Искам да кажа нещичко по този казус. И по този начин ми се иска да спомогна за проясняването на въпроса, та белким повече хора по-решително изяснят собствената си позиция по наистина нелекия казус.
Не е доказано дали и доколко тази технология за добиване на шистов газ е опасна за природата; прочее, то всяка човешка дейност, както и да го погледнем, е противоприродна; всичко, направено от човека, е култура, докато природното, при което човекът изобщо не се е докоснал, е натура. Ако искахме и ако можеше да си стоим при природата, отказвайки се от културата, т.е. оставяйки се на бездействие и на съзерцание на собствения си нос, то и култура, и цивилизация, и човечество изобщо нямаше да има. Всяка намеса или инвазия на човека в природата е, предполага се, вредна или поне неприятна за природата, за природното. Прочее, автентично природно е само… дивачеството, варварството. Културата по начало е противоприродна. Това дотук – от една страна.
От друга страна разглежданият казус е твърде интересен и затова, че тук се намесва най-фундаменталната човешка ценност: свободата. България енергийно или суровинно, а оттук и всякак, е зависима от Русия, и то до нетърпима за самия ни суверенитет степен. Тъй че, оказва се, оня, който тръгне да крещи против шистовия газ, всъщност и де факто крещи против българската свобода и суверенитет. Тоест, работи не за българския, а за руския интерес, сиреч, е предател. Дилемата става изострена в екстремна степен: или благодарение на шистовия газ най-после ще извоюваме независимостта си от Русия, или, ако надделеят противниците на българската независимост, шистов газ няма да има, но заедно с него няма да има и българска свобода. И няма да има просперитет: защото зависимостта от една изостанала, деспотична империя, каквато е руската, не може да не доведе до бедност и мизерия. Ние поне това би следвало да го знаем от опит: 45 години комунизъм бяхме изцяло зависими от Русия и ето, в резултат, станахме най-бедни в цяла Европа. Факт.
За поляците например никакво съображение не може да стои по-високо от свободата; за народи като полския свободата е най-висшето. Ето защо Полша, за да отхвърли всякаква зависимост от вековния си поробител, именно Русия, прие технологията за добив на шистов газ, дори и в някаква, възможно минимална степен, да пострада и полската природа. Свободата за свободолюбиви народи като полския е единствено меродавното.
А за народи, прочути с робския си манталитет, именно като нашия, свободата съвсем не е най-важното, и затова в такива народи мърморковците срещу шистовия газ нищо чудно да излязат мнозинство. Не им пука на такива, че за шепа руски рубли са готови да пожертват свободата и суверенитета на България. Намесих „шепата“ руски рубли, защото е безспорно, че кампанията на активистите срещу шистовия газ у нас се финансира щедро от путинска Русия. Разбира се, че една такава кампания съответства на руския империалистически интерес спрямо България. Факт. А известно е, че най-голям душманин на българската свобода е Русия. Факт!
Ето защо моя милост, за която свободата е най-важното, не стои такава дилема: аз съм за добива на шестов газ у нас. Защо ли? Ами защото ми е мила българската свободата. Мил ми е българският суверенитет. Мило ми е достойнството на България. А достойни могат да бъдат само свободните, не робските народи. И проспериращи народи могат да бъдат само свободните народи. Робските народи сами осъждат себе си на вечно недостойнство, на унижения и на мизерия. Това го доказва опитът на цялата човешка история.
Но колцина ли мислят като мене в разтерзаната от внасяните от империалистическа Русия раздори и от гнусни ченгесарски номерца България? Малко сме. Трябва да правим всичко, за да привличаме съмишленици. На карта е поставено бъдещето на България. Непростимо е и този път да проспим историческия си шанс да станем истински свободни. Както много пъти преди това сме го правили в многострадалната си история. Нации страдалци са само малодушните нации.
Страданието е наказание за слабостта, за малодушието им. То ще им помогне един ден през горчилката на страданието да се убедят в собствената си неразумност. Прочее, дами и господа, ние, българите, малко ли сме страдали? Налага ли се още да страдаме, та да ни се отворят най-сетне очите?!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 
