Опит за диалог между гражданин-свободолюбец и природолюбител-антишистовец

В разгара на дискусиите около „съвсем спонтанните демонстрации“ – в цели 12 града! – на нашите противници на добива на шистов газ, т.е. противници на енергийната независимост на страната ни от Русия, а след това и на спешното правителствено решение да се забрани не само добивът, а и проучванията дали изобщо разполагаме с такава една ценна суровина, проведох във Фейсбук показателен, направо многозначителен разговор с един „антишистолог“-природолюбител, който се бил почувствал засегнат от моята интерпретация на проблема; ето какво си казахме:

Borislav Sandov: Г-н Грънчаров, вие сте зомбиран идеопоклоник на Костов. И преписвате глупостите му. Мен комунист не може да ме наричате. Нито пък защитник на руски интереси. Вие колко пъти протестирахте срещу руската машина през последните години? Защото аз и колегите ми от Зелените протестирахме поне няколко пъти. Веднъж пред посолството им, заради Белене, веднъж на Орлов мост при посещението на Путин и няколко пъти на различни места, заради Анна Политковская.

В този свят обаче не всичко е гола геополитика. Фракингът се е доказал като вредна технология навсякъде, където е прилаган. А газта от него е евтина само в САЩ, заради държавни скрити дотации, по примера по който в България е евтина енергията от АЕЦ и ТЕЦ. Жал ми е когато виждам как преписвате един от друг лъжи и клевети. Още повече, когато не можете да осъзнаете, че гражданското общество може да свърши някои неща само. Просто ви издава в какъв измислен и затворен свят живеете. Аз очаквам с нетърпение да заведат дело срещу мен или някой от съмишлениците ми. Не може само да се говори, трябва и да се действа. Нали живеем в правова държава? Странно, че през 2010 г., когато с част от същите активни хора, принудихме правителството да не допуска ГМО, вашите демагози не казаха нищо срещу нас, а сега нещо се разлаяха. Ами нали и Монсанто е една такава голяма отговорна американска компания? Защо тогава не ни скочихте пак?

Бъдете здрав! Но си свалете „очилата“ поне за миг! Може и да проумеете, че за нас, младите, много по-важно е да опазим водата и земята си. И ще го правим все по-успешно от тук на сетне. А вие, ДСБ, просто си отивате от политическия живот. И вероятно накрая ще се превърнете просто в един клуб на поддръжниците на Костов.

Ангел Грънчаров: Аз все пак ще си бъда какъвто искам, понеже съм свободен човек. Но никога няма да се оставя да стана играчка в ръцете на Газпром, предател на българския интерес, който от глупост и заради продажността си се е оставил да бъде използван за ликвидирането на оня малък шанс да добием енергийната си независимост от Русия. Точно това се случи обаче на вас, „зелените“. Подобни сте на дините: отвън зелени, отвътре – червени. Изобщо не ви интересува природата, земята и водата на България – за това свидетелства фалшът, който струи отвсякъде, от всяка дума и помисъл даже… интересуват ви предимно щедрите дотации от най-големия душманин на българската свобода – Русия.

Borislav Sandov: Дълбоко грешите и няма с какво да го докажете. А за енергийна независимост ние пишем много преди вас. И знаем какво означава, за разлика от вас.

Поредният изчерпаем фосилен източник, който дори не знаем дали имаме, би ни коствал хранителната и водната независимост, ала вие като бик на червено не виждате по-далече от носа си. А това за дините ми е любимо, но се отнася за Ал. Каракачанов, не и за нас.

Ангел Грънчаров: Озлобеността Ви издава догматика, издава лявата същност. Вместо да се нахвърляте и да обиждате, можеше да разговаряте от позицията на безусловното право всеки да мисли различно; не, Вие обявявате немислещите като вас за врагове. Може и наистина наивно да си мислите, че конците не ви ги дърпат руснаците, ала това съвсем не значи, че не сте се превърнали в тяхна – волна или неволна – марионетка. А че на моменти разигравате антируски игрички нищо не значи. Дайте да се хванем на бас, че наште леви „еколози“ оттук-нататък ще направят второ предателство: ще кандисат да се строи АЕЦ-Белене. Който веднъж тръгне по пътя на предателството, повече не може да се спре.

Borislav Sandov: Смея се. Оставям ви да си мислите каквото поискате. Времето ще покаже кой ляв, кой прав. За АЕЦ (независимо коя) истинските зелени никога няма да кандисат. Убеден съм обаче, че ако американци решат да я строят, ДСБ първа ще излезе да защитава. Защото вие не сте принципно срещу ядрената енергетика, а само конкретно срещу този вид на проекта.

Не знам къде прозряхте злоба, но заслужавате и повече от това, предвид че лъжете и клеветите по наш адрес (включително мен, като един от координаторите). Да мислиш различно не означава да наричаш опонентите си „кукли на конци“. Да имаш свободен избор не означава сляпо да повтаряш неистини и да не виждаш и не чуваш аргументите на другата страна. Аз питам, къде са вашите аргументи? Докажете че фракинга е безопасен?

Ангел Грънчаров: Посмейте се още малко като сте почнали да се смеете, ама тоя път над себе си – като прочетете какво казва министърът: Министър Трайков: „Кампанията срещу шистовия газ беше организирана от пиар фирми от чужбина с мощна финансова подкрепа“. Къде е в такъв случай „клеветата“? Той потвърждава тезата ми… Или сте голям, непоправим наивник, или сте безскрупулен лъжец, друг вариант няма…
По въпроси, които са от комтенеция на експертите, аз не се произнасям; фракингът е такъв, какъвто казват независимите, не купените от Газпром експерти… Но такива изобщо останаха ли?!

Borislav Sandov: Нямам какво повече да добавя. Само ви моля да го напишете публично това, че съм купен от Газпром или някой друг!

Ангел Грънчаров: Това можете да го напишете само Вие лично; това, че сте така агресивен към това, че си имам позиция, ми говори на мен като психолог, че има нещо гнило, което обаче си е проблем на Вашата съвест…
Това, че замълчахте по повод на казаното от министъра, също е твърде показателно…

Borislav Sandov: Не сме мълчали. Днес даже дадохме прес-конференция в БТА.

Ангел Грънчаров: Искайте оставката на Трайков; сега е моментът; победата на руската газова мафия трябва да е пълна…

Borislav Sandov: От Трайков поискахме или да се извини, или да назове конкретни имена. Оставки ние не можем да искаме, защото не сме нито партия, нито НПО. Няма как няколко човека да решат вместо хиляди. При нас инициативата идва отдолу нагоре, а структурата е хоризонтална. В тази връзка, ние сме много по-демократични от ДСБ и сие. А личното ми мнение е, че Трайков сега трябва да прекрати договора за АЕЦ Белене, след което заслужено да излезе в почивка. Това би ме удовлетворило напълно, независимо дали се извини за клеветите по наш адрес.

Ангел Грънчаров: Не са клевети. Добре знаете, че той е министър и нищо повече от това, което каза, не може да заяви. Не виждам за какво да ви се извинява, ако не приемем, че тук е в сила поговорката „Гузен негонен бяга!“…

При антишистовите „спонтанни протести“ няколко (десетки или стотина) човека решиха въпроса, надделявайки над милиони; Боко заяви, че „народът так искал“, тоест за него вие, десетките еколози, сте народът; и забраниха проучванията за шистов газ. Сега изпитвате ли угризения за това, че без никой да пита народа, вместо него вие решихте и надделяхте, намирайки се в комбина с толкова лесния за разгадаване „играч“ Боко?

Borislav Sandov: Далеч сте от истината, Г-н Грънчаров. И по отношение на бройката и по отношение на мотивите ни. Вероятно никога няма и да го разберете, защото просто не искате.

Ангел Грънчаров: Ако някой се остави да бъде използван от чужда сила за да навреди на интереса на своята страна и на своя народ (проваляйки шанса ни най-сетне да добием енергийна и всякаква друга независимост от вековния български враг Русия), то такъв, ако има следи от нещото, наречено „съвест“, би следвало да изпитва угризения и да се чувства гузен. Казват, че дори и проститутките всекидневно изпитват вина за това, че се оставят да бъдат използвани…

Borislav Sandov: Ха-ха-ха! И вие ли започвате с обидите? Чувствам се горд от това, че защитих земята и водата на Североизточна България, както и житницата на България. Водната и хранителната независимост е по-важна от енергийната такава. А вие явно не разбирате и от енергийна независимост, щом се изказвате толкова лаишки. Газта е един от енергийните ни източници. 100% от ядреното ни гориво идва от Русия и 98% от нефта. Въглищата също не са изцяло български. Едва 2% от домакинствата в България са газифицирани.

Диверсификация на един от източниците е едно, а съвсем друго е независимостта. Освен това диверсификация може да се постигне чрез изграждане на междусистемни връзки с Гърция, Турция и Румъния. Както и чрез изграждане на терминали за разтоварване на втечнен газ на пристанище Варна или Бургас. Най-вече, диверсификация и независимост може да се постигне чрез ВЕИ – остатъчна и отпадъчна маса от селското и горското стопанство.

Разбрахме, че не сте експерт, но поне проверявайте източниците си. Спрете да преписвате неистини. Не ви отива.

Ангел Грънчаров: Разбирам Ви, съвсем не Ви е леко: от 100 дерета Ви се налага да водите вода, за да оправдавате това, което сторихте на страната ни. Аз може да не съм експерт, но и предател не съм…

Borislav Sandov: … нямам какво повече да добавя. Сякаш обяснявам на неодушевен субект. Можете да продължавате да си живеете в измисления свят на конспирации, съвсем не ми пречите.

Ангел Грънчаров: Прочете в някой речник какво е това „субект“ и ще откриете, че субектът по никой начин не може да бъде неодушевен. Както и да е, от мен пък запомнете това, че субектът, който държи на свободата си, постъпва достойно; такъв субект не се оставя да бъде използван от някой, пък дори и да не го съзнава. Всичко добро Ви желая! Съгласен ли сте да публикувам дискусията ни в блога, чини ми се, че ще е поучителна за много хора?

Borislav Sandov: Нямам притеснение. Дори и с грешката ми за субект, вместо обект. И, разбира се, ако е пълна, а не частично копирана.

БТА 24 01 2012 – лобитата след мораториума за Шистовия Газ. Решението на Народното събрание за забрана на фракинга и последвалата реакция на лобитата.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.