Не знам защо, но имам чувството, че Боко и Гоце играят в комбина още от самото начало

Един мой отдавнашен познайник, с когото се помним още от някои дисидентски прояви още преди 1989 г. – той, прочее, също е философ, чието име обаче сега няма да споменавам, защото не съм взел разрешението му да публикувам нашата кореспонденция – ми писа писмо (имейл), с което поставя твърде значим проблем. По тази причина дръзвам да публикувам неговия имейл и моя отговор, понеже съм убеден, че нашите виждания могат да повлият и на други хора да си изработят своя позиция по тоя, всъщност, може би най-важен проблем на политическия и държавен живот на България в тоя момент; ето какви мисли си обменихме ние двамата:

Ангеле, отдавна мисля да ти пиша. Зная твоето отношение към сегашното правителство и не само го разбирам. Но вероятно знаеш, че гоцевци на всяка цена и с всички средства се опитват от месеци да го свалят от власт, което е много показателно. Причината я знаем – Гоце след седмици става безработен, а руското енергийно лоби и путиноидите са ужасно изнервени, че енергийните им проекти не стартират.

Та си мисля: ако и с наша помощ падне Бойко Борисов, няма ли Гоце да се появи на бял кон барабар с нова двойна, тройна или каква ли не антиевропейска и антибългарска коалиция на власт?

Бъди здрав и все така непримирим!

М.

Здравей, М.,

Съзнавам основанията на твоята логика по този толкова важен въпрос и съм склонен да я подкрепя. Но не знам защо имам чувството, че Боко и Гоце играят в комбина от самото начало. Може и да не съм прав, не знам. Интуицията ми казва това. Моето разбиране е, че понеже Гоце се оказа лош избор за български Путин, на стратезите от Москва им се наложи да изфабрикуват нашия същински Путин в лицето на Боко. И Боко и Гоце оттук-нататък, по техния замисъл, ще си прехвърлят топката, единият дегизиран като „десен“, другият като… „социален“, което им гарантира ако не вечно, то доста продължително господство – при тоя отчаян и вярващ в чудеса народец. Интересът на Москва и в двата случая е гарантиран.

Тази е моята убеденост, която не мога да докажа; в нея просто вярвам. Дали е така, дали аз съм прав или ти, времето ще покаже. Дано ти си прав, но много се съмнявам в предположението, че Боко не е творение на кремълските лаборатории на КГБ. А и да не е, вече е купен от тях; няма как да е иначе.

Затуй имам доста лоши предчувствия за развитието на нещата оттук-нататък. Изборът между Боко и Гоце, който ни подхвърлят, е избор, при който няма избор…

С поздрав: Ангел Грънчаров

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Предположенията ми за това кой финансира протестите срещу шистовия газ се потвърдиха

Такава констатация може да бъде направена ако се прочете текста в Медиапул под заглавие Кампанията срещу шистовия газ работи срещу националните интереси на България. Става дума за отворено писмо, което експерти и граждани изпращат до министър-председателя Бойко Борисов и до Народното събрание, с което настояват да не се налага мораториум върху проучването и добива на неконвенционален природен газ. Заслужава си да се прочете тоя текст, за да се разбере по-пълно истината по изключително важния за България въпрос:

Обръщаме се към Вас, водени от споделената ни тревога за съдбата на проучването и добива за природен газ и петрол, в това число и от неконвенционални източници. През последните месеци се разгръща организирана кампания, която пряко застрашава националната енергийна сигурност, в това число и усилията за енергийна независимост и диверсификация на източниците, от което следват не само преки и незабавни, но и дългосрочни негативни последици.

Като група от загрижени граждани с познания и експертиза в тази област ние разчитаме в тези опити системност, подкрепа и защита на външни икономически интереси, за което свидетелства координацията на идентични послания от управителните тела на заинтересовани монополи и изявите на местни застъпници.

Представят се катастрофични сценарии с ужасяващи екологически последствия, с единствената цел да се манипулира общественото съзнание и осуетят усилията за диверсификация на енергийните източни.

Това ни накара да обединим усилията си в отстояване на интересите на енергийната независимост на страната, като се ангажираме да предоставяме на обществеността и на заинтересованите институции цялата разполагаема у нас информация, второ мнение, експертиза и професионален опит при намирането на обществено балансирани решения за ускорено развитие на проучванията и добива на нефт и газ у нас.

Повод за настоящето обръщение и решение да се обединим са и представените в Народното събрание предложения за обявяване на мораториум върху проучването и добива на неконвенционален природен газ, които добавят политически контур към усилията на външни и вътрешни заинтересовани страни.

Самият факт, че политически партии използват относително слабата информираност на населението за политически дивиденти е достатъчно тревожен. В този замисъл, макар и с къс политически хоризонт, тази атака срещу енергийната независимост на страната крие дългосрочни икономически, финансови, социални и геополитически цели. (Прочети ДОКРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.