Да открием дарителска кампания под надслов: „Подари книга на г-н Премиера!“

Библиотеката на Бойко…

24 часа са публикували интервю с Бойко Борисов. Интересните неща вътре ще пропуснем. Но към него има снимки – Борисов пред „библиотеката“ в кабинета си. Слагам го в кавички, защото сред една фуражка и купища собствени снимки, се мъдрят пет книги на кръст (ако не броим и няколко подаръчни томчета за украса).

Моя милост забеляза нещо на тая „библиотека“, една любопитна вещ, турена най-отгоре, във връзка с която поставих следния въпрос за размисъл:

Бюстът отгоре в „библиотеката“ на г-н Премиеро на Сталин ли е?! Любопитно ми е, прилича ми на вожда и учителя на всички народи, комуто г-н Премиеро се прекланя, повидимому, още…

И още нещичко искам да подхвърля: Абе Бойко си няма книги бе, дайте да организираме една кампания под надслов „Подари книга на г-н Премиера!“, в която да съберем излишните книги от библиотеките си и да му ги подарим. Аз, примерно, жертвам по екземпляр от всичките си досега издадени книги и ще му ги харижа; ще му подаря нов-новеничък екземпляр от всяко заглавие, щото ми е обидно, че в библиотеката на българския премиер съвсем няма никакви книги, ако изключим единствената прочетена от него книга, книгата „Винету“.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Заради истерията на платените газпромско-левичарски шистофреници ще плащаме 4-5 пъти по-скъп газ!

Чета тази сутрин следната информация: Украйна ще произвежда 15 млрд. куб. метра шистов газ до 7 години; ето какво пише там:

Три компании ще участват в търг за разрешителни за геоложки проучвания и добив на шистов газ в районите Олеска и Юживска, съобщи в интервю пред телевизия Интер ТВ министърът на енергетиката и въгледобивната индустрия на Украйна Юрий Бойко. Що се отнася до опасенията за околната среда, министърът даде уверения, че не очаква никакви заплахи.

„Проучихме американския опит и не виждаме екологични заплаха“, заяви Бойко. Той добави, че Украйна ще проучи грижливо въпроса и ще прилага с внимание производствените технологии. Търгът за избиране на инвеститори в геоложки проучвания и добив е планиран за края на февруари 2012 г.

А ето сега становището по въпроса на фейсбук-коментатора Stoyan Dermendjiev, чието мнение подкрепям изцяло:

Любопитно ми е как ще смогва завихрилия се антибългарски левичарско-газпромски-шистофреничен фронт да протестира от държава в държава, т.е. пренасянето им от румънско в украинско?

Де късмет скоро да опипат пътя към дълбоките гори, отдалечени от „отровния за тях“ силноразвиващ се иновативен високотехнологичен свят… хе, хе!

И докато се наблее придворната газпромско-левичарска шистофрения украинците почват да добиват 2015 г. газ от шисти? А нека да им е зле на украинците, а българите ще плащат тогава не 4, ами 5 пъти по-скъп природен газ!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.