Разчитайте на себе си!

На едно място попаднах на интересен сайт, наречен Успешни в Германия, чиято идея е да помага и разяснява на сънародниците ни как лесно и бързо да се интегрират в немското общество. Сайтът (блогът) е съвсем нов, но прави впечатление, че авторът му го списва с впечатляващ талант. Ето какво прочетох във втория му постинг и понеже ми се струва, че и за други хора ще е интересно да го прочетат, затова давам и линк към него:

Ако нямате намерениe да дойдете в Германия със семейството си, партньор или близък, ще откриете, че са ви необходими нови контакти. Освен ако не сте някоя себично-егоистична амеба, която живее и съществува само за себе си. Тогава спокойно можете да отидете в гората и да се отдадете на самостоятелен, аскетичен живот…

Майтапа на страна, човека е преди всичко социално същество, което се нуждае от себеподобните си, някой с когото може да поговорите, да се поскарате, да се разведрите или просто да убиете някоя свободна минута.

Много българи, които идват в Германия със слаби познания по немски език, правят фундаментална грешка. Събират се на големи групи с други българи, които в нормалния случай са също така неопитни в Германия и са носители на наполовин вярна информация. Не рядко избухват тежки социални конфликти в такива групи, понеже всеки естествено е до толкова лоялен на групата, доколкото това е в негова полза. Разбирате ли? Визирам типично българската черта, да очакваме някой да мисли и да върши неща за нас и вместо нас.

Нещата само на повърхността са добри и в хармония до момента, в който не стане много „напечено“ и цялата динамика на групата се срине.

Сега бързам да успокоя тези, които навярно ще ме кфалифицират с всякакви епитети с негативен характер и ще добавя, че живях първите си 2 години в Германия заедно с един друг българин, който естествено ми даде едно рамо в самото начало. (Коленце, ако четеш това сега, хиляди благодарности!).

Не казвам, че трябва да бягате от другите българи като дявол от тамян, а че не трябва само и единствено да разчитате на тях.

Разчитайте повече на себе си! Така, че моля Ви не се „залепяйте“ отчаяни към поредната българска група от многознайковци. От зората на обществата човек не обича да бъде преследван и не обича други хора да му се „залепват“ твърде много, да му навлизат в личната територия.

На Вас самите по-късно няма да ви е приятно някой да Ви „диша постоянно във врата“ само и само, защото следва същата специалност или има по-малък опит от Вас! Така че направете си на себе си услуга и него правете с другите. (Прочети ДОКРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Срамно и скандално: в Смолян кметът закрива ансамбъл „Родопа“!

Африкански Смолян!?!

След като Вежди Рашидов закри театъра в града, сега новият кмет Николай Мелемов е решил, че първото и най-важно нещо за подобряване живота на хората в община Смолян е да унищожи ансамбъл с петдесетгодишна история и с над пет хиляди големи концерта в цял свят!

Явно смолянския кмет счита, че българските песни и танци от Родопския край са отживелица. Той си е преценил,че няма нужда да поддържа българският дух и традиции. Изпитва неудобство да се обърне за финансова помощ към собствениците на хотели в Пампорово. Те пък от своя страна предпочитат да инвестират в яхти и лимузини. Авангарден начин за популяризиране на българската култура!

Мелемов гордо не моли за помощ чорбаджиите от централната власт в София. Не му идва наум, че хилядите чужденци след скиорските писти биха посетили представление на ансамбъл „Родопа“. За гостите са предвидени къде къде по-интересни развлечения. Чалготеки и алкохолни маратони…

На въпрос на журналист от БТВ знае ли кметът, че в Европа е прието държавата да дотира и подпомага развитието и запазването на народни ансамбли, Мелемов контрира: да ама в Африка не е!?! Фантастичен отговор!

Оказва се, че според този управник Смолян, Родопите, а може би и цяла България са в Африка. Кмета обаче бърка, повечето държави от черния континент отделят огромно внимание на съхраняването на културните си традиции и умело ги съчетават с развитието на туризма. Но според управленеца в африкански Смолян нямат нужда от подобни неща!

Най-важното било общината да не трупа дългове. Къде ли щеше да пее Валя Балканска, ако подобен мъдрец се разпореждаше в миналото. Тъжно и срамно! Под робство ли сме? Кой си реже корените сам, без принуда? Видно е, кмета се нуждае от специализирана помощ…

Смолянчани, купете му карта на света и учебник по география, нека посочи къде в Африка се намира града, който управлява. След това му подарете еднопосочен билет и диск с родопски песни. За да има какво да слуша по пътя. Ще кажете, че е невъзможно защото само преди два месеца си го избрахте да се грижи за вас.

Е, тогава вие се запасете със записи. С тях вашите деца ще подкрепят разказите си, че някога е имало българи в африкански Смолян.

Написа: Ивайло Зартов

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Боко бил нещо като олицетворение, емблема на българската държавност – представяте ли си?!

По някакво проучване, за което снощи съобщиха в новините, Бойко Борисов бил „премиер номер едно“ на прехода, а няма да се учудя, ако скоро бъде обявен за „държавник номер едно“ на България от възникването й та досега! Питам се обаче: какво ли толкова стори тоя шоумен на попрището на политиката и управлението та заслужи такова високо признание на малоумната природопопулация?!

Прочее, няма да се учудя, че агенцията, провела туй „изследване“, просто да си е съчинила „резултатите“, сиреч, да ги е фалшифицирала, щото нали знаете как е у нас: който плаща, той поръчва музиката! А ГЕРБ умеят явно да плащат, и то щедро, с което и може да се обясни необяснимата иначе любов не само на медиите, а и на съвъкупната природопулация към туй чудо от Банкя.

И тъй, какво толкова направи народния кумир в тия 10 години откакто, както се разбра наскоро, група бандити събраха пари, платиха на Симеон, та да го направи „генерал“ и да му купят също пост в МВР, именно, да стане „главен секретар“? После някой години наред плаща на медиите, та Бойко Борисов си изкара главното секретарство из телевизионните студия – благодарение на което влезе така дълбоко в народното сърце. Тогава начинаещият чалга-политико-шоумен Боко се обръщаше към господаря си Симеон с „Ваше величество“, а към началниците на Симеон, дето явно са плащали, та бодрата смяна на Симеон в лицето на същия тоя Боко да израсте така високо, към тях не мога да ви кажа точно как се е обръщал. Поради топлите отношения на Боко към Гоце можем да педположим, че двамата са имали едни и същи началници, сиреч, са нещо като бойни другари на тихия фронт, който в наше време е станал доста шумен, щото от ченгета гъмжи из медиите, из министерските кабинети, по върховете на властта и прочие.

Аз обаче, като гражданин на България, си позволявам да запитам: дават ли си сметка тия, дето ни навират в носа тоя посмърдяващ вече политически продукт, обвит в целофан, та да не мирише чак толкова, имам предвид самия Боко, та дават ли си сметка какво означава това за „най-велик премиер на България“ да е провъзгласен един виден представител на мутрагенско-бандитското съсловие на България?! Как е възможно чак пък такава наглост, ето това се питам най-сетне?! Господа и дами, усещате ли, че тия ни правят на луди и на малоумници, щом без капчица свян ни пробутват Боко за олицетворение, емблема на българската държавност? Давате ли си сметка що за държавност е тая, при която точно такъв жълт типаж, какъвто е Боко, да е съумял да се добере до най-високо признание?!

Уф, писна ми вече, нямам думи! Наглост до н-та степен – и до н-тата степен на н-тата степен! Колосална наглост и дебелоочие! Гнусна работа! И какво точно направи тоя, та народът му е така признателен, продължавам да питам аз? Той, дето очебийно не става не просто за премиер, ами и за управител на банкенските общински нужници, той, дето е роден само за да бъде бодигард, най-много пожарникар или милиционер, а пък най-вече за „борче“, сиреч, за бандитче, тъкмо той да бъде обявен за пръв държавник на България – представяте ли си кой може да съчини чак такава непостижима от всеки нормален ум наглост?! Майчице мила?! Докъде я докарахме, а, видите ли?!

А най-опасното е – ще завърша с това – че няма особени реакции на тази новина в медиите и в интернет. Приема се като нещо най-естествено и не будещо никакви възражения! Ето това е опасното! Когато Боко пожела да стане „почетен художник“, имаше известно роптание, когато стана „футболист на годината“, пак се намери кой да протестира. А сега, когато е обявен за пръв премиер, сички мълчат! Ето това е страшното.

Да видим де, днес може още някой луд да се намери да възроптае като мен. Ще видим. Всичко ще се види. Всичко, което сами си подготвяме да ни се стовари на главата, неминуемо ще ни се стовари на главата, няма как да е иначе. Животът съдържа в себе си най-висша справедливост…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…