Очаквайте книгата ГОЦЕВИАДА – за ознаменуване на идващия радостен момент: Гоце Първанов заминава в политическото небитие!

Новата 2012 година започва с хубав знак: слугата на руско-българската ченгесаро-кагебистка мафия и олигархия Гоце Първанов заминава в политическото небитие, другояче казано: отива на политическото бунище! Това е хубав знак за многострадалната българска демокрация, на която безскрупулни играчи-марионетки като агент Гоце и агент Сава (Ахмед Доган) таковаха майката, и то без капчица съжаление!

Според мен лично Гоце Първанов трябва да си заминава при господарите, именно, да се преселва в Москва, където му е мястото: изобщо няма да се учудя ако и той – подобно на канцлера Шрьодер, дето се опозори като получи добре платена длъжност в „Газпром“ в замяна на свършените докато беше на власт услуги! – се пресели окончателно при досегашния си работодател в Москва; таман ще е по-близо до идола си Ленин и ще може секи ден да му поднася цветя в Мавзолея!

Сега, след като Гоце си тръгва към Москва – там, където е политическото небитие и политическото бунище за разконспираните агенти-предатели на България! – е крайно време да дооформя за печат своята отдавна подготвяна книга под условното заглавие ГОЦЕВИАДА, в която съм събрал най-важните, най-знаковите си публикации през годините на тема „Гоце Първанов“. По едно време бях събрал всичките си до една статии на същата тема, ала книгата доби застрашителни размери: почти 1000 страници текст! Затуй трябваше да я очистя от излишното, както се чисти мраморът, та из недрата му да излезе и да засияе извайваната от скулптура прекрасна статуя; само дето тоя път „статуята“ ще е много грозна, отвратителна даже: един български предател и слуга на душманите на България ще бъде представен в тая книга в истинския си лик. Щото аз, за разлика от други писали на тая тема, съм турил акцента върху най-отвратителното у Гоце: неговия морален лик и образ.

Пиша „морален“, а самият език вопие и иска да теря вместо тая дума думата „аморален“; добре, нека да е както иска езикът, щото насилието върху него до добро не води; езикът, запомнете от мен това, е най-добрият философ – той всичко разбира. Ние само трябва да се приучим да се вслушваме в това, което езикът ни говори и казва – и тогава няма да изневеряваме на истината. Най-значимото на тоя свят за нас, човеците, е тъкмо тя…

И така, очаквайте в близките месец-два излизането и на тая моя книга. Иска ми се да я сбия до оптималния размер: не повече от 250 страници. Щото и аз, подобно на Ницше (или на Шопенхауер, не помня добре) смятам, че „голямата книга е голямо зло“. И за тия, дето я пишат, и особено за тия, дето ще я четат. Така е, прав е – който и от двамата да беше казал тая мисъл. Истината е немногословна, а заблудите изискват много, твърде много думи…

И тъй, очаквайте книгата ГОЦЕВИАДА – за ознаменуване на идващия радостен момент: Гоце Първанов заминава в политическото небитие! Наздраве! Нека Гоце на повлече крак, нека и други политически трупове затътрят крака след него…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.