Дясна или лява мярка е увеличаването на възрастта за пенсиониране?

Публикацията Излязоха да протестират на припек и алчните бъдещи пенсионери предизвика многозначителна дискусия във Фейсбук, която ми се иска да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; ето я:

Pavel Nachev: Това да обвиняваш Иван Стамболов в симпатия към ГЕРБовото правителство е едно от най-идиотските неща, които съм чел в блог където и да е. Също така да призоваваш „да се протестира за всичко и по всякакъв повод“, дори и когато предприетите мерки са като по чудо изключително реформаторски, е също толкова идиотско.

Най-идиотското нещо обаче е да обиждаш по-десен човек от теб (като Иван Стамболов), за това, че защитава типично дясна политика – като вдигането на възрастта за пенсиониране, политика, която се води от всички дясни правителства в Европа в момента. И изобщо по-идиотска (много ми харесва тази дума за случая, защото е изключително подходяща) статия на десен блогър не бях чел до сега.

Ангел Грънчаров: Благодаря, толкова мило се обръщате към мен, че съм трогнат! Естествено е, че щом за даден човек лицето И.С. е нещо като етикет за „дясност“, то тогава моя милост изобщо няма как да претендира за такъв род дясност – което именно е трогателно висока за мен преценка. Мерси!

Що се касае за критичността на същото това лице спрямо Боко Борисов се поровете и намерете как това лице се е отнасяло към Боко Борисов преди 3-4 годинки, и също така, ако сте толкова любознателен, можете да прочетете и как моя милост се е отнасяла към народния кумир тогава, пък и по-рано. Ако мерките на популистко-милиционерското​ правителство като Боковото са „десни“, то в такъв случай Ви поздравявам за това оригинално разбиране за това що е дясно. Повдигането на възрастта за пенсиониране изобщо не е дясно мероприятие; в какво ли пък може да се крие такава една чудата дясност?! 🙂

Краси Костова: До Павел Начев: Идиотски са вашето високомерие и пренебрежение към собствения ви народ. Изказахте се „по убеждение и съвест“, затлъстели десни дървени философи! Гнус ме е от всичко, което излиза от потъналите ви в свинска мас мозъци! Повръща ми се от вас и умирам от любопитство как точно Сула създава ценности?! „… Аз съм на 48 години и се надявам с Божията помощ да мога да създавам ценности още 30 години…“

Моля?! Че той още сега изглежда стар и износен, нищо че сигурно е реститут. Бесни сте, не десни, както и да извъртате е очевидно, че нормалните хора са подложени на всякакъв терор, за да може тези, които имат по 100 стомаха, 100 гъза и никога не научават, че катафалката няма багажник да трупат на гърба на нормалните богатства и да правят каквото си искат. И, Начев: уважавай старостта – тя е твоето бъдеще! И, Начев, гордея се с разликата между нас.

Pavel Nachev: Това „мило обръщение“ всъщност не е към Вас, а към това, което сте написал. Аз Вас съм ви добавил като приятел във Фейсбук, защото уважавам вашите десни убеждения, чета блога ви, та дори и вие веднъж ме споменахте в него по повод инициативата ми за Българското Чаено Парти.

Това обаче не ми пречи когато десен блогър, на когото по принцип симпатизирам, напише нещо идиотско да нарека нещото, което е написал, с истинското му име.

Относно това колко качването на възраста за пенсиониране е реформаторска и най-вече дясна мярка аз няма да ви обяснявам нашироко. Само ще ви кажа да видите всички големи пък и малки държави в Европа, управлявани от десни правителство (в момента 98% от населението на Европа е увравлявано от таква правителства), в които повсеместно се извършва същата тази реформа и тези, които са най-гръмогласни срещу нея са точно европейските леви и синдикатите!

А демонизирането на което и да е правителство, че не прави и една добра мярка е не само инат за „протест до дупка“, но и наивност. Няма правителство по света, което да е дошло на власт и да е докарало само негативи – винаги има и позитиви и е демократично, когато се направят такива стъпки, да се признават.

Ангел Грънчаров: Г-н Начев, благодаря за коментара! Това, че сме десни, не значи, че трябва, подобно на левите, да мислим все едно и също и дори по един и същ начин; различията в мисленето са съвсем естествени при хората, които изобщо си дават труда да мислят. Тъй че няма какво да се чудим, че не мислим еднакво, напротив, трябва да се радваме, че е така, което е една предпоставка за това изобщо да разговаряме.

Ако мислим еднакво, тогава изчезва и потребността да разговаряме. Тъй че аз изобщо не смятам, че е толкова скандално да имаме противоречия по дадени въпроси, независимо от ценностната близост. Монолитно-единно „мислят“ само левите…

Pavel Nachev: За това съм напълно съгласен. Това ни е и предимството и големия недостатък (недостатък от гледна точка на това, че не само в България десните партии се „роят“ повече, отколкото монолитните леви и по този начин губят относително влияние).

Ангел Грънчаров: Но трябва да вземем предвид и това, че всички, които сме живели и сме се формирали като личности преди 1989-та година, а дори и след това, сме в една или друга степен увредени от комунистическия стереотип. По тази причина много често сме съвсем объркани, и, мислейки си, че сме десни, без да си даваме сметка за това, изказваме тези, които са леви по същество и по характер. Но да спорим във всички случаи е полезно, за да доизясним позициите си…

Ето например това: дясна или лява мярка е увеличаването на възрастта за пенсиониране? От една страна погледнато, е дясна, понеже левите били за „социалните придобивки“ и за благинките от страна на държавата, а пък по-ниската възраст за пенсиониране е един вид обект на лява привързаност. Но при по-близко разглеждане, според мен, десномислещият човек не трябва да аплодира една такава мярка, защото и вдигането, и намаляването на възрастта за пенсиониране от страна на държавата в еднаква степен са израз на една по същество лява намеса от страна на „социалната държава“ в живота на индивидите.

Ето защо. Защото как така намаляването на възрастта за пенсиониране от страна на държавата да е лява мярка, а пък вдигането й от същата тази държава да е дясна мярка или реформа?! Та нали този, който вдига или сваля, е все държавата-майка, която си е втълпила, че има право да се разпорежда с живота ни?! Аз лично не виждам нищо дясно в една такава инвазия от страна на държавата в живота на индивидите. Дясна реформа в тази област според мен би било следното:

‎- отчисленията за пенсия на всеки трудещ се човек да бъдат обвързани с негова индивидуална сметка, пък дори и намираща се в рамките на някакъв общ социален фонд;

‎- според годините, в които работещият е работил, в сметката му се натрупва сума, олихвяваща се ежегодно, с която той може да разполага при определени правила, но именно за пенсия при неспособност да се труди – или лично решение повече да не се труди;

Pavel Nachev: Тази тенденция съм я забелязал при хора живяли преди 1989 и хора, които си формират позициите само на база на знанията, предадени им от това поколение.

Аз от друга страна, а от време на време срещам и други такива случаи от моето поколение, съм си формирал възгледите на основата на международната теория за дясното. Възгледите най-вече на Републиканците в САЩ, на Консерваторите във Великобритения, на ЕНП, и най-вече на теориите на либертарианството и консерватизма.

Затова и мога да открия много малко истинско дясно в България, дори и в „автентичната десница“ (въпреки това все още най-добрия избор) и когато видя нещо такова от което и да е правителство – подкрепям на 100%. Аз подкрепях и плоския данък и други десни политики на Тройката, което обаче не ми пречеше ежеседмично да ги „громя“ в блога ми (когато все още го поддържах).

Ангел Грънчаров: Продължавам:

– ние сме различни, няма как да бъдем натикани в един общ калъп; някои могат да работят до 70 години, дай Боже всекиму, други на 50 години са развалина; защо един човек да не може да се пенсионира, да речем, на 50 години, щом като в натрупаната до този момент негова индивидуална пенсионна сметка има достатъчно пари той да получава някаква, пък макар и не в пълния обем, пенсия?!

– дясна реформа ще е ако се признае, че личността, индивидът има пълното право да се грижи за своето собствено бъдеще и съдба, а не държавата, по-скоро държавният чиновник, вместо него да решава тия по същество лични или частни проблеми;

Аз не съм специалист по тия пенсионни проблеми, опази Боже, нямам претенцията да си мисля, че съм „специалист по всичко“, но разсъждавам така: ето, аз лично вече работя 28 години, всеки месец ми се отчисляват някакви пари, а аз лично съвсем не зная каква е сумата, която се е натрупала на мое име от тия отчисления; да не зная сумата мои пари, според мен, е лява „философия“, а да ми се каже кое си е моето, е израз на дясно мислене; така смятам;

Pavel Nachev: Това с индивидуалната сметка ми дойде на ум като идея за решаване на проблемите когато бях на 16 някъде, но още в първата година в университета с предмета „Икономика“, а след това и с проста логика и изчисления, ми стана ясно, че това е практически невъзможно, за съжаление. Обяснението е дълго и сега нямам време да го излагам – ако искате мога да ви го опиша някой друг път на ЛС.

А защо повишаването на възраста е десен подход:

Социалната държава въвежда пенсиите. Социалната държава казва, че хората трябва да спрат да работят преди да починат и да не се притисняват за това как ще се издържат тогава – вместо да спестяват сами държавата ще им взима част от парите и после с тях ще се грижи за тях.

Социалната държаа казва и че трябва да се пенсионираш на дадена възраст. Да, обаче по някоето време социалната държава се оказва, че заради многото пенсионери не може да се грижи за теб. Тогава пред нея се откриват две възможност – или да започне да ти взема повече пари за да плати пенсията на дядо ти, или да те накара да си икономически активен още две години, в които вместо социалната държава да те издържа – ти да произведеш още малко принадена стойност.

Ангел Грънчаров: И нека аз, според желанието си, да мога, примерно, да се пинсионирам на 55 години – а учителският труд съвсем не е лесен, той, прочее, е твърде сложен труд! – е, разбира се, не със 100% от потенциалната пенсия, която бих вземал на 64-67 години, но, примерно, поне на 70% от нея. Щото има и един такъв момент на крещяща уравнителна несправедливост, която по същество е лява „философия“: да работя до 66 години, да ми остане само една година до пенсиониране, аз обаче да не доживея до възрастта за пенсиониране, да умра, а пък парите ми да бъдат лапнати от октопода-държава; кое му е дясното на едно такова положение, а, кажете ми?!

Ето защо аз възразих на тезата на г-н Стамболов, комуто, прочее, няма да навреди повечко да осмисля текстовете си, защото да работим ей-така, за едното нищо, на държавата, все едно сме нейни роби, според мен съвсем не е израз на една дясна философия, напротив, по същество такава една философия си е съвсем лява.

Прочее, във връзка с това, което пишете, според мен дясното ще е: не държавата да се разпорежда с живота ми и да ме задължава аз да работя още две години повече, та дядо ми или баща ми да взема по-сносна пенсия, а дясното е друго. И то според мен е: държавата да не ми се меси в моите отношения с дядо ми и да ме остави аз лично да помагам на дядо си със своите пари, но не насила да бъда лишаван от своето суверенно право да определям собственото си бъдеще и съдба.

Извинявам се за грешките, не от неграмотност, а от бързане и невнимание са; изморен съм, ще си лягам вече, друг път може да продължим. Лека нощ!

Pavel Nachev: Ако мислите вашата работа като „работене за държавата като роби“ – това е много грешна логика. Работата помага на човек да не атрофира. Да е активен, да се чуства полезен и да се чувства добре. Работим за себе си – не за държавата. Работата е индивидуално развитие и според мен колкото по-късно се откажем от нея – толкова по-добре.

Защото какво е 90% от българския пенсионер: по цял ден седи на дивана, гледа телевизия или се вози по автобусите! А какво са техните набори, които са още активни.

Ангел Грънчаров: Работим, разбира се, за себе си, ала държавата да ни казва колко и защо да работим, тя да ни дере колкото си иска кожи, та да може да облагодетелства калпазаните и да издържа бюрокрацията си, с това десният човек съвсем не е съгласен. Аз лично изобщо не смятам, че държавата, месеща се в живота ни, е панацеята, както мислят левите. Прочее, истинска дясна политика в тази сфера е пълна приватизация на пенсионните фондове, т.е. държавата да не се меси изобщо в тази сфера, защото опитът и историята показват, че там, където се меси държавата, там всичко се разваля.

А пък за ония, които не могат да се грижат сами, именно инвалидите, за тях разните пенсионни фондове ще могат да заделят средства от общите пари и да ги подпомагат, по хуманни и благотворителни подбуди; тази, според мен, е дясната политика, този е десният подход. Там, където на държавата се дава решаващата роля, там подходът е ляв, сиреч, социалисто-комунистически;.

Боко примерно живее с тодорживковите представи за решаващата роля на държавата и на Вожда в живота на индивидите; не мога, разбира се, да го смятам за десен, та това е подигравка; тъй че такъв като него да прави „десни реформи“ е просто насилие на логиката, морала и правото, т.е. е пълен абсурд… сиреч, невъзможност… Ако чакаме Боко да ни оправи, тоя път като ни прецака с „дясна“, представете си, „реформа“, означава, че нещо се сме подвели по митовете на олигархичната ченгесарска пропаганда.

Прочее, у нас се оформи един слой от хора, претендиращи да са десни, които възприеха Боко като „героя, който ще ни оправи най-сетне“, което именно и показва, че в такива хора няма нищо дясно. У нас има и мутирало, фалшиво дясно, което по същество си е съвсем ляво, но има поръчката да се преструва на дясно, та белким повече хора се дообъркат изцяло…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Българската Матрица

Станишев, Борисов, Мистър Смит и Матрицата

На 02.12.2011г. в сутрешния блок на Нова телевизия Сергей Станишев заяви: нашата партия БСП има силата и способността да управлява държавата по време на криза по-добре от ГЕРБ. Ние можем и знаем как, а управляващите – не.

Въпрос: защо на последните парламентарни избори БСП буквално сдаде властта в ръцете на ГЕРБ? Предаде я нарочно, не активира и не мобилизира членовете и симпатизантите си да гласуват за тях. Това е факт. Те просто оставиха, излязоха от властта, избягаха от отговорност по време на криза.

Сега си спомниха изведнъж, че могат да управляват по-добре. Да оставим настрана високите политически игри и да погледнем как управляваха. Допуснаха заменки на гори и земи за осем милиарда лева, с които ощетиха държавата и напълниха джобовете на олигарсите. ГЕРБ обешаха да развалят тези сделки, но въпреки гръмките закани нищо не направиха. Нещо повече, България ще бъде наказана да плати тези милиарди.

Тоест, всички български граждани ще платим заради управлението на Станишев, но също така и заради неизпълненото обещание на Борисов и ГЕРБ. Правителството на Станишев допусна сделки от рода „Батко и Братко“, при които стотици милиони левове бяха ограбени и наляти в частни джобове. Правителството на ГЕРБ не наказа виновните.

При Станишев нямаше никаква борба с корупцията, нито един висш полицай, следовател, прокурор, съдия и др. не бе наказан, не за връзки с бандитски формирования, а за това, че са част от тези престъпни групи. Сегашното правителство обеща, че това ще се промени. Нищо не направиха, както си беше така си остана. България официално е най-корумпираната страна в Европа.

Съответно и най-бедната. Корупция и мизерия вървят ръка за ръка. Точно както във филма „Матрицата“, мистър Смит се докосва до някой човек и той става мистър Смит. Продължава да изглежда себе си, но всъщност е част от огромната армия Смитовци. По същият начин в България всички докоснати от корупцията само изглеждат външно различни, водят театрални медийни битки помежду си, но всъщност са от един отбор. Този на мистър Смит и матрицата. От армията корумпирани и корумпиращи. Тези, които източват държавата и пълнят със заграбените пари джобовете си.

Схемата е една и съща вече 22 години. „Булгартабак“ струва 500 милиона, продава се за 100 милиона, след време ще бъде препродаден вече на реалната цена и разликата от 400 милиона ще отиде не за пенсии, здравеопазване, образование, култура, инфраструктура и др. Разликата се превръща в коли, вили, къщи, хотели, голф игрища и дебели банкови сметки на докоснатите от мистър Смит. Списъкът с подобни сделки е огромен: БТК, фармацевтични заводи, фабрики…

Схемата е една и съща: матрица. В култовия филм има добър герой и група от хора, прозряли истината, които се борят срещу Смитовци. В България съпротива няма. Никой не се сражава срещу корупцията и бедността. Никой не брани справедливостта. Къде са добрите герои?

Тук са, всеки български гражданин е потенциален добър герой. Дори и да не е гледал филма „Матрицата“, достатъчно е да се сетим, че не сме зрители, а участници, действащи лица от нашия филм. Българската Матрица.

Написа: Ивайло Зартов

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.