Маргарет Тачър във филма „Желязната леди“: „Мисли и идеи – от това се вълнувам!“

Днес гледах филма „Желязната леди“, филм за живота и историята на М.Тачър, в който главната роля се играе от М.Стрийп. Чудесен филм е този по моя преценка, по моето възприятие; нищо не ме подразни. Същевременно, по моя си обичай си подбрах няколко изказвания на Тачър, които силно ме впечатлиха и развълнуваха; ето ги тия мисли, записах ги и ги слагам тук, та и други хора да се запознаят с тях:

Ние, консерваторите, вярваме, че хората трябва да имат свободата и възможността да реализират потенциала си, особено младите хора. Няма смисъл да се твърди, че всички сме равни, ние не сме едни и същи, не сме били и никога няма да бъдем. Трябва да насърчаваме децата си да имат повече, отколкото имаме ние, защото нашите деца ще бъдат лидерите утре.

– Въпреки това, може да е объркващо. Трябва да предизвиква чувства.

– Какви? Какво трябва да чувствам? Хората вече не мислят. Те изпитват чувства. „Как се чувстваш?“. „Не се чувствам добре“; „О, толкова съжалявам, но ние групата чувствахме…“

Знаете ли, че един от основните проблеми на днешно време е, че се управляваме от хора, които се съобразяват повече с чувствата, отколкото с мислите и идеите. Мисли и идеи. От това се интересувам. Питайте ме какво мисля.

– Какво мислиш, Маргарет?

– Внимавай с мислите, защото те се превръщат в думи. Внимавай с думите, защото те се превръщат в действия. Внимавай с действията, защото те се превръщат в навици. Внимавай с навиците, защото те оформят характера ти. Внимавай с характера си, защото той определя твоята съдба. Това, за което мислим, в това се превръщаме. Баща ми често ми казваше това. И аз мисля, че съм добре. Но оценявам вашата мила загриженост.

Бих искала само да кажа, че вземам много насериозно доверието, което ми оказа британския народ днес и ще работя усилено всеки ден за да изпълня тази отговорност. А сега бих искала да споделя с вас една молитва на Св.Франциск от Асизи:

„Където има раздор,
може да донесем хармония,
където има грешност,
може да донесем истина,
където има съмнение
може да донесем вяра,
където има отчаяние,
може да донесем надежда.“

Ще издигнем стоманена бариера срещу социалистическия марш към беззаконие!

Но ние никога няма да се предадем. Ние няма да се поколебаем, нито за секунда, в нашата решителност да видим тази страна просперираща отново.

Или стоим зад принципите си, или въобще няма да останем.

Аз съм водила битки всеки един ден от живота ми. Много мъже са ме подценявали. Тези явно правят същото, но горчиво ще съжаляват.

Няма да има помиряване. Това е война. Те я започнаха, а с Божията помощ ние ще я завършим. Ще ви кажа какво ще напиша на тези семейства, на тези съкрушени семейства. Ще им кажа, че нито един войник, няма да умре напразно за Фолклендите…

Аз съм единствения премиер в историята на страната ни, който е и същевременно майка. Мога да си представя вашата агония и мъка.

Приветстваме мъжете и жените от армията за техните умения, смелост и лоялност към тази страна. Бяхме изправени пред един акт на непровокирана агресия и отговорихме, както винаги сме отговаряли досега: с обединение, сила и кураж.

Уверени, че въпреки големите саможертви накрая, доброто ще надделее над злото. Призовавам уважаемият господин насреща днес да не се заяжда, да търси вина, да внася питания, ще има време за това, уверявам го. Ние няма какво да крием, не.

Днес е ден, в който следва да забравим различията и да вдигнем високо глава; и да се гордеем, че сме британци.

– Защото хората като цяло мислят, че този данък е напълно несправедлив.
– Глупости! Пълни глупости! Това е съвсем проста идея. Щом живееш в тази страна, трябва да плащаш нещо за тази привилегия, нещичко. Ако не плащаш нищо, то и не те е грижа за нищо. Защо да те е грижа къде си хвърляш боклука? В квартала ти е мръсотия,
целият град в графити, какво ти пука? Това не е твой проблем, това е проблем на някой друг, това е проблем на правителството.

Вашият проблем… на някои от вас е, че нямате куража за тази борба. Не ви се е
налагало да се борите за нищо. Получили сте всичко наготово, и се чувствате виновни за това. Мога да кажа от името на всички, на които ни се е налагало да се борим и които не се чувстваме виновни, че ние негодуваме срещу тези, които само взимат, взимат, взимат и не подпомагат с нищо обществото.

Виждам същата страхливост и в борбата ни в рамките на Европейския съюз. Страхливост. За суверенитета на Великобритания и запазването на лирата.

Не знаят ли, че ако вземаш трудни решения, хората ще те мразят в момента, но поколенията ще ти благодарят.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s