Случки и скандали в Пловдив

Гледайте предаването на Евгений Тодоров, в което се разговаря по интересна тема; ето: ТВ Омбудсман: Има ли гражданско общество в Пловдив?

В тази връзка прочетете и ето това: СКАНДАЛ В ЕФИРА НА ПОТВ; надявам се, скоро ще можем да видим в запис и това предаване на сайта на Пловдивската обществена телевизия. А ето какво е станало по-точно в предаването:

В снощното предаване ТВ ОБМУДСМАН скандал предизвика бившият общински съветник Димитър Костов, който е автор и на три книги за Пловдив.

Костов се обади по телефона и оспори конкурса ФИЛИБЕЛИЯ НА ГОДИНАТА. Според него част от номинираните не били филибелии, а кюллии. За пример посочи Любозар Фратев, който бил от Стара Загора. Той оспори и правото на водещия Евгений Тодоров да се нарича филибелия, той като родителите му не били кореняк-пловдивчанин.

От своя страна водещият обясни на зрителите, че скандалното обаждане е предизвикано от завистта на Костов, който не може да достигне по-предно място в класацията.

Костов репликира и каза, че като истински филибелия подарява 5 от своите книга на отличените в конкурса. Тодоров отговори, че като истински пич поема ръкавицата и ще даде не 5, а 6 от своите книга на победителите. Костов нападна и Божана Апостолова, зрители пък нападнаха него, като го приканиха да обясни какво е правил в ресторанта срещу Ванко 1.

Отговорът бе, че там е сдобрявал бившите съдружници от ЕКОГЛОБАЛ Ангел Кинов и Петър Станчев. Припомняме, че те не само не се сдобриха, но и пиха накрая по една студена вода, надхитрени от по-големи тарикати.

И т.н. Филибелийски хави.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Излезе от печат кн. 4 (8) от 2011 г. на философското списание ИДЕИ

ЗАБЕЛЕЖКА: Който желае да си купи този брой, нека да пише на имейла (намира се в КОНТАКТИ на блога). Книжката е отпечатана в ограничен тираж, побързайте с поръчките. Цена 5.00 лева. Страници 132. Корицата е от специална хартия (пергамент). Тази книжка всъщност е брой втори на БИБЛИОТЕКАТА към сп. ИДЕИ и съдържа монографията УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА, автор Ангел Грънчаров; това, прочее, е текста на неговата дисертация, писана в периода 1985-1988 година.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Моето приветствие към железо-бетонните глави, чествали тия дни рождения ден на Сталин

Някакъв интернетен познат ме предизвиква като на стената ми във Фейсбук е сложил снимка на Сталин, до която са изписани негови „мъдри“ думи; предизвиква ме за коментар, за реакция. Тия дни някои железо-бетонни глави честваха рождения ден на Сталин, та най-вероятно затова се е появила тая снимка в интернет. Ето думите на Сталин, в мой превод от руски, а пък по-долу можете да прочетете и моя коментар:

„Аз трудно мога да си представя каква може да е „личната свобода“ при безработния, който ходи гладен и не намира приложение на своя труд. Истинска свобода има само там, където е унищожена експлоатацията, където няма потискане на едни хора от други, където няма безработица и нищета, където човек не трепери за това, че утре може да загуби работата, жилището, хляба си. Само в такова общество е възможна истинска, а не книжна, лична и всякаква друга свобода.“

А ето сега и моя коментар:

Аз лично няма какво да размишлявам върху „мъдрите“ сталинови думи, щото добре знам: това са гнусни сталинистко-комунистически лъжи! Разбира се, никой не ходи гладен при капитализма, стига да не е неспасяем мързеливец. Имало безработица при капитализма: има, но тъкмо тя е фактор да не се отпускаш и да работиш съвестно; понеже всеки при капитализма работи за своето добро, а в резултат печелят всички.

Никаква свобода нямаше при комунизма; да се говори за свобода, и то „истинска“, при комунизма е безочие, по-голямо от което едва ли някой може да си представи. При комунизма имаше само робски безплатен труд „на благо родины“, имаше тотално насилие и унижение на човешката личност. Затуй комунизмът е система от лъжи, коя от коя по-опашата и нагла. Сталин пък е най-големия престъпник, виновен за най-страшния геноцид в историята на човечеството; милиони са с нищо невинните жертви на комунизма-сталинизма.

И тъкмо Сталин да говори за „глад при капитализма“, е връх на нахалството! Защото Сталин е този, който предизвика несрещания никога по-рано в историята масов глад от началото на 30-те години, при който като мухи из Русия и Украйна измряха милиони човешки същества; това е бил глад, довел също така и до най-ужасяващи сцени на канибализъм. Безочието на Сталин и на последователите му, както се види, е колосално – ето тук е най-голямото и единствено предимство и превъзходство на комунистите: безочливи, нагли, лъжливи са като никой друг!

Никой не бил треперил при комунизма за хляба, за работата, за жилището си, твърди комунистическият идол. Да, така е, тук Сталин е прав: при комунизма всички трепереха не за това или онова, а за всичко – и най-вече за живота си. Комунизмът е общество на тоталния смразяващ кръвта страх: да се страхува човек за работата, за жилището и за хляба си е нищо пред тая всеобща параноя на страха, смразила кръвта на нещастните труженици на обществото-мравуняк (Достоевски), наречено комунизъм, което Сталин построи.

Трябва човек да е съвсем хептен извратен, за да се възхищава от касапина Сталин; по-голяма дегенерация на човешкото едва ли е възможна. Хитлер в сравнение със Сталин е жалък аматьор в убиването. А на тия, дето му честват тия дни рождения ден, нека да им кажа: вие чествате рождения ден на най-кръвожадния сатрап в цялата история на човечеството! Вие се възхищавате от масов убиец, чиито злодеяния не може да си представи никой здрав разсъдък! Даже това, че Сталин е убивал и комунисти, не може ни на йота да намали вината му…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.