Вечно недоволни мърморковци са не само българите…

Написаното – Не някой друг, а ти самият си изцяло отговорен за всичко, което ти се случва!– е на моменти поетичен и фееричен текст, но аз ще бъде по–прозаичен.

Тук се рисува някаква крайна, апокалиптична картина на българите и българското общество, която, както повечето генерализации, не отговаря на истината. Светът и обществото са далеч по-многопластови и сложни. А доколкото констатациите са верни, те важат за цялото човечество. Нима американците, португалците, гърците и филипинците и др. не се измъчват от безумни тъпи страсти и не са недоволни мърморковци? Впрочем мърморенето и оплакването не е български, а най-вече германски патент, и то при германския стандарт. Не ми се мисли как биха мърморили германците, ако имаха български стандарт.

Та наистина ли всичко това е присъщо само на българите? Излиза, че измежду всички 7 милиарда души на планетата има 8 милиона, които са абсолютно изключение. Българите са, така да се каже, богоизбран народ, макар и в отрицателен смисъл. Това е абсурдно.

Разходете се малко по света, запознайте се с други народи и култури и ще видите, че не е така. Навсякъде хората са, общо взето, едни и същи, навсякъде готвят само с вода. Тези дни гледах филмчета за Северна Корея и се оказа, че въпреки свирепата диктатура и там хората не са загубили напълно човешкия си облик. И те имат глава, тяло, две ръце и крака и се държат повече или по-малко нормално, разговарят за литература и изкуство и т.н., даже имат чувство за хумор.

Освен това съвършени общества няма. България при всичките й недостатъци е далеч по-приятно място за живеене от 1944-1989 и далеч по-приятно място от огромното мнозинство държави по света в момента. Но както е казал Екзюпери, хората никога не са доволни от мястото, където са. Затова впрочем е и манията за пътуване у мнозина. Мобилността е важно постижение на цивилизацията, но 90% от пътуванията по света днес са излишни и само допринасят за замърсяването на околната среда.

Не е априорно ясно, че да се родиш и да съществуваш е непременно по-добре от това да не се родиш и да не съществуваш. Тук може да се спори. Още Софокъл е казал, че най-голямото благо е да не се родиш изобщо. Не отговаря на истината и твърдението, че сами сме отговорни за всичко, което ни се случва. Никой не избира дали, кога и къде да се роди. Освен това има обективни обстоятелства, срещу които не можем да се борим.

Епиктет и други стоици казват, че можем да се тревожим само за неща, които зависят от нас, но не и за такива, които не зависят от нас. Освен това не е ясно дали въобще нещо реално зависи от нас, защото е възможно свободата на волята да е само илюзия. Ако тялото е материя и подлежи на природните закони, а духът само негова функция без обратна връзка, всичко, което ни се случва, става без нашата воля. Това е мъчен и стар философски въпрос.

Витгенщайн например е бил на мнение, че няма смисъл да се опитваме да влияем на обществото и политиката, защото това е невъзможно и безсмислено. Много по-важно е да променим самите себе си: „Само така мога да се направя независим от света – като се откажа да му влияя.”

Написа: Анонимен

ЗАБЕЛЕЖКА: На този човек отвърнах само ето това:

Не мога да се съглася с твърдението, че мърморенето и оплакването е характерно за цялото човечество; то не е вярно за всички индивиди и нации, а само за някои. Принципът е: индивидите и нациите, които имат развито съзнание за свобода, не мърморят и не се оплакват, а се оплакват и мърморят ония индивиди и нации, които нямат такова съзнание. Лесно е да се обоснове защо е така. Всеки сам, ако се опита, може самостоятелно да осмисли защо е така. И да обоснове тезата си. Тъй че аз ще се въздържа да обосновавам защо е така.

Само свободният човек може да поеме цялата отговорност за случващо му се, а не мърморкото, който няма друга, по-голяма грижа от тази кому другиму да прехвърли своята отговорност, кого да обвини че му е виновен за собствените неблагополучия. И това е лесно да се разбере защо е така.

Ние, българите, за жалост, не сме сред народите, които имат едно развито, добре култивирано съзнание за свобода. Това пък от своя страна води дотам, че и огромната част от индиввидите в нашите, българските среди, не разполагат с такова съзнание. На тази основа могат да се обяснят неблагополучията ни и като индивиди, и като нация. За други нации, особено пък проспериралите и проспериращите, ситуацията е съвсем различна. Прочее, съзнанието определя битието, а не обратното, както твърдят марксисто-комунистите.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.