нас недолюбват, което и показва, че свободолюбието им е само поза…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.