Чалга-политиканстването достигна звездни висоти и стана смайващ, умопомрачителен феномен на българския живот

Тия дни е време да се пишат дълбокомислени коментари за „най-значимото“ в изминалата, 2011 година – и да се правят интригуващи прогнози за следващата, 2012 година. Отвреме-навреме дори и сериозни анализатори нямат нищо против да се превъплътят в нещо като политологически врачки, които да сведат до знанието на простолюдието не друго, а самото бъдеще. Аз лично нямам влечение към подобен род писания, но все пак ми се иска да обърна внимание на нещичко, което, по моя преценка, има по-голямо, пък дори и съдбовно значение, понеже ще повлияе върху същината на идващите, на задаващите се събития.

Ние, в България, от известно време сме свидетели на една крайно любопитна ситуация, която се нуждае от внимателно тълкуване и вникване. Народът повери съдбините си на един самозванец, именно на Бойко Борисов, който, по презумпция и фактически, всички знаят, че съвсем не става за управник. Не само защото си е чисто и просто една мутра, сиреч, е един бандит. Ала негова светлост, както и подобава за мутра, има ясно изразен авторитарен манталитет, който пък се нрави на голяма част от немислещата българска природопопулация, която го тури на трона. Както писа преди време някакъв анализатор, чието име не помня, у нас стана така, че простотията се възцари и в лицето на Бойко Борисов видя своя вожд, комуто повери съдбините си.

У нас в момента всичко е чалга и всичко е менте; даже и в натрапваната ни „култура“, именно в „културния живот“, тая мръсна пяна изби съвсем неудържимо, имам предвид същинската чалга като средоточие на съвременната народна душевност. А какво пък да кажем за политиката, за държавния живот, за медиите и за всичко останало?! Ако някой се запита какво е това чалга-журналистика, вместо да му обяснявам, ще напиша едно име – Николай Бареков – и той веднага ще схване за какво става дума. А пък за чалга-политик като се наложи да обясня що е, ще кажа едно име – Бойко Борисов, да не говорим пък за свитата му – и всички мълниеносно ще разберат какво имам предвид. Чалга-политиканстването, което в 2011 година достигна звездни висоти, е смайващ феномен на българския живот, с който окончателно ще счупим, както се казва, главите на онемелите от почуда европейци и дори на гражданите на целия свят.

Най-хубавото в цялата тая работа е, че Бойко Борисов съвсем не знае чужди езици. Но тия дни той има смелостта да заяви, че много завиждал на Стоичков, щото тоя последният владеел с лекота толкова много езици! Хубаво е, че Бойко не знае чужди езици, щото ако знаеше знаеше, майка ни жална тогава: целият свят тогава щеше да разбере колко ни е акъла като нация, щом точно такъв турихме начело на държавата и на нацията си! Същият Бойко Борисов заяви, че имал една мечта: да стане полиглот! Представяте ли си за що намеква?! Явно на балканския гений България веч е твърде тясна, он иска световно признание! И като едното нищо ще го получи: след като се похвали, че бил оправил Европа, бил я спасил от кризата, сега он суче мустаци вече целио свет да оправя! Уго Чавес ряпа да яде пред тоя нашенски герой! Жална ни майка обаче ако Б.Борисов излезе на световната арена, щото светът като едното нищо ще изпоумре от смях!

За да не се разпростирам излишно около описанието на подвизите Бойкови, що целата нация ги знае превъзходно, нека да синтезирам поуката си от целата тая работа: най-хубавото е, че през изминалата 2011 година Бойко съвсем се разпищоли, а пък големата му уста веч не спира да мели, от ранна утрин до късна вечер телевизионниот ни премиер дърдори по телевизиите, където неуморно ни осенява с неземната си мъдрост. Хубавото е обаче, че вече съвсем не се усеща що плещи. Верно, простотията, която в негово лице вижда собственото си възцаряване, собствения си епохален триумф, изглежда се радва на акъла му, но пък когато се прекали в разюзданото плещене, когато се минат всички граници, нищо чудно изкрици здрав разсъдък да почнат да блещукат тук-там из главите на целокупната ни малоумна природопопулация. Най-хубаво това, за което намеквам, го е казал народът, измислил ето тая поговорка: „Език мой, враг мой!“.

Ако Б.Борисов имаше добродетелта да мълчи, нищо чудно, можеше да се задържи във властта твърде дълго; но как негова светлост да мълчи, като, знайно е, да мълчат го могат ония, дето умеят да мислят, а това нещо нему съвсем не му се удава?! Затуй он плещи всичко, ще мине през акъло му; ете това нещо него ще го убие! Аз съветвам кукловодите му да земат и да му забранят да дава телевизионни и всекакви други интервюта, и тогава властта му може и да оцелее до изборите; ако обаче продължи така да плещи всекидневно и ежеминутно, ще стане пълно посмешище, а тогава никаква сила не може да удържи на власт оня, който е станал за посмешище. Тъй че ето на това основание и моя милост веч предвижда, че Б.Борисов нема да удържи до края на мандата си – и причина за идващия му неминуем крах е една: твърде големата му уста!

Която он съвсем не може да държи затворена. Напоследък имам чувството, че резачът на ленти на республиката не мръдва дебелио си задник от телевизионните студия: иде за малко, резне некоя лента, и пак се върне, та си намести заднико у некое студио! И така секи Божи ден! От ранна утрин до късна вечер ломоти без да спира пред водещите и репортерките, а понекога нищо чудно и нощем да дава интервюта. Човек вече не смее да пусне чешмата си, щото и оттам може да се чуе гласа на народнио ни премиер. И он дори не се усеща когато дори и верноподанически, с извинение, журналисти като Бареков го вземат на подбив, а продължава, ухилен мазно, да се излага и излага. При таков управник нема нужда от опозиция, он сам на себе си е най-съкрушителната, най-убийствената опозиция! Блазе ни! Какъв кеф, че имаме такъв мулти и направо турбо функционален управник; вижда се, че човешкият език изпитва непреодолими трудности да опише неръкотворен титан като Боко Борисов!

На това нещо, на това чудо каквото е Боко, приляга и една друга народна мъдрост: „Пази, Боже, слепо да прогледа!“. Е, прогледна, телевизиите направиха сичко, за да се роди телевизионният титан Боко, ето, сега веч сме ощастливени с чудо-невиждано, имаме си телевизионен премиер! А пък скоро, както е тръгнало, ще си имаме и пожизнен смешник на республиката, щото Боко тури в малио си джеб корифеите на българската комедия; това Парцалев, това Калоянчев, това Мутафова, ряпа да ядят пред гения на Боко, он е ненадминат. Даже на Тодор Живков не сме се смяли толкоз като на героя от Банкя. Все по-чевръсто Бойко ни разсмива, некои хора дори се оплакаха, че напоследък он дори успял да ги върне до съкровените тайнства на вярата в Бога, щото каквото и да го чуят да каже, то мигновено ги карало сръчно да почват да се кръстят. Ете такива ефекти политиката до Бойко изобщо не е имала, което и свидетелства, че пред нас имаме един природно-ентелегентен народен политически гений.

Другояче казано, с извинение, Бойко Борисов през последната година много напредна в изкуството постоянно да се… осира, и то пред публика, и то с несъмнено удоволствие. Осере се, дето се казва, с кеф и замах, а пък после му се налага да лиже осраното. Простете за грозните думи, но човек требе да прибегне до некакви метафори, та да може да представи по-нагледно що за гений е нашият народен кумир. Он самият навремето нарече политиците „лайна в целофан“, нали помните тия замечателни негови думи? Е, он самият стана политик, сиреч, стана лайно, ама разликата е, че он пак е лайно, но вече без целофан. А пък медиите, знайно е, са нещо като мощни вентилатори; сами се сещайте когато подобно лайно без целофан бъде постоянно фърляно в мощните медийни вентилатори. Сещате ли що ще се случи на публиката, която се излага на духането на тия вентилатори?

Сещате се, как нема да не се сетите! Е, точно това имам предвид. Бойко сичко успя да осмърди в държавата, и го осмърдя така, че изобщо не виждам как изобщо ще го чистим един ден, как изобщо свеж въздух ще влезе и откъде тоя въздух ще се вземе и появи в тая така гнусно смърдяща българска атмосфера.

Хайде да спирам дотук. Главното, чини ми се, все пак успях да кажа. Може още много да се каже и напише, ама нужно ли е да продължаваме да се ровим още в тая гнус? От друга страна съм длъжен да предупредя, че нещата може в един момент да станат не смешни, а и страшни, щото в ръцете на тоя доморасъл герой е съсредоточена целата власт у държавата. Като едното нищо он може да направи поразии, за които сички ще плащаме, и то прекалено голяма цена. Без да му мигне окото ще направи тия поразии.

Слава Богу, че иначе е страхливец, нищо че се репчи толкова; то най-големите страхливци се познават по това: имат обичай да се репчат, а на смелчаците изобщо не им се налага да се репчат. А пък и ЕС все пак е нещо като намордник на тоя див кон, иначе наистина майка ни жална и като едното нищо ще проплаче. Е, да се излагаме както само ний умеем, това поне ще се случи, ама ний това го можем, ний на това сме си и свикнали – дотам, че дори се гордеем с излагациите си. И затуй продължаваме да се тупаме по космясалите гърди като гледаме какви подвизи върши нашият герой Боко, квинтесенцията на народния дух и на родната българска чалга-душа!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Четете онлайн новия, бр. 1 от 2012 г., на в-к ГРАЖДАНИНЪ

ТУК

Путин, господарят на Първанов, сряза конците на своята непотребна вече кукла на конци

Чета тази сутрин интересен коментар под заглавие „Газпром” призна това, за което у нас лъжат от години, начело с Първанов, в който между другото пише:

А, „Южен поток” можело да не се строи, изненадващо призна шефът на „Газпром”. Защо? Нали уж беше голямата полза за България и Южна Европа?

Всички помнят, че преди няколко години президентът Първанов нарече подписаните с Русия договори за газопроводи, петролопроводи и АЕЦ „Голям шлем”. Тогава вестник „Комерсант” ги нарече „Голям член за България”. Въпрос на гледна точка…

Но, така или иначе, години наред президентът Първанов и проводници на руски интереси като бившия министър Румен Овчаров обясняваха каква голяма полза за България има от газопровода „Южен поток”. И как този газопровод не противоречал на газопровода „Набуко”, който иска да е алтернатива на руския газ.

Години наред пишехме в e-vestnik, че „Южен поток” не е нищо друго, освен начин Русия да прецака Украйна, през която минава руския газ за Европа. И че този газопровод е от полза само на Русия, но не и за България. През това време руското енергийно лоби у нас, начело с президента Първанов лъжеше последователно как това е в български интерес.

Напълно верни, съвсем справедливи заключения. А това, че президентът Първанов има склонност да лъже се знае отдавна, то не е новост. Новост щеше да е ако тия, дето имат склонност да вярват на доказани лъжци като Първанов, бяха прогледнали и бяха осъзнали, че негова президентска милост не е нищо друго освен един лъжец.

Също така, както се доказва, е бил един предател. Щото с горния анализ се доказва и това: за Първанов българският интерес е нищо, а руският интерес е всичко! Първанов, поне на хартия, се водеше „български президент“; оказа се, че всъщност цели 10 години е бил не български президент, а руски резидент. Т.е. бил е български предател, презрян слуга на руско-съветския си господар.

По същата тема пише и Иво Инджев. Коментатър му се нарича Залезът на Първанов на Изток от Донду(р)ков; хубав и верен коментар, съветвам непременно да се прочете. Ето какви силни, но верни думи намирам там:

„Южен поток” май ще се окаже това, което беше ясно от самото начало: инструмент за международен шантаж, а не рог на изобилието за българската хазна, източник на стабилност, въпрос на международен престиж и прочие лъжливи бандероли, с които Първанов ни пробутваше горчивата чаша с руското омайно биле.

В крайна сметка Русия постига целта си да се разбере някак с Украйна за преноса на газ към Европа. Явно преговорите са напреднали достатъчно, за да съобщят на своите пешки в тази игра, че вече могат да си гледат работата…

А какъв ентусиазъм само бликаше от Първанов в отредената му роля! Така се беше прехласнал, че чак му се подиграха в руските медии за превъзбудата пред Путин на 19 януари 2008 г. в София, когато оприличи подписването на трите договора с Русия на „голям шлем” – руският кореспондент на в. „Комерсант”, собственост на „Газпром”, най-безцеремонно сложи в устата на българския президент израза „голям член”. И Първанов не се обиди, макар иначе да се репчи демонстративно на Би Би Си по друг повод (за филма за българските деца в Могилино, който не бил направен „с любов към България” по неговите думи – но пък след това реши да „избие чивия” като се закичи с „Българската Коледа” и отиде да гушка дечица в Могилино).

Братушките му се изгавриха с него тогава само вестникарски, но сега вече го гази самият „Газпром”. И пак нищо – тишина откъм „Донду(р)ков”, където сме дундуркали 10 години един хрантутник на българско-съветската дружба, кукла на руски конци, която дори няма достойнството да се засегне, когато кукловодите му ги режат.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

България сега: по-тъжно стабилна може да бъде само тишината на гробищата!

Лоша ли ще е българската 2012?

Автор: Марк Майнардус, Германия

Привидна стабилност в условията на мизерия, стагнация и растяща инфлация – така изглеждаше българската 2011 година. Тази позната картинка ще се наблюдава и през 2012, твърди германският експерт. Марк Майнардус оглавява софийското бюро на близката до германските социалдемократи фондация „Фридрих Еберт”. Ето какво го кара да направи тази нерадостна прогноза:

Самочувствието на властимащите

„През 2011-та цените на основни стоки за потребление в България са нараснали с една пета на фона на официална инфлация от 5 процента. Излиза, че покупателната способност на повечето българи сериозно е спаднала”, казва Майнардус. През отиващата си 2011-та българите обедняха както никога досега през последните 10 години, смята той. Съответно социалното напрежение ще продължи да нараства и вероятно през идващата 2012 година ще бъдем свидетели на нов бум в недоволството, прогнозира германският икономист. Според него победата на ГЕРБ на състоялите се през годината избори за президент и местна власт е наляла излишно самочувствие в действията на управляващите – особено по въпроса за пенсионната реформа.

„Такова нещо може да се случи само в България“

„Никъде и никой в Европа не си позволява такъв груб натиск върху синдикатите и потъпкване на социалния диалог, особено по такава чувствителна тема като повишаването на възрастта за пенсиониране! Не мога да си представя как някой може да се обърне към социалните партньори с думите, че досегашните договорки се отменят и нещата ще бъдат променени единствено по вкуса на властимащите. Такова нещо може да се случи само в България! (Прочети ДОКРАЯ >>>)

Боко пак ни ощастливи с откровенията си и разкри съкровената секретна тайна на участието си в политиката!

Да, не си измислям; он не бил искал да се занимава с политика, милият, ама се било наложило, понеже го били уволнили от толкова харесалия му пост на генерал и главен секретар на МВР! И понеже имали били глупостта да го уволнят, он, подобно на Крали Марка, запретнал ръкави да се занимава с политика, та да да им отмъсти! И ето, отмъсти им, грабна им властта; но да не преразказвам; ето точните му думи, които требе да се изпишат със златни букви върху бъдещия пантеон на най-големи щуротии, що е родила българска политическа глава:

Не исках никаква политическа кариера, исках да си остана главен секретар. Ако тройната коалиция не ме бяха изгонили, сигурно още щях да марширувам по плаца.

Но има и още нещо: от съжалявал, че не знае чужди езици и си бил имал мечта, а именно, да стане полиглот! Тоест да не седи като пълен идиот на срещите на върха на ЕС, ами да може да си обели некоя и друга дума с тоя или оня. Да, ама не: не знае езици. И нема и да научи. Ето какво бил казал по тоя повод он, дадено е в преразказ:

Продължавайки с отговорите по въпросника, Борисов посочи, че би простил грешка, допусната по невнимание и би желал да е полиглот.

А ето как народният коментатор, носещ името Тони, тълкува тия сърдечни откровения на нашия иначе твърде простоват премиер:

М-да, със сигурност тройните са виновни за много неща, но това като че ли е едно от най-големите им престъпления. Всъщност, не го изгониха, а го назначиха за шеф на ГЕРБ и за Премиер, ако трябва да сме честни.

А друг народен мислител, закодирал се като „NO2ID„, пише ето това:

Така е в страната на чудесата. Бърдоквите са премиери. Вифаджии и милиционери управляват. Всичко е наопаки… има една хубава книжка на Родари, „Джелсонимо в страната на лъжците“, но не е като „Винету“, а страната не е България…

А пък stenli1 весело обявява:

Цитат на деня: Ако тройната коалиция не ме бяха изгонили, още щях да марширувам! Ако Боко се беше родил жена – щеше да е блондинка, постоянно бременна. Вярно е, че с тези две самотни мозъчни клетки той може само да марширува. Дайте му плац – да изпълнява „мечтата“ си по цял ден!

При тия проницателни народни коментатори аз млъквам; няма какво повече да се добави; има де, ама да се въздържа (засега). Ще подхвърля само ето това: има и нещо хубаво в целата тая работа. Хубавото е обаче на това че Боко секи ден ни ощастливява с откровенията си е: докато усети верността на поговорката „Език мой, враг мой“ като едното нищо ще си счупи сам дебелио врат!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.