
Автор: Евгений Тодоров
Знаете ли защо сме на това дередже?
Защото винаги е имало заговори срещу България. Иначе сега щяхме да сме номер 1 в света. Защото сме най-образованите, най-трудолюбивите, най-гостоприемните.
Най-напред да си припомним двете робства – византийското и турското. Само македонците имат повече робства – византийско, турско, че и българско.
Таман ни освободиха братята руснаци и заговорниците от Берлинския конгрес орязаха родината ни, която исконно би трябвало да излиза на три морета. Станахме жертва на нови заговори и в Ньой, и в Париж през 1946 г. Любимият ни и до днес Тодор Живков също бе свален след заговор – и то ръководен за пръв път не от Запада, а от Москва.
През последните години заговорите следват един след друг. Първо бе планът Ран – Ът, който ни обрече на бедност. Държавна сигурност също пусна пипалата си навсякъде. Вечният ни враг Турция продължи да работи по плана Баязид 2, целящ да се окупира поне половин България. Започна и турската икономическа експанзия, която унищожи леката ни промишленост, а днес унищожава селското ни стопанство. Да не забравим унищожаването на културата ни чрез турски сериали. Чалгата също е заговор – тук са намесени тайните служби на Турция, на Гърция и не на последно място на Сърбия.
Постоянно сме свидетели на заговори за унищожаването на спорта ни – то не бяха подкупни рефери, подменени проби за допинг, че сега и слагането на дрога в куфарите на Гълъбин Боевски. В този заговор се намеси даже ББС и натопи олимпиец номер 1 Иван Славков-Батето.
Да не забравяме циганизацията, която е замислена от Сорос, за да се претопи българския народ. Циганите начело с техния цар Киро. Също и евреите – техните заговори са световни, но не можем да изключим като жертва и милата ни родина. Също и американците, но то американци и евреи е едно и също. Примамват най-умните ни момчета (то има ли неумни в България?) и ги експлоатират безмилостно.
Вина за сегашното състояние носят и политиците ни. На първо място Иван Костов – той е виновен за всичко. А може би на първо място е Доган? Колебая се.
Виновни са и бакалите, прекупвачите, спекулантите. Когато и да ги удариш по главата, винаги е късно. Те ни бъркат в джоба, заради тях всичко поскъпва, а качеството се влошава. Забравихме ресторантьорите – те ни лъжат в грамажа и ни поднасят мръсни и развалени храни. Най-лоши обаче са китайците в този бранш. Те със сигурност ни поднасят кучешко, а защо не и човешко месо от умрели китайци.
Забавихме Дянков. Да си ходи в Америка! Вън! И т.н.
Тук там обаче се срещат и други мнения. Един зрител на Пловдивската телевизия подхвърли странна теза. Че сме били царе на мрънкането. Че все някой ни бил виновен. И че нямало заговор, а просто сме били мързеливи. Той също бил мързелив и го било срам, но поне си го признавал.
Намесиха се и други зрители. Те питат как така в България не можем да създадем читава средна класа? И защо очевидно ни липсва така осезаемо справедливост? Нещата се свързват по странен начин.
Дали теорията на заговорите не обслужва тези, които не искат да има средна класа – гръбнакът на всяко гражданско общество? Дали прехвърлянето на вината върху тези, които вероятно не са виновни, не измества вниманието на обществото от истинските виновници за липсата на справедливост?
И пак стигаме до популизма. Използването на езика на омразата и подхвърлянето на опростени тези със сигурност е най-лесният начин да се спечели власт. Някои смятат, че една мажоритарна изборна система ще извади на политическата сцена стойностни личности.
Каква обаче е гаранцията, че точно една мажоритарна изборна система няма да улесни още повече пътя на популистите и авторите на конспиративни теории към властта?
Така че да не вярваме на заговорите, а най-напред са запитаме кой има полза от тях.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.