Боко пак ни ощастливи с откровенията си и разкри съкровената секретна тайна на участието си в политиката!

Да, не си измислям; он не бил искал да се занимава с политика, милият, ама се било наложило, понеже го били уволнили от толкова харесалия му пост на генерал и главен секретар на МВР! И понеже имали били глупостта да го уволнят, он, подобно на Крали Марка, запретнал ръкави да се занимава с политика, та да да им отмъсти! И ето, отмъсти им, грабна им властта; но да не преразказвам; ето точните му думи, които требе да се изпишат със златни букви върху бъдещия пантеон на най-големи щуротии, що е родила българска политическа глава:

Не исках никаква политическа кариера, исках да си остана главен секретар. Ако тройната коалиция не ме бяха изгонили, сигурно още щях да марширувам по плаца.

Но има и още нещо: от съжалявал, че не знае чужди езици и си бил имал мечта, а именно, да стане полиглот! Тоест да не седи като пълен идиот на срещите на върха на ЕС, ами да може да си обели некоя и друга дума с тоя или оня. Да, ама не: не знае езици. И нема и да научи. Ето какво бил казал по тоя повод он, дадено е в преразказ:

Продължавайки с отговорите по въпросника, Борисов посочи, че би простил грешка, допусната по невнимание и би желал да е полиглот.

А ето как народният коментатор, носещ името Тони, тълкува тия сърдечни откровения на нашия иначе твърде простоват премиер:

М-да, със сигурност тройните са виновни за много неща, но това като че ли е едно от най-големите им престъпления. Всъщност, не го изгониха, а го назначиха за шеф на ГЕРБ и за Премиер, ако трябва да сме честни.

А друг народен мислител, закодирал се като „NO2ID„, пише ето това:

Така е в страната на чудесата. Бърдоквите са премиери. Вифаджии и милиционери управляват. Всичко е наопаки… има една хубава книжка на Родари, „Джелсонимо в страната на лъжците“, но не е като „Винету“, а страната не е България…

А пък stenli1 весело обявява:

Цитат на деня: Ако тройната коалиция не ме бяха изгонили, още щях да марширувам! Ако Боко се беше родил жена – щеше да е блондинка, постоянно бременна. Вярно е, че с тези две самотни мозъчни клетки той може само да марширува. Дайте му плац – да изпълнява „мечтата“ си по цял ден!

При тия проницателни народни коментатори аз млъквам; няма какво повече да се добави; има де, ама да се въздържа (засега). Ще подхвърля само ето това: има и нещо хубаво в целата тая работа. Хубавото е обаче на това че Боко секи ден ни ощастливява с откровенията си е: докато усети верността на поговорката „Език мой, враг мой“ като едното нищо ще си счупи сам дебелио врат!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Скептичният вариант за тълкуване на събитията в Русия, придружен от мое кратко опровержение

Всички демократи бихме искали в Русия да има истинско демократично движение и автентични протести, но в случая има много моменти, които ме карат да бъда скептичен.

Комунистите преследват гъвкав дългосрочен антизападен план, разработен още в 1958-60 под ръководството на Хрушчов и Мао. Мирните революции в Източна Европа, разпадът на СССР, забраната на КПСС и т.н. са част от този план. Русия днес по всяка вероятност се управлява от някакво секретно политбюро, някакъв вътрешен кръг от стратези, от който Путин е само част. Не е ясно какво става в Русия сега. Възможно е наистина да става дума за автентични протести, но това е най-малката вероятност.

Това не са първите фалшифицирани избори след 1991, напротив, почти всеки вот беше манипулиран, особено фрапантно 1996, когато всъщност спечели Зюганов, а не Елцин. Защо точно сега има такова недоволство? Освен това твърде показателен факт е, че Горбачов се изказа против Путин и за провеждане на нови избори. Това е доста странно. Горбачов не си хвърля думите на вятъра. Той почти сигурно е един от руските „стратези”. Така че е твърде възможно да сме свидетели на поредния сценарий в угода на стратегическите цели на Кремъл.

Възможни са много варианти. Стратезите например може да са решили да свалят Путин по зрелищен начин, за да демонстрират, че Русия отново се „завръща” към демокрация, може би защото стратегията го изисква. Те са майстори на манипулациите. Да си спомним как българите стояха най-дълго от всички източноевропейци на улицата, но това не преля в отворено общество, защото демократичните „лидери” бяха предатели. Нима наистина някой смята, че режимът в Москва ще падне от няколко демонстрации? Можем ли да имаме доверие на руските демократични лидери, че по никакъв начин не са свързани с Кремъл и не участват в сценария? Немцов например беше един от активните участници в правителствата по време на Елцин.

Между другото да не си правим илюзии. Какъв би бил резултатът от истински свободни и честни избори в Русия? Несъмнено те биха били спечелени от комунистите на Зюганов с поне 40%, ЛДПР на Жириновски вероятно би взела около 30%, а прозападните либерали максимум 3-4-5%. Така че и свободни избори не биха били решение на проблемите.

ЗАБЕЛЕЖКА: Авторът на горното е Анонимен коментатор. Не съм го написал аз. Длъжен съм обаче да уточня: не споделям тази гледна точна, лъхната от прекалени дози конспиративизъм. Или поне от склонност към крайно конспиративно мислене. Аз също съм скептик за развитието на руските събития – дай Боже обаче събитията да ни опровергаят! – но изхождам от съвсем други позиции. Смятам обаче, че не всичко в историята се поддава на пълно предварително програмиране или режисиране; никакви сили не са способни изцяло да държат под пълен контрол събитията или случващото се.

Но има нещо, в което съм съвсем сигурен: демокрацията има бъдеще дори и в страни като Русия. Понеже тя е универсална форма на битие на свободата. Няма народи, които по принцип да ненавиждат свободата, такова нещо е съвсем невъзможно. Има народи, в които мнозинствата не я разбират, не я ценят, не са осъзнали величавия й смисъл, не са влюбени в нея, поради което не я бранят, не са готови да се борят и да се жертват за нея.

Такива народи, за жалост, са и българския, и руския. Поради което си плащаме и цялата цена: нищо не е безплатно на този свят, а пък безразличието към свободата се заплаща най-скъпо…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.