Защо Желю Желев лъга така сладко у Слави Трифонов снощи?

Не зная дали сте го забелязали, но у нас – аз нарекох на едно място България „страна на лъжата“, изхождайки от презумпцията, че не може една страна да не е страна на лъжата щом неин държавен глава е доказан лъжец! – та значи у нас изключително много се лъже, и то се лъже не как да е, невинно и пр., а се лъже най-нагло, перверзно, така, че самият лъжец вярва на лъжите си, а пък лъганите дори му се възхищават, т.е. у нас се лъже до самозабрава; лъжата е станала и е придобила статута на изкуство или поне на национален спорт. Най-уважаваните у нас са най-големи лъжци, да не давам примери за това…

Стигнали сме дотам, че у нас лъжата минава за истина, а истината – за лъжа, и това е съвсем официално и, така да се каже, общоприето; за проява на добър тон се смята да лъжеш, а пък невъзпитан, долен, лош човек е оня, който си позволява не просто да не лъже, ами да се представя, видите ли, мръсникът му с мръсник, за „правдолюбец“!

Тия мои мисли са предизвикани от това, че снощи, след като от преумора, както обикновено, бях заспал пред телевизора – не знам защо, но на мен българските телевизии много ми действат приспивателно, не знам при вас как е, но аз щом полегна или приседна пред телевизор, веднага заспивам! – та значи, спейки си снощи пред телевизора, по едно време се пробуждам и в просъница забелязвам как Желю, оня същия, да, бившия президент, малкият хитър човечец с присвитите нагли оченца, с наслада, ама с истинска наслада лъже пред Слави Трифонов, а пък Слави е примрял от кеф, слушайки лъжите му. За какво лъжеше Желю ли? Ами за много неща излъга, позволи си да говори тъкмо наопаки на реалното, както и подобава да прави един марксистки философ, за какъвто Желю, независимо от „антикомунизма“ си, продължава, предполагам, да се представя; то тия неща, именно комунизъм, марксизъм, са заболявания, които, като веднъж поразят организма ти, те държат доживотно, пожизнено, с тях човек си и мре.

Една особено опашата лъжа беше тая, че, видите ли, Филип Димитров в края на 1992 г. си бил фърлил властта ей-така, без никаква причина, поискал, видите ли, вот на доверие съвсем безпричинно, щото, изглежда, е получил някакво умопомрачение; и това го говореше човекът, който даде сигнал правителството на Ф.Димитров, първото демократично правителство на България, да бъде свалено, понеже ченгетата от ДС дръпнаха каишката на Желю, а той като пуделче завъртя опашчица и изпълни нарежданията!

И зрителят, който, разбира се, е забравил тия събития – той кой ли е нас помни това, което се е случило завчера, та какво остава за случилото се преди цели 20 години; ний като народ сме прочути с късата си памет! – та зрителят, който е забравил за събитията, за които така увлечено лежеше наш Желю, да не говорим пък за младите, които няма как да ги знаят (то и в часовете по история представям си как ги лъжат даскалките!), остана със съвсем погрешно впечатление за случилото се, т.е. беше излъган най-грубо. Искам, заради привързаност към истината, да кажа какво всъщност стана тогава, и то съвсем вкратце, щото закъснявам за работа вече.

Ченгетата от ДС наредиха на Желю да призове открито за атака срещу правителството на СДС с премиер Ф.Димитров, правителство на малцинството, което, временно, за заблуда на врага, беше уж подкрепяно от агент Сава Доганович, ама само наужким; и ето, Желю, като му дръпнаха каишката на тоя пудел, организира своите прочути Боянски ливади, призова за свалянето на правителството на СДС, и то по най-мръсен ченгеджийски начин, почна се една мръсна ченгеджийска кампания по медиите, в която най-усърден беше генералът-ченге Бригадир („Бригадир“ му е истинското име, а иначе любовно го наричат „Бриго“, „наш Бриго“!) Аспарухов, в един момент атаката се пренесе в Парламента, направиха ченгетата всичко, за да разбият парламентарната група на СДС, появиха се т.н. „сини мравки“, които бяха способни на всякакво предателство, само и само да се по-близо до апетитно димящия кокал на властта. И ето какво стана по-нататък.

Ф.Димитров наистина беше успял да се спаси от един вот на недоверие, което му гарантираше 5-6 месеца спокойствие; според правилника след провален вот на недоверие правителството можеше необезпокоявано да властва 6 месеца; да, обаче без фактическо парламентарно мнозинство правителството на Ф.Димитров вече беше с вързани ръце, т.е. властта му щеше да бъде съвсем фиктивна, а пък належащите реформи просто нямаше как да бъдат прокарани; прочее, ченгетата се активизираха тъкмо в момента, в който правителството на СДС внесе закон за приватизацията на държавната собственост, от която мутрите, сиреч, другарите-комунисти, превъплотили се вече в „капиталисти“, крадяха яко, крадяха като за последно. И когато се оказа, че има реалност кокалът да бъде изваден от устата на тая комунистическо-ченгесарска напаст, тогава на Желю беше дръпната каишката и се отпочна атаката срещу Ф.Димитров.

За да свалят Ф.Димитров, обединеният фронт на БСП, ДПС и „сините мравки“ от СДС (които си имаха парламентарно мнозинство) първо трябваше да свалят председателя на Народното Събрание г-н Стефан Савов, Бог да го прости; щото той водеше титанична битка срещу кроежите на ченгетата да овладеят пълната власт и беше несговорчив човек; е, свалиха Ст.Савов, избраха сговорчив човек за шеф на Парламента и се наточиха да се гаврят с правителството на СДС, щото щеше да се стигне до следната ситуация: правителството да бъде принудено да изпълнява закони, които са приети от неговите врагове, т.е. правителството да бъде превърнато в нещо като изтривалка, да бъде използвано като носна кърпичка и пр.; е, не се сбъдна тая гавра, Ф.Димитров, един умен, но също така и нравствен човек, за да постави работите на чиста основа, поиска своя вот на доверие; и ченгетата и техните послушници бяха принудени да си свалят картите, гласуваха срещу правителството на СДС, свалиха го, създадоха си марионетно правителство на „сламения човек“, т.е. на желювия човек проф. Беров, което правителство ще се запомни с това, че годините на неговото управление бяха време на апогей на мафията и на бандитизма у нас; ех, какво славно време за бандитите беше времето на управлението на Беров, а тоя Беров беше нещо като Симеон от наше време, беше нещо като какъвто е Бойко в наше време, т.е. беше послушник на мафията и човек, лишен от всякакво държавническо чувство.

Това е историята, разказана от мен вкратце, щото наистина бързам. Пък и не е нужно по-дълго да се обяснява всичко; нещата са ясни; а Желю лъга пред Слави, щото няма доблестта да признае вината си за оня период на разгул на бандитизма, за който, прочее, такива като него трябваше да отговарят; това, че са мижитурки и са се оставили някой да ги използва, съвсем не ги оправдава. И ето, че лъжльовците у нас лъжат за да избегнат, да прикрият вината си; затова, не за друго, се лъже. Мошениците, нечистите съвести ни лъжат постоянно, това е толкова просто; а тия, дето у нас казват истината, са най-ненавистни – и са обявени за „злодеи“, са сатаназирани и пр. Докато лъжците у нас, казах, са най-уважавани.

Та в тази връзка ви позволете да ви запитам: докога ще търпим това, драги ми български малодушници и малоумници? Давате ли си сметка колко гибелно е едно такова поведение?! Бездушието към истината, да не говорим за предателството спрямо нея, се наказва най-жестоко – запомнете поне това от мен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Заповядайте на протест пред паметника на комунистическата лъжа (ПъКъЛъ)

Януарските събития 15 години по-късно на 15 януари

By Иво Инджев

Протест с плакати пред паметника на комунистическата лъжа (ПъКъЛъ)

И тази година гражданската инициатива ЗА демонтирането на паметника на съветската армия в София ви кани на протест с плакати на 15 януари 2012, неделя от 11 до 13 часа около паметника на съветската армия в София.

Да отбележим 15 години от гражданските протести през януари 1997 година пред Народното събрание на правилното място днес – паметникът, който е символ на комунистическата лъжа и пропаганда. Да се съберем заедно с плакатите, които направихме миналата година и да изразим отношението си към голямата лъжа и желанието ни да се освободим от нея.

Елате всеки със свой плакат, за да „окупираме” символично тотема на тоталитарната епоха в България!

Разпространете информацията според възможностите, с които разполагате!

Инициативен комитет

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…