Рано или късно Газпром ще получи концесия за шистовия газ и евентуалната енергийна независимост на България ще си остане мечта

Ангеле, искам да споделя с теб едно нещо, което наблюдавам напоследък. В българските блогове напоследък под път и над път се пишат статии, които искат да докажат, че Газпром и Шеврон са едно и също понеже се финансират от един и същ банков синдикат, че Шеврон и ГазПром имат jjointventures значи са едно и също и няма значение кой ще добива шистов газ в България. Дори тия писания се пренасят и във FaceBook.

Това е опасна тенденция, която показва, че Газпром рано или късно ще получи концесия в България за шистовия газ и евентуалната енергийна независимост на България остава мечта. И това са хора със познания и опит. Как е възможно да се разпространяват фалшиви твърдения като истина на многознаещи люде.

Другото твърдение на тези блогъри е, че Сорос е миллионер-левичар. При което се прикрива една истина за него, а именно, че той поддържа финансово всичко, което създава паника и нестабилност на финансовите пазари – където по този начин той прави своите печалби. За Сорос ако узнае, че съживявайки Ленин ще всее нестихваща паника на световните борсови пазари, той ще го направи. По този начин на българина, четящ блоговете, се втълпява, че САЩ се управлява от „левичари“. При това положение в мозъка на обикновения български гражданин се набива една мисъл: каквото е в Русия, такова е и в САЩ. Но никoй не обяснява на този обикновен българин, че във всички страни има леви, десни и центриски партии, които се отличават единственно по политиката си за набиране и харчене на държавния бюджет. Никоя партия в Западна Европа (не разглеждам крайно лявите терористични комунистически партии) няма в програмите и мисленето си възстановяване на държавната собственност върху средствата за производство, но за българина левичарство е неминуемо свързано с доминиране на една партия над живота на хората и 99% собственност, която държавната машина притежава.

Сам си забелязал, предполагам, от другите блогове, написани на български, че се посяга и на историята на България за да се докаже, че България няма друг път на развитие освен ръка за ръка със Русия.

Най трагичното е, че дори от една човешка трагедия, именно наводнението в село Бисер, се прави антиамериканска пропаганда; толкова гадно ми стана от това, че едно наводнение, предизвикано от мерак за печалба, което е общо явление за членовете на партията ДПС, се прехвърля тежестта върху Шеврон, Шистовия газ и САЩ.

Написа: Алехандър Йоцов

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

България вече я няма: българите в тази нещастна територия сме само 8%, останалите 92% били русофили и руснаци!

Из БЪЛГАРИЯ ИЛИ РУСОФИЛИЯ – ТОВА Е ВЪПРОСЪТ!

Белчо Дончев

„Неотдавна руската преса съобщи, че 80% от българите били русофили. И не само това: във вените на 12% от българите течала руска кръв.“ (от сайта на Дойче веле)

Останалите осем процента сме самите българи!

Ако в България живеят осемдесет процента русофили, дванадесет процента руснаци, то защо тогава тази скапана държавица все още се нарича България? Не питаме къде са циганите, къде са турците, къде са евреите, арменците, в коя част от процентите са те? Комунистите имат опит както в изобретяване, така и в унищожаване на цели нации!

На дневен ред за унищожаване сме ние, българите! На дневен ред за измисляне е русофилската нация! След македонска нация защо да няма и русофилска? Русофилска Република България – РРБ – не звучи лошо: като ррръб, като тъпънарррр, като пррростак, като всичко друго, но не и като България!

А Президентът ни мълчи! Ерго, приема тези проценти! Сиреч, Президентът ни приема като нормално изчезването на автентичните Българи от тази жалка територия!

ЗАБЕЛЕЖКА: Прочетете докрая този текст. Моя милост няма какво да коментира и не и остава нищо друго освен да възникне гороломно:

Таваришчи, Болгарии уже нет! Победа, таваришчи! Болгария умерла! Да здравствует страна РУСОФИЛИЯ!!! Давайте сыиграть один казачок!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Паметникът „Альоша“ стърчи безсрамно над Пловдив та да ни напомня кой е истинският господар на овчедушна България!

Иво Инджев, гледам, е написал тая нощ текст Осветяват МОЧА, но го обсъждат на тъмно (МОЧА значи „Монумент на окупационната червена армия“), в който става дума за това, че обещаните от властите мероприятия по решаването на съдбата на тоя позорящ модерна и европейска България монумент се обсъждат тайно, подмолно, едва ли не конспиративно, по наш обичай, на тъмно. Хвала на софиянци за това, че не се помиряват и се борят техния „Альоша“ да бъде махнат; щото в Пловдив, за срам и позор, такава гражданска инициативна група нямаме; а трябва да имаме. Както и да е, ето как започва неговия текст, към който моя милост тази сутрин написа кратък коментар, който давам по-надолу, та и двете да стигнат до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Публикувам факт, който, бас държа, не знаете: на тъмно се обсъжда конкурс за съдбата на най-ярко осветения монумент в България, за чиято охрана с прожектори се харчат безумни средства само и само някой българин да не оскверни символа на съветската окупация в центъра на София.

Обърнете внимание: няма друг обект в България, смея да твърдя, за който се хвърлят такива усилия и средства (кой плаща?) по охраната му с помощта на мощни прожектори. Съседният национален стадион „Васил Левски” се осветява с подобни съоръжения за броени часове веднъж на няколко седмици и само в рамките на съответното спортно събитие или концерт, от които има постъпления, финансиращи разходите за електричество.

Това пише г-н Инджев. Прочее, а и за осветяването на паметника „Альоша“ в Пловдив нощем кой ли плаща? – би следвало и за това да се попитаме след като тия дни научихме, че и той вече се осветява нощем с най-мощни прожектори, та да се вижда в целия град на фона на тъжното пловдивско небе! Аз примерно, като данъкоплатец, не ща мои пари да идат и да се трошат нахалост за осветяването на паметник на окупаторите, оскърбителите и унизителите на цяла България! Та ето какъв коментар написах в блога на И.Инджев:

Те осветиха с мощни прожектори и паметника „Альоша“ в Пловдив, та да се вижда и нощем на звездното небе – сякаш не ни стига терора да го гледаме денем от всяка точка на града! – и да напомня кой е истинския господар на овчедушна България! И какво остава да осветят ПСА, който, за късмет на софиянци, все пак се вижда само наоколо, отблизо, понеже не е турен нависоко.

Дали тия идиоти няма да се фанат ако им се подхвърли тая идея: да пренесат ПСА на по-високо място, примерно, на Витоша, на Бузлуджа или на Шипка, та уж да се вижда от цяла България?! Веднъж София да се отърве от него, а пък после, като е на високо някъде, наште събратя ромите ще му видят сметката, щото много метал има в него, ех, колко много метал има в него…

Щото в софийския паметник има много драгоценен метал, а в пловдивския, за жалост, няма, има само гранит; иначе, ако имаше бронз и стомана в него, досега нашите събратя от Столипиново сто на сто да ни бяха отървали вече от него…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.