Най-популярната теория за това защо на нас, българите, толкова не ни върви

НЕПОПУЛЯРНО: ИМА ЛИ ЗАГОВОР СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ?

Автор: Евгений Тодоров

Знаете ли защо сме на това дередже?

Защото винаги е имало заговори срещу България. Иначе сега щяхме да сме номер 1 в света. Защото сме най-образованите, най-трудолюбивите, най-гостоприемните.

Най-напред да си припомним двете робства – византийското и турското. Само македонците имат повече робства – византийско, турско, че и българско.

Таман ни освободиха братята руснаци и заговорниците от Берлинския конгрес орязаха родината ни, която исконно би трябвало да излиза на три морета. Станахме жертва на нови заговори и в Ньой, и в Париж през 1946 г. Любимият ни и до днес Тодор Живков също бе свален след заговор – и то ръководен за пръв път не от Запада, а от Москва.

През последните години заговорите следват един след друг. Първо бе планът Ран – Ът, който ни обрече на бедност. Държавна сигурност също пусна пипалата си навсякъде. Вечният ни враг Турция продължи да работи по плана Баязид 2, целящ да се окупира поне половин България. Започна и турската икономическа експанзия, която унищожи леката ни промишленост, а днес унищожава селското ни стопанство. Да не забравим унищожаването на културата ни чрез турски сериали. Чалгата също е заговор – тук са намесени тайните служби на Турция, на Гърция и не на последно място на Сърбия.

Постоянно сме свидетели на заговори за унищожаването на спорта ни – то не бяха подкупни рефери, подменени проби за допинг, че сега и слагането на дрога в куфарите на Гълъбин Боевски. В този заговор се намеси даже ББС и натопи олимпиец номер 1 Иван Славков-Батето.

Да не забравяме циганизацията, която е замислена от Сорос, за да се претопи българския народ. Циганите начело с техния цар Киро. Също и евреите – техните заговори са световни, но не можем да изключим като жертва и милата ни родина. Също и американците, но то американци и евреи е едно и също. Примамват най-умните ни момчета (то има ли неумни в България?) и ги експлоатират безмилостно.

Вина за сегашното състояние носят и политиците ни. На първо място Иван Костов – той е виновен за всичко. А може би на първо място е Доган? Колебая се.

Виновни са и бакалите, прекупвачите, спекулантите. Когато и да ги удариш по главата, винаги е късно. Те ни бъркат в джоба, заради тях всичко поскъпва, а качеството се влошава. Забравихме ресторантьорите – те ни лъжат в грамажа и ни поднасят мръсни и развалени храни. Най-лоши обаче са китайците в този бранш. Те със сигурност ни поднасят кучешко, а защо не и човешко месо от умрели китайци.

Забавихме Дянков. Да си ходи в Америка! Вън! И т.н.

Тук там обаче се срещат и други мнения. Един зрител на Пловдивската телевизия подхвърли странна теза. Че сме били царе на мрънкането. Че все някой ни бил виновен. И че нямало заговор, а просто сме били мързеливи. Той също бил мързелив и го било срам, но поне си го признавал.

Намесиха се и други зрители. Те питат как така в България не можем да създадем читава средна класа? И защо очевидно ни липсва така осезаемо справедливост? Нещата се свързват по странен начин.

Дали теорията на заговорите не обслужва тези, които не искат да има средна класа – гръбнакът на всяко гражданско общество? Дали прехвърлянето на вината върху тези, които вероятно не са виновни, не измества вниманието на обществото от истинските виновници за липсата на справедливост?

И пак стигаме до популизма. Използването на езика на омразата и подхвърлянето на опростени тези със сигурност е най-лесният начин да се спечели власт. Някои смятат, че една мажоритарна изборна система ще извади на политическата сцена стойностни личности.

Каква обаче е гаранцията, че точно една мажоритарна изборна система няма да улесни още повече пътя на популистите и авторите на конспиративни теории към властта?

Така че да не вярваме на заговорите, а най-напред са запитаме кой има полза от тях.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Излезе архивен брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ, посветен на предстоящата политическа кончина на Гоце Първанов

Чети онлайн този брой на вестника ЕТО ТУК >>>.

ЗАБЕЛЕЖКА: Този брой съдържа статии и коментари от най-ранния етап на моя блог след основаването му през октомври 2006 година; блогът ми възникна тогава около предизборната борба, на която агент Гоце Първанов получи своя втори мандат като президент; тия дни упоменатото лице се разделя с поста си, и, да се надяваме, се отправя към своето политическо небитие. Желаем му да прекара годините до края на живота си като гост у своя господар от Русия Путин, на който Първанов така предано служи толкова много години. Ползвам се от случая да заявя, че скоро ще излезе от печат книга със заглавие ГОЦЕВИАДА, която съдържа ако не всички, то поне по-главните статии около президентстването на Първанов, отпечатани в този блог за 5-те години негово съществуване.

Властта явно има полза българското образование да произвежда тъпанари, но България има ли полза от това?!

Тази публикация може да предизвика интересна и полезна дискусия, към която приканвам; проблемът е очертан съвсем ясно:

а.) Доколко българският учител има нужда от свобода, доколко той е достоен за свободата?

б.) Кога най-сетне държавата ще допусне свобода в сферата на образованието, кога ще дойде 1989-га година в българското образование?

в.) Как да я принудим да стори това, докога ще търпим произвола и своеволията на държавните чиновници в такава една фина духовна сфера, каквато е образованието?

г.) Докога ще се примиряваме с некачественото образование на нашите деца???

д.) След като държавата показа, че когато тя се разпорежда безразделно в образователната сфера, в резултат се раждат само най-отвратителни чудовища и мутанти, т.е. едно изцяло негодно и несмислено образование, не трябва ли ние, гражданите, пък и заетите в образователната сфера, именно учителите и учениците, да покажем, че повече няма да търпим такива едно унизително положение???

И така нататък, въпросите могат да бъдат безброй. Да се търпи, да се мълчи, е повече невъзможно; вредите за цялата нация от едно такова некачествено, неефективно, несмислено монополно държавно образование и подготовка за живота на нейни човешки потенциал са направо колосални!!! Нима това още не се съзнава?! Властта явно има голяма полза българското образование да произвежда тъпанари, но България има ли полза от това?!

Не е ли време да се реагира някак при вида на тая кошмарна картинка, а, драги ми – и така търпеливи и добродушни! – господа и дами съдебни заседатели?!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.