Кризата е болезнен опит икономиката на света да стъпи на исконните си начала, отхвърляйки злотворните тенденции към социализъм

Публикацията в блога със заглавие Свободата винаги ражда просперитет, представляваща подбрани места от статията на ПЕТЪР ГАНЕВ Свободната икономика, глупако! е предизвикала следния отзив, на който заслужава да се обърне по-специално внимание; по-долу можете да прочетете и мой кратък коментар върху него:

Може да се спори дали все пак причината за сегашната криза не е прекалената свобода и дерегулация на прословутите т. нар. „финансови пазари”, защото на борсите стават наистина безумни спекулационни оргии. Икономическата свобода се нуждае от известна рамка, като тук наистина е сложен балансът, за да не се плъзне икономиката в посока социализъм, защото свободата означава преди всичко свобода да се купува и продава, вкл. на борсите. Ако няма такава свобода, всички други свободи също стават невъзможни. Само че не само според Маркс, но и според антимарксистки автори като Шумпетер например развитието на капитализма в посока социализъм е неизбежно.

Има обаче един друг момент, на който се обръща прекалено малко внимание. Не мога да разбера защо толкова упорито се набляга на връзката свобода-просперитет. Мисля, че подобна обусловеност може би наистина съществува в някаква степен, но не това е най-важното. От философска гледна точка по-важно е друго: логически е възможен и свят, в който свободата да води до нищета и бедност, а несвободата до просперитет. Но дори да беше така, дори свободата да води до мизерия, пак трябва да се избере свободата, защото тя стои по-високо от всички материални съображения. Свободата е самоцел. Само в свобода е възможно достойно човешко съществуване, а материалните моменти са второстепенни.

За повечето хора подобна позиция, разбира се, изглежда странна и повечето от тях биха избрали благоденствието пред свободата.

Написа: Анонимен

Да кажа и аз нещичко в тази връзка. Тезата „Развитието на капитализма в посока на социализъм е неизбежно“ е неверна във всеки един смисъл. За 150 години след Маркс капитализмът много пъти поемаше към социализъм – и винаги тия опити завършваха катастрофално. Днешната световна криза също е болезнен опит икономиката да стъпи на исконните си начала, отхвърляйки винаги злотворните тенденции към социализъм.

Затова трябва да възприемем такава една тенденция (временни отклонения към социализъм, винаги основан на вярата, че държавата е магическо средство за решаване на всички проблеми) като израз на флуктуации, отклонения от правия път и „отрицания“, които се проявяват само и само отново и отново да потвърждават правилото: обществото, основано върху универсалната човешка ценност на свободата, е вечна форма, способна на непрестанно обогатяване – по причина на това, че хоризонтите, откривани от самата свобода, са безгранични.

„Логическата“ възможност за свят, основан на свободата, който обаче да води до мизерия, е логическо, фактическо, историческо и всякакво друго противоречие, равно на невъзможност. Тезата, че свободата непрекъснато ражда просперитет, е доказана във всеки един смисъл теза. Несвободата щом води винаги до мизерия и бедност, и това е доказано от опита на цялата история, няма как в такъв случай и свободата да води до съвсем същото. Смисълът на самата човешка история е този: осъзнаване и на тази основа привеждане, реализация в живота на великата идея за свобода (ако мога да префразирам Хегел).

Самата свобода е неоценимо богатство, което непрекъснато ражда богатство и просперитет, т.е. тя е самовъзпроизвеждащо се или мултиплициращо се богатство. Същинският капитал, върху който е основан този т.н. „капитализъм“, противно на разбирането на Маркс, не е нещо материално (пари, „средства за производство“, имоти и не знам си какво още), а се свежда до духовната сила и енергия, извираща от безценната за човеците идея за свобода. Затова и моя милост нарича този „обществен строй“ не иначе, а тъкмо цивилизация не просто на свободата, а на автентичната свобода. Свободата може да се разбира като самоцел и като самоценност само в смисъл, че е есенцията на всички други възможни цели (и ценности), които може да си поставя или може да има човекът.

Свободата е универсална за човешките същества ценност, следователно „капитализмът“ отговаря на самата човешка природа, ерго, е вечна е незаменима с нищо друго форма.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s