Под нас има златна мина, а ние твърдим, че сме бедни…

Мисля, че и читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, хартиеното издание на моя блог, трябва да имат възможността да прочетат публикация по един най-важен български въпрос – постигане на енергийната, пък и на всяка друга независимост на България от Русия – открита във вчерашния печат: Шистовият газ е потенциална златна мина

Миналата седмица България взе решение по въпроса за шистовия газ, което може да има дълбоко негативни последствия за бъдещето на нейните енергийни доставки, инвестиции, климат и икономика.

Един пространен, информиран и публичен дебат трябва да претегля относителните рискове, разходите и последствията за околната среда на всеки енергиен източник. За съжаление това не се случи с шистовия газ.

Методът на хидравличното разбиване – фракингът, използван за експлоатацията на газ в шистови формации, промени баланса за снабдяване с енергия в САЩ. Вследствие на тази технология газовият пазар в САЩ се промени драматично, като вътрешните доставки нараснаха, а горивото поевтиня. С разработването на свои газови ресурси Полша и съседната на България Румъния също може скоро да предприемат по-сериозни стъпки за постигането на енергийна независимост.

Що се отнася до рисковете, няма съмнение, че мерките за защита на околната среда и безопасността на населението трябва да бъдат сериозни, ефикасни и дългосрочни. Но искреното безпокойство за планирането и управлението на ресурсите на околната среда не бива да пречи на проучванията.

Зависимостта

Това важи особено много за България, в която определени групи имат запазен интерес да продължи зависимостта от скъпата вносна енергия.

Решението на Народното събрание да се забрани за неопределено време хидравличното разбиване за съжаление може в допълнение да попречи на обществеността да научи дали България има потенциал за търговски жизнеспособно и дългосрочно снабдяване със собствена енергия.

Проучването

Няма съмнение, че си струва да бъде проучено разработването на нов енергиен източник, който евентуално ще намали цената на газа, ще открие работни места и ще осигури приходи за държавата на национално и общинско ниво, както и чужди инвестиции. Проучванията на ресурси от шистов газ изискват множество първоначални стъпки, които не включват хидравличното разбиване. В графика за същинските проучвания е предвидено достатъчно дълго предварително време за публичните дискусии и регулаторното развитие, нужни на България. За жалост неотдавнашното решение на Народното събрание лишава България както от възможността да осигури строгия контрол, необходим за управлението на проучванията за шистов газ, така и от възможността да разбере дали може да постигне по-голяма енергийна независимост. Българските лидери дължат на обществеността едно задълбочено изследване на този потенциален ресурс.

Неотдавна един български активист ми каза: “Може би под нас има златна мина, а ние твърдим, че сме бедни.” Липсата на широк дебат, в който да участват учени, правителствени служители, еколози и потребители, доведе до информационен вакуум по отношение на плюсовете и минусите, които са нужни, за да се реши дали тази потенциална златна мина да бъде разработвана.

ДЖЕЙМС УОРЛИК, посланик на Съединените американски щати, специално за „Труд“

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.