Кои жалят за комунизма и кои изпитват погнуса от него

Публикация в блога под заглавие Нека този филми ни напомня за жертвите на комунистическия режим, пред които се прекланяме, с която препоръчах да бъде гледан филмът „Горяни“, предизвика неочакван отклик в Свежо.нет; наложи се да встъпя в дискусия с възразилия; ето нашият кратък диалог:

GGGggggggg: Аз също се прекланям, но пред жертвите на демократичния преход.

Ангел Грънчаров: Кои са ˝жертвите на демократичния преход˝?! Кажи поне една? Луканов ли?

GGGggggggg: 7 000 000 души – българският народ – плюс 3 000 000 души принудително зад граница, заради икономическите условия след 1990г., общо около 10 000 000 души по груби сметки. Достатъчно ли е?

Социалистическият режим също има жертви, но много по-малко. Всъщност не бих искал да избирам между социализма, видоизменения демократичен преход. Комунизъм не е имало и няма да има, както не е имало капитализъм и демокрация в България.

А.Г.: Тия, дето са на работа по света, са се възползвали от свободата си; при комунизма и пиле не можеше да прехвръкне през границата, а сега всеки свободно може да пътува. Е, възползвали са се много хора. Това не значи, че са избити. Говорим за жертви, за убити. Демокрацията не е убила и един, а българските комунисти са избили десетки хиляди. Кое е повече?

А комунизъм в България имаше, ох, как имаше: той си показа зъбките, не вярвайте на лъжите, според които комунизмът бил нещо хубаво; комунизмът показа истинския си лик в толкова тъжния ХХ век, избивайки 100 милиона човека в планетарен мащаб…

GGGggggggg: Знаеш ли какво е комунизъм и какво представлява? Това е строй, който е много трудно достижим. Досега комунизъм такъв какъвто трябва да бъде не е имало никъде, нито в Китай, нито в Северна Корея, нито в соц. лагера. Що се отнася за заминалите от България бъди сигурен, че те не са на принципа опознай света за да го обикнеш. Макар че не са мъртви те са жертви, не е задължително да си мъртъв за да си жертва. Но явно позициите ни се разминават тотално и всеки е прав за себе си. Всичко хубаво.

А.Г.: Тая басня, че комунизъм не е имало, я разказвайте на тия, дето не са го живели; тия, дето го живяхме, и които не бяхме зомбирани от неговата отрова, много добре се насладихме на прелестите му; това, което имахме в Източна Европа, СССР, в Китай и Северна Корея точно съответстваше на идеята и същността на комунизма; между тях има точно съответствие; прочее, бихте ли отишли да живеете в Северна Корея? 🙂

GGGggggggg: В Корея – не, но в Китай вие бихте ли отишли? Аз да. Аз също съм живял и работил през социализма, имаше си и предимства, и недостатъци. При сегашната ситуация в България бих предпочел социализма, но при други условия, при които можеше да се развием като нормална държава, в никакъв случай. Не става въпрос за развитието ни еднолично като индивиди, а като съвкупност от икономически, политически, дори и морални ценности. Защото ако това е на лице всички ние щяхме да сме по-добре. А басните… все пак са поучителни.

А.Г.: Говорите глупости. Никакви ценности нямаше комунизмът, ако фалшът не е ценност. Всичко беше фалшиво и извратено при комунизма. Никакво развитие нямаше, а имаше агония. Той затова и пукна, проклетият комунизъм. Издъхна от собствените си абсурди. Е, някои още жалят за комунизма, забелязал съм, че такива бяха се доста добре устроили при комунизма, та затова сега така реват за него. Бяха, примерно, продавачи на щанда за месо в супермаркетите. Или партийни секретари. Или милиционери.

Тия никога няма да престанат да жалят за комунизма. Нормалният човек обаче изпитва само погнуса от него. В съвременен Китай почти няма комунизъм, а има капитализъм. От комунизма се отказаха самите китайски комунисти, явно не е бил чак толкова нещо хубаво. Ако още беше комунизъм в Китай, сега щяха да са измрели от глад…

GGGggggggg: Аз уважавам вашето мнение затова моето си остава за мен; спорът е обречен на провал поради липса на каквато и да е допирна точка. Желая ви лек капитализъм и още по-прекрасна демокрация!

А.Г.: Благодаря! Свободата, разбира се, е много по-желана за много хора от комунизмо-социализма; т.н. капитализъм и демокрацията, съответно, са икономическият и политически строй, съответстващ на свободата. Аз обаче не мога да уважавам възгледи, които, бидейки израз на ценностна недостатъчност, водят до неоснователно превъзнасяне на комунизмо-социализма.

Желая Ви един ден на прозрете самостоятелно заблужденията си и да се освободите от тях! Това ще означава, че сте се преродили, откривайки безкрайните хоризонти на човешката свобода…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Президентът Росен Плевнелиев ще положи венец пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим

На 20 януари т.г. изпратих (препратих) Писмо до президента Р.Плевнелиев във връзка с Гражданска инициатива за оживяване на нашата памет за мъчениците на комунизма; в него между другото се казва:

… Ние свободни граждани на България, граждански организации и сдружения горещо призоваваме новоизбрания Президент на всички Българи за официален поклон пред Мемориала на жертвите на комунизма в присъствие на поканените от Вас представители на Евроатлантическите ни съюзници, което би утвърдило доверието им към Българската държава.

Несъмнено този акт ще е силният знак, с който Президентът би публично проявил грижата си към историческата правда и съпричастност към онеправданите. Немалко Българи очакват от подобна постъпка да им бъдат реституирани честта, гражданско достойнство и самочувствие.

Първи февруари е обявен с решение на Министерския съвет за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Може би този ден, когато българите отправят заупокойни молитви за жертвите, би бил най-подходящ за поднасянето на венец и поклон от Ваша страна пред Мемориала на жертвите.

Господин Президент, пожелаваме Ви най-сърдечно успешен за българския народ мандат и вярваме, че ще се отзовете на тази историческа повеля, с което ще бележите и края на злочестия преход.

Препратих този документ до г-н Президента по настояване на някои от подписалите го, понеже по време на изборите обмених на два пъти писма с г-н Плевнелиев; надеждата беше, че по този начин писмото може би ще стигне пряко до адресата си; тази вечер чета следното съобщение:

Президентът РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ ще положи венец пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим (срещу входа на НДК) в 10.30 часа на 1.02.2012 г.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

След успеха на анти(фа)шистката параноя ще ни бъде ли натресена и зловещо тракащата беленска атомна бомба?

В публикацията Шистовата победа на Русия и готвеното „окончателно решение“ за България намирам откъс, който преценявам за изключително важен и показателен; смятам, че е наложително да се акцентира върху него, понеже показва развитие на медийната политтехнология за управление на България, която доведе до върховната, почти диктаторска власт не кой да е, а бодигарда на комунистическия диктатор Тодор Живков, същия оня, който на два пъти се е опитвал най-официално да продаде България на СССР, на Русия; ето тоя многозначителен момент, който според мен заслужава да се осмисли по-внимателно:

… Думата ми е за друго – за артилерийската подготовка, която руските лобисти осъществиха успешно на този етап на българска земя, каквато опитаха и другаде, например в Полша, но не успяха. Тук знайни и незнайни екологично загрижени граждани, мнозина вероятно най-искрено, бяха организирани от невидимата ръка на хора с явно големи възможности за координиране, разгласяване, подготовка на пропагандни материали, прокарване на медийни изяви и най-вече – на нещо като „арабска пролет” с канонада от балкански псувни в интернет срещу плахите гласове на разума, диктуващ България да не забранява нещо, което дори не знае дали притежава.

Кратката равносметка от кампанията на анти(фа)шистите, за каквито мнозина се изживяват в духа на борбата срещу капитализма и империаризма – кампания, която не стихва медийно дори и след епохалния успех на невидимите за публиката организатори – създаде прецедент. За първи път у нас в интернет беше предизвикана изкуствена вълна, употребяваща естествени страхове на хора с различен мироглед и политически възгледи, която доведе до законодателно решение в срокове, на които може да завиди лозунгът от зората на комунизма „Петилетката – за три години!”. Бързо, ударно, ефективно, като изпреварващият удар на съветската артилерия срещу готовата за настъпление край Курск през Втората световна война германска армия – за тази най-голяма в историята танкова битка се знае, че всъщност е спечелена на тихия фронт…

Моя милост, като прочете горния текст, рече на напише кратък коментар; ето какво написах там, в блога на г-н Иво Инджев:

Още в деня на протичането на „съвсем спонтанните демонстрации“ в цели 12 български града срещу шистовия газ моя милост, изхождайки от познанието на българския манталитет и психология, издигна тезата, че подобен „съвсем спонтаннен“ гняв на „възмутени граждани“ няма как да не се дължи на стройна организация от страна на „неведома вселенска сила“, насърчена обаче от щедро плащаща газпромовска (руска) ръка. Екстрената реакция на иначе уж трудно подвижния ни, но за сметка на това обаче крайно повратлив Премиер, уж в „отговор на исканията на самия народ“, довела до пълна забрана и на проучванията за шистов газ у нас затвърди у мен убежедението, че и нему са били дръпнати конците от същото това най-високо кремълско място.

Сега забелязвам от описанието от страна на г-н Инджев, че в изпълнението на тая анти(фа)шисто-шистофренична кампания се забелязва известен напредък в прилагането на същата оная политико-медийна политтехнология, благодарение на която някой – и тук всеки що-годе мислещ, на основание на приликите, трябва лесно сам да си отговори КОЙ именно е тоя „някой“! – успя за няколко годинки да ни натрапи за върховен управник на европейска България не кой да е, а тъкмо бодигардът на комунистическия диктатор Тодор Живков, изпитващ толкова трогателно-нежни чувства не само към самия него, а, предполагам, и към неговите московски вдъхновители.

На това основание ми се струва, че антишистката кампания, увенчала се с такъв наистина мълниеносен успех, е само прелюдия към една нова, още по-мащабна медийна обработка на наивното и страхливо природонаселение, в резултат на която, в противоречие с всяка икономическа и каквато и да било друга логика на българския народ, на сегашните и на бъдните му поколения ще бъде натресена зловещо тракащата беленска атомна бомба. За изпълнението на тази така свидна кремълска мечта ще бъдат приложени нови и нови чудесии на толкова успешната засега медийна политтехнология, които трябва да очакваме със затаен дъх.

Щото времето за изпълнение на замисленото, именно строежа на втора руска АЕЦ на територията на Задунайская дойде и повече няма накъде да се отстъпва: за нами, таваришчи, Масква! (Зад нас е Москва!) Решаващото сражение предстои тепърва. Битката срещу пъклените руски планове ще бъде пробен тест за това доколко българското общество изобщо е в състояние да встъпи в свещена битка в защита на своя коренен национален интерес, именно в свещена битка за българската свобода и независимост срещу най-големия ù душманин – тираничната империя, що се намира на североизток от пределите на свидното ни Отечество.

ЗАБЕЛЕЖКА: Заслужава си да се прочете и ето тази публикация: АЕЦ “Белене” не е европроект. А руско дело на BG територия. Автор е моят състудент от Санкт-Петербургския университет Красен Станчев.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)