Въпрос към Премиеро: Ало, нагла тикво, кога народът ни каза, че не иска енергийна независимост на страната?

Че г-н Премиеро Боко е с отявлен антидемократичен манталитет се знае отдавна и се приема като проста даденост; не може човек с бандитски наклонности, най-пошъл подражател на Дон Корлеоне да има демократичен манталитет. Но ето, тия дни крещящата антидемократичност на туй чудо от Банкя изпъкна особено релефно – пак във връзка със забраната на проучванията за добив на шистов газ у нас. Знайно е, че г-н Премиеро благоволи да каже: амче народът щом не иска, спираме, нали така каза Премиеро? Да, точно така каза, ето какво е казал, привел съм точните му думи тук, в тази публикация: Б.Борисов уби енергийната независимост на България по мафиотски жесток начин.

И тъй, народът тъй искал, и Он великодушно казва: както искат ората, тъй да е! Каква наполеоновска величавост, какъв финес, каква историческа бляскавост?! Блещи меличавостта на нашия доморасъл гений така, както блещи блещи тиган нощно време, на светлината на Месечината!

Ало, кой народ и кога поиска тая забрана на проучванията за шистов газ бре, Тикво? Аз не си спомням да е имало референдум по тоя въпрос, вий спомняте ли си? Не, нямало е, ала народът, според мнението на наглата Тиква, бил поискал еди що си: как ти, драга тикво, разбра що иска народа? Имало демонстрации, съвсем „спонтанни“, и то в цели 12 града едновременно: ух, тоя народ колко активен бил бре?! Как убаво са го организирали тоя народ бре?! Народът, дето малкия си пръст не ще да мръдне когато наглеци като тоя Боко закопават Отечеството му, бил станал и бил поискал да бъдат забранени проучванията за добив на шистов газ! И кога стана това?

Аз, прочее, също съм народът, пък никой не ме е питал по тоя въпрос, и много други сме непопитаните. Кой може да решава от наше име що да бъде? Каква е тая тиквенска демокрация, при която правителството само организира „спонтанни демонстрации“ за еди що си, щото от Москва са му дръпнали каишката, и хоп – народът тъй искал, ще бъде както народът поиска! И го казва едва ли не с финес, забелязвате ли патетиката на премиерското ораторстване. Нищо чудно Вежди да му е написал тая поетично-фалцетна реч. Или някой Пишурко му я е написал.

Видите ли сега каква е представата за демокрация на наший народний кумир? Народът иска, тъй да бъде, позволявам: тъй си мисли негова тиквенска светлост. Нищо че не е питал народа и дори няма намерение да го пита. Разбира се, по такъв важен, от стратегическо значение въпрос народът трябва да бъде питан. Никой и не възнамерява да го пита, и най-плах гласец няма с искане за референдум. Какво означава това?

Ами означава това: с решението си за забрана на проучванията за добив на шистов газ правителството не само че уби, застреля, закла, обезглави по мафиотски жесток начин енергийната независимост на България, ами също така по мафиотски жесток начин уби, застреля, закла, обезглави самата българска демокрация! Ето затова така празнуват някои – радостта им иде от друго, не за пустия му шистов газ толкова са се загрижили, а най-малко пък са се загрижили за чистотата на българската природа. Другаде ги сърбеше някои, ето, начесаха се и затова тъй ликуват…

Това е положението. Трябва да искаме референдум. Не може Боко да решава вместо нас, народът. Народът трябва да поиска думата и сам да реши. Това е демокрацията, а не както си мисли банкенската тиква. Тъй мисля аз. Да видим дали и други хора ще се позамислят колко страшно е това, което се случва и дали ще се сепнат уплашени…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Кои така щастливо рипат върху прясно изкопания гроб на енергийната независимост на България?

Последни публикации в блога по темата за правителствената забрана на проучванията за добив на шистов газ у нас – виж, примерно, ето тази Зад „спонтанните протести“ срещу шистовия газ стои щедро плащаща ръка с червена петолъчка на ревера – предизвикаха нов подем на бесовщината на дежурните оплювачи в блоговете, в които публикувам коментарите си. В тази връзка някакъв човек ми предлага да направя нещо, та да затворя устата на тия дежурни оплювачи; ето какво ми пише тоя човек, а по-долу можете да прочете и моя отговор до него:

Грънчаров, този платен некадърник Бачо Колю защо не го блокираш? Стига сте се правели на демократи, защото КОМУНИСТИТЕ с демокрация трудно ще се изхвърлят от България. Ей, заради такива малоумници като този Бачо Колю младите са с промити мозъци! Не стига, че медиите са пълни с тези некадърници ами и в блоговете си ги пускате да тровят, манипулират и да се правят на „света вода ненапита“, а на всичкото отгоре и да обиждат! Блокаж и цензура за червените кратуни – иначе има още много да се чудите защо народът е толкова прост!

На тия думи отвърнах ето как:

Не блокирам дежурните си платени „критици“ от типа на „бай Колю“ по една единствена причина: за да види народът колко им е акъла, да се наслади на скудоумието, на наглостта, на баналността и на озлобеността на комуноидите. Те сами на себе си са най-големите врагове, щото преливат от злоба; а тази злоба е израз на крещящата им неадекватност спрямо живота, спрямо потребностите и изискванията на съвременността; те са обречени от самата история и по тази причина нека да ги оставим сами да копаят гроба си.

Нали сами себе си преди век и половина в Комунистическия манифест на Маркс нарекоха „гробокопачи“, оказа се, че са такива, но, за щастие, са гробокопачи не на свободата (капитализъма), а на себе си, на комунизъма (несвободата). Затуй ги оставам на усърдието им; нека да копаят; за щастие, сега не могат да копаят нам гробове; те, прочее, след като избиха 100 милиона човека за вековната си кървава история, изглежда се понапиха с кръв, ето, сега бълват изпитата кръв и жлъч по форуми, което е израз на предсмъртните им гърчове.

Пък ги и съжалявам, нека шават, и те душа носят; трябва да сме християни. Доброто винаги побеждава злото; истината винаги побеждава в крайна сметка лъжата – ето в това трябва да вярваме. Нищо че на моменти тия същите имат поводи да рипат злокобен танц върху пресно изкопани гробове (както навремето са рипали върху гроба на Стамболов, а ето, тия дни по същия начин рипат върху гроба на енергийната независимост на България!), те са обречени по повелята на самата история.

Както не могат да възпрепятстват възхода на Слънцето, тяка няма как да предотвратят гибелта си – който е осъзнал това, такъв съвсем не се дразни от подмятанията им, които, от друга страна, не са подобни на сърцането и дрънченето на каруцата; нека да скърца и да дрънчи каруцата, нека да тропат колелетата – важното е, че каруцата се движи, и то по верния, по правия път: окончателната победа на свободата над нейните душители!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.