Дежурните червени „интелектуалци“ защитиха бойните си другари от ДС, дегизирани с бради и раса

Иво Инджев в блога си пише по повод на изяви на другарката Велислава Дърева в защита на ченгетата с раса и бради от това, което днес се нарича „Българска православна църква“; също така привежда и дълги откъси от Обръщение на дежурната група червени „интелектуалци“, които също така протестират срещу посегателството спрямо „исконните ценности и духовността като такава“. В това обръщение човек може да прочете образци на безсрамна комунистическа патетика примерно като тоя:

„Набира скорост една зловеща тенденция – да се обругава всичко, което е изконно българско, всичко, което напомня за великите традиции на националната ни идентичност и култура.“

И така натакък, който иска да се запознае по-близко с подобно комунистическо празнословие, нека да изчете цялото обръщение. Моя милост, няма как, написа в блога на г-н Инджев ето този коментар:

Атеисти-комунисти защищават „исконните духовни ценности и светата ни православна църква“, т.е. всичко онова, които те самите поругаха и оскверниха в годините на тоталното си господство в България! Каква наглост, какво безочие! С това, без да си дават сметка що правят, на дело признават безспорния факт, че българската православна църква е била тотално овладяна и поставена под пълния контрол на БКП и ДС в годините на комунистическата диктатура, поради което, естествено, сега другарите си защищават своите владици и ченгета с раса и бради.

Принципът в тази отвратително нагла и тъпа кампания е: „Гарван гарвану око не вади!“, а пък водещият мотив е „да защитим бойните си другари от ДС, дегизирани с бради и облечени в раса“. Наистина в списъка на защитниците на „кагебисткото православие“ у нас могат да се видят доста ченгета от ДС като, да речем, „философът“ Васил Проданов. Което е изява на такова дебелоочие, каквото нормалният човек трудно може да си представи…

А пък другарката Дърева, която беше и си остана правоверна комунистка и атеистка, също се е загрижила за служителите на кагебисткото ни православие; нима го прави от „дълбоки хуманни подбуди“? Разбира се, че не; а по този начин червената дама само демонстрира, че такива неща като морал, нравственост, ценности за комунисто-атеистите нямат абсолютно никакво значение. Комунизмът беше и си остана непрекъсната гавра с всичко духовно: религия, изкуство, философия, морал, ценности, човечност; ето, и сега другарите ни демонстрират тоя свой сатанински манталитет.

Комунистът е способен на всяка мерзост, способен е да си криви душата както си иска, защото дори и душа комунистите явно нямат, а имат само сметкаджийски гнусен и вулгарен разсъдък. Точно на това основание бойните другари на наште комунисти-атеисти, облечени за заблуда на врага в раса и оборудвани с пищни бради, имам предвид владиците-мутрополити, открито показват пълното си пренебрежение към духовното и към християнските ценности – като без капчица свян демонстрират гнусния си материалистичен ламтеж към лукса, парите, лъскавите предмети, коли и пр.

Тъй че защитата на „духовните ни архипастири“ от такива именно ярко изявени дейци на сатанизмо-комунизма е най-грубата мечешка услуга, която в тази ситуация можеха да им направят. Да бяха поне малко умни та да си замълчат; тогава някой и можеше да бъде заблуден относно морала и същината на червените ни архипастири-мутрополити.

А сега вече никой няма съмнения що представляват и колко чинат: кажи ми кои са ти защитниците, та да ти кажа и ти самият колко струваш…

Явно тия Бог вече ги е лишил дори и от разсъдък, което вещае неминуемата им гибел…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s