Някакъв анонимник, назоваващ се Tittem Gaall, написа във Фейсбук една реплика, отправена към мен, която ме провокира да му отговоря; струва ми се, че по този начин се откри интересна и многообещаваща дискусия, която може да се озаглави така: Кои са враговете на славянството, кои са неговите еничари? Приемам, както ще разберете, формулировката на този т.н. Tittem Gaall за да обознача провокативната тема за обсъждане.
Ето сега неговата реплика и по-долу моят отговор, които ми се иска да стигнат и до хартиеното издание на моя блог, именно до в-к ГРАЖДАНИНЪ, поради което ги публикувам отделно:
ГОСПОДИН А. ГРЪНЧАРОВ, КАТО РАЗУМЕН ЧОВЕК, РАЗУМЯХТЕ ЛИ НАЙ-ПОСЛЕ, ЧЕ СТЕ ОБОЖЕСТВЛЯВАЛИ ХОМОНОИДА ИВ. КОСТОВ! УЧИЛИ СТЕ В ГРАДА НА НЕВА, А НЕ СТЕ ПРОУМЯЛИ КОИ СА ВРАГОВЕТЕ НА СЛАВЯНСТВОТО, КОИ СА ТЕХНИТЕ ЕНИЧЕРИ.
Прав си, аз „хУманоиди“ (човеци) наистина съм склонен да „обожествявам“ – пише се хуманоиди, а не хОмОнОиди) – но комуноиди, разбира се, не мога да подкрепям. Разликата между хуманоид и комуноид е огромна. Подсказвате ми, без да си давате сметка за това, чудесна тема за размисъл. Ще напиша тия дни нещичко по нея.
Да, аз съм учил в града на Нева и много съм се питал в ония времена кои ли са „враговете на славянството“. И знаеш ли какво установих?
Най-голям враг на славянството си е самото то. Неговата комунална – общинническа – психология, ненавиждаща личността, личностното и свободата – ето в чист вид същината на главния враг на славянството, от който то най-много си пати. И ще си пати докато не осъзнае, че с тази общинническа – комунална, масова или още по-добре казано: стадна, овча и пр. – психология никога няма да постигне достоен, заможен и смислен живот.
„Еничерите“ на славянството пък са тяхната инертност, склонността им към самооправдания, съобразно която все някой друг им е виновен за това, що им се случва, дремливостта им, мърморенето, липсата на съзнание за свобода, непризнаването на личностното начало като главен мотор на развитието на общността. Славяните са племе, което само се самоинквизира, самоизмъчва векове наред, ала е толкова дебелокожо, че получава, изглежда, най-извратено удоволствие от униженията.
Инатът на славянството, изразяващ се в нежелание да поеме уверено по магистралния път на развитие на човешката цивилизация – така вдъхновяващият път на свободата, на свободната и суверенна личност – е главната причина славянството да се самолишава от плодовете на просперитета, най-ценният от които е достойният живот. Достоен, разбира се, може да бъде само свободният живот.
Да спра засега дотук. Който разбира, разбира без обяснения, който не ще да разбере, нему и тонове обяснения не ще да помогнат никога…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 