Желая светла, плодотворна и благодатна година на всички!

Присъединявам се към честитката, отправена във видеоблога ми от редовния коментатор в него insomnia1304; а тя съдържаше написани от сърце думи, които моя милост леко редактира и допълни, в резултат на което се получи ето това:

Честита Нова 2012 година на всички съфорумници!

Новата 2012 година влезе в дома ни с надежда, с радост и любов – и нека надеждата, радостта и любовта не ни напускат никога! Нека да играят вдъхновено и да се смеят от сърце децата ни; нека светла усмивка винаги да озарява и нашите лица!

И дано ни дари Бог със здраве, което е първа предпоставка за щастието! Да бъдем пред настъпилата година щастливи, но и активни, упорити, ангажирани изцяло с жизненото и с професионалното си дело; нека да сме работливи, стремящи се и вярващи в успеха си! Защото този е пътят, който ще ни доведе до желания просперитет – и като индивиди, и като нация!

Нека силно да пожелаем да бъдем и винаги да си останем свободни и достойни хора в най-истинския смисъл на тия благословени думи!

Желая светъл, плодотворен и благодатен живот на всички, които някога ще прочетат тая честитка!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Очаквайте книгата ГОЦЕВИАДА – за ознаменуване на идващия радостен момент: Гоце Първанов заминава в политическото небитие!

Новата 2012 година започва с хубав знак: слугата на руско-българската ченгесаро-кагебистка мафия и олигархия Гоце Първанов заминава в политическото небитие, другояче казано: отива на политическото бунище! Това е хубав знак за многострадалната българска демокрация, на която безскрупулни играчи-марионетки като агент Гоце и агент Сава (Ахмед Доган) таковаха майката, и то без капчица съжаление!

Според мен лично Гоце Първанов трябва да си заминава при господарите, именно, да се преселва в Москва, където му е мястото: изобщо няма да се учудя ако и той – подобно на канцлера Шрьодер, дето се опозори като получи добре платена длъжност в „Газпром“ в замяна на свършените докато беше на власт услуги! – се пресели окончателно при досегашния си работодател в Москва; таман ще е по-близо до идола си Ленин и ще може секи ден да му поднася цветя в Мавзолея!

Сега, след като Гоце си тръгва към Москва – там, където е политическото небитие и политическото бунище за разконспираните агенти-предатели на България! – е крайно време да дооформя за печат своята отдавна подготвяна книга под условното заглавие ГОЦЕВИАДА, в която съм събрал най-важните, най-знаковите си публикации през годините на тема „Гоце Първанов“. По едно време бях събрал всичките си до една статии на същата тема, ала книгата доби застрашителни размери: почти 1000 страници текст! Затуй трябваше да я очистя от излишното, както се чисти мраморът, та из недрата му да излезе и да засияе извайваната от скулптура прекрасна статуя; само дето тоя път „статуята“ ще е много грозна, отвратителна даже: един български предател и слуга на душманите на България ще бъде представен в тая книга в истинския си лик. Щото аз, за разлика от други писали на тая тема, съм турил акцента върху най-отвратителното у Гоце: неговия морален лик и образ.

Пиша „морален“, а самият език вопие и иска да теря вместо тая дума думата „аморален“; добре, нека да е както иска езикът, щото насилието върху него до добро не води; езикът, запомнете от мен това, е най-добрият философ – той всичко разбира. Ние само трябва да се приучим да се вслушваме в това, което езикът ни говори и казва – и тогава няма да изневеряваме на истината. Най-значимото на тоя свят за нас, човеците, е тъкмо тя…

И така, очаквайте в близките месец-два излизането и на тая моя книга. Иска ми се да я сбия до оптималния размер: не повече от 250 страници. Щото и аз, подобно на Ницше (или на Шопенхауер, не помня добре) смятам, че „голямата книга е голямо зло“. И за тия, дето я пишат, и особено за тия, дето ще я четат. Така е, прав е – който и от двамата да беше казал тая мисъл. Истината е немногословна, а заблудите изискват много, твърде много думи…

И тъй, очаквайте книгата ГОЦЕВИАДА – за ознаменуване на идващия радостен момент: Гоце Първанов заминава в политическото небитие! Наздраве! Нека Гоце на повлече крак, нека и други политически трупове затътрят крака след него…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Бойко успя да обърка работите в държавата ни дотам, че пак само Костов може да ги оправи

Във Фейсбук на едно място се започна интересна дискусия във връзка с декомунизационните мерки на унгарското правителство. Който иска, нека да иде там и да прочете дискусията в нейната пълнота, аз тук ще публикувам главното според мен. Както е обичай у нас, когато стане дума за политика, винаги разговора опира до Костов; ето, и той път стана така; един активен фейсбуков (или фейсбучен) деятел, г-н Георги Кокеров, рече ето това, и то в един библейски възвишен стил:

… Ако Иван Костов беше казал на българите за трудностите в управлението си щеше да бъде разбран и тогава историята на Бьлгария щеше да е друга. Той не направи това и историята е известна. Днес неизвестностите пред България са още повече. Сега според мен „От нийде надежда взорът не види“…

Тогава на моя милост се наложи реагира, щото не ми се нравят тия прекалено черни прогнози за бъдещето, а пък бъдещето, знайно е, няма как да е бляскаво, ако не сме си разчистили сметките с миналото, т.е. ако не сме го проумели и ако продължаваме да нехаем за неговата истина; ето затова написах там следната реплика:

Г-н Кокеров явно е привърженик на популярната теория, натрапена на българите от ченгетата на ДС като Кеворкян, Т.Тошев и компания, според която Иван Костов е виновен за абсолютно всичко; по тая логика не друг, а тъкмо Костов е виновен дори и за това, че Б.Борисов не само нищо не прави в тая посока, но и нищо няма да направи, по простата причина, че самият той е бил комунист…

Георги Кокеров ми отвърна ето как:

Г-н Грънчаров, не слушам никой и никой не може да ми влияе и да измени мнението ми. Иван Костов не стигна до края в своя звезден час. Или се уплаши, или му свиха юздите и го озаптиха. Когато беше на ход не игра до края. Сега е твърде късно и за другите. Най-малко мога да се влияя от парвенюта като Кеворкян и Т.Тошев. В бъдеще комунизмът в Бьлгария може да бъде победен и изхвьрлен само с инструментите и средствата на морала. Но в днешна България без собственици това е невъзможно.

Тая сутрин, ставайки след новогодишната нощ – моя милост спи малко, три-четири часа са ми предостатъчни да се наспя – рекох да направя първия си политически коментар за 2012 година именно във Фейсбук; ето какво написах там:

Не знам защо и тоя разговор пак опря до Костов; винаги става така; не мога да кажа защо, но явно има защо; и то е твърде съществено; Костов, дали харесва някому или не му харесва, въпреки всичко играе ключова роля в българската политика и досега, пък и за в бъдеще. Не съм ничий адвокат, но във връзка със становището на г-н Кокеров искам да подхвърля нещичко. Щото особено ми е мъчно когато антикомунисти, водени от най-чисти пориви, допускат една много досадна грешка: да изискват от Костов специално максималното, не съобразявайки се с реалностите; а политиката е изкуство на възможното, сиреч, умение за съобразяване с реалностите, а не е фантастика, в която всичко е възможно.

Тъй че Костов не е „бог“, а е човек, нищо че е силна личност; а пък силата му иде от това, че е умен – едно рядко срещано качество в българската политика. Освен това има принципи, чувства се, че действията му са ценностно подплътени. Това вече съвсем рядко се среща в българската политика. Поради това Костов е уникално явление в нея.

Аз много съм писал по тия проблеми за случилото се в славните години на епохалния български преход; две книги имам написани и издадени по всичките тия проблеми, в които съм вложил разбирането си. Водел ме е в писането на тия книги един-единствен мотив: истината. Смятам, че трябва да помогнем истината да излезе наяве; не мога да се примиря, че някои сили съвсем умишлено ни баламосват с откровени лъжи, а пък има бол наивници, които се връзват на приказките им.

Та книгите, които съм написал по тия проблеми, имат следните заглавия: БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (подзаглавие „Идеи за нашата философия на живота, историята и съвременността“) и другата е СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие „Кратка психологическа история на съвременна България“). Който се интересува, може да се запознае с моето тълкуване на тия най-важни български въпроси, ако разлисти книгите ми. Намират се и онлайн.

А сега относно конкретния проблем, който се заформи по-горе; могъл ли е Костов, като беше на власт, да стигне „до края“, т.е. да разобличи и да набута ченгетата където им е мястото, да декомунизира и дегенгесизира България, та да бяхме стъпили още тогава на твърдия и верния път? А Костов почти нищичко не можа да направи в тая посока; сякаш прояви нерешителност; все едно ръцете му бяха вързани. Защо ли?

Ако един политик приеме желаното за действително, сиреч, ако игнорира реалностите, той сам си подписва смъртната присъда като политик. Костов имаше през годините на своето управление следния избор: или да действа волунтаристично, да опита да прави „всичко, което трябва“, водейки се от принципа „а след мен и потоп“, или да постъпи умно, съобразявайки се с реалностите, и да направи максималното в рамките на онова, което действителността позволява. Освен това всеки политик е длъжен да прави градация на целите, да преценява кое е истински важно и кое може да почака.

За Костов имаше една главна цел, която той изпълни бляскаво: да тури икономиката на България на пазарни основи, да направи така, че частната собственост да стане водеща, а пък това вече беше решаващата предпоставка България да смени геостратегическия си избор и да се насочи твърдо към западната цивилизация на свободата, към Европейския съюз и към НАТО. Всичко друго трябваше да застане зад тоя същностен стратегически приоритет на управлението му.

Ако Костов беше се захванал да гони вещици, да насочи целия ресурс на властта в друга посока, рискуваше ченгетата да го свалят още на първата година; а те това можеха да го направят, ох, как можеха! Видяхме как едва го изтърпяха в тия 4 години, изтърпяха го зящото той водеше сложна играс с тях, а пък после му забиха ножа, спретнаха му преврат, домъкнаха от Мадрид чучелото Симеончо, само и само Костов да не е повече на власт. Но Костов все пак ги прецака проклетите ченгета; отмъстиха му, ама той постигна главното: България е в ЕС и НАТО и има всички условия да бъде просперираща европейска страна! Ако Костов не умееше да мисли стратегически, щеше да си изгърми патроните като Филип Димитров и ченгетата щяха да го свалят още на първата година; България сега щеше да е като Белорусия и като Узбекистан; но Костов е умен и ги прецака; е, за сметка на това ченгетата вече 11 години му отмъщават и го плюят, бълвайки зелена пяна из устата си като чуят името „Костов“. Но победителят е той. Това, че така силно го мразят, е свидетелство за това. Факт. Неоспорима истина. Защо някой друг не мразят толкова ченгетата? А?

Тая ченгесарска напаст е тъй силна и днес, че не може да се пребори и изчисти току-така, с кряскане; тя държи всички лостове; Костов е умен и е знаел това и тогава. Разбира се, е бил приготвил на ченгетата заслуженото, обаче те, за да предотвратят очакваните ги удари, направиха и невъзможното и го свалиха от власт. И ето, вече 11 години България боксува, работите вървят на зле, щото ни управляват в тия години ченгета и техните слуги, а пък Костов е сатанизиран и най-ненавистен.

Но ето, сега се вижда, че работите така се оплетоха, че пак само Костов може да ги оправи. Боко ако има грам акълец, ще вземе да се оттегли, ако ще да стане патриарх, ако ще да стане цар-Бърдоква, ако ще да стане главен футболист на Республиката ни, но да се оттегли от властта и да остави Костов да въведе ред в държавата. Както, прочее, и стана в Италия: като техния политически нерез Берлускони се оттегли, а пък страната ще бъде спасявана от умни и разбиращи хора като Костов. Но къде ти грам акълец или пък разум у Боко?!

По тая причина той първом ще чака да си счупи хептен тиквата, а пък след това пак ще дойде часа на Костов, щото той е доказал, и то на дело, и то три пъти досега, че единствен може да извежда България от кризи, и то от много по-страшни кризи от тая сегашната. У нас в резюме преходът може да се сведе ето до това: ченгетата-комунисти крадат и вкарват страната в криза, Костов я изважда от кризата, после ченгетата и комунистите пак вземат реванш, после Костов пак я спасява, и така.

Това е положението. И ще се разбере от всички съвсем скоро, че е точно така. Хайде чао, принудихте ме да направя първия си политически коментар за 2012 година. Както и да е, да си пожелаем в 2012 година България отново да надмогне кризата; вече знаем как това може да стане!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.