
Гоце излезе най-сетне в пенсия. Вече, дето се казва, е безработен, което не значи, че докато беше президент е работил нещо; работил е само ако вреденето е работа, а той друго, освен да вреди, на президентския пост не правеше. Сега ще видим дали и ДС-КГБ е деактивирало тоя заслужил, ала провалил се боен другар; тоа навреди колкото можа, но не можа да навреди колкото са искали, предполагам, и началниците му в Кремъл. По същата причина – несправяне с поръченията – беше уволнен и другият прочут руски шпионин в българската политика – Симеон Втори.
Много неща могат да се кажат около така злополучното президентстване на лицето Гоце Седефчов Първанов, който успя така да дискредитира институцията, че тя едва ли скоро – и някога – ще може да върне блясъка си, да не говорим пък за моралното и достойнство. Аз искам да наблегна обаче на един проблем, на който медиите, убеден съм, няма да наблегнат в належащата посока: за жилищния проблем на другаря уволнен президент.
Гоце се върна в панелката си в Красна поляна – гърмят всички медии, показвайки колко е скромен и беден нашият видающийся государствений муж. Беден като църковен плъх бил нашият бивший президент – как да не се разреве при картинката на неговата скромност и бедност средностатистическият български идиот?! Гоце обича да играе ролята на сиромахомил, няма да се учудя ако, за да поизлъска имиджа си, тия дни он няма да разиграе ето такава умилителна сценка: облечен в клошар, усърдно рови в кофите за боклук, пред приятно жжужащите камери на предварително поканените репортерки. (Прочее, забелязахте ли, че вече Гоце не се кръсти в храма пред камерите, след писанията по въпроса в тоя блог явно си е зел поука!)
Та значи Гоце нема къде да живее, милият! Ох, горкият, да го ожалим всинца, пък ако требе и да му помогнем да си купи достойно жилище. Що ли Дърева, що ли дежурните леви (тодорживкови) „ентелектуалци“ не обявят общонационална кампания за събиране на средства за оборудването с дом на нашия обнищавший президент? Дърева, що спиш, разреви се де!
Но наистина Гоце има сериозен проблем. Не че няма къде да живее прочутият лъжльо на Республиката си – има, ох, как има! – ама не смее да се пресели в манджуковия мезонет, за споменаването на който навремето Иво Инджев излетя от една телевизия. Имам предвид мезонета, който му подари неговият приятел, другарят Манджуков, а пък в замяна на който Гоце връчи на другаря си орден „Стара Планина“. Ето сега сюблимния момент: Гоце не смее да иде да живее в удобния мезонет, в който преди време Зорка беше забелязана да влиза та да полива цветята. Как да не ожалиш прочутият лъжльо, а? Виждате ли, деца, какви са страданията и мъките на лъжците – никогаш недейте да лъжете като Гоце, вижте го как страда той сега?! В собствения си мезонет не смее да иде да живее, щото излъга, че няма такъв! А къде ли е взел прочутата пушка, струваща колкото един хубав апартамент (по цени като за „наш човек“)? Ами вълчицата где е?
Наистина, Дърева, требе да помогнеш на другаря си, така обичний наший президент. Требе да организирате и да симулирате кампания за събиране на средства за купуване на по-достойно жилище на другаря си. Наужким де, пък дори и наистина. Гергов, примерно, ще даде некой и друг милионец. Има много олигарси, на които Гоце стори такива неоценими услуги, че и те с желание ще дадат. И след това ще кажете, че сте купили манджуковия мезонет, та Гоце спокойно да може да се пресели в него. Ето, даже аз съм готов да дам некоя и друга жълта стотинка да се купи жилище на другаря президент, щото не ми се ще да гледам неговите муки танталови в туй 67 кв. панелно жилище, където он щял да живее, представяте ли си, с тъщата си!
Това исках да ви кажа. Помислете и дайте да направим нещо. Нека да бъдем човеци. Нали, др. Дърева? Хайде чао и хубав ден!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие
Кратка психологическа история на съвременна България),
изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.