Дошъл е моментът ИЛИ-ИЛИ: или ще се борим, или ще отидем по дяволите, „среден път“ тук няма!

Скандалите около особено разпищолилите се напоследък „духовни“ йерарси на БПЦ, които народът с право вече нарича мутрополити, има и една друга, съвсем немаловажна страна: как този скандал се възприема от хората, свързани със самата институция, особено пък от младите, от подготвящите се за нелеката мисия на свещеника, имам предвид учениците от духовните семинарии и от студентите от Богословските факултети. Те наистина са поставени в ситуация, която е изпитание на тяхната нравствена сила, а без такава духовна сила служението им е обречено.

В тази връзка е интересна репликата на един млад, при това вярващ човек, ученик, доколко ми е известно, в духовна семинария в София, когато познавам покрай блоговете (той също си има свой блог). Това момче се казва Борис Митов; ето какво ми пише той по повод на един мой коментар, публикуван под заглавието Дежурните червени „интелектуалци“ защитиха бойните си другари от ДС, дегизирани с бради и раса; след неговия коментар ще можете да прочете и моя отговор, който, изглежда, го накара сериозно да се замисли – понеже от тогава упорито мълчи; ето, четете за какво става дума, интересно и показателно е:

Хора, друзя, или как да Ви нарека, уважаеми?! Тези уж проблеми, които се създават около Българската Православна Църква, биват изкуствено създавани и прочие. Такива неща се пишат за владиците ни…, такова нещо, такова унижение спрямо тях и нашата държава!!!

Нещо повече, някои даже ги наричат не митрополитите, а „мутрополити“! Та то не е само писане на статии. То е вестници и списания! Ние нямаме думата, нито правотата като православни християни и то към БПЦ, подчертавам, към БПЦ, да се обръщаме срещу нашата татковина!

Ние нямаме правото да ги съдим. Който, каквото е забелязал нередно, му препоръчвам да пише съобщение на Синода, а не да петни, без да знае, че е в пропаганда! Или ако смятат, че Синодът нищо няма да направи, тогава и към Министерството да се обърнат. Имаме това право, като миряни.

Но ако обвинението не бъде вярно, обвиняващото лице трябва да понесе своята вина. Защото той бива клеветник спрямо Църквата и самото отечество! То да съдят хора, които се пишат християни, да разтягат такива локуми и да ръсят такива безхаберни бисерчета, драги…, просто не си струва!

Комай се усетиш и си изтриеш писанията. Щото тези тия писаници са гнусота пред Бога! Но като че ли повечето претендирате само за православни християни, но всъщност сте вълци в овча кожа, а? Претендирате и толкова…

Такива безумства и такива статии просто не са нужни да петнят Църквата ни. Защото и дядо Максим (Патриарх Български и митрополит Софийски), се опитваха как ли не да го петнят. Но просто не им мина номера на ония, да ги нарека условно „комунчета“! Та с бившето БКП, после с ДС и т.н. го обвиняваха. Хайде сега. Кой държа стълба прав, когато бяха трудностите, гоненията от гадните комуняги? (Преди 89-та)! Чисти комунодиди!

Владиците и клириците могат да са всякакви. Но въпреки това те имат апостолското приемство. Сиреч, благодатта на светият Дух е върху им. Не върху нас! Те са поставени начело. Бог ще ги съди, не ние! Така че техният проблем си е просто техен, сиреч, индивидуален. Недейте писа повече срамоти и хули! На многая и благая лета!

Това пише туй момче, подготвящо се за свещеник. От думите му може да разберете как го обучават нашите бъдещи свещеници в Семинариите. На какво ви надъхва тая задушна атмосфера, дето вее от думите му? Ами тоя догматизъм? На мен ми надъхва на едновремешните партийни школи от ерата на комунизма. Забелязвате също, надявам се, колко много това момче е объркано; съвсем не е информирано какво именно са правили комунистите, също така какво точно се случи след 1989 г., когато много пъти се иска оставката на Патриарха на Тодор Живков, битката беше жестока, но до никаква, повтарям, никаква, промяна не се стигна. Напротив, ченгетата от ДС се окопаха и укрепиха в БПЦ като в непревземаема крепост. Както и да е. Ето какво рекох там на туй момче, та белким се позамисли:
Ангел Грънчаров каза…

Борис, да се пише срещу злоупотребите на дадени лица от институцията, в случая БПЦ, не означава, че се петни самата институция, напротив, по този начин се изразява грижа към чистотата на институцията; дадени лица, като Кирил Варненски или Николай Пловдивски с поведението си петнят имиджа на институцията; като биват разобличавани, това предпазва престижа на иституцията; лицата, олицетворяващи временно дадена институция, са преходни, а институцията е вечна; разбираш ли сега къде ти е грешката?

Църквата трябва да има безупречни в духовно отношение водачи и архийереи; и който мисли така, е особено взискателен към ония, които временно се свързват с тази институция. Друг е въпросът, че горката ни Църква е узурпирана от сатанисти-материалисти с явен атеистичен, сиреч, безбожнически манталитет; това вече е недопустимо…

Разбираш ли за какво става дума? Нещата са твърде сериозни и не може вярващ човек да взема страна без да е схванал за какво всъщност става дума; пред изпитание е поставена духовната сила на народа ни…

Това му написах там. Оттогава момчето, казах, се замисли. Какви ли мисли минават в главата му, е твърде интересно да се узнае. Затуй тази моя публикация е покана към него да сподели горчивите си мисли. Тя е покана също и други хора да се изкажат, щото проблемът наистина е сериозен. А пък в медиите съвсем не ни го представят в истинската светлина. Медиите у нас, ако не знаете, да ви го кажа аз, изобщо не се вълнуват от истината, за тях важи принципа: тоя, който плаща най-добре, е най-прав – и неему безропотно ще се подчиняваме, нему ще служим!

Това е положението. Гнусна работа! Срамна работа! Жалка работа! Отвратителна работа! Позор! Човек не знае какво да каже вече. Каквото и да каже, все ще бъде малко, все ще бъде слабо. Работите стигнаха предела си. Дошъл е моментът ИЛИ-ИЛИ. Или ще ни има, или ще се борим, или ще отидем по дяволите. И като страна, и като нация, и като всичко! Така мисля аз. Така аз виждам нещата. За мен само истината има значение…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.