Кои жалят за комунизма и кои изпитват погнуса от него

Публикация в блога под заглавие Нека този филми ни напомня за жертвите на комунистическия режим, пред които се прекланяме, с която препоръчах да бъде гледан филмът „Горяни“, предизвика неочакван отклик в Свежо.нет; наложи се да встъпя в дискусия с възразилия; ето нашият кратък диалог:

GGGggggggg: Аз също се прекланям, но пред жертвите на демократичния преход.

Ангел Грънчаров: Кои са ˝жертвите на демократичния преход˝?! Кажи поне една? Луканов ли?

GGGggggggg: 7 000 000 души – българският народ – плюс 3 000 000 души принудително зад граница, заради икономическите условия след 1990г., общо около 10 000 000 души по груби сметки. Достатъчно ли е?

Социалистическият режим също има жертви, но много по-малко. Всъщност не бих искал да избирам между социализма, видоизменения демократичен преход. Комунизъм не е имало и няма да има, както не е имало капитализъм и демокрация в България.

А.Г.: Тия, дето са на работа по света, са се възползвали от свободата си; при комунизма и пиле не можеше да прехвръкне през границата, а сега всеки свободно може да пътува. Е, възползвали са се много хора. Това не значи, че са избити. Говорим за жертви, за убити. Демокрацията не е убила и един, а българските комунисти са избили десетки хиляди. Кое е повече?

А комунизъм в България имаше, ох, как имаше: той си показа зъбките, не вярвайте на лъжите, според които комунизмът бил нещо хубаво; комунизмът показа истинския си лик в толкова тъжния ХХ век, избивайки 100 милиона човека в планетарен мащаб…

GGGggggggg: Знаеш ли какво е комунизъм и какво представлява? Това е строй, който е много трудно достижим. Досега комунизъм такъв какъвто трябва да бъде не е имало никъде, нито в Китай, нито в Северна Корея, нито в соц. лагера. Що се отнася за заминалите от България бъди сигурен, че те не са на принципа опознай света за да го обикнеш. Макар че не са мъртви те са жертви, не е задължително да си мъртъв за да си жертва. Но явно позициите ни се разминават тотално и всеки е прав за себе си. Всичко хубаво.

А.Г.: Тая басня, че комунизъм не е имало, я разказвайте на тия, дето не са го живели; тия, дето го живяхме, и които не бяхме зомбирани от неговата отрова, много добре се насладихме на прелестите му; това, което имахме в Източна Европа, СССР, в Китай и Северна Корея точно съответстваше на идеята и същността на комунизма; между тях има точно съответствие; прочее, бихте ли отишли да живеете в Северна Корея? 🙂

GGGggggggg: В Корея – не, но в Китай вие бихте ли отишли? Аз да. Аз също съм живял и работил през социализма, имаше си и предимства, и недостатъци. При сегашната ситуация в България бих предпочел социализма, но при други условия, при които можеше да се развием като нормална държава, в никакъв случай. Не става въпрос за развитието ни еднолично като индивиди, а като съвкупност от икономически, политически, дори и морални ценности. Защото ако това е на лице всички ние щяхме да сме по-добре. А басните… все пак са поучителни.

А.Г.: Говорите глупости. Никакви ценности нямаше комунизмът, ако фалшът не е ценност. Всичко беше фалшиво и извратено при комунизма. Никакво развитие нямаше, а имаше агония. Той затова и пукна, проклетият комунизъм. Издъхна от собствените си абсурди. Е, някои още жалят за комунизма, забелязал съм, че такива бяха се доста добре устроили при комунизма, та затова сега така реват за него. Бяха, примерно, продавачи на щанда за месо в супермаркетите. Или партийни секретари. Или милиционери.

Тия никога няма да престанат да жалят за комунизма. Нормалният човек обаче изпитва само погнуса от него. В съвременен Китай почти няма комунизъм, а има капитализъм. От комунизма се отказаха самите китайски комунисти, явно не е бил чак толкова нещо хубаво. Ако още беше комунизъм в Китай, сега щяха да са измрели от глад…

GGGggggggg: Аз уважавам вашето мнение затова моето си остава за мен; спорът е обречен на провал поради липса на каквато и да е допирна точка. Желая ви лек капитализъм и още по-прекрасна демокрация!

А.Г.: Благодаря! Свободата, разбира се, е много по-желана за много хора от комунизмо-социализма; т.н. капитализъм и демокрацията, съответно, са икономическият и политически строй, съответстващ на свободата. Аз обаче не мога да уважавам възгледи, които, бидейки израз на ценностна недостатъчност, водят до неоснователно превъзнасяне на комунизмо-социализма.

Желая Ви един ден на прозрете самостоятелно заблужденията си и да се освободите от тях! Това ще означава, че сте се преродили, откривайки безкрайните хоризонти на човешката свобода…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Президентът Росен Плевнелиев ще положи венец пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим

На 20 януари т.г. изпратих (препратих) Писмо до президента Р.Плевнелиев във връзка с Гражданска инициатива за оживяване на нашата памет за мъчениците на комунизма; в него между другото се казва:

… Ние свободни граждани на България, граждански организации и сдружения горещо призоваваме новоизбрания Президент на всички Българи за официален поклон пред Мемориала на жертвите на комунизма в присъствие на поканените от Вас представители на Евроатлантическите ни съюзници, което би утвърдило доверието им към Българската държава.

Несъмнено този акт ще е силният знак, с който Президентът би публично проявил грижата си към историческата правда и съпричастност към онеправданите. Немалко Българи очакват от подобна постъпка да им бъдат реституирани честта, гражданско достойнство и самочувствие.

Първи февруари е обявен с решение на Министерския съвет за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Може би този ден, когато българите отправят заупокойни молитви за жертвите, би бил най-подходящ за поднасянето на венец и поклон от Ваша страна пред Мемориала на жертвите.

Господин Президент, пожелаваме Ви най-сърдечно успешен за българския народ мандат и вярваме, че ще се отзовете на тази историческа повеля, с което ще бележите и края на злочестия преход.

Препратих този документ до г-н Президента по настояване на някои от подписалите го, понеже по време на изборите обмених на два пъти писма с г-н Плевнелиев; надеждата беше, че по този начин писмото може би ще стигне пряко до адресата си; тази вечер чета следното съобщение:

Президентът РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ ще положи венец пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим (срещу входа на НДК) в 10.30 часа на 1.02.2012 г.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

След успеха на анти(фа)шистката параноя ще ни бъде ли натресена и зловещо тракащата беленска атомна бомба?

В публикацията Шистовата победа на Русия и готвеното „окончателно решение“ за България намирам откъс, който преценявам за изключително важен и показателен; смятам, че е наложително да се акцентира върху него, понеже показва развитие на медийната политтехнология за управление на България, която доведе до върховната, почти диктаторска власт не кой да е, а бодигарда на комунистическия диктатор Тодор Живков, същия оня, който на два пъти се е опитвал най-официално да продаде България на СССР, на Русия; ето тоя многозначителен момент, който според мен заслужава да се осмисли по-внимателно:

… Думата ми е за друго – за артилерийската подготовка, която руските лобисти осъществиха успешно на този етап на българска земя, каквато опитаха и другаде, например в Полша, но не успяха. Тук знайни и незнайни екологично загрижени граждани, мнозина вероятно най-искрено, бяха организирани от невидимата ръка на хора с явно големи възможности за координиране, разгласяване, подготовка на пропагандни материали, прокарване на медийни изяви и най-вече – на нещо като „арабска пролет” с канонада от балкански псувни в интернет срещу плахите гласове на разума, диктуващ България да не забранява нещо, което дори не знае дали притежава.

Кратката равносметка от кампанията на анти(фа)шистите, за каквито мнозина се изживяват в духа на борбата срещу капитализма и империаризма – кампания, която не стихва медийно дори и след епохалния успех на невидимите за публиката организатори – създаде прецедент. За първи път у нас в интернет беше предизвикана изкуствена вълна, употребяваща естествени страхове на хора с различен мироглед и политически възгледи, която доведе до законодателно решение в срокове, на които може да завиди лозунгът от зората на комунизма „Петилетката – за три години!”. Бързо, ударно, ефективно, като изпреварващият удар на съветската артилерия срещу готовата за настъпление край Курск през Втората световна война германска армия – за тази най-голяма в историята танкова битка се знае, че всъщност е спечелена на тихия фронт…

Моя милост, като прочете горния текст, рече на напише кратък коментар; ето какво написах там, в блога на г-н Иво Инджев:

Още в деня на протичането на „съвсем спонтанните демонстрации“ в цели 12 български града срещу шистовия газ моя милост, изхождайки от познанието на българския манталитет и психология, издигна тезата, че подобен „съвсем спонтаннен“ гняв на „възмутени граждани“ няма как да не се дължи на стройна организация от страна на „неведома вселенска сила“, насърчена обаче от щедро плащаща газпромовска (руска) ръка. Екстрената реакция на иначе уж трудно подвижния ни, но за сметка на това обаче крайно повратлив Премиер, уж в „отговор на исканията на самия народ“, довела до пълна забрана и на проучванията за шистов газ у нас затвърди у мен убежедението, че и нему са били дръпнати конците от същото това най-високо кремълско място.

Сега забелязвам от описанието от страна на г-н Инджев, че в изпълнението на тая анти(фа)шисто-шистофренична кампания се забелязва известен напредък в прилагането на същата оная политико-медийна политтехнология, благодарение на която някой – и тук всеки що-годе мислещ, на основание на приликите, трябва лесно сам да си отговори КОЙ именно е тоя „някой“! – успя за няколко годинки да ни натрапи за върховен управник на европейска България не кой да е, а тъкмо бодигардът на комунистическия диктатор Тодор Живков, изпитващ толкова трогателно-нежни чувства не само към самия него, а, предполагам, и към неговите московски вдъхновители.

На това основание ми се струва, че антишистката кампания, увенчала се с такъв наистина мълниеносен успех, е само прелюдия към една нова, още по-мащабна медийна обработка на наивното и страхливо природонаселение, в резултат на която, в противоречие с всяка икономическа и каквато и да било друга логика на българския народ, на сегашните и на бъдните му поколения ще бъде натресена зловещо тракащата беленска атомна бомба. За изпълнението на тази така свидна кремълска мечта ще бъдат приложени нови и нови чудесии на толкова успешната засега медийна политтехнология, които трябва да очакваме със затаен дъх.

Щото времето за изпълнение на замисленото, именно строежа на втора руска АЕЦ на територията на Задунайская дойде и повече няма накъде да се отстъпва: за нами, таваришчи, Масква! (Зад нас е Москва!) Решаващото сражение предстои тепърва. Битката срещу пъклените руски планове ще бъде пробен тест за това доколко българското общество изобщо е в състояние да встъпи в свещена битка в защита на своя коренен национален интерес, именно в свещена битка за българската свобода и независимост срещу най-големия ù душманин – тираничната империя, що се намира на североизток от пределите на свидното ни Отечество.

ЗАБЕЛЕЖКА: Заслужава си да се прочете и ето тази публикация: АЕЦ “Белене” не е европроект. А руско дело на BG територия. Автор е моят състудент от Санкт-Петербургския университет Красен Станчев.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Опит за диалог между гражданин-свободолюбец и природолюбител-антишистовец

В разгара на дискусиите около „съвсем спонтанните демонстрации“ – в цели 12 града! – на нашите противници на добива на шистов газ, т.е. противници на енергийната независимост на страната ни от Русия, а след това и на спешното правителствено решение да се забрани не само добивът, а и проучванията дали изобщо разполагаме с такава една ценна суровина, проведох във Фейсбук показателен, направо многозначителен разговор с един „антишистолог“-природолюбител, който се бил почувствал засегнат от моята интерпретация на проблема; ето какво си казахме:

Borislav Sandov: Г-н Грънчаров, вие сте зомбиран идеопоклоник на Костов. И преписвате глупостите му. Мен комунист не може да ме наричате. Нито пък защитник на руски интереси. Вие колко пъти протестирахте срещу руската машина през последните години? Защото аз и колегите ми от Зелените протестирахме поне няколко пъти. Веднъж пред посолството им, заради Белене, веднъж на Орлов мост при посещението на Путин и няколко пъти на различни места, заради Анна Политковская.

В този свят обаче не всичко е гола геополитика. Фракингът се е доказал като вредна технология навсякъде, където е прилаган. А газта от него е евтина само в САЩ, заради държавни скрити дотации, по примера по който в България е евтина енергията от АЕЦ и ТЕЦ. Жал ми е когато виждам как преписвате един от друг лъжи и клевети. Още повече, когато не можете да осъзнаете, че гражданското общество може да свърши някои неща само. Просто ви издава в какъв измислен и затворен свят живеете. Аз очаквам с нетърпение да заведат дело срещу мен или някой от съмишлениците ми. Не може само да се говори, трябва и да се действа. Нали живеем в правова държава? Странно, че през 2010 г., когато с част от същите активни хора, принудихме правителството да не допуска ГМО, вашите демагози не казаха нищо срещу нас, а сега нещо се разлаяха. Ами нали и Монсанто е една такава голяма отговорна американска компания? Защо тогава не ни скочихте пак?

Бъдете здрав! Но си свалете „очилата“ поне за миг! Може и да проумеете, че за нас, младите, много по-важно е да опазим водата и земята си. И ще го правим все по-успешно от тук на сетне. А вие, ДСБ, просто си отивате от политическия живот. И вероятно накрая ще се превърнете просто в един клуб на поддръжниците на Костов.

Ангел Грънчаров: Аз все пак ще си бъда какъвто искам, понеже съм свободен човек. Но никога няма да се оставя да стана играчка в ръцете на Газпром, предател на българския интерес, който от глупост и заради продажността си се е оставил да бъде използван за ликвидирането на оня малък шанс да добием енергийната си независимост от Русия. Точно това се случи обаче на вас, „зелените“. Подобни сте на дините: отвън зелени, отвътре – червени. Изобщо не ви интересува природата, земята и водата на България – за това свидетелства фалшът, който струи отвсякъде, от всяка дума и помисъл даже… интересуват ви предимно щедрите дотации от най-големия душманин на българската свобода – Русия.

Borislav Sandov: Дълбоко грешите и няма с какво да го докажете. А за енергийна независимост ние пишем много преди вас. И знаем какво означава, за разлика от вас.

Поредният изчерпаем фосилен източник, който дори не знаем дали имаме, би ни коствал хранителната и водната независимост, ала вие като бик на червено не виждате по-далече от носа си. А това за дините ми е любимо, но се отнася за Ал. Каракачанов, не и за нас.

Ангел Грънчаров: Озлобеността Ви издава догматика, издава лявата същност. Вместо да се нахвърляте и да обиждате, можеше да разговаряте от позицията на безусловното право всеки да мисли различно; не, Вие обявявате немислещите като вас за врагове. Може и наистина наивно да си мислите, че конците не ви ги дърпат руснаците, ала това съвсем не значи, че не сте се превърнали в тяхна – волна или неволна – марионетка. А че на моменти разигравате антируски игрички нищо не значи. Дайте да се хванем на бас, че наште леви „еколози“ оттук-нататък ще направят второ предателство: ще кандисат да се строи АЕЦ-Белене. Който веднъж тръгне по пътя на предателството, повече не може да се спре.

Borislav Sandov: Смея се. Оставям ви да си мислите каквото поискате. Времето ще покаже кой ляв, кой прав. За АЕЦ (независимо коя) истинските зелени никога няма да кандисат. Убеден съм обаче, че ако американци решат да я строят, ДСБ първа ще излезе да защитава. Защото вие не сте принципно срещу ядрената енергетика, а само конкретно срещу този вид на проекта.

Не знам къде прозряхте злоба, но заслужавате и повече от това, предвид че лъжете и клеветите по наш адрес (включително мен, като един от координаторите). Да мислиш различно не означава да наричаш опонентите си „кукли на конци“. Да имаш свободен избор не означава сляпо да повтаряш неистини и да не виждаш и не чуваш аргументите на другата страна. Аз питам, къде са вашите аргументи? Докажете че фракинга е безопасен?

Ангел Грънчаров: Посмейте се още малко като сте почнали да се смеете, ама тоя път над себе си – като прочетете какво казва министърът: Министър Трайков: „Кампанията срещу шистовия газ беше организирана от пиар фирми от чужбина с мощна финансова подкрепа“. Къде е в такъв случай „клеветата“? Той потвърждава тезата ми… Или сте голям, непоправим наивник, или сте безскрупулен лъжец, друг вариант няма…
По въпроси, които са от комтенеция на експертите, аз не се произнасям; фракингът е такъв, какъвто казват независимите, не купените от Газпром експерти… Но такива изобщо останаха ли?!

Borislav Sandov: Нямам какво повече да добавя. Само ви моля да го напишете публично това, че съм купен от Газпром или някой друг!

Ангел Грънчаров: Това можете да го напишете само Вие лично; това, че сте така агресивен към това, че си имам позиция, ми говори на мен като психолог, че има нещо гнило, което обаче си е проблем на Вашата съвест…
Това, че замълчахте по повод на казаното от министъра, също е твърде показателно…

Borislav Sandov: Не сме мълчали. Днес даже дадохме прес-конференция в БТА.

Ангел Грънчаров: Искайте оставката на Трайков; сега е моментът; победата на руската газова мафия трябва да е пълна…

Borislav Sandov: От Трайков поискахме или да се извини, или да назове конкретни имена. Оставки ние не можем да искаме, защото не сме нито партия, нито НПО. Няма как няколко човека да решат вместо хиляди. При нас инициативата идва отдолу нагоре, а структурата е хоризонтална. В тази връзка, ние сме много по-демократични от ДСБ и сие. А личното ми мнение е, че Трайков сега трябва да прекрати договора за АЕЦ Белене, след което заслужено да излезе в почивка. Това би ме удовлетворило напълно, независимо дали се извини за клеветите по наш адрес.

Ангел Грънчаров: Не са клевети. Добре знаете, че той е министър и нищо повече от това, което каза, не може да заяви. Не виждам за какво да ви се извинява, ако не приемем, че тук е в сила поговорката „Гузен негонен бяга!“…

При антишистовите „спонтанни протести“ няколко (десетки или стотина) човека решиха въпроса, надделявайки над милиони; Боко заяви, че „народът так искал“, тоест за него вие, десетките еколози, сте народът; и забраниха проучванията за шистов газ. Сега изпитвате ли угризения за това, че без никой да пита народа, вместо него вие решихте и надделяхте, намирайки се в комбина с толкова лесния за разгадаване „играч“ Боко?

Borislav Sandov: Далеч сте от истината, Г-н Грънчаров. И по отношение на бройката и по отношение на мотивите ни. Вероятно никога няма и да го разберете, защото просто не искате.

Ангел Грънчаров: Ако някой се остави да бъде използван от чужда сила за да навреди на интереса на своята страна и на своя народ (проваляйки шанса ни най-сетне да добием енергийна и всякаква друга независимост от вековния български враг Русия), то такъв, ако има следи от нещото, наречено „съвест“, би следвало да изпитва угризения и да се чувства гузен. Казват, че дори и проститутките всекидневно изпитват вина за това, че се оставят да бъдат използвани…

Borislav Sandov: Ха-ха-ха! И вие ли започвате с обидите? Чувствам се горд от това, че защитих земята и водата на Североизточна България, както и житницата на България. Водната и хранителната независимост е по-важна от енергийната такава. А вие явно не разбирате и от енергийна независимост, щом се изказвате толкова лаишки. Газта е един от енергийните ни източници. 100% от ядреното ни гориво идва от Русия и 98% от нефта. Въглищата също не са изцяло български. Едва 2% от домакинствата в България са газифицирани.

Диверсификация на един от източниците е едно, а съвсем друго е независимостта. Освен това диверсификация може да се постигне чрез изграждане на междусистемни връзки с Гърция, Турция и Румъния. Както и чрез изграждане на терминали за разтоварване на втечнен газ на пристанище Варна или Бургас. Най-вече, диверсификация и независимост може да се постигне чрез ВЕИ – остатъчна и отпадъчна маса от селското и горското стопанство.

Разбрахме, че не сте експерт, но поне проверявайте източниците си. Спрете да преписвате неистини. Не ви отива.

Ангел Грънчаров: Разбирам Ви, съвсем не Ви е леко: от 100 дерета Ви се налага да водите вода, за да оправдавате това, което сторихте на страната ни. Аз може да не съм експерт, но и предател не съм…

Borislav Sandov: … нямам какво повече да добавя. Сякаш обяснявам на неодушевен субект. Можете да продължавате да си живеете в измисления свят на конспирации, съвсем не ми пречите.

Ангел Грънчаров: Прочете в някой речник какво е това „субект“ и ще откриете, че субектът по никой начин не може да бъде неодушевен. Както и да е, от мен пък запомнете това, че субектът, който държи на свободата си, постъпва достойно; такъв субект не се оставя да бъде използван от някой, пък дори и да не го съзнава. Всичко добро Ви желая! Съгласен ли сте да публикувам дискусията ни в блога, чини ми се, че ще е поучителна за много хора?

Borislav Sandov: Нямам притеснение. Дори и с грешката ми за субект, вместо обект. И, разбира се, ако е пълна, а не частично копирана.

БТА 24 01 2012 – лобитата след мораториума за Шистовия Газ. Решението на Народното събрание за забрана на фракинга и последвалата реакция на лобитата.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Кратката история на ограбването на цял един наивен и търпелив народ

Из статията Ченгетата като милионери с автор Едвин Сугарев; заслужава се да се прочете внимателно, особено от ония, които се интересуват защо ние, българите, сме толкова бедни – най-бедни в целия Европейски съюз, а и не само в него; ето няколко откъса от тая потресаваща с истинността си статия:

Комисията по досиетата започва проверка на кредитните милионери във връзка с евентуалната им принадлежност към Държавна сигурност – съобщават медиите. Това е втора болезнена точка от тайната история на нова България – след драматичните резултати от проверката на духовните пастири на нацията ни.

Това е и втората серия от историята на едно ограбване. Първата вече я гледахме. В нея беше извадено на показ тайното минало на банкерите с кухите банки, които източваха националния капитал на страната ни чрез “рефинансиране” от БНБ и ДСК. И които преточиха спестяванията на всички българи в джобовете на тъй наречените “кредитни милионери”.

При което се оказа, че почти всички висши постове в БНБ – основната финансова институция на България – са заети от ченгета. Оказа се, че “консенсусният” проф. Тодор Вълчев, шеф на БНБ по време на банковата катастрофа на България, този хрисим човечец, уважаван и от сини, и от червени, е с цели 22 години стаж като агент на ДС.

… Лицето Х примерно – момче на ДС, разбира се – знае кога другарите от БНБ ще обявят рязка промяна в курса на долара спрямо лева – и непосредствено преди това тегли голям заем и го обменя във валута. Курсът скача – примерно от един долар за 12 лв. на един долар за 40 лв. Нашият човек обръща малка част от обменените долари в левове, за да покрива с тях първите вноски по заема, с част от останалите си купува “Ферари”, а с друга част чака удобният момент, за да повтори операцията при следващия срив на лева. И когато инфлацията удари дъното с 520%, той има да плаща жълти стотинки за многото мангизи, с които се е нагушил до този момент. А освен това вече няма на кого да плаща и тези жълти стотинки, тъй като междувременно банките, от които е теглил заеми, са фалирали.

Това е пътят, по който се правеха кредитните милионери. Това е и пътят, по който се топяха спестяванията на българите. Подозирам обаче, че този път комисията по досиетата ще срещне трудности при изготвянето на своя доклад. Най-малкото защото не е лесно да се установи кои са кредитните милионери.

На времето – в разгара на банковата криза, за това бяха направени парламентарни комисии, имаше доклади на МВР по същия повод, бяха направени и някакви списъци, дори и издадени в книги – но нито един от тях няма официален характер. А няма такъв, защото от съответните лица не беше потърсена съдебна или каквато и да е отговорност.

… И ако трябва да направя някакъв извод, то той е следния: вторичното ограбване на българската държава – след първото такова, извършено чрез натрупването на външния дълг и източването на част от него през “неявните” фирми на ДС в чужбина – ограбване, което доведе до драматичен срив в банковата система, стопяване на спестяванията на всички българи и икономическа катастрофа, в която инфлацията достигна до 520%, а заплатите и пенсиите се стопиха до еквивалента на десетина долара – това вторично ограбване е явен и хладнокръвно проведен сценарий на Държавна сигурност – транформирала се в задкулисна мрежа на тайната власт – и овладяла всички контролни постове в движението на финансовите потоци в държавата.

Иначе казано – кредитните милионери не са някаква престъпна самодейност или плод на случайна грешка в управлението на държавата. Те са просто втората вълна на превръщането на ченгетата в милионери – втората след тази с тъй наречените “куфарчета”.

В осъществяването на този сценарий беше впрегната цялата държавна власт – както в логистиката на голямото ограбване, така и при неговото оперативно провеждане – и след това в замитането на следите от него. Нека припомня една дребна подробност само: бившият главен прокурор Никола Филчев (този изкуфял чичко, дето днес забавлява репортерите по време на процеса срещу неговия ортак Алексей Петров – Трактора), стана главен прокурор с обещанието, че ще разследва банковата криза, кредитните милионери и непочтените банкери с цялата строгост на закона – и че тази разследвания ще бъдат основен приоритет в неговата дейност.

В резултат – почти никой от стотиците такива не е получил осъдителна присъда. Нещо повече – някои от тези, на чията сметка се пишат профукани милиарди, осъдиха държавата за това, че били несправедливо обвинени. Вместо да осъдят крадльовците, прокурорите на свой ред се облажиха – започваха дела въз основа на натрупаните от следствието и дознателите доказателства за неправомерно раздавани или необслужвани кредити – а след това изчакваха банкерите и кредитните милионери да си платят каквото се полага, за да оставят тези дела “на трупчета” или изобщо да ги прекратят. Така – въз основа на този прокурорски алъш-вериш – банкерските дела се проскубваха перце по перце от годните за наказателно преследване доказателства – и днес вече не стават за нищо.

Доколко важна е била за ДС цялата тази операция личи от следния пример. През 1992 г. бива приет Законо за банките и кредитното дело, в чиито преходни и заключителни разпоредби се мъдри единственият лустрационен текст, приет от Народното събрание до ден днешен. Този текст гласи: “Не могат да бъдат избирани в ръководните органи на банките и не могат да бъдат назначавани по чл.7 лица, които през последните 15 години са били избирани в централните, областните, окръжни, градски и общински ръководни органи на БКП, ДКМС, ОФ, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма, Българските професионални съюзи и БЗНС или са били назначени на ръководна щатна длъжност в ЦК на БКП, както и служители, платени или неплатени сътрудници на Държавна сигурност. Това ограничение се прилага за срок от 5 години.”

Конституционният съд отмени този текст по искане на 49 народни представители (сетете се от коя парламентарна група) със свое Решение № 8 от 27 юли 1992 г. По това време ДС е достатъчно добре представена във въпросния съд – както и навсякъде другаде.

Последствията от тази отмяна са добре известни. Казвал съм ги много пъти, но нека пак да ги припомня: 520% инфлация, месечни заплати с равностойност десетина долара, ограбването на спестяванията на българските граждани, изнасянето на над 7 милиарда долара, заграбени от България и директно от джоба на всеки от нас. Толкова ни струваха ченгетата в банковата ни система и отгледаните от тях кредитни милионери. Пропиляхме шанса да бъдат наказани – сега можем поне да видим кои са, ако на комисията й провърви в това начинание.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.