Свободни журналисти могат да се появят само сред свободни хора

Каквато ни е държавата – такава ни е и журналистиката! Свободна и независима журналистика се прави от свободни и независими журналисти. А свободни и независими журналисти могат да се появят само измежду свободни и независими хора. И съвършено вярно е, че свободната и независима журналистика може единствено да се финансира сама – именно чрез самата си свобода и независимост, което е най-големият и капитал. Но това е капитал, който може да се оцени само от свободни и независими хора.

Хора, които са много чувствителни към всякакви рамки и уважават най-вече принципа (не помня кой го беше казал, Кърт Вонегът, Рей Бредбъри или Хемингуей): „Ако ти дадат разчертана хартия, пиши накриво!“ Не може журналист, който зависи и се моли на когото и да е за насъщния си, да бъде независим и свободен. У нас на практика няма пазар на медиите – защото няма на практика свободни граждани, които да са толкова материално обезпечени, че да имат пари да си купуват вестници, каквито си харесват или пък да плащат солените такси за гледане на телевизии или слушане на радиа по техен вкус.

Нещастните и обременени хорица, от които се състои главно обществото ни, гледат да минат колкото се може по-евтинко, защото когато имаш пари само за хляб просто не можеш да си позволиш да си купуваш вестници. Гледаш безплатна телевизия или не гледаш нищо. Е, откъде тогава финансиране за свободна и незаисима журналистика?

Перверзното в съвета на Борисов – предложи журналистите, които са недоволни, да напуснат медиите, да си направят сдружение и да си изтеглят кредит, като си заложат апартаментите, за да си направят нова медия – е че нещата са доведени дотам, че не апартаментите, но и гащите си да заложат журналистите пак нищо няма да се получи! Просто няма пазар. Когато един свободен и независим вестник се купува масово и има огромен тираж и самите индустриалци го молят за поместване на техните реклами и не могат да поставят никакви други условия защото най-важното за рекламите им е „негово величество тиражът“! И пазарът е който праща всякакви купени жълтурки там, където им е мястото – на бунището.

Докато у нас хората са бедни няма да има свободни граждани и ще цъфтят само журналистическите репеи, на които се „любуваме“ в момента. Та по-добре журналистите непрекъснато да питат Борисов докога у нас хората ще са несъизмеримо по-бедни от съгражданите си в Европа – да видим какво ще отговори. Дали и тогава ще отправи съвет (към хората на България) да си залагат и апартаментите и гащите или пък ще ги посъветва да „рупат с едната ръка филии с мас, а с другата да гопнят топката по ливадата, ако искат да се оправят (като Него)!

Автор: GB

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Иван Костов показа политическа и човешка мъдрост в разговор със злорадстващата телевизионна гранд-дама Люба Кулезич

Иван Костов: Не се чувствам бита карта – 1 част

И. Костов: ГЕРБ разчете лошо резултата от изборите – 2 част

В първата част на разговора: „Бити карти“ ще спасяват Италия и Гърция от кризата, подчерта Костов в „Насреща Люба Кулезич“. Не се чувствам бита карта в политиката, заяви в „Насреща Люба Кулезич“ Иван Костов.

Когато съм могъл, съм правил това, от което страната е имала нужда. Доказал съм, че мога да правя много сериозни неща, а за неуспехите съм си дал сметка, как сме стигнали дотук и постепенно съм помъдрял. Един мъдър човек не влиза в координатната система на бита и печеливша карта. „Бити карти“ ще спасяват Италия и Гърция от кризата, подчерта той.

Костов нарече поведението на управляващите по отношение на реформите „пълна политическа несъстоятелност“. Да се правят истински реформи е много тежко, а аз ценя само способността да се решават проблемите на страната, без да се принася курбан, отбеляза той.

„Принасянето на курбан, за да спрат смъртните случаи в една рухнала здравна система, е феноменално решение. Чакам парламентарната група на ГЕРБ да направи курбана, защото лекарите със сигурност няма да го направят. Те си дават сметка, че нищо няма да помогне. Системата е рухнала и ще продължава да причинява все по-скандални и по-скандални смъртни случаи, докато не се реформира“, заяви Костов.

По думите му ГЕРБ съвършено съзнателно са отказали да правят реформи с надеждата, че времето ще изтече, без те да са станали крайно необходими. Те не трябваше да мамят хората преди изборите, в програмата им подобни реформи не бяха записани, подчерта Костов и добави, че това е извело хората на протести и те с пълното право на потърпевша страна имат право да набучат споразуменията с ГЕРБ на върха на копията и ги бранят.

Във втората част на разговора: Те нямат самостоятелно мнозинство, което означава, че тръгнеш ли да правиш нещо сложно, ще срещнеш съпротива, заяви той в „Насреща Люба Кулезич“

„ГЕРБ разчете много лошо резултатите от изборите. Те нямат мнозинство, картата им е полупечеливша. Те нямат самостоятелно мнозинство, което означава, че тръгнеш ли да правиш нещо сложно, нещо против волята на хората, ще срещнеш съпротива“, заяви Иван Костов.

По думите му на изборите хората са поискали Тройната коалиция да бъде сменена с дясно управление, което да проведе реформи, но не са го получили. Волята им беше подменена и не беше реализирана в управлението, подчерта лидерът на ДСБ.

Той коментира заплахите на Бойко Борисов към хората, че като не го подкрепят, ще получат обратно хората, които вече са видели как управляват – Костов и Станишев.

„Два пъти спасявам страната от фалит. Първият път Бойко е бил пожарникар и може би току-що напуснал сикаджия. Вторият път е бил собственик на охранителна фирма и е пазел Симеон Сакскобургготски. Да казва той, че аз ще предизвикам фалит в страната, значи, че лъже, за да си спаси накърненото самочувствие“, заяви Костов и добави, че финансовото стабилност у нас е следствие и от неговото управление.

Политически коректен човек не може да произнесе подобни думи, но Бойко не е политически коректен, подчерта той.

Бившият премиер коментира, че умението да се разговаря с хората е шоу и е до време. Трябва хляб, не може само зрелища, подчерта той. Според него ГЕРБ е изтласкало в ъгъла всички, които могат да са полезни на България, и иска да управлява само със своя талант. Той обаче се виждал колко е – колкото да измамят железничарите, пенсионерите и зърнопроизводителите.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

ГЕРБ управлява България в стил „бандитска демокрация“

Последният член на матрицата, за да бъде пълна, е ГЕРБ. Партия, създадена от БКП/БСП – за да прехвърли властта от бившите правоимащи на техните деца, внуци, роднински и кръгове от близки приятели.

БКП и в последствие БСП си свършиха работата:

1. Изнесоха откраднатия външен дълг зад границите на България в лични банкови сметки;

2. Раждадоха куфарчетата с пари на назначените бизнесмени, банкери и на миллионери (по подразбиране – владеещи десетки фирми и задгранични дружества, някои с неясна дейност);

3.Създадоха групата на Олигарсите и през периодично сменящите се правителства, служебни, на БСП и останалата грабителска група разориха българския народ чрез умишлено създадени нереални валутни курсове, банки без реална ликвидност и милиони още трикове.

Сега ГЕРБ има няколко основни задачи:

1. Трансформиране на властта към синовете, дъщерите, внуците на бившите правоимащи, както и техните тесни роднински и приятелски кръгове;

2. Легализиране на изнесения откраднат от българския народ външен Дълг;

3. Замитане на следите от 20 годишното върлуване – явно и неявно – на БСП.

Най-важният въпрос, който си задавам, е:

Ще бъде ли трансформирана ГЕРБ в постоянна структура, владееща години напред България – както БКП и Тодор Живков я владееха?

Или някъде в недрата на „ТИМА“ кукловоди се заражда нова партийна структура, която ще осъществи тази дългосрочна програма за управлението на България в стил „Криминална Демокрация“, установена в повечето Балкански страни и бивши републики на СССР и на първо място в Русия.

Написа: Александър Йоцов

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.