Гражданска инициатива за оживяване на нашата памет за мъчениците на комунизма

По предложение на някои от участниците в тази инициатива предпратих нейното писмо до Президента на Републиката г-н Р.Плевнелиев; понеже по време на предизборната кампания на изборите за Президент г-н Плевнелиев отговори на две мои писма, та по тази причина ми беше предложено да опитаме да използваме и тоя канал, та евентуално с по-голяма сигурност писмото да стигне до него; ето какъв текст пратих на имейла на г-н Плавнелиев:

Уважаеми г-н Президент на Републиката,

Искам като български гражданин да Ви поздравя по случай встъпването в длъжност; убеден съм, че на тоя най-висок държавнически пост ще постигнете признателността на нас, избирателите, пък и санкцията на самата история само ако неотклонно се ръководите от ония високи и свещени морални принципи, благодарение на които политическата и държавническата дейност може да се изпълни с автентичния си смисъл. Което именно и Ви го желая!

В тази връзка, по предложение на група граждани, си позволявам да Ви препратя един документ, в който се съдържа една според нас изключително значима гражданска инициатива:

Гражданска инициатива към Президента г-н Плевнелиев, виж също и Време е държавата да сведе глава

Гражданската инициатива е отворена за всички, което желаят да се присъединят, за да запазим паметта за мъчениците на комунизма

До господин Росен Плевнелиев
Президент на Република България

Господин Президент,

Позволете да Ви честитим избирането на най-отговорната длъжност на чело на Република България. Поздравяваме Ви с откровена сърдечност, уверени в надеждата, че няма да се окажете поредния Президент на прехода, а както сам волно изразихте желанието – първият наш Държавен глава на правова, европейска и обновена България.

Вярваме, че споделяте с нас осезаемото чувство колко този преход мина под знака на непристойни компромиси, подмяна на истината и откровен цинизъм. С не по-малко основание смеем да твърдим, че знаете в каква значима степен постигнатата изборна победа се дължи на изразеното с бюлетина № 2 огорчение от статуквото и от желанието на множество граждани, претърпели комунистическия произвол и пренебрегнати по време на прехода, да им бъдат признати страданията.

Не става тук въпрос само за заслужен изказ на признателност към праведните, опълчили се и пострадалите в плътта си, а най-вече за възвръщането на достойнството на всички онези с поругани или прекършени съдби. А те и техните потомци са много.

Не крием, че те всички очакват от Вас силен знак, в който да припознаят обрат на държавното поведение спрямо тях и което на практика би въвело в обществените отношения ценностните норми, които Съюзните европейски инстанции недвусмислено утвърдиха с резолюциите № 1096 (1996) и № RC778929 (2009).
Съответно с това, ние свободни граждани на България, граждански организации и сдружения горещо призоваваме новоизбрания Президент на всички Българи за официален поклон пред Мемориала на жертвите на комунизма в присъствие на поканените от Вас представители на Евроатлантическите ни съюзници, което би утвърдило доверието им към Българската държава.

Несъмнено този акт ще е силният знак, с който Президентът би публично проявил грижата си към историческата правда и съпричастност към онеправданите. Немалко Българи очакват от подобна постъпка да им бъдат реституирани честта, гражданско достойнство и самочувствие.

Първи февруари е обявен с решение на Министерския съвет за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Може би този ден, когато Българите отправят заупокойни молитви за жертвите, би бил най-подходящ за поднасянето на венец и поклон от Ваша страна пред Мемориала на жертвите.

Господин Президент, пожелаваме Ви най-сърдечно успешен за българския народ мандат и вярваме, че ще се отзовете на тази историческа повеля, с което ще бележите и края на злочестия преход.

С уважение, почит и увереност,

Делегиран координатор на инициативната група
България и европейската памет
Отец Димитър АМБАРЕВ
Тел : 0887 509 603
mail 1: ferhabitat@orange.fr ; mail 2: alfoscolo@yahoo.fr
18 Януари 2012 г.
Инициатива „България и европейската памет”
Подкрепили до 18 януари 2012 г.:
Граждански организации
За Независимо Дружество за Защита правата на Човека – България 1988 г. – отец Амбарев
За ПП „Съюз на Репресираните в България след 9.IX.1944 г.“ – Добрин Радин, председател
За Съюза на репресираните от тоталитарния комунистически режим в България – Халил Расим, председател за област Кърджали
За ПП „Български национален фронт“ – проф. д-р. Никола Алтънков, председател
За Български Национален Фронт – Чикаго/инк – Гошо Спасов, зам. Председател
За Съюз на Българските Национални Легиони, Главно водачество – Петър Нешков
За Национален център за изследване на комунистическите престъпления в България 1944 – 54 г. – Йордан Маринов, секретар
За Асоциация „Сътрудничество за Развитие“ – Петър Нешков, председател
За Дружество на Белогвардейците и техните потомци в България – д-р. Леонид Ходкевич, председател
За Клуб на оръжейника, Казанлък – о.з. Капитан Тодор Досев
За Национален комитет за войнишките паметници – о.з. полковник Радион Попов
За Национален синдикат на Свещено и църковно служителите към КТ „Подкрепа“ – свещеник Марио Иванов, секретар
За Федерация „Хранителна и питейна промишленост“ към КТ „Подкрепа“ – Румен Еленкин, председател
ГРАЖДАНИ
Александър Александров Сталийски България
Александър Дърводелски САЩ
Алфред Фосколо България, Франция
Ангел Кръстев, доцент България
Андон Андонов България
Ани Петрова България
Анна Зографова България
Анюта Томанова България
Атанас Аргелашки, свещеник България
Атанас Чобанов Франция
Байрам Ибрахим Гета Турция
Балчо Димитров Балчев България
Богдан Кръстев, о.з. полковник България
Бойко Христов Станкушев България
Борислав Ненов България
Борислав Симеонов България
Валентин Вълчанов България
Валентин Георгиев Елинов България
Валентин Дарев България
Валентин Топузлиев Германия
Ваня Василева Генчева България
Ваня Пиринчева България
Васил Станилов България
Веселинка Христова България
Вихрен Михайлов България
Владимир Гошев България
Владимир Костов Франция
Владимир Кръстев Франция
Владо Вутов България
Гено Генов България
Гено Едуардов, син на Едуард Генов САЩ
Георги Асенов Саръиванов България
Георги Гугов, свещеноиконом България
Георги Динев Великобритания
Георги Елинов България
Георги КАСАБОВ България
Георги Кръстев България
Георги Миков, доцент България
Григор Соколов България
Даниела Кръстева България
Делян Николчев, доцент България
Димитър Ботев България
Димитър Кичев България
Димитър Митев България
Димитър Нончев Амбарев, свещеноиконом България
Димитър Пенчев Франция
Дончо Папазов България
Драгомир Цеков Франция
Ева-Мария Крумова Байтошева Испания
Евгений Душков, доктор България
Евгений Янков Генчев, доктор България
Евдокия Пенкова България
Екатерина Минчева Танева България
Екатерина Петровна Макарова (по рождение Львова), вдовица на Владимир Макаров Франция
Елена Акалска България
Елена Вълкова Елинова България
Елена Танева България
Елисавета Ковачева Франция
Емануил Тошев България
Емил Цочев България
Жеко Стоянов България
Жерминал Панайотов Чивиков Холандия
Запрян Джуджев България
Здравко Николов България
Зина Бабаханова България
Ибрахим Гета България
Ибрахим Коруджу Турция
Ибрахим Юсуф Сърманли България
Ивайло Манев България
Иван Ангелов Станев България
Иван Аргилов България
Иван Бързаков, професор България
Иван Гаджев САЩ
Иван Григоров България
Иван Денев, професор по омилетика България
Иван Искрев България
Илия Василев България
Йоана Колева Томова България
Йордан Велчев България
Йордан Чукански България
Калин Цветанов Манолов България
Кирил Данаилов, свещеноиконом България
Константин Григориев България
Константин Томанов България
Константин-Илия Томанов България
Крум Байтошев Испания
Лидия Неприенкова България
Лидия Николова Машева, вдовица на Антон Машев Франция
Лиляна Вълкова Йорданова България
Лъчезар Заркин, син на Георги Заркин България
Лъчезар Стоянов Стоянов, професор България
Любен Радев България
Любомир Канов, доктор България, САЩ
Любомир Морев, доктор България
Малина Петрова България
Мариан Данаилов Гяурски България
Мария Писийска България
Мария Проданова, доктор България
Матей Амбарев България
Милен Пандов Радев Германия
Милена Стефанова Байтошева Испания
Милчо Попов България
Минчо Танев България
Мирослав Попсавов, професор България
Момчил Баджаков, доцент България
Мона Фосколо, дъщеря на А. Фосколо Франция
Надежда Димитрова Амбарева България
Начко Амбарев България
Неделчо Стойчев България
Недялка Бъчварова България
Нежмедин Ахмед Мехмед(Хак) България
Никола Алтънков България
Никола Даскалов България
Николай Атанасов Юруков САЩ
Николай Василев България
Николай Пенчев Кралимарков България
Николина Вълкова Амбарева България
Нина Морева, доктор България
Нина Пенчев Димитрова България
Орхан Хюсеин Сърманли България
Пенко Неделчев, свещеник България
Петко Огойски България
Петър Бояджиев Франция
Петър Бояджиев(син) Франция
Петър Деничин България
Петър Добрев България
Петър Стаматов САЩ
Пламен Спасов България
Пламен Станчев България
Михаил Новак, презвитер България
Пламен Цветков, професор България
Радина-Мария Томанова България
Радко Поптодоров, протопрезвитер проф. д-р. България
Радостина Георгиева (Смарагда) България
Радостина Феодорова България
Райна Никола Аръшева България
Рамадан Коруджу Турция
Рамадан Коруджу(син) Турция
Румен Любомиров Попстоянов България
Румяна Симеонова България
Сабина Генова, вдовица на Едуард Генов САЩ
Сашо Деянов, богослов България
Славчо Методиев Атанасов България
София Крумова Байтошева Испания
Станчо Проданов, доктор България
Стефан Йорданов България
Стефан Комитов България
Стефан Крумов Байтошев Испания
Стоян Йовчев България
Стоян Проданов, доктор България
Сузана Фосколо, дъщеря на А. Фосколо Франция
Тимо Златанов, свещеник България
Тодор Гагалов България
Тодор Кръшков България
Тончо Карабулков Франция
Тончо Христов България
Фанна Димитрова Коларова България
Федаил Раим Юзеир Турция
Халил Расим България
Хасан Хасан Гюндуз България
Христо Атанасов Христов България
Христо Йорданов Латинов България
Христо Марков Марков, депутат в 7-то Велико народно събрание и 36-то Народно събрание България
Христо Писаров, епископ България
Христо Присадников, протоиерей България
Хюсеин Сърманли България
Хюсеин Юмер България
Цоню Едуардов, син на Едуард Генов САЩ
Юлиана Методиева България

С настоящето писмо към инициативата, разбира се, се присъединява и моя скромна милост. Смятам, че ако се вслушате в тия български гласове, ще извършите един исторически акт с огромно символическо, сиреч, с животворно за нацията ни значение, с един невероятен, направо безценен, бих казал дори мистичен творчески смисъл. А България има нужда от такъв един нравствен катарзис, касаещ пробуждането на националната ни свяст и достойнство, в който Ви предлагаме не просто да участвате, ами и да бъдете едно от лицата му.

С уважение: Ангел Грънчаров, философ

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Случващото се у нас е част от пиар-кампания срещу американската технология за добив на шистов газ, инспирирана от Русия

Моя милост не е специалист по добива на енергии, по шистовия газ, нямам познания за атомните централи или за каквото било там – и нямам намерение нито да се представям за такъв, нито пък тепърва да почна да се мъча да придобивам такива познания и умения. Аз съм философ, т.е. човек, чиято мисия е да мисли, аз съм също гражданин и българин, милеещ за народа и родината си. Винаги реагирам според дълбокото си вътрешно чувство, според интуицията си, според повелите на сърцето си, което никога не лъже; да, същинската мисъл бива направлявана от интуицията и в това няма нищо странно за оня, който е направил нещичко за да вникне поне малко в неизразимото тайнство на човешката мисъл.

По тия горещи проблеми от последните дни – за забрана на самите проучвания за това има в българската земя природни богатства, от които нямаме право така глупаво да се отказваме – заех една твърда и крайна позиция: нямаме такова право, стига да не искаме да сме пълни малоумници. Вдъхновява ме като гражданин и философ една идея: независимостта, свободата на България, на всички българи, на всяко човешко същество. И още една идея ми е присърце: истината е всемогъща и винаги в крайна сметка тържествува, независимо от заблудите, лъжите, клеветите, манипулациите, инсинуациите. От тия свои базисни разбирания няма да се откажа докато съм жив. За мен тия ценности ми дават посоката на моя дух, на моята мисъл и съзнание. Никога не съм съжалявал, че съм бил причастен на тях – въпреки рисковете, временните неудобства, неприятностите, пропуснатите благинки.

Защо пиша тия неща ли? В некакъв случай не е за да се оправдявам за нещо, въпреки че наистина много често реагирам прекалено емоционално. Тая сутрин обаче попадам на текст от медиен експерт, който с твърденията си изцяло подкрепя моите, така да кажа, дано не звучи грандомански, моите интуитивни прозрения; ето целия текст, пък който е чел моите размисли по същата тема, сам ще разбере за какви съвпадения става дума:

Илиян Василев: Управляващите ще се принудят да променят позицията си за шистовите проучвания

Обстоятелствата ще накарат управляващите до броени месеци да променят решението си за пълен мораториум върху проучванията за шистов газ и да ги допуснат със съответни строги регулации. Това мнение изрази дипломатът и енергиен експерт в интервю за в. „24 часа“. Според експерта забраните са „израз на слабост“.

Василев коментира вчерашната пълна и безсрочна забрана за проучванията и добива на шистов газ по метода на хидравличния удар като средновековна „забрана върху знанието“ – „ние сме първите в света, които си забраняваме да знаем с какво разполагаме“, каза експертът.

Според него, случващото се в България е елемент от широка европейска пиар кампания срещу американската технология за добив на шистов газ, инспирирана от Русия – „Неслучайно кандидат-президентът Калфин превърна битката против шистовия газ в кредо на кампанията си. Той има европейски амбиции и не изразява само своите интереси“.

„Главната цел на тази паневропейска кампания е, разбира се, Германия. Ако там лобито на „Газпром“ успее да забрани проучването и най-вече добива на шистов газ, това ще стане европейска норма и немските компании ще трябва да внасят по-големи количества от „Газпром“, за да компенсират забраната на ядрената енергетика“, смята Василев.

Това е казал експертът. Искам да добавя от себе си още нещичко:

И така, тезите и позицията ми по случая със „спонтанните демонстрации на екозащитници“ и около забраната на проучванията за добив на шистов газ се потвърждават на 100%. На тия, дето ме плюха в блога, по форуми и във фейсбук сега мога да отвърна само така, с една-единствена буква и с една малка въпросителна: Е? Разбира се, знам, че ще замълчат, че нищо няма да кажат, което е най-красноречиво признание, ненуждаещо се от тълкуване.

ЗАБЕЛЕЖКА: По темата прочетете и това: Парламентът прие пълна забрана за шистовия газ, само 6 сини депутати бяха против, също „Шеврон“ разчита достоверни научни данни да успокоят българите за шистовия газ

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Гоце Първанов: лицето на безличието

Ченгето си отива

Автор: Едвин Сугарев

А иначе ни остава едно утешение: без Гоце ще ни бъде по-малко срам да се наречем българи.

Отива си безвъзвратно и комай завинаги. Или поне така ни се иска да вярваме – но кой знае: простотията по тези земи е жилава и вездесъща.

Фактът, че цяло десетилетие си кътахме президент с двойно име и биография, говори много. Също както и самият му избор – и обстоятелството, че днес, когато напуска завинаги “Дондуков” 2, почти половината българи продължават да му имат доверие.

Несъмнено е едно – няма накъде да се изкачва оттук нататък. Президентският пост беше върха, постигнат от Гоце Първанов. Беше и върха на усилията да бъде легитимирана и институционализирана ДС. Оттук нагоре няма накъде. Пътят води само надолу.

Води надолу не само защото неговата позиция е невъзвратима. Води надолу, защото това е единствената посока, възможна за претърпелите политически банкрут. И защото – ако някой все още не е забелязал – всички мераци на Първанов, заложени от високата стартова линия на президентската институция, се провалиха тежко и безвъзвратно. Заради този провал си отива ченгето, не за друго. И е наивно да вярвате, че има за какво да се залови по пътя си надолу.

Твърдеше, че бил социален президент. Нищо социално нямаше в пребиваването му на върха – извън сълзливата “българска Коледа”. Социалното се оказа разръфана дрешка над срамотиите на неговия олигархичен кръг от спонсори и съветници. Един от тях го убиха. Друг – почти. Трети се прочу с афера, свързваща името му с нагла кражба на европейски пари – заради която блокираха плащанията по присъединителните фондове – което пък струваше на България стотици милиони евро. Каква социалност тук, какви пет лева?

Минаваше за майстор в задкулисните коалиционни пазарлъци, ефимистично наричани “коалиционна култура”. Прояви същата в стил 3-5-8 при бабуването над тройната коалиция.

Същата коалиция имаше шанса да управлява в най-изгодното политически време – веднага след приемането ни в ЕС, когато външните инвестиции валяха като дъжд. Въпреки това се осра така, че доведе на власт ГЕРБ, изличи всякакъв спомен за злополучното НДСВ и прати БСП задълго на резервната скамейка.

Окрилен от този си първи успех, Първанов се опита да пробута сродна коалиционна формула и след изборната катастрофа на левицата – на новите победители. Номерът обаче не мина.

Надяваше се на дълго политическо бъдеще след напускането на президентския пост. В разрез с Конституцията – и в качеството си на президент, се зае с партийно строителство. Нищо не излезе обаче от неговите проекти. Оказаха се еднодневки.

Последният му шанс се състоеше в перспективата да капичне Станишев и да заеме неговото място. Изборът на социалистическия лидер за шеф на ПЕС провали и тази надежда.

Сега вероятно Първанов, останал без политическо чердже под петите си, преговаря със Станишев да бъде нещо като ВРИД лидер на червените, докато реалният такъв се поти над проблемите на европейските социалисти и опозиционствува в европейския парламент.

Няма да го огрее обаче. Дори комунягите разбраха за кого става дума. Освен това и Сергей Дмитриевич вече не е онзи взет отникъде хлапак с представителни функции – с течение на времетно той натрупа и опит, и привърженици. Разбира се, сблъсъкът в червената централа е принципно неизбежен, но предстои да видим кой кого.

Всички тези провали обаче са нищо пред основния – който до голяма степен предрешава шансовете му за политическо бъдеще. Първанов се провали в основната си функция – и този провал е твърде опасен.

Не като президент, не. Като наместник на Путин. Като човека на Москва в България – като резидента, призван да защитава руските интереси – за сметка на българските, разбира се.

Беше му поверена твърде отговорна мисия – да реализира стратегически важния “голям шлем”, който предполагаше пълна енергийна, а с това и политическа зависимост на България от Русия. Но предполагаше и още нещо – страната ни да се превърне в проводник на тези интереси в контекста на Европейския съюз. Прочутият Троянски кон сиреч, но и още нещо: плацдарм и коридор за тези интереси, протичащи по нефтени и газови тръби. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Б.Борисов поднесе на Кремъл отрязаната глава на българската енергийна и всяка друга независимост от Русия

Бойко Борисов отново обижда нацията ни, ала тоя път най-обидното е, че никой не усеща обидата. Той фактически в прав ред каза, че българите са невероятно малоумни, щом били поискали, представяте ли си, да се спрат даже самите проучвания за залежи на шистов газ! Нали си спомняте, той каза: „Така народът иска, така ще бъде!“, значи смята, че народът ни е крайно малоумен, стига да беше поискал това. Друг е въпросът, че никой не е попитал народа ни какво иска, ала ето, други говорят от негово име, а пък Он, Премиеро, в крайна сметка решава от името на народа, сиреч, у нас народът е Премиерът, а Премиерът е народът; ето това също е доста скандално.

Сюблимното обаче в цялата тази работа е, че народът ни, оказва се, не е чак толкова малоумен, както си мисли за него неговият всемогучий Премиер; ето свидетелството за това:

Само ден преди ГЕРБ да вземат този рязък завой статистиката отчете 75 на сто подкрепа сред народа за проучването на потенциалната опасност България да забогатее от евентуалното наличие на шистов газ…

А сега де? Народът бил искал: ами ето, народът иска обаче нещо съвсем друго в сравнение с това, което му приписва, че бил искал неговият така наглейший Премиер! Да се приписва на народа, че иска противното на това, което той всъщност иска, е признак на комунистическа дебелашка дезинформация; така навремето комунистите лъжеха, че 99.99% от народа ги бил подкрепял и бил готов да даде и последната си капчица кръв за „делото на комунизма“. А че е истина това, че цели 75% от българите нямат нищо против да установим все пак какви богатства крие в недрата си земята българска, свидетелства и това, че самите комунисти, начело с Гоце Първанов, доказани национални предатели, преди време искаха референдум за шистовия газ, ала искаха не национален референдум, а искаха местни референдуми, опасявайки се, че ако референдумът бъде национален, току-виж, резултатът ще бъде крайно неприятен за инициаторите му: 75% от българите, оказва се, не са малоумници, противно на мнението на наший любимейший Премиер.

Ето още едно свидетелство в тази връзка: „Георги Първанов конкретизира: референдумите да са местни. Защото си дава сметка за онези 75 на сто от българите, които биха искали все пак България да има правото да се възползва от природните си богатства – дори и без да има разрешението на заинтересованата да ни държи зависими от нея Москва.“

И сега какво излиза: значи и Премиеро се страхува от истинското отношение на народа, и затуй, без изобщо да смее да промълви за референдум (което означава, че и той, подобно на комунистите, се страхува кански от тия 75% немалоумни българи!), приписва на същия тоя народ, ей-така, по един най-отвратителен комунистически дебелашки начин, че бил искал противното на това, което всъщност народът иска. И по този начин обижда всички нас, щото показва, че ни смята за хептен малоумни, каквито едва ли сме. Щото наистина е пълно малоумие един народ, и то не кой да е народ, ами най-бедният народ в целия Европейски съюз, съвсем да нехае за огромните подземни богатства на българската земя – както смята, казахме, неговият видающийся умнейший – и наглейший – Премиер!

Това е. Да видим, любопитно ми е, дали повече хора ще се усетят обидени, че никой не се интересува от тяхното истинско отношение, ами, игнорирайки го по толкова нагъл и дебелашки начин, им приписва противното на това, което те всъщност мислят. И да видим също дали ще се прояви обществено мнение, което да заяви, че ако трябва да се установи истинското отношение на народа ни, за това е потребно да се приложи единственото средство за това, наречено референдум, и то национален референдум.

Аз лично с най-голям интерес ще очаквам дали и кога ще се избистри общественото мнение така, че българите в крайна сметка да осъзнаят собствения си коренен интерес. Щото мен лично съвсем не ме задоволява боковото разбиране, според което излиза, че българите като цяло предпочитали да си останат вечно бедни, обръщайки гръб, нехаейки за природните богатства на българската земя, се отказва от тях, само и единствено за това та да продължи да робува на „братушките“, т.е. поднасяйки на тепсия на Кремъл отрязаната глава на българската енергийна и всяка друга независимост от тираничната империя, намираща се на североизток от нашите предели.

Да, Б.Борисов поднесе на Кремъл отрязаната глава на българската енергийна и всяка друга независимост. Това особено трябва да се помни. Да видим дали ще простим най-новото крещящо предателство на тоя народолюбец – и любимейший любимец на народа ни.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)