Защо се оказа, че комай единствено владиката Николай е чист-чистеничък, бял, свежичък, невинен, почти като ангелче?

Съобщението, че Митрополити от Светия Синод били сътрудници на ДС породи много коментари, нищо че, както ми се чини, е пуснато точно в тоя момент само и само за да отклони вниманието на природонаселението от не по-малко важния проблем, свързан с решението на правителството за спиране на проучванията за добив на шистов газ в България; т.е., подозирам грозна медийна манипулация за отклоняване на вниманието с пускането на съобщението за митрополитите таман в тоя момент, когато се решава толкова важен въпрос, касаещ бъдещето на страната, нейната енергийна, пък и всяка друга независимост от Русия.

Но във връзка с започналите дебати около митрополитите-ченгета моя милост написа тук-там във Фейсбук ето какви коментари, особено във връзка с това, че, оказва се, комай единствено владиката Николай е чист-чистеничък, бял, свежичък, невинен, почти като ангелче:

Николай, мутрополит на Пловдив, си е агент директно на КГБ, затуй не о обявен; другите са обявени, понеже са служители на по-ниско ниво на йерархията, именно на ДС, която, както е известно, е филиал на КГБ; в тоя смисъл Николай Московско-Пловдивски е нещо като началник на ченгетата в Църквата; помнете ми думата, точно той ще наследи Максим; имам подозрение, че това обявяване на ченгетата (11 от 15 владици) служи на имиджа на Николай, та точно той да стане патриарх след полковник Максим; прочее, някой вярва ли, че Максим не е бил в ДС? Може би заради преклонната му възраст не огласяват причастността му към най-злия враг на Бога – комунистическата ДС(КГБ).

Млад е Николай, ала това съвсем не му пречи да е настоящ агент директно на КГБ, заведующий делами Болгарской православной Церкви… комисията по досиетата няма право да обявявава ныне действующие агенты и по тази причина Николай Московско-Пловдивски не е разконспириран; прочее, няма млад и стар за ДС, и от детска възраст са ги вземали: да предават собствените си бащи подобно на Павлик Морозов…

Да, а пък явно и Максим е бил на служба директно в КГБ, както и подобава за най-високопоставен другар, затуй не се води в списъците на нашата ДС…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Ало, г-н Премиере, ало, г-н нагли популисте, ало, безсрамни подлизурковецо, не лъжи, недей да лъжеш, спри се да лъжеш де!

Току-що научавам, че след добре организираните „спонтанни демонстрации“ на, тъй да се рече, „екозащитници“, правителството, без никакъв дебат, ей така, за да се хареса на някой, се било отказало днес от добива на шистов газ: Двойно подсигуряване на ГЕРБ срещу шистовия газ. „Щом народът не иска, нема да го правим!“ – този е любопитният аргумент на нашия умен премиер; да, ала от този народ съм и аз, значи съвсем не е верно, че народът искал; аз, примерно, също съм от тоя народ, но силно искам чрез технологията за добив на шистов газ България най-после да извоюва енергийната си, пък и всяка друга независимост от Русия!

Ето, прочее, какво пише относно това как е взето толкова „далновидното“ и наистина крайно умно решение на Боковото правителство:

Премиерът се впуска в обяснения как мотивът им да се даде разрешителното на американците е очакването да се извлече огромно количество природен газ и да се намалят цените на парното и на произведената продукция от индустрията на газ. „След като народът не е убеден, хората не са убедени, че това сега е правилно, моята логика е – спираме го и оттук нататък при спряно решение, при оттеглено решение започваме от начало дебата“, заявява Борисов.

Премиерът: Щом хората не искат, спираме

„В наш интерес не е, в интерес на хората е. Щом те не го искат или не искат тази технология, оттегляме решението, нека юристите така да го формулират, тъй като имаме и съдебни процеси по тази тема, да не влезем в юридически казус. Но смисъла на оттеглянето е това – искали сме в името на хората да го направим, хората не го искат, страх ги е поради една, втора, трета, четвърта причина. Спираме. Ако един ден пожелаят – лесно се вкарва ново решение. По този начин ние показваме и политическа воля, показваме прагматичност и в същото време казваме на всеки инвеститор, който иска да дойде в тази държава – първо убедете хората, че това е рентабилно, че това е безопасно, че това носи ползи за тях – добре дошли сте“, коментира още премиерът.

Трайков пък припомня, че при вчерашното гласуване на мораториума върху технологията хидравличен удар е предложил на парламента да създаде специална парламентарна комисия, която да разгледа всички научни екологични факти по тази технология и да представи резултатите за обществено обсъждане. Той обяснява, че така са подходили Англия и САЩ.

Това е положението. Народът не искал, хората не искали. Да, обаче, казах вече, и аз съм от този народ, пък искам. Сигурно и други българи искат. Поляците като народ искат да си извоюват независимостта чрез шистовия газ, те да не са малоумни?! Но да се върнем на твърдението, че народът у нас не искал; не е вярно това; затуй мога да кажа следното:

Ало, г-н Премиере, ало, г-н нагли популисте, ало, безсрамни народни подлизурковецо, не лъжи, недей да лъжеш, спри се поне малко да лъжеш де, почини си малко от лъженето, че народът не искал! Спри се малко и от подмазването си на „народа“! И аз съм от този народ, пък искам България да извоюва енергийната си независимост от Русия! Как тогава народът да не искал? Как пък разбра, че народът не искал?! Само защото 200-300 „екозащитници“, организирани от щедро плащата руска ръка, са демонстрирали в „спонтанни демонстрации“ от оня ден ли?! Пък и съвсем не е вярно, че технологията за добив на шистов газ е вредна; лъжа е, че е вредна.

А пък да сме вечни роби нима не е вредно?! Или да си Премиер и народен любимец на роби за теб е много приятно, така ли?

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Зад „спонтанните протести“ срещу шистовия газ стои щедро плащаща ръка с червена петолъчка на ревера

Тия дни бяхме свидетели на чудо невиждано: „съвсем спонтанно“ избухнаха протести срещу шистовия газ, и то едновременно в цели 12 български града! Съвсем близко до ума е, че „спонтанни протести“ против шистовия газ у нас просто няма как да избухнат, и то едновременно, и то в цели 12 града! Явно зад тия протести стои мощна организираща и щедро плащаща ръка. В такива случаи е твърде лесно да се разбере чия е тази ръка; принципът е „Кому е изгодно?“. Ясно е на кой са изгодни тия протести срещу една технология, която ще гарантира енергийната независимост (свободата) на България от Путин и от Газпром.

Кои са платили тия „спонтанни екологични демонстрации“ всеки сам може да се сети. Разбира се, не отричам, че сред протестиращите е имало много „полезни идиоти“ (по думите на Ленин), т.е. хора с най-чисти романтични подбуди и илюзии, което обаче не променя факта, че са били така майсторски използвани, че би следвало, ако осъзнаят какво е станало, сами да почувстват, че, противно на намеренията си, са допуснали да станат истински балъци. В случая обаче този тип балъщина не е безобидна: вреди на собствената ти страна, на свободата на собствения ти народ, на бъдещето му, на просперитета на нацията и държавата, т.е. на всички нас, в това число и на теб самия…

Ето в потвърждение на горната теза няколко мнения, взети от Фейсбук, към които прибавих и написания в началото мой коментар, понеже и аз мисля в същата посока; то ако поне малко се замисли човек, няма начин да не почне да мисли и той в същата посока, щото нещата са пределно ясни:

Здраво Кулев: Да си дойдем на думата! „Вчера у нас имало организиран протест в 12 града против проучването и добива на шистов газ в България“. Трудно ми е да повярвам, че сами екологичните организации могат да се организират така добре. Ако можеха, строителството на АЕЦ “Белене” щеше да е много по-силно протестирано и критикувано. Аз обаче не си спомням масови протести там. Нито помня масови протести по други поводи, когато руски енергийни интереси бяха защитавани, независимо на каква цена. Бургас-Александропулис например… еколозите мрънкаха, но чак пък протест в 12 града не се случи.“
Вече не харесвам · ·

Titka Patsireva: Здраво, дойде ми на думата! Аз от известно време все ги питам що не протестират и срещу АЕЦ „Белене“, ама не получавам отговор. Преди 2-3 седмици сбъркаха, та ми пратиха някаква петиция. Показах се при тях да ги наплюя – провели били някаква „дискусия“ с „големи специалисти“, (от техните, щото от другите никой не бил дошъл). Сума ти време прекарах в пререкания с някакъв географ, „полиглот“, който беше толкова компетентен, че прочел някъде, че сред най-опасните отрови бил бензола, ама като не го е чувал, го пишеше „бенсол“.

Здраво Кулев: Ще видим, изглежда руските пари и усилията на верни рубладжии дадоха резултат, днес гласуваха мораториум в/у добива и проучването на шистов газ, всичко е предварително проиграно и планирано, сякаш сме експеримент, баси… Какво трябва да се случи още, че тоз народ да си изкара главата от дирника и да почне да мисли?! Толкова ли е сложно, мамка му?!

Titka Patsireva: Ами трябва май и ние да станем манипулатори. Те от друго не разбират, нашите хора. Няма разум, няма мислене. Едва когато им се бръкне яко в джоба се усещат. За кратко.

Здраво Кулев: Жалко е…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Свободата винаги ражда просперитет

Из Свободната икономика, глупако!

Автор: ПЕТЪР ГАНЕВ

Само пет са държавите в света, които могат да бъдат определени като свободни – Хонконг, Сингапур, Австралия, Нова Зеландия и Швейцария, според Индекса на икономическата свобода 2012 на фондация “Херитидж” и “Уолстрийт Джърнъл”. Тези държави са не само най-свободни, но са и сред най-богатите, а икономиките им в момента се представят отлично. Те сигурно с интерес наблюдават как големите от развития свят се мъчат да запазят богатството си – лидерите в Европа почти всяка седмица “спасяват” еврото, а Барак Обама тези дни уведоми Конгреса, че отново трябва да се вдигне таванът на дълга, за да се посрещнат текущите харчове на американското правителство.

През последните няколко години вече стана съвсем очевидно колко дълбока е обвързаността на просперитета с икономическата свобода. Преди 2008 г. множество развити държави провеждаха политики, несъвместими с икономическата свобода и на пръв поглед запазваха високия стандарт на живот. Но кризата удари с пълна сила именно страните, обърнали гръб на икономическата свобода. В най-голяма степен това се отнася за Европа…

… Ако се върнем към контекста на дълговата криза, именно това са държавите, които са в основата на проблемите в Европа и на практика клатят еврото. Те пренебрегнаха икономическата свобода и дълги години пазеха високия си стандарт на живот с безумни разходи. Тази политика до такава степен заслепи всички, че нееднократно бе предлагана и у нас – вижте какво правят другите, дайте и ние да харчим и да ставаме богати. Приказката обаче свърши и реалността се завърна. Всички тези държави посрещнаха уикенда с намален кредитен рейтинг. Този на Португалия вече е неинвестиционен, какъвто бе на България преди 2003 г., а на Италия бе смъкнат с две степени и стана сравним с текущия рейтинг на нашата страна. Франция изгуби най-високия си рейтинг (ААА), а Гърция не я споменаваме, тъй като рейтингът й е най-ниският в света.

Изводът – икономическата свобода не е даденост и дори най-богатите могат да се опарят, ако я пренебрегнат. Добрите примери са също толкова красноречиви – Германия, Холандия, Швеция, Дания и Финландия се представят традиционно добре по отношение на икономическата свобода и се радват на най-високия възможен рейтинг (ААА). В тяхната компания можем да прибавим и Естония…

(ЗАБЕЛЕЖКА: Подбрах тия моменти от статията, заслужаваща цялостно прочитане, та да подбудя и други хора да я прочетат с по-голямо внимание – понеже съдържа в себе си една значима истина.)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.