Какъв ген, какво човешко богатство вирей в Мутропопуландия!

БЪЛГАРИЯ ЗАВЧЕРА, ВЧЕРА И ДНЕС

Етно, социо и антропо рефрени от една днешна песнопойка

На Евдокия Кузманова

„Боже, Боже, Божке ле, защо не слезеш долу, па да си прибереш вересиите!“

(любимата пословица на баба Друма Василева Карагяурова-Ганчева)

Тъжно ми, болно ми е, едно такова никакво, нито ми се работи, нито ми се излиза от къщи навън. Нищо не ми се прави, въпреки че би трябвало да съм работоспособен и доволен – все пак от днес имам интернет връзка. Макар че по всяка вероятност довечера компютърът ми ще забие като остарял чарк от стара комбайна. Мързелувам, лъжа се, че релаксирам, а всъщност интелектуално рефлексирам. Просто сглобявам рефрени от любими песнички:

Етнорефрен (09.09.1944-18.11.1989 год): Песни и танци за един милион готованци, хора и ръченици за осем милиона мъченици. Това беше завчера.

Социорефрен (от Луканов до дедо цар): Един милион ченгета и осем милиона мишлета… Това беше вчера.

Антропорефрен (от дедо цар до бат Бойко): Четвърт милион мутри и седем милиона нутри. Това е днес.

А утре? Та, думам си, що да не взема и аз да се направя на семиотик, па да дам своя принос в родната граматика, па макар и с няколко неологизма.

Семантично ядро, мутра: мутропутат, мутроминистър, мутроадвокат, мутрогистрат, мутрополит, (а, това не е мое, на Ангел Грънчаров е), мутролигарх

А утре: Нани, нани, мушмороче, таткова и мамина гордост, утрешно мутроче!

Боже мой, какъв ген, какво човешко богатство в Мутропопуландия!

09.12.2011 год.

Написа: Атанас Ганчев, Русе

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Забележка по казуса „Бареков, гражданинът с дудук – и селяндурите“

„В предаването „Гореща точка“, излъчено по ТВ7 на 7 декември 2011 г., водещият Николай Бареков си позволи нещо, което не бяхме виждали за 22 години демокрация. Журналист заплашва и обижда хора, които мирно и в съответствие със закона изразяват гражданската си позиция.

Бихме искали да кажем на г-н Бареков, че думата „селянин“ не ни обижда. Ние добре разбираме, че няма значение откъде идваш, а какъв си и какво възпитание имаш. Същевременно Николай Бареков като журналист би трябвало да знае, че просташкото поведение е изключителна проява на селски манталитет.

Не ни учудва, че човек с прякор Дудука го проявява, но не можем да разберем защо уважавана телевизия като ТВ7 търпи подобно недоразумение.

Г-н Бареков ни заплаши, че с неговите „ръчички като гуми на бегач“ (както ги нарече премиера Бойко Борисов) ще пука гумите на тракторите ни. Не искаме извинението му, защото то не струва нищо.

Благодарим на всички журналисти, които изразиха възмущението си от простотията и подмазването на властта.

Благодарим им, че уважават правото ни, гарантирано в конституцията, макар не всички да споделят нашата позиция. Извиняваме се на всички жители на столицата, ако сме им причинили неудобство, но за съжаление няма друг начин да бъдем чути.

Искаме да е ясно, ние не протестираме, за да получим повече пари, а защото ни излъгаха. Имаме право на това и никой не може да ни го отнеме!

Автор: Драгомир Ненов, арендатор от село Крушари (Добричко)

ЗАБЕЛЕЖКА: Текста взаимствам от ТУК. Към текста на г-н Ненов имам само една забележка: просташкото поведение не е „изключителна проява на селски манталитет“, както той твърди; просташкото поведение е специфична проява и на селски, и на градски манталитет. Просташко поведение вирее не само на село, но и в града. Простотията е всеобща, има я навсякъде. Тя не се влияе от пространствени граници и разните му там общностни локализации – градове, села, паланки, махали. Иначе с останалото съм изцяло съгласен.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.