Дежурните червени „интелектуалци“ защитиха бойните си другари от ДС, дегизирани с бради и раса

Иво Инджев в блога си пише по повод на изяви на другарката Велислава Дърева в защита на ченгетата с раса и бради от това, което днес се нарича „Българска православна църква“; също така привежда и дълги откъси от Обръщение на дежурната група червени „интелектуалци“, които също така протестират срещу посегателството спрямо „исконните ценности и духовността като такава“. В това обръщение човек може да прочете образци на безсрамна комунистическа патетика примерно като тоя:

„Набира скорост една зловеща тенденция – да се обругава всичко, което е изконно българско, всичко, което напомня за великите традиции на националната ни идентичност и култура.“

И така натакък, който иска да се запознае по-близко с подобно комунистическо празнословие, нека да изчете цялото обръщение. Моя милост, няма как, написа в блога на г-н Инджев ето този коментар:

Атеисти-комунисти защищават „исконните духовни ценности и светата ни православна църква“, т.е. всичко онова, които те самите поругаха и оскверниха в годините на тоталното си господство в България! Каква наглост, какво безочие! С това, без да си дават сметка що правят, на дело признават безспорния факт, че българската православна църква е била тотално овладяна и поставена под пълния контрол на БКП и ДС в годините на комунистическата диктатура, поради което, естествено, сега другарите си защищават своите владици и ченгета с раса и бради.

Принципът в тази отвратително нагла и тъпа кампания е: „Гарван гарвану око не вади!“, а пък водещият мотив е „да защитим бойните си другари от ДС, дегизирани с бради и облечени в раса“. Наистина в списъка на защитниците на „кагебисткото православие“ у нас могат да се видят доста ченгета от ДС като, да речем, „философът“ Васил Проданов. Което е изява на такова дебелоочие, каквото нормалният човек трудно може да си представи…

А пък другарката Дърева, която беше и си остана правоверна комунистка и атеистка, също се е загрижила за служителите на кагебисткото ни православие; нима го прави от „дълбоки хуманни подбуди“? Разбира се, че не; а по този начин червената дама само демонстрира, че такива неща като морал, нравственост, ценности за комунисто-атеистите нямат абсолютно никакво значение. Комунизмът беше и си остана непрекъсната гавра с всичко духовно: религия, изкуство, философия, морал, ценности, човечност; ето, и сега другарите ни демонстрират тоя свой сатанински манталитет.

Комунистът е способен на всяка мерзост, способен е да си криви душата както си иска, защото дори и душа комунистите явно нямат, а имат само сметкаджийски гнусен и вулгарен разсъдък. Точно на това основание бойните другари на наште комунисти-атеисти, облечени за заблуда на врага в раса и оборудвани с пищни бради, имам предвид владиците-мутрополити, открито показват пълното си пренебрежение към духовното и към християнските ценности – като без капчица свян демонстрират гнусния си материалистичен ламтеж към лукса, парите, лъскавите предмети, коли и пр.

Тъй че защитата на „духовните ни архипастири“ от такива именно ярко изявени дейци на сатанизмо-комунизма е най-грубата мечешка услуга, която в тази ситуация можеха да им направят. Да бяха поне малко умни та да си замълчат; тогава някой и можеше да бъде заблуден относно морала и същината на червените ни архипастири-мутрополити.

А сега вече никой няма съмнения що представляват и колко чинат: кажи ми кои са ти защитниците, та да ти кажа и ти самият колко струваш…

Явно тия Бог вече ги е лишил дори и от разсъдък, което вещае неминуемата им гибел…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Пловдивската обществена телевизия е значим, уникален феномен на българския медиен „фронт“

Забелязал съм, че у нас е същинска рядкост някой, който работи, прави нещо ценно и значимо, да бъде оценен от друг човек, да бъде, както се казва, похвален, но искрено, сиреч, да му бъде призната известна заслуга или принос. Обикновено ние посрещаме постиженията и успехите на други хора с презрително свити устни; това може би се дължи на добре известното обстоятелство, че „българска добродетел“ не е нещо друго, а тъкмо… завистта.

Дадена личност може да бъде оценена обаче само от друга личност; подобното се привлича от подобно; да се възхитиш от някаква личност може само ако ти самият си личност, а не безличност; безличниците си имат други кумири. Прочее, не зная дали сте забелязали, че в нашите медии обикновено ни натрапват не стойностни личности, а по-скоро безличници, които са способни да впечатляват безличната аморфна маса. И ето, в противоречие с установилата се традиция, искам да кажа някоя добра дума за една личност, от която се възхищавам; става дума за големия журналист и писател Евгений Тодоров от Пловдив.

Познаваме се с Евгений отдавна, още от годините преди 1989-та, когато той, главен редактор в Телевизионния център в Пловдив, ме беше поканил, та да разговаряме, разбира се, не за друго, а за свободата. Аз тогава бях асистент по философия в ПУ „П. Хилендарски“, пишех много по „перестроечни теми“ във вестниците, и ето, той ме покани, за да разговаряме за свободата – в единствената тогава телевизия. Минаха години, в един период Е.Тодоров сякаш изчезна; сега, от неговите собствени книги разбрахме, че малко след идването на промяната в 1989-та година той сам напуска престижната си работа в телевизията и се захваща, както подобава за един свободен човек, с бизнес. Митарствата му в ония мутренски години в бизнеса ги е описал твърде „сочно“ в забележителната си книга „Записки по българския преход… този скапан начин на живот“, която заслужава да се прочете непременно.

http://www.dailymotion.com/embed/video/x91glh
Razgovor za blogovete, za svobodata i za… by aigdb

По едно време той създаде своята Пловдивска обществена телевизия, която е значим, а аз бих казал уникален феномен на българския медиен „фронт“. Както и подобава за човек с творчески потенциал, неговата телевизия има рядко богати на смисъл предавания, носещи и излъчващи настроение, една особена задушевност; той създаде телевизия, която може да ти е приятел в истинския смисъл на тази дума. Евгений в тия предавания дава думата на много талантливи, в това число и млади хора; убеден съм, че един ден студентите по телевизионна журналистика ще се обучават по предаванията на Пловдивската обществена телевизия, създадена и ръководена вече толкова години от Евгений Тодоров.

Моя милост има погледа върху развитието на ПО-ТВ още от създаването й та досега; сътрудничил съм си с тях още от самото начало, понеже и аз тогава се бях захванал с една щура идея: бях създал своя Център за развитие на личността, който правеше тогава първите си стъпки, който прохождаше точно по онова време. Евгений ми е пускал реклами на Центъра в телевизията си, в замяна на мои участия в негови предавания; и досега чат-пат се явявам в различни предавания на ПО-ТВ.

Иначе като автори с Евгений сме си разменили всички издадени от нас двамата книги; имам всички негови книги с негов автограф. Той е нещо като човек-медия, сам води много предавания, перфектен професионалист и един много човечен човек, сиреч, личност в един истински смисъл на думата. Не страда от предразсъдъци и не робува на шаблони, а се отличава с освободено, търсещо истината мислене, което именно е отличителната черта на стойностната, на автентичната личност. Ето на това основание го уважавам и съм горд, че го познавам.

Разбира се, медията на Евгений Тодоров е комай единствената, която проявява системен интерес към развитието на философското списание ИДЕИ, издавано от моя Център за развитие на личността; то няколко пъти беше представяно в предавания на ПО-ТВ, за което съм му благодарен. Сп. ИДЕИ има много читатели в Пловдив и благодарение на съпричастността към него, проявена от Евгений Тодоров и неговата телевизия.

Защо пиша всичко това ли? Не е за да се „подмажа“ на Евгений Тодоров или да го похваля, щото хора като него нямат нужда от такива неща, не се впечатляват от тях. Пиша го по една-единствена причина: за да покажа, че в наше време, в което огромната част от телевизиите са пищно обляни в жълт цвят, т.е. във време, в което у нас всичко е чалга, а пък телевизиите ни най-вече, има една телевизия, която пази най-високо професионално ниво, има една телевизия, която на дело показва, че и в най-трудни условия може да се прави стойностна, личностно обагрена, творчески вдъхновена телевизионна журналистика и публицистика. Признавам си, наред с възхищението от работата на Евгений Тодоров, с лекота правещ нещо, което може да се определи като същинско чудо, често се питам: как ли тоя човек, правещ де факто невъзможното, намира сили да устои на неблагоприятните обстоятелства, колко ли енергия е нужна за да се прави едно такова наистина значимо жизнено дело?!

Това, че има в наше време личности като Евгений Тодоров всъщност е основанието на моя оптимизъм, че независимо от трудностите страната ни един ден ще надмогне вечните кризи, ще стъпи на твърда почва и уверено ще поеме към заслужения просперитет. Точно такива активни и предприемчиви личности като Е.Тодоров, работещи всеотдайно в различните сфери на българския живот – бизнес, култура, творчество и прочие – са двигателната сила на вървенето ни към просперитета. И сме длъжни поне малко да сме им благодарни и признателни: покланям се пред това, което правиш, Евгений! Желая ти все по-успешно да гониш и настигаш мечтите си!

И знай едно, като стар философ мога да ти го кажа с пълна гаранция, че е така: Бог обича дръзновени хора като теб! Творчеството е Божия потенция; съзнавайки това, силите на търсещите се умножават. Точно затова за тях никакви изпитания не са страшни…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…