А времето е на простаците; властта – също

Ех, народът да имаше един език – езикът на Бареков!

(Бареков като съвършеният медиатор)

Медиатор, тоест от латински – посредник. Нали в съвременният свят медиите са посредници между хората. Посредници между властта и народа най-вече. В този смисъл Бареков каза точно това, което властта мисли за народа:

„Не искам разюздани селяни да ми пречат…“

Медиатор-посредник каза точно това, което властта мисли за народа, но не смее да му го каже ачик. Все още. Докато той, Бареков посмя. И би могъл да бъде похвален за смелостта дори, ако не се знаеше, че тия изцепки са подмазване и нищо не губи от тях. Напротив, надява се да спечели. Макар че в „Панчатантра” има и такава притча:

Един маймун много обичал господаря си – емир – и му бил много верен. Все бдял до него с ятаган в ръка. Докато върху врата на емира не кацнала муха. Тогава верният маймун замахнал с ятагана към мухата и…

Дали обаче Бойко Борисов ще се договеди каква може да я свърши верният му маймун със своите простотии? Едва ли. Пък и да се договеди, едва ли ще го съпикяса. Маймунът си е в крак с времето. А времето е на простаците. Властта също.

Простаците, които засега изглеждат повече смешни и отблъскващи, нежели страшни. Но които при определения условия могат станат и такива.

Защото Бареков се зарече да направи движение за разгонване на инакомислещите. Така възниква и СА на Рьом през 1933 година с нейните щурмоваци. Но засега съвършеният медиатор си е само едно нахално момченце.

И е чудно защо земеделците не отидат в телевизията за да му шибнат два шамара и да го изгонят с ритници. Нещо, което биха направили земеделците във всички, иначе търпеливите и снизходителни към медийните извратеняци европейски страни.

Ако биха имали време да го направят. Защото щяха да ги преварят собствениците на всички, иначе търпеливите и снизходителни към медийните извратеняци европейски телевизии.

А то май и в България имаше една службица, която уж следи за изцепките не медийните извратеняци. Ама как се казваше тя?… С оня там рошавия с папионката. Как се казваше той?

А може да има и една друга причина да не му плеснат земеделците два шамара. Съвършенството на Бареков като посредник между властта и народа.

Защото Бареков не само изразява отношението на властта към народа, а и на народа към сегашната власт. Което отношение може пак да се онагледи с друга една известна притча (вече не от Панчатантра):

Прибира се Бойко от работа, тоест от футбол и рязане на ленти, а гаджето му (може би още Цветелина) го целува, прегръща, опипва, след което възкликва обезпокоено :

– Бойко бе, ама къде ти е онова нещо?

Бойко също се оглежда и опипва, след което и той възкликва обезпокоено:

– Лелее, Бареков ми го е излизал!

Казват, че Нерон бил рекъл: „Ех, народът да имаше една глава. Че да я отсека!”

Дали пък Борисов не си дума: „ Ех, народът да имаше един език. Езикът на Бареков!”

Ясно защо.

Автор: Иво Беров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Паметникът на великия Левски в Пловдив е разположен долу, в ниското, в ботушите на окупатора Альоша!

ПАМЕТНИКЪТ НА НАЙ-ВЕЛИКИЯ БЪЛГАРИН – ПОД БОТУШИТЕ НА ОКУПАТОРА. ПОЗОР!!!

Мнозина ще разпознаят грандиозния паметник в горната част на снимката. Пловдивският „Альоша” – разбира се! А колцина ще разпознаят този долу? Там е сгушен скромният паметник на Левски – най-великият българин според проучване отпреди няколко години.

Единият – възвисяващ се горе, на най-високото място в града, в небето, огряван от тракийското слънце, а другият – принизен долу, в ниското, в сянката, под ботушите на окупатора. Единият се вижда от километри, а другият – от метри. Единият – издигнат от продажни българи – „рубладжии” (Захари Стоянов), в прослава на „освободителите”, а другият – от достойни българи, в памет на Апостола, изрекъл пророческите думи: „Който ни освободи, той ще ни пороби”.

Остане ли паметникът на окупатора на мястото си, нацията ни е обречена на вечно разединение. Време е да направим така, че червеноармеецът да „освободи” пиедестала си и на негово място да издигнем достоен паметник на най-великия българин. Длъжни сме! За да измием позора от челата си!!!

И за да може Апостолът от висотата на мястото си да ни напомня всекидневно за своята велика саможертва в името на България, да вдъхновява и обединява всички българи!

Георги Чунчуков